8 Май 2017
Източник - Институт по психология на МВР
Покажете на детето си колко много го обичате
Естествено е всеки родител да обича детето си, но дали му показваме достатъчно често, че е най-хубавото и важно нещо в живота ни? Не е достатъчно само да задоволяваме материалните му нужди – да е добре нахранено, облечено и да притежава вещи, желани в момента сред връстниците му. Важно е да разбираме и по възможност да откликваме на емоционалните му потребности. В зависимост от възрастта те се променят – от това да бъде гушкано, успокоявано, когато плаче /за малкото дете/, през това да бъде подкрепяно и окуражавано да се справя само /за детето в начална училищна възраст/, до силно противоречивите, понякога взаимно изключващи се емоционални преживявания на юношата, основното сред които е да го признаете за пораснал. Особена гъвкавост се изисква, когато имате две или повече деца в различни фази от развитието и трябва да “превключвате” между два различни регистъра на родителско поведение.
Детето трябва да разбере, че вие го обичате винаги, дори когато му се карате и го наказвате. За тази цел е добре да му обясните защо го наказвате и да го предупредите, преди да го накажете, че ако прави това и това ще последва наказание. Така детето има информиран избор – да го направи или не, знаейки, че ако избере да не ви послуша, то избира всъщност да бъде наказано. Наличието на правила и тяхното удържане във всяка ситуация създава сигурност у детето и приучава към спазване на социалните норми. Всеки родител трябва да потърси подходящия за неговото дете баланс между любов и дисциплина, контрол и автономия.
Изграждайте уважение към себе си
Способността на родителите да изграждат уважение към себе си от страна на детето е крайъгълният камък на неговото възпитание. Детето трябва да се научи да уважава родителите си, не за да задоволи тяхното “его”, а защото взаимоотношенията му с тях са основа и модел на поведение за по-нататъшните му отношения с всички хора. Ранната детска гледна точка към родителския авторитет определя как детето в бъдеще ще възприема училищните авторитети, пазителите на реда, работодателите.
Поддържайте добра семейна среда
Родителите служат за пример на детето си и то учи много неща от тях чрез подражание. Ако детето често присъства на спорене и караници, е много вероятно да си помисли, че това е единственият начин за решаване на проблемите.
Научете се да имате взаимно доверие и да поддържате диалог в семейството
Не давайте на детето обещания, които смятате, че няма да можете да изпълните. По-добре му кажете, че дадено нещо не може да стане, отколкото да му дадете напразно обещание, което ще разбуди фантазията му, ще го накара да мечтае и накрая ще се почувства предадено и излъгано.
Прекарвайте колкото може повече време с детето си
За работещия от сутрин до вечер родител това е особено трудно постижимо. Идеята тук е да прекарвате по-пълноценно времето, в което сте с детето си – да му обръщате внимание, да го обградите с обич, да споделяте забавни и пприятни за двама ви дейности.
Приемете детето си такова, каквото е
Както добре знаете, всяко дете има своя собствена индивидуалност, която не се повлиява от методите на възпитание.
Ако детето изпълнява послушно вашите желания да спортува, да ходи на танци, уроци, кръжоци, само за да ви угоди, без това да му доставя удоволствие на него, вие го учите на послушание, примирение, подчиняемост, прекъсване на връзката с истинските му желания.
Научете детето си да цени и уважава това, което го заобикаля
Стойността на вещите зависи не от цената им, а от емоционалната инвестиция, която детето влага в нея. Ако детето настоява за някакъв много скъп и голям подарък, добре е да му го обещаете за Коледа или за рождения ден. Тогава ще има време да се наслаждава на очакването в периода до празника.
Прилагайте адекватни наказания
Децата обикновено помнят много добре строгите наказания, но в повечето случаи забравят какво точно са напривили, за да ги заслужат. Важно е не самото наказание, а обяснението, което ще дадете на детето за причината на наказанието.
Ако искаме да извлечем максимален ефект, наградата трябва да бъде връчена непосредствено след желаното поведение.
Забранявайте по-рядко, хвалете детето по-често
За едно дете е голям стимул да знае, че родителите му забелязват неговите успехи и се чувстват горди с него. Изисквайте от детето си желаното поведение първо с молба. Молбата е най-положителното средство за общуване и, което по-важно, молбите предизвикват у детето чувство за лична отговорност.
Трябва да се признае обаче, че молбите не винаги помагат. Когато детето е било помолено, но не е послушало, трябва да прибегнете към преки заповеди. Но помнете, че колкото повече използвате авторитарни подходи като заповеди, мъмрене, натякване или крещене, толкова по-малък ще бъде ефектът от тях.
Не губете търпение
Ако чувствате, че всеки момент ще изгубите контрол и ще избухнете, може да направите някои от следните неща:
- излезте в съседната стая /тоалетна, баня, тераса/, отдалечете се от детето
- дишайте дълбоко и бройте до десет, докато се успокоите
- върнете се обратно, когато можете да говорите спокойно и обяснете на детето колко сте били гневни и кое негово поведение ви е ядосало
Бъдете внимателни с юношите
Неслучайно юношеската възраст се нарича “повторното раждане” – детето встъпва в света на възрастните. Отсега нататък това ще е неговият свят. Той или тя никога няма да бъдат деца. Благополучният финал на този период е предшестван от бурно развитие и драматични промени във всички области. Променя се детето, променят се и вашите взаимоотношения. Понякога тийнейджърите изглеждат апатични и неинициативни, състояние което внезапно може да бъде сменено от провокативно, оспорващо авторитетите поведение. Във водовъртежа от емоции известна стабилност може да внесе поставянето на взаимоотношенията с тийнейджъра на договорна основа. Ефектите от този подход са многобройни:
- Зачетен е стремежът на тийнейджъра да бъде приеман сериозно и като равноправен партньор в общуването – с него се договарят, мнението му се взема предвид
- Договарянето е своеобразен тренинг по отговорност – юношата поема известни ангажименти, изпълнението на които му осигурява повече свобода, материални средства или отношение като към по-зрял човек от страна на родителите му
- Договарянето помага и на вас като родители да примете промяната, така да се каже на “малки глътки”. То дава възможност да тествате в безопасна среда вашата готовност да намалите контрола по отношение на някои неща и да предоставите повече автономност на детето си. Детето ви също експериментира доколко може се справи с предоставената му свобода. Понякога излиза, че е било рано и бремето на свободата се оказва твърде тежко за младия човек. Нищо страшно – нещата се връщат в старото им русло, до следващия път, когато може би той /тя ще е пораснал повече.
Често родителите на тийнейджъри имат усещането, че детето им се е дистанцирало от тях, че отношенията им не са това, което са били доскоро. Това дистанциране е нормално, очаквано за възрастта. За да разберете по-добре какво чувства и преживява детето ви в този период, може да направите следното упражнение:
- Можете ли да си спомните какъв бяхте като юноша
- Какво беше най-лошото нещо, което тогава сте правили?
- Вашите родители научиха ли за него?
- Каква беше тяхната реакция, когато научиха за това?
- Искахте ли да ги разстроите с тази постъпка?
- Какво беше най-досадното нещо, което майка ви/баща ви ви каза тогава?
- Колко от интересите ви тогава са част от живота ви сега.
Като родители нашата задача е да се стремим да опознаем детето си, характера му и неговата индивидуалност. Ако искаме да постигнем взаимно доверие и разбирателство през следващите години, когато децата ни ще са пораснали и ние ще сме възрастни, трябва да започнем да изграждаме основите на връзката родител-дете сега!