МВР

ОД София

 

Информация за софийска област

Софийска област е разположена в централната част на Западна България и опасва почти напълно територията на столицата подобно на пръстен. Тя е втората по големина област в България /след Бургаска област/ и първа по брой на общини – 22 /двадесет и две/. В състава на Софийска област са общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч.
Сама по себе си Софийска област представлява периферия на столицата и за това София е естественият политически, административен и културен център на областта.
Областта притежава природни ресурси, които са база за развитие на преработваща и т.нар.“бяла” промишленост, малки и средни предприятия и центрове за отдих. Тяхното пълноценно използване изисква допълнително развитие на транспортната и инженерна инфраструктура и защита от  нарушаване на екологическото равновесие.
Благоприятното географско разположение, разнообразните природни дадености, доброто професионално и образователно равнище на населението, икономически и инфраструктурен потенциал, с които разполага Софийска област, я превръщат в един от важните региони  на България. Посредством създаването на инфраструктурни коридори на територията на областта,  явяващи се продължение на европейските и с откриването на нови контролно-пропускателни пунктове, се преследва една цел – използването на геополитическото местоположение на региона и повишаване на неговата роля на кръстопът.


Статистически данни за областта

• площ в квадратни километри – 7020,21 кв.км
• общини – 22
• населени места – 192
• население – 273 882 жители
• брой домакинства – 108 666


Структура на население и малцинства

Данните от последното преброяване на  населението сочат, че 91,3% от жителите  на Софийска област се самоопределят като българи, 6,1% се явяват представители на ромската етническа общност, 0,2 % се самоопределят като турци, а 0,3 % посочват друга националност.

Инфраструктура

Транспортната инфраструктура е сравнително добре развита и се състои от първокласни, второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища /общинска пътна мрежа/, автомагистралите “Тракия” и “Хемус”, в качеството им на част от международните пътища  София – Русе/Варна/, Драгоман – София – Свиленград /Бургас/ и Видин – София – Кулата. Поради планинския терен, железопътната мрежа не покрива цялата територия на региона. През областта преминават международни железопътни линии. Най-близкото международно летище се намира в София. Разстоянието от столицата до най-отдалечените населени места е приблизително два час път с автомобил или влак.
Републиканската пътна мрежа е класифицирана по категории, както следва:
• Обща дължина – 2 856 км;
• Автомагистрали – 118 км /4,1 %/;
• Първокласни пътища – 363 км /12,7 %/;
• Второкласни пътища - 345  км /12,1 %/;
• Третокласни пътища – 638 км /22,4 %/;
• Четвъртокласни пътища /общинска пътна мрежа/ - 1 392 км /48,7 %/.

Създаването на нова и допълнителното развитие на съществуващата инженерна инфраструктура  са двете най-важни задачи за устойчивото развитие на областта. Това е важна предпоставка за развитието на крайните  райони и условие за привличане на повече инвестиции.

Природни условия и ресурси

 Територията на Софийска област е богата на енергийни ресурси и други полезни изкопаеми. Залежи на въглища има в общините Своге и Костинброд /антрацитни въглища/; Елин Пелин и Драгоман /лигнитни и черни въглища/; Самоков, Сливница и Годеч /лигнитни въглища/. Залежи на медна руда има в общините Етропол, Златица, Челопеч и Своге; желязна руда – в Своге, Златица и Челопеч; златни залежи – в Етрополе и Челопеч; барит  – в Златица,  манган – в Божурище.
Планинските райони разполагат с минерални ресурси, необходими за производството на различни строителни материали – минерален варовик – Драгоман и Сливница; огнеупорна глина – Сливница, Годеч; глина за тухли и керамика – Годеч, Ботевград, Костинброд, Костенец; кварцов пясък – Божурище и Елин Пелин.
Термалните и минерални води могат да бъдат използвани за балнеолечение и са отличен алтернативен източник на енергия – отопление на малки и средни предприятия, жилищни домове, животновъдни фeрми и пр. Те са екологично чисти и се самопречистват.
Високите котловинни полета предлагат подходящи условия за интензивно земеделие, но континенталния характер на климата ограничава производството на редица видове и на преден план  излизат в качеството си на структуроопределящи животновъдството и производството на фураж.
Сравнително висок е процентът на горските площи  в Софийска област. С най-големи запаси  дървесина и горски прираст на хектар разполагат Самоков, Ботевград, Копривщица и Костенец. Там са построени добре функциониращи предприятия за обработка на дървесина. Перспективни дейности са събирането и сушенето на лечебни билки, плодове, а също добиването на смола и дървени въглища.

Туризъм

 Планински туризъм
На територията на Софийска област се намира най-старият и известен български планински курорт с международно значение – Боровец.
 Курортът предлага удобна инфраструктура за ски-туризъм и зимни спортове и разполага  целогодишно функционираща база за настаняване на туристи. Ски-сезонът продължава около 190 дни.  Общата дължина на  пистите за ски-алпийски дисциплини е около 38 км, а за ски-бягане – 13 км. Ски-пистите  в курорта се обслужват от кабинков лифт с дължина 4 827 м; 10  влека с дължина над 8 000 м, както и   4 влека за деца с обща дължина 1 200 м, разположени на пистите за начинаещи. Курортът разполага с инсталация за изкуствен сняг, две осветени писти за нощно спускане и една писта за сноуборд със собствен влек. Десет ски-гардероба, намиращи се   близо до лифтовите станции, предлагат съвременна и удобна ски-екипировка. Хотелите в Боровец имат  висока категория, добра инфраструктура  и предлагат чудесни възможности за забавления -  нощни клубове, фитнес зали, закрити басейни и др. Капацитетът за настаняване е 5 500 легла в 38 категоризирани хотели и вили и 7 300 места в категоризирани ресторанти и други заведения за обществено хранене. Боровец предлага отлични условия за бизнес-туризъм /провеждане на големи форуми,  фирмени срещи и  семинари/.
 Изготвен е и проект “Супер Боровец”, който цели  разширяването на  туристическата база в направлението Самоков и Бели Искър. Неговата реализация ще доведе до увеличаване броя на леглата – в бъдеще капацитета на курорта ще бъде 18 000 легла.  Проектът предвижда нови паркинги, нови вилни селища и хотели, а също така и нова туристическа инфраструктура за различни видове спорт – плувни басейни, тенис кортове, волейболни и баскетболни игрища. Предвидено е и изграждане на детски площадки, база за обществени услуги, малки магазинчета, голф клуб и др.

 Възстановяващ туризъм

 Развитието на този вид туризъм е свързан с наличието на минерални извори. Балнеоложкият туризъм е традиционен елемент от облика на България като туристическа страна. Балнеоложките курорти в Софийска област като Пчелински бани, Белчин баня, Долна баня, Момин проход и специфичният микроклимат в с. Искрец /община Своге/ са изпълнени с качествено ново съдържание и са ориентирани към все по-голяма потребителска аудитория – от хора, които се нуждаят от лечение и профилактика -  до здрави хора, които търсят почивка и бягство от ежедневния стрес. Богатата гама от лечебни и въстановителни програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични и самобитни елементи. Съвременните методи на лечение отговарят на съвременното търсене и изискванията на  международния пазар.


Културно-познавателен туризум

Културно-историческото наследство е представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали и традиционни занаяти. На територията на Софийска област  се намират 227  паметници на културата с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. Културното наследство на областта включва различни исторически периоди, съхранили паметници на античността и ранното средновековие – останки от крепости - в общините Драгоман, Ихтиман и Костинброд. От периода на българското Възраждане са съхранени десетки църкви, манастири и архитектурни паметници. Особено място заема запазилата архитектурния ансамбъл Копривщица, която имала важно значение като център на културата  и  занаятите през периода на Възраждането.
 Копривщица е разположена в живописна долина по течението  на р. Тополница, в сърцето на същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път , на 110 км от София и 90 км – от Пловдив.
 Градът играе първостепенна роля в епохата на Българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1846 година със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 година – девическо училище. Бележити просветители-книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов. През 1870 година Левски основава тук таен революционен комитет. Копривщица дава на България Любен Каравелов – гениален творец, борец за народна свобода и независимост, големия държавник Петко Каравелов, нежния лирик Димчо Дебелянов. Копривщица става люлка на Априлското въстание от 1876 година. Оттук тръгва кървавото писмо на  революционера Тодор Каблешков, гръмва първата пушка срещу османските поробители. Копривщенци вземат участие в българското опълчение и Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война.
Характерните белези на възрожденския град, богатата история, съхранените бит и фолклор привличат днес все повече наши и чуждестранни туристи.Копривщица е предпочитано място за почивка, заради чистия планински въздух и тишината.
           Всяка година на 1 и 2 май  се организира тържествено честване на Априлското въстание. От 1965 година Копривщица е постоянен домакин на Националния събор за народно творчество, който се провежда на всеки пет години в живописната местност “Войводенец”. Градът е включен в списъка на Стоте национални обекта.    Градът е включен в списъка на  Стоте национални туристически обекта.


Занаяти 

 В Софийска област са съхранени старите традиционни занаяти: грънчарство, дърворезба,  ножарство, плетене на дантели и производство на керамични изделия. Занаятчиите участват в местни и международни изложби, където демонстрират  умения пред посетителите.