28 Септември 2020
Октавиан Бивол, ръководител на офиса на ООН за намаляване на риска от бедствия за Европа и Централна Азия в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“:
Водещ: Както е известно, правителството на България прие Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия до 2030 година. За изпълнението й в момента е разработен и публикуван за обществено обсъждане проект на Национална програма за намаляване на риска от бедствия, който обхваща периода 2020-2024 г. В края на 2019 г. от Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия бе дадено начало на процес по извършване на оценка на тази българска Националната стратегия. В резултат е изготвен доклад, открояващ силните страни и възможностите за подобряване, както и конкретни резултати. За оценката, направена от Службата на ООН на приетата от правителството Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия разговарям с Октавиан Бивол, ръководител на Офиса на ООН за намаляване на риска от бедствия за Европа и Централна Азия. Г-н Бивол, как оценявате приетата от българското правителство Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия за периода 2018-2030 година?
Октавиан Бивол: Благодаря ви, че ме поканихте да разговарям с вас ис вашите слушатели по тази важна тема, особено във време, когато всяка страна и международна общност отговаря на предизвикателствата на Ковид-19, за които Службата на Обединените нации за намаляване на риска от бедствия (UNDRR) очерта в глобалната си оценка в доклада за риска през 2019-та година. Този комплекс на UNDRR, който той подготви в партньорство с другите служби на организацията, работи за включване на рисковете във всички действия за развитие и убеждава във валидността му за всички тях, включително и за пандемиите, за да не се стигне до катастрофа. В този контекст бих искал да поздравя българското правителство за одобрението на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия за периода 2018-2030 година, която наистина очертава рамката, дава насоките и целите и с която броят на държавите с подобни национални и местни стратегии се увеличава. Освен това беше страхотно да си сътрудничим с българското правителство, което наскоро предприе партньорска оценка на стратегията. Одобрението на стратегията е в съответствие с целта на Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай (the Sendai Framework's Target E), насочена към увеличаване на броя на страните с национална и местна стратегия за намаляване на риска от бедствия. Целта на процеса на оценка на UNDRR е да гарантира, че стратегиите за намаляване на риска от бедствия са приобщаващи, стабилни и в съответствие с рамката на Сендай, както и повишаващи ефективността и общественото значение и осигуряващи устойчивост. Във връзка с това членовете на комисията за оценка на UNDRR приеха, че Българската национална стратегия за намаляване на риска от бедствия е съобразена с приоритетните области на Сендайската рамка, което е отлична основа за по-нататъшно развитие и за извършване на дейности, допринесат за намаляване на рисковете от бедствия и за адаптиране към изменението климата. Сигурен съм, че получената при обсъждането оценка на българската Стратегия ще бъде възлова за прилагането й.
Водещ: Как Стратегията балансира икономическото, социалното и екологичното равновесие?
Октавиан Бивол: Това е много важен въпрос, за който ви благодаря. Бих искал да подчертая, че в Националната стратегия такъв баланс е водещ механизъм, който е в основата на усилията за устойчиво развитие, а те са от ключово значение. Както можете да видите в нашия модерен свят системните рискове са свързвани с обществото, те са обвързани и помежду си. Като цяло рамката на Сендай призовава националните стратегии за намаляване на риска от бедствия да бъдат един от Основните механизми за съгласуваност на усилията за устойчиво развитие, основани на риска, които се справят с критичните измерения, които изброявате. В съвременния контекст на системни рискове и взаимосвързани общества тези три измерения биха могли да си повлияят както отрицателно, когато възникне бедствие, така и положително, ако управлението на риска и инвестициите се правят по последователен и интегриран начин. В случая с България, оценката на Стратегията показва, че това равновесие може да бъде укрепено чрез всеобхватен подход на много заинтересовани страни за управление на риска, като включи повече частния сектор и гражданското общество в процеса на вземане на решения. Ако отнесем Стратегията към породената от Ковид-19 актуалната ситуация, тя може да помогне за незабавното намиране на отговор на глобалната пандемия с подкрепата и на частния сектор, на малките и средни предприятия, като се включат и най-уязвимите групи от обществото. Критичните фактори, подкрепящи социалната икономика и устойчивата околна среда, са необходими за да допринесат за включването на адаптирането на климатичните промени към намаляване на риска от бедствия. И не на последно място е фокусирането върху градската устойчивост, градското планиране, управление на рисковите области, инвестиране в зелена инфраструктура. И ключът за осигуряване на точния баланс eв намаляване на риска в развитието на социалната икономика, намаляване на екологичните бедствия и защита на биоразнообразието. От тази гледна точка ЕС концентрира усилията си върху зелената сделка, върху зеленото между екологичните, социалните и икономическите измерения.
Водещ: Смятате ли, че българската стратегия може да осигури устойчива и по-безопасна среда за живот на населението?
Октавиан Бивол: Както знаете, всяка стратегия е добра отправна точка, но тя е и критичен старт за бъдещата визия. След като се извърши оценката на стратегията за намаляване на риска от бедствия, критичната следваща стъпка е да се приложи стратегията в действие и да се приведе в действие на местно ниво. По този въпрос бях доволен да чуя на неотдавнашната среща със заместник-министъра на вътрешните работи Стефан Балабанов и неговия екип, че България наскоро е одобрила насоки за местните власти, базирани на стандартите на Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай. Следващата стъпка ще бъде разработването на годишни планове с бюджетни дейности, така че препоръките и плановете за изграждане на устойчива и по-безопасна среда за живот на населението да бъдат приложени на практика. Много важно е вашата стратегия да се преведе в специфичните годишни раздели на бюджетните дейности.
Водещ: Определя ли документът превантивни насоки за ефективно намаляване на значителните рискове от бедствия и предотвратяване на нови?
Октавиан Бивол: Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай, върху която се основава българската Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия, определя четири приоритета за намаляване на риска от бедствия. Те включват: разбиране на риска от бедствия; укрепване на управлението на риска от бедствия; устойчиво инвестиране в намаляване на риска от бедствия; подобряване на готовността за бедствия за ефективна реакция и за процеса „Изградете обратно подобре“ (Build Back Better) при възстановяване, рехабилитация и реконструкция. Взети заедно, Националната стратегия представлява ясна визия, насочена към намаляване на съществуващите рискове, нейният фокус може да бъде насочен още повече към предотвратяване на създаването на нови рискове и освен това да разгледа системните рискове и каскадните сценарии. Ковид-19 е пример как един риск може да се експонира в множество различни сценарии за въздействие. Конкретните усилия биха били измерими спрямо окончателните версии на националната програма и годишните планове в процес на разработване. Основата за това е много ясна: на всеки 1 щатски долар, инвестиран в намаляване и предотвратяване на риска, можем да спестим до 15 долара при възстановяване след бедствие. Всеки 1 долар, инвестиран в изграждане на устойчива на бедствия инфраструктура, спестява 4 долара при реконструкция.
Водещ: Службата на Обединените нации за намаляване на риска от бедствия е подготвила доклад за българската стратегия, в който подчертава силните й страни, възможностите за подобрение и предвижда конкретни резултати от бъдещото й прилагане. Бихте ли представили заключенията? Какво съветвате българските власти?
Октавиан Бивол: Първо, Партньорската проверка се ръководи от комисия от независими експерти, Включваща членове на ESTAG, представители на финансови институции, частния сектор, местните власти, академици и експерти в областта на намаляване на риска от бедствия, агенции на ООН и национални координационни центрове в Сендай. Някои от ключовите препоръки от експертния екип за оценка включват: подкрепа за национални оценки на риска с множество опасности, които отчитат и съществуващите, и новите рискове. Също така за да се адаптират по-добре програмите и плановете към настоящата пандемична ситуация от комисията препоръчват бъдещите оценки на риска да включват специфични проучвания и показатели за биологичните опасности и пандемичните рискове, стрес тестове на здравната система и инфраструктури, както и сценарии за едновременно бедствие по време на пандемии; препоръчват и укрепване на естеството на многото заинтересовани страни от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия и нейния действащ план, тъй като това е от решаващо значение за правилното справяне с експозицията и уязвимостите в различните сектори и нива; не на последно място е наложително и идентифицирането на уязвимите групи (като възрастни хора, хора със съществуващо здравословно състояние, мигранти, бездомни, но също така и в различен контекст младежи и жени) и необходимостта от преценка как тяхната уязвимост може да се увеличи от бедствия. От Комисията препоръчват да се оценяват, идентифицират и разпределят финансови ресурси в съответствие с графика на дейностите, очертани в стратегията, и да се предостави възможност за адаптиране към променящите се обстоятелства. От Комисията очакват да се продължи подкрепата за мисията на Националния фокусен център в Сендай в ръководството и координацията при изпълнението, мониторинга и докладването на национално ниво от Сендайската рамка за намаляване на риска от бедствия.
Водещ: Бихте ли сравнили българската стратегия с подобни, изготвени от други страни?
Октавиан Бивол: Един ключов елемент, който трябва да имате предвид при разработването на национална стратегия, е необходимостта тя да се основава на анализ на контекст, основан на факти и оценка на риска с множество опасности. Тези елементи на познанието разкриват спецификите на всяка държава, нейните структурни уязвимости и капацитет. Следователно най-важното е да не се сравняват стратегии, а да се гарантира, че основните изисквания, описани от рамката на Сендай, се вземат предвид. В случая с България можем да кажем, че, както по отношение и на други стратегии, се полагат осезаеми усилия за справяне с тези изисквания и за разглеждане на четирите приоритета на Сендайската рамка с цел конкретизиране на визията в изпълними планове. Последното, което ще бъде разгледано и в следващите фази на извършваната от националните власти работа, засега е много сравнимо снаблюдаваните в други страни добри примери. По отношение на процеса на партньорска оценка, България е първата държава от ЕС, която е подложена на независима оценка на много заинтересовани страни, координирана от UNDRR, за да гарантира, че техните национални стратегии за намаляване на риска от бедствия са приобщаващи, стабилни и в съответствие с препоръките, посочени в Сендайската рамка за ограничаване на риска от бедствия.
Водещ: Как ще работи с българските власти в бъдеще UNDRR?
Октавиан Бивол: UNDRR очаква с нетърпение да работи в тясно сътрудничество с България за понататъшно прилагане на стратегията за намаляване на риска от бедствия и за гарантиране на успешното изпълнение на плана. Като се има предвид ангажираността на България в този процес за оценка на ограничаване на риска от бедствия, UNDRR също ще търси участието на България в бъдещи екипи за оценка на стратегията в други страни в региона, за да могат нейните представители да споделят най-добрите практики и поуки от този процес. UNDRR скоро ще стартира кампанията „Да направим градовете устойчиви до 2030 г.“, която се фокусира върху устойчивостта на градски и местни бедствия. Очакваме с нетърпение да работим с България и много градове в страната ви по тази инициатива.