МВР

ОД Хасково

 

За областта

ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКА СПРАВКА

Хасковска област обхваща площ от 5 543 кв. км. и има население 242 030 души. В тази територия се включват долината на р. Марица, Хасковската хълмиста област, части от Горнотракийската равнина, Източните Родопи и Сакар планина.

Планините тук са относително ниски, със закътани плодородни долини между тях, даващи прекрасни условия за живот. В недрата им се крият богати залежи от полезни изкопаеми, включително злато и сребро. Връх Мечковец - със своите 860 м., е най-високата точка в областта. Открити са доказателства за добив на злато и сребро още от античността.

Климатът е мек, преходен от континентален към средиземноморски, със силно изразено средиземноморско влияние в най-югоизточните части на региона.

През територията на областта протичат три от най-големите български реки – Марица, Арда и Тунджа. Край тях от най-дълбока древност преминават пътища, свързващи Средиземноморието и Мала Азия с вътрешността на Тракия и Родопския масив. Важна транспортна артерия е и р. Марица, използвана за превоз на стоки по вода до края на ХІХ в.

На юг и изток областта граничи с териториите на Гърция и Турция.

                   

Най-старите следи от живот, открити до сега на територията на съвременната Хасковска област, датират от новокаменната епоха (VІІ – V хил. пр. Хр.). През следващата, меднокаменна епоха (V – ІV хил. пр. Хр.), местното население усвоява уменията за добив и обработка на медта и изработването на предмети от този метал. Откритите в района на Сакар планина златни накити, които се датират в V хил. пр. Хр., заедно с тези от варненския некропол, са най-старото обработено злато в Европа.
През бронзовата епоха (края на ІV – края на ІІ хил. пр. Хр.) районът е заселен от тракийски племена. Появяват се първите могилни некрополи, които оформят характерния тракийски ландшафт.
За периода 12 – 6 в. пр. Хр. (ранножелязна епоха) са характерни  тракийските мегалитни и скални паметници. Много често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, които включват  гробници, ниши, басейни, олтари и др. Забележителни обекти на тракийската култура в областта са кромлеха при с. Долни Главанак, светилищата при селата Малко Градище и Ангел Войвода, долменът при село Хлябово и др.
През късножелязната епоха, (6 в. пр. Хр. –  до 1 в.) територията на Хасковска област влиза в границите на Одриското царство. Сред археологически паметници от този период, на територията на региона се открояват  гробниците при с. Александрово и с. Мезек, които са част от бисерите в короната на тракийското културно наследство.
След 45 г. земите на юг от Балкана са обявени за римска провинция – Тракия. Интересни обекти от този период са вила „Армира” при Ивайловград, светилището на нимфите и Афродита при с. Каснаково и др.
Преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол през 330 г. е повратен момент в историческата съдба на региона. От отдалечена провинция, той се превръща в предмостие на новата метрополия, в неин преден фортпост, на който наред с облагите от близостта с новия административен център, е съдено да поеме ударите на многобройните варварски нашествия.
През 9 век  границите на създадената през 681 г. българска държава се преместват трайно далеч на юг. В територията й са включени земите на съвременната Хасковска област. В южните покрайнини на съвременния град е изградена малка, гарнизонна крепост. През 10 век е построена втора крепостна стена, защитаваща значително по-голяма площ. Хасково се превръща в типичен средновековен град, изпълняващ ролята на административен, военен и икономически център на региона.

 

         Долмен с. Хлябово

 

Коридорът на гробницата в с. Мезек

         Крепост Мезек

 

                

      Стенопис от гробницата в с. Александрово

         

     Тракийска скална гробница с. Пчелари

В последните десетилетия, в резултат на работата на регионалните звена на МВР в Хасковска област, във фондовете на отдел "Археология" на Регионалния музей са постъпили над 900 движими културни ценности, от които повече от 700 монети. Някои от тях са уникати с изключително висока музейна стойност.     

            

Кана стъкло позлата ІV в.пр.Хр.

         

            

Бронзов воин  VІ в.пр.Хр.

  Монетна находка ІІ-І в.пр.Хр.

  

Стъклен флакон ІІ-ІV в.

                                              

ИСТОРИЯ НА ПОЛИЦИЯТА В ХАСКОВО

Отделянето на земите на юг от Стара планина, според решенията на Берлинския конгрес, в изкуствено създадената автономна област Източна Румелия, поставя тази част от българската територия в малко по-сложна ситуация, но тя също се устройва с подобни органи, за да се развива успоредно с Княжеството и по този начин да не се затруднява бъдещото обединение на двете части. Затова, когато с Указ № 1 от 5 юли 1878 г. на Ал. Батенберг в Княжеството се създава първото правителство и заедно с него се съставя и първото Министерство на вътрешните работи, подобна институция се създава и в Източна Румелия.

Отличителна черта на Източнорумелийските органи за опазване на реда е, че те се изграждат под прякото ръководство на руските окупационни части и основна роля в тях играят гимнастическите дружества. Както в цялата страна, така и в Хасково, първите полицейски кадри нямат специално образование и подготовка. Не съществуват школи или курсове за обучение.Подготовката на полицейските стражари е поверена на административните и полицейските началници, но и те нямат опит. Своите професионални умения и знания те получават с ежедневно извършваната от тях служба. Времето е заличило вече много от следите и първите стъпки на полицейската институция в Хасково, но името на младия опълченец и поборник Нешо Брайков остава в местната история като един от първите полицейски пристави на града.

След Съединението на 5 септември 1885 г. полицейските институции в двете области се обединяват и продължават да действат, ръководени от приетите вече „Временни правила за устройство на полицията в Княжество България”, „Инструкция за младшите жандарми”, „Инструкция за старшите жандарми”, „Временни правила за полицейските пристави в губернските и окръжните градове на Княжество България”, както и „Устав за полицейската стража”, с който се определят всички норми и задължения за запазване на реда и обществената безопасност. За изпълнение на полицейските разпореждания се включват конни и пеши стражари, подразделени на младши и старши. Въвежда се нова структурна единица на територията на страната - полицейски участък. В Хасково като окръжен център се създава Окръжно полицейско управление, което се настанява в сграда в централната част на града.

Един от първите служители на реда в Хасково след Освобождението

 

 

Конната полиция разгонва граждански митинг, 1919 г.

 

 

Сградата на околийското полицейско управление през 20-те години

Полицейската охрана на хасковския затвор през 40-те години

Началникът на хасковската полиция Ст. Овчаров през  40-те години

Част от състава на хасковското полицейско управление през 40-те години