МВР

ГД ПБЗН

 

Историческа справка

 

Пожарното дело в България

     Пожарното дело в България има богата история и достижения, сравними в много отношения с развитите европейски страни. Редица поколения са дали своя принос за просперитета на пожарната сигурност като гаранция за ефективна борба с огнената стихия. Не всички страници от историята са достатъчно проучени и е трудно да бъдат изчерпателно обхванати всички източници от миналото. Условно в развитието на пожарното дело в България могат да се откроят няколко периода.
     По времето на османския феодализъм по българските земи са възниквали често стихийни опустошителни пожари. Има сведения, че само през ХІХ век по българските земи са възникнали около 140 опустошителни пожара, засегнали цели населени места. Например Рилският манастир, построен през втората половина на Х век, заради ролята му на културно-просветен център и стожер на българщината през вековете на робството е подлаган на разбойнически набези, грабежи, разрушения и опожарявания. Около 1395 г. светата обител е разрушена до основи от турците. През ХV век манастирът отново е опожарен и възстановен. Последвали опожарявания през 1742, 1778 и на 13 януари 1833 г. При последния най-голям пожар,  продължил 5 часа, оцеляла само Хрельовата кула и отчасти църквата.
     През 1770 г. пожар в Пловдив унищожава 500 къщи и взема немалко човешки жертви. Пак в Пловдив през 1788 г. при пожар, бушувал 6 дни, са унищожени 3000 сгради заедно с имуществото. През 1810 г. Свищов е опожарен до основи. През първата половина на ХІХ век във Велико Търново възникват няколко големи пожара - 1818, 1845, 1847 г. При последния пожар са унищожени двете български училища и 600 къщи.
      През 1819 г. кърджалиите изгорили всички села по долното течение на р.Арда.
      Стихиен пожар възниква в София на 25 март 1831 г. След бедствието в града е сформирана първата тулумбайджийска тайфа, на която по заповед на султан Махмуд ІІ се предоставя мехова помпа за гасене (тулумба) с всичките и принадлежности. Наблюдението за избухнал пожар се извършва от най-високите части на града - от минарето на джамията в центъра и от камбанариите на църквите “Света Неделя” и “Света София”. При пожар се дават топовни гърмежи или църковните камбани забиват тревожно.
      Масови катастрофални пожари възникват в Котел през 1841 и 1863 г.
      През м. август 1854 г. във Варна, по време на Кримската война, избухва голям пожар,  вероятно умишлен. Градът бил застрашен от пълно унищожение поради опасност от експлозия на боеприпасите в барутния погреб.
      Априлското въстание 1876 г. било потушено с огън и меч. Стотици били опожарените селища, черкви, манастири, училища - Батак, Брацигово, Клисура, Панагюрище, Пещера, Перущица, Ново село, Кръвеник, Батошево и много др.
      На места българското еснафство доброволно се организира със свои подръчни средства за борба с пожарите, но липсата на сериозна организация за гасене на пожарите и ползваните примитивни средства, отсъствието на водоснабдяване в населените места, долепените една до друга паянтови сгради създават благоприятни условия за възникването на чести и стихийни пожари.
      След Освобождението на България през 1878 г., при изграждането на обществените институции и новата администрация, организирането на противопожарната охрана на селищата се възлага на общините. Завареният начин за водене на борба с пожарите от тулумбаджии е неефикасен и това налага да се вземат сериозни мерки за усъвършенстване на тази дейност.
      Една от първите същински пожарни команди е създадена през 1878 г. в София. По искане на софийския полицеймайстер, руския капитан от гвардията Скугуревски, Общинският съвет на заседанието си на 25 юни 1878 г. се занимава с въпроса за набавяне на нужните противопожарни инструменти и снаряжения.
      Поради липсата на достатъчно средства за назначаване на постоянни щатни пожарникари, софийската община с Протокол № 1 от 14 юли 1878 г., задължава гражданите да вземат участие в гасене на пожарите. При избухване на пожар всеки еснаф трябва да изпраща хора, въоръжени с предписаните им уреди и инструменти. Предвиждат се и наказания за онези, които не се подчинявали на наредбата.
      Полицеймейстерът на София, за да превърне съществуващата доброволна пожарна тулумба в градска пожарна команда, заповядва на полицейските пристави да изберат от техните среди човек, подходящ за пожарен командир.
      На 1 октомври 1878 г. старши стражарят Захари Коритаров е назначен на брандмайстер (командир) на пожарната команда в София, която наброявала 8 души щатни пожарникари.
На 19 декември 1878 г. по инициатива на енергичния варненски кмет Велико Христов се взема решение да се устрои пожарна команда. Закупуват се 2 ръчни помпи с принадлежности, като в началото се използват 36 хамали под ръководството на един старши без заплащане. На следващата година са назначени 4 души пожарникари, които провеждат пожарно наблюдение от кулата на стария градски часовник.
      През 1879 г. са организирани пожарни команди в Асеновград, Бургас, Габрово и Лом.
      Противопожарната служба в Пловдив се създава по разпореждане на генерал Веляминов в края на 1878 г. след учредяване на градския общински съвет. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават една тулумба, брадви, канджи и действат с дежурните сакаджии (водоносци). По-сериозни мерки за организиране на градската пожарна служба се вземат след историческия пожар в Главния щаб на Източнорумелийската милиция и жандармерия през нощта срещу 25 декември 1880 г. В пламъците загиват часовоят на Паричния ковчег Гюро Михайлов и четиримата му другари караулни.
      С Указ № 235 на княз Александър Батенберг, обн.ДВ от 11 юни 1880 г., е утвърден Закон за наказанията, които мировите съдии могат да налагат. Глава VІІ съдържа 10 члена, които предвиждат строги наказания за нарушенията на предписаните пожарни правила. Регламентирани са устройството на соби, огнища, комини; почистването на комините; съхранението и ползването на леснозапалими вещества; паленето на огън в и извън населените места; профилактични мерки за корабите и пристанищата; участието на населението в потушаването на пожари и др.
      В началото на 1881 г. пловдивският кмет Иван Гешев свиква заседание на градския общински съвет, като един от главните въпроси е този за реорганизирането на пожарната команда. С Протокол № 18 от 5 февруари 1881 г. се гласува специален бюджет за финансовата и издръжка, щат и униформи. Първият пожарен командир е австриец, не след дълго заменен от Али Чауш. Командата наброява 30 души.
      През 1882 г. се сформира пожарна команда в Стара Загора.
      През 1883 г. се създават пожарните команди в Плевен, Шумен и Видин, а в последствие и в много други градове.
      Същата година Народното събрание приема Закон за пожарите по селата, махалите, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие (обн. ДВ бр.136/1883 г.). Законът задължава собствениците да се грижат за пожаробезопасното използване на земите, работилниците, фабриките и сградите. Вменява им се дълг да пазят съседите си и да вземат участие в овладяването на пожарите.
      През 1884 г. са доставени първите пожарни помпи, возими с коне, за Софийската пожарна команда, с което се отбелязва нов етап в развитието на пожарното дело.
      Още в първите години след Освобождението е положено и началото на организираната противопожарна пропаганда. Между малкото печатни издания, излизащи през 1894 г. е било и месечното илюстровано списание “Пожарникар”, просъществувало до април 1895 г.
      През 1886 г. са приети закони за градските и за селските общини, които вменяват като тяхно задължение създаването и оборудването на пожарни команди.
      През 1889 г. е приет Закон за полицията, обн. ДВ бр.133 от 12 декември 1889 г. В чл. 28 е записано: “Полицията взема мерки за изгасявание и ограничение на пожарите в градовете, селата и горите, за спасение хората и техния имот в случай на пожар, наводнение, буря и други подобни и за истребление дивите и вредителните зверове.” Чл. 123 гласи: “Пожарните команди в градовете, в стопанско и административно отношение, зависят от общинските управления. Но във време на пожар те напълно се подчиняват на разпорежданията на окръжните управители, околийските началници и приставите.”
      През 1896 г. в гр. Русе е основана първата в страната доброволна пожарна дружина, но едва 10 години по-късно доброволните пожарни дружини започват да работят ефективно.
      Организираните пожарни команди в този първи етап на историческото развитие на противопожарната защита в България са с малък личен състав и са съоръжени с примитивна противопожарна техника, най-често ръчни помпи и бъчви за превоз на вода.  На обучение в чужбина се изпращат първите български пожарни командири - опълченецът Атанас Канарев, Димитър Тролев, Руси Караджов, Светослав Бойчев и други. При загасяването на много сложни пожари българските огнеборци проявяват забележително умение, храброст и находчивост.
      Българските пожарни командири участват и в международни форуми. Страната ни е сред инициаторите за създаване на първообраза от 1900 г. на днешната Международна асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF). На третия конгрес на организацията в Будапеща през 1904 г. наши представители са Димитър Тролев, Руси Кожухаров и Найден Николов.
      Една година по-късно в София се организира Първият пожарникарски събор в България. Както по цяла Европа така и у нас обединяването на пожарните служби се провежда с цел подобряване и уеднаквяване на обучението и развитие на техническото въоръжение на службите.
      Инициатори на събора са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. Това са командирът на столичната пожарна команда Димитър Тролев, командирът на пловдивската пожарна команда Георги Атанасов, командирът на бургаската пожарна команда Руси Кожухаров, пожарният командир на Татар Пазарджик (дн. гр Пазарджик) Найден Николов и пожарният командир на Станимака (дн. гр. Асеновград) Тодор Боев. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини.
      Съборът е свикан на 14 септември 1905 г. в София и работи до 18 септември. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове.
      По време на събора се основава дружество на пожарните командири и се приема решение за издаване на списание “Пожарно дело” като негов орган. Пожарникарското дружество представлява пожарникарите при предложения и преговори с държавата. Утвърждава се традицията периодично да се провеждат събори (конгреси) на пожарните командири.
      Решенията на Първия пожарникарски събор, въпреки големите трудности, се  осъществяват на дело. Инициаторите на събора се заемат с изключителна преданост, енергия, професионализъм и всеотдайност с мисията за просперитет на пожарното дело и се изявяват като обществени личности, признати от цялото българско общество. Постигнатото в тази област получава и международна известност и признание. През 30 те години у нас е изграден модел за осигуряване на пожарната сигурност и защита на населението от бедствия, който е характерен и днес за развитите европейски страни.
      През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р България датата 14 септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, с което е възстановена традицията, по решение на Първия пожарникарски събор, тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.
      Водените в началото на ХХ в. войни възпрепятстват развитието на пожарните команди. С обявяването на Балканската война всички пожарникари са мобилизирани и изпратени на фронта. Конете на пожарните команди са реквизирани също за военни цели. След Балканската идват още Междусъюзническата и Първата световна война.
      По време на войните противопожарните служби са били почти изоставени. Конете и техническите средства са голям дефицит. Разчита се на доброволните пожарни дружини, които бележат развитие. Те обаче не разполагат с достатъчни сили, средства и умения в борбата с големите пожари и пожарите не закъсняват.
      Един от тях – пожарът в Народния театър през 1923 г., предизвиква остра обществена реакция срещу столичната управа. Столичният кмет търси опитен пожарен специалист, който да подобри състоянието на пожарната команда. Той се спира на Юрий Захарчук, с чието име е свързан един от най-плодотворните периоди в историята на пожарната дело. Той произхожда от дворянско семейство от Херсонска област в днешна Украйна. В Русия с пожарно дело започнал да се занимава като доброволец от 16-годишна възраст. Завършва юридически факултет и Първоразрядното киевско военно училище. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. В армията заема редица високи армейски постове и има редица военни отличия. От събранието на офицерите е избран за член на Съда на честта. През 1921 г. организира пожарна команда в Буюкдере на Босфора, след което се установява в България.
      Още преживе Юрий Захарчук си спечелва прозвището Рицар на огнеборската чест, а през 1999 г. служителите на НСПБЗН – МВР го избират за Пожарникар на ХХ век.
      Завареното от Захарчук състояние на пожарната команда са каручките с буренца с вода, теглени от коне. Целта му е да осигури бързина и ефективност в действията на противопожарната служба, като се съоръжи в техническо и професионално отношение. Обезпечаването и е решено със създаването през 1924 г. на “Пожарно дело”.
      През 1924 г. Захарчук организира първия курс за професионални кадри, а по-късно и първите шестмесечни курсове за пожарни командири. Споделя виждането, че “Пожарникарят блести не с каската, а с духа и професионализма си!” Хуманността на професията пожарникар е не просто самопожертвователността, а умението да победиш огъня, за да спасиш ближния си.
      Същата година в страната се внася първият противопожарен автомобил за тютюнева фарбика в днешния Асеновград.
      За Столичната пожарна команда през 1925 г. е внесен първият противопожарен автомобил Renault от Франция, като Захарчук завършва специален курс в заводите на фирмата-производителка.
      В техническо отношение столичната пожарна команда догонва, а в редица отношения изпреварва редица европейски столици и се ползва с авторитета на една от най-ефективните на Стария континент.
      Захарчук лично ръководи акциите на Столичната пожарна команда. С обаяние води и разяснителна дейност сред обществеността. Изнася сказки с противопожарна тематика и по Българското национално радио. Подкрепя доброволното противопожарно движение в страната, което през 1926 г. основава свой Съюз на доброволните пожаро-спасителни дружини.
      През 1927 г. е приет Правилник на столичната общинска пожарна команда, утвърден от тогавашния кмет генерал Владимир Вазов.
      От 1931 г. в столичната пожарна команда, със съдействието на Българския Червен кръст, се създава “Спасителна станция” - първообраз на “Бърза помощ”, с линейка, на която дежурят лекари-доброволци.
      Захарчук е обединителна фигура и от момента на назначаването му подпомага дейността на останалите пожарни командири в страната. През 1932 г. пожарникарите добиват правото на пенсия при 15 години трудов стаж и обезщетение в случай на смърт или злополука при изпълнение на служебните им задължения. През същата година Столичната пожарна комванда е обявена за първа по бързина и дееспосбност в Европа.
      През 1934 г. е приет “Правилник за организацията на пожарната охрана”, обн. ДВ бр. 84. С него към Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) е разкрита длъжността главен инспектор по пожарно дело, на която е назначен Захарчук. С това започва централизация на пожарното дело у нас.
      Последователно са приети и Наредба-закон за селските общини (обн. ДВ, бр.100/1934 г.) и Наредба-закон за градските общини (ДВ,бр.114/1934 г.), с които се въвежда 10% налог върху плащаните премии на застрахователни дружества от направените от тях застраховки против пожар в землищата на общините. Налогът се плаща от застрахователните дружества и на всеки шест месеца се внася в Българска народна банка по сметки на съответните общини.
      През 1935 г. въз основа на Закона за общественото подпомагане към МВРНЗ е създаден Централен отряд за първа и бърза помощ с началник Юрий Захарчук. Този закон предвижда фонд за обществено подпомагане с цел усъвършенстването на противопожарните служби в материално-техническо отношение.
      С много усилия в страната успешно се извъшва реорганизация на противопожарните служби. Независимо от тежките условия - 3-4 денонощия дежурство – денонощие почивка, са въведени строг войнски ред и дисциплина, последователна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав. Извършва се замяна на  съществуващите ръчни помпи и бъчонки с автоцистерни. Закупуват се нови противопожарни автомобили с повишени тактико-техническите възможности за овладяване на пожари и извършване на аварийно-спасителни операции. Създават се нови клонове и подклонове на службите, включително дислоцирани в отдалечени райони на населените места. Ефектът е впечатляващ. В сравнение с мъчително дългото чакане на конните впрягове, противопожарните автомобили пристигали за броени минути.
      Успоредно с това се въвеждат подобрения в организацията и управлението на силите и средствата при пожар. Броят на пожарникари нараства значително. В края на 1935 г. общо в страната пожарникарите са 7638.
      За пръв път се провежда тактическо изучаване на обектите и се усъвършенства системата за подаване на команди със звукови сигнали. Сигналите подавани от тръбач при пожар са около 200.
      В столицата и в големите градове започва монтирането към градската водопроводна мрежа на пожарни хидранти, чиято охрана е поверена на стражарите.
      Пресата подробно отразява дейносттта на пожарникарите и напредъка на пожарното дело. Пожарната охрана се сочи като един от най-добре организираните държавни ресори.
През 1936 година е приета Наредба-закон за засилване на приходите на градските и селските общини [8].  С Наредбата налогът по фонд ,,Пожарно дело” се увеличава от 10 на 15%.
      След 1944 г. в страната започва коренна реорганизация на противопожарната охрана.
      През 1946 г. е приет Закон за противопожарната защита (ЗПЗ), с който противопожарната охрана в страната  е одържавена и е реорганизиран фонд “Пожарно дело”. Основната заслуга за това е на генерал-майор Бою Божков – началник на отдел “Противопожарна защита” при МВР за периода 1944 - 1951 г.
      Закънът за противопожарната защита дава тласък за извършване на голям брой законодателни, организационно-структурни и др. промени, с които противопожарната охрана на страната коренно се преустройва, стабилизира се финансово и се усъвършенства.       Приети са Наредба за приходите и разходите на фонд ,,Противопожарна защита” (обн. ДВ, бр.122/1946 г.), в която се уреждат различни въпроси от дейността на фонда, и Наредба № 1193 за размера на таксите за извършване на прегледи, даване съвети и правене услуги от органите на противопожарната защита на учреждения, предприятия и лица (обн. ДВ, бр.152/1946 г.). Съгласно наредбата, в приход на фонд ,,Противопожарна защита” се внасят сумите, събирани за извършвани проверки в обектите, за носене на дежурство от противопожарните служители и техника в театри, кина, циркове, изложби, хармани, временни складове и др. и се събират такси за зареждане на пожарогасители.        Благодарение на приетите нормативни актове в края на 1946 г. във фонда са отчетени набраните средства в размер на 288 100 110 лв.
      В изпълнение за Закона за противопожарната защита на 24 септември 1946 г. от фонд ,,Противопожарна защита” са отпуснати средства за изграждането на Държавно противопожарно училище при МВР. Същото е открито на 21.12.1947 г., което днес е факултет “Пожарна безопасност и защита на населението” към Академията на МВР.
      През 1947 г. влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за противопожарната защита” (обн. ДВ, бр.85/1947 г.), който разширява кръга на приходоизточниците за фонд ,,Противопожарна защита”. На основание приетата Наредба за фондовите марки “Противопожарна защита” по номенклатура всички издадени документи от противопожарната защита се облепват с фондови марки.
      През 1951 г. в ДВ бр.67/21.08.1951 г. излиза Правилник за противопожарните строителни норми. Пожаропредпазната дейност започва да се приема като първостепенна, а пожаро-техническото обследване на обектите се утвърждава като основна форма в дейността на органите за противопожарна защита.
      Започва разработването и приемането на основни нормативни актове, регламентиращи противопожарната защита като Правилник за обектните противопожарни служби, Правилник за опазване на посевите и харманите от пожари, Правилник за опазване на горите от пожари, Правилник за дейността на доброволните противопожарни служби и Правилник за Държавното противопожарно училище. Много от постановките в тези нормативни актове продължават са актуални и днес.
       Изграждат се много сгради за нуждите на противопожарните служби у нас. В една от тях – за Централното управление на МВР, днес се намира Медицинският институт на МВР. Напълно пригодени за нуждите на съответните районни служби са построените сгради в градовете Велико Търново, Севлиево, Свищов, Карлово, Сливен, Бяла Слатина и др.
      Началникът на отдел “Противопожарна защита” при МВР Бою Божков влиза в историята на пожарното дело в България като един от най-големите му реформатори. Но вълната от скалъпети политически процеси срещу видни дейци на интелигенцията след Процеса срещу Трайчо Костов не подминава и противопожарната охрана. През 1951 г. започва т. нар. Процес срещу противопожарната защита, в който главни обвинямеи – в шпионска дейност и др., са Бою Божков, първият началник на Държавното противопожарно училище Иван Дипчиков и Владимир Удрев – технически директор на завод за специализирана противопожарна техника. Процесът завършва с изпълнение на 14.01.1953 г. на смъртна присъда срещу тримата главни обвиняеми. От Народния съд на различни срокове затвор са осъдени още шестима опитни пожарни командири.
      След процеса фонд “Противопожарна защита” е ликвидиран и се изгражда бюджетна система за финансиране, която се отразява крайно негативно на материално-техническото осигуряване на пожарните служби.
      Последица от процеса е и отмяна с Указ за противопожарната охрана на Закона за противопожарната защита през 1958 г., като противопожарната защита е извадена от системата на МВР и преминава към общините. Цялостно са нарушени организацията, технологията на управление и финансиране на системата за пожарна безопасност. Част от състава на противопожарните поделения преминава към народните съвети. Органите, които осъществяват държавния противопожарен надзор, остават в системата на МВР, а тези, които се занимават с пожарогасителна дейност, преминават в системата на народните съвети. С това разделение на противопожарните органи се нарушава стройната организация и единство в дейността на поделенията на противопожарната охрана.
      Това несъответствие е променено с Постановление № 202 от 13 декември 1962 г. на Министерския съвет, с което службите за противопожарната охрана (отделите за противопожарна охрана при окръжните управления на МВР, инспекциите към районните управления на МВР, инспекциите и инспекторите към Районните управления на МВР - без управление “Противопожарна защита” към МВР и Държавното противопожарно училище, преминават към народните съвети на общините.)
      Неудачното решение е коригирано с приемането на Указ № 94 от 3 февруари 1966 г. на Президиума на Народното събрание, с което всички поделения на противопожарната охрана отново преминават към МВР. Със същия указ се дават и воински звания на противопожарните служители.
      Значителен тласък в осигуряването на пожарната безопасност дава 34-о Постановление на Министерския съвет от 8 август 1968 г. С него се набелязват и провеждат мероприятия, които довеждат до значително подобряване на пожарната безопасност на промишлените, селскостопанските и други обекти, като голямо внимание се обръща на пожарно- и взривоопасните предприятия и други подобни обекти в страната. С Постановление № 34 на МС се създава Научната лаборатория по пожарна безопасност, която по-късно прераства в научен институт (днес НПИПАБ). Крайният резултат от прилагането на постановките на 34-о постановление на МС от 1968 г. е рязкото спадане на броя на пожарите и загубите от тях в страната за дълъг период от време.
      Духът, смисълът, съдържанието и формите на работа за осигуряване на пожарната безопасност на страната, залегнали в 34-о Постановление на МС са заложени в основата на новия Закон за противопожарната охрана от 1979 г. Това е един от най-трайните нормативни актове в историята на пожарната безопасност на страната, който е отменен през 1997 г. със Закона за МВР (обн. ДВ бр. 122 от 19 декември 1997 г.).
      Законът за противопожарната охрана става основа за обществено движение за създаването на образцови в противопожарно отношение обекти, профилактични участъци, дежурни смени , райони и окръзи. То започва през 1961 г. и достига своето най-голямо развитие и разширяване през 1975 г. В движението се включват още голям брой обекти и противопожарни поделения.
      Периодът е характерен и с ускореното въвеждане на противопожарната автоматика в борбата с пожарите. В пожароопасните обекти започва практиката на монтиране на автоматични ситеми за предотвратяване и гасене на пожарите. Противопожарна автоматика се въвежда в обектите на промишлеността, за масово събиране на хора, паметници на културата и др.
      Особено трайна следа в развитието на новата история на противопожарната охрана оставя генерал-лейтенант Илия Дончев – началник на Централно управление “Противопожарна охрана” в периода 1961 - 1987г. С него е свързано не само връщането на противопожарната охрана в системата на МВР, а и изготвянето и приемането на Закона за противопожарна охрана от 1979 г. и създаването на научно-приложен институт по пожарна безопасност (днес Научно-приложен институт по пожарна безопасност и защита на населението), повишаване международния авторитет на българските огнеборци, развитието на пожаро-приложния спорт и др. Особено внимание се отделя на организирането и функционирането на държавния противопожарен надзор при непрекъснато усъвършенстване и разширяване на формите на пожаропрофилактичната дейност и работата с обществеността.
      В Закона за противопожарната защита от 1979 г. за първи път са обхванати всички субекти, от които зависи състоянието на пожарната безопасност – гражданите, ръководителите на стопански и други организации, на министерства и ведомства, общини и специализираните звена за противопожарна охрана. Като специализирани звена са определени структурните звена на общата и ведомствената противопожарна охрана и доброволните отряди, с което се утвърждават общи принципи на работа. Предвидено е териториалните звена на общата противопожарна охрана да са на двойно подчинение – на МВР и на съответните общини.
      В годините от 1980 до 1989 г. се извършва цялостно техническо превъоръжаване на структурните звена на противопожарната охрана с противопожарна техника. В страната навлизат модерни за времето си автомобили за комбинирано и водопенно пожарогасене, автомеханични стълби, противопожарни помпени станции и др. специална техника, която и в момента продължава да изпълнява оперативни задачи и е основен елемент от базисната инфраструктура на НСПБЗН - МВР.
      Периодът на демократичните промени в България след 1989 г. е свързан с името на полк. доц. инж. Георги Бозуков, д-р на техническите науки (началник на ЦУПО – МВР и директор на НСПО – МВР в периода 1987 – 1991 г.) В този период, във връзка с прехода към пазарни отношения, се налагат сложни промени и в системата за пожарна безопасност и защита на населението.
      В условията на различни форми на собственост възниква основният проблем как да бъдат съчетани интересите на собствениците на обекти с изискванията за осигуряването на пожарната безопасност, традициите за което в страната са нарушени. Налага се отделяне на обектните противопожарни служби от държавните структури за пожарна безопасност и преминаването им към отделните предприятия.
      В процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз особена актуалност придобиват въпросите на актуализиране на нормативната уредба Създаден е първият Технически комитет ТК1 “Пожаро- и взривозащита” към тогавашния Комитет по стандартизация и метрология (днес Български институт по стандартизация). Хармонизирани с европейските и международните стандарти са основните в областта на пожарната безопасност.
      Променя се нормативната основа и за упражнявания държавен противопожарен контрол върху съответствието с противопожарните изисквания на продуктите на пазара. Българските стандарти престават да са задължителни и съгласно Конституцията на Република България се повишава ролята на международното право.
      С приемането през 1997 г. на Закона за Министерство на вътрешните работи, наред с    осъществяването на пожарогасителна дейност, държавен противопожарен контрол и научно-приложна дейност в областта на пожарната безопасност, на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се възлагат функции по осъществяване на аварийно-спасителна дейност и оказване на първа помощ на пострадали и транспортирането им до болнични заведения. Правното уреждане на аварийно-спасителната дейност открива пътя за техническото и обезпечаване и развитие. Започва доставката на специални уреди и съоръжения и подготовка на личния състав.
      Трудният преход към пазарна икономика се отразява негативно на структурните звена на НСПБЗН – МВР, които изпитват сериозни затруднения от материално-технически характер. Основният въпрос става търсенето на решения за технологично обновление на съществуващата базисна инфраструктура на противопожарните служби за превръщането им в технически обезпечени и ефективни структурни звена. Налага се привеждане на системата за пожарна безопасност в съответствие с настъпилите икономически и демографски процеси.
      НСПАБ – МВР работи усилено и в международен план. Директорът на националната служба генерал-майор Кирил Войнов влиза в състава на Комисията за Европейския съюз към Международния технически комитет за предотвратяване и борба с пожарите (CTIF) – в момента Международна асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF). Подписани са и се изпълняват двустранни договори със съседните страни за взаимопомощ и гасене на пожари в пограничните райони. Български огнеборци участват в хуманитарни операции зад граница – в Турция и Иран след станалите опустошителни земетресения.
      По предложение на НСПАБ по линия на пожарната безопассност се създава регионална група за сътрудничество между страните от Балканския регион и Черноморския басейн. По инициатива на НСПАБ се саздава и Балканска федерация по пожаро-приложен спорт.
      В съответствие с опита на развитите страни в осигуряването на пожарната безопасност е разработена нормативна уредба за реда за създаване на доброволни формирования на територията на населените места и общините за подпомагане органите на НСПБЗН – МВР. Отговорностите за организирането на доброволните противопожарни формирования е на кметовете на населените места. От страна на МВР чрез АМВР е създадена организация за обучението на ръководителите на доброволните противопожарни формирования. От страна на НСПБЗН и нейните структурни звена също е създадена организация за провеждане на ефективен учебен процес с членовете на доброволните противопожарни формирования.
      През 2006 г. е реализиран първият спечелен от НСПБЗН - МВР проект по програма PHAR (ФАР- ТГС –BG 2003/000 630 04 “Подобряване на пожарната и аварийна безопасност по българо-гръцката граница”), по който за районните служби за пожарна безопасност и защита на населението по българо-гръцката граница са доставени 40 нови противопожарни автомобила - с основно предназначение и за аварийно-спасителна дейност.
      В приетия от Народното събрание в началото на 2006 г. Закон за МВР (обн. ДВ бр.17/24.02.2006 г.), Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е дефинирана като специализирана служба на МВР за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи, която осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани.
      За първи път в дейността на НСПБЗН – МВР за 2007 г. при съставянето на бюджета на МВР е приложен въведеният от Министерство на финансите през 2003 г. програмен принцип. НСПБЗН - МВР има разработена Програма за развитие на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР за периода 2007-2009 г. в съответствие заложените приоритети, политики и мерки в “Управленска програма на Правителството на Р България, във връзка с европейската интеграция, икономически растеж и социалната отговорност за периода 2007-2009 г.” Целта е ефективно и ефекасно изпълнение на възложените със закон функции и задачи и развитие на съществуващата базисна инфраструктура на НСПБЗН – МВР - сформирането на модерни, технически обезпечени и ефективни структурни звена. 
    С последните изменения на ЗМВР /ДВ бр.88/9.11.2010 г./ е създадена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- МВР, включваща в себе си ресурса на двете главни дирекции на МВР - ГДПБС и ГДГЗ. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е националната специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита при бедствия.

     Същевременно НСПБЗН – МВР свято пази и развива наследените традиции от миналото. При откриване на 1 юли 1999 г. на Паметника на загиналите пожарникари при изпълнение на служебния им дълг в столицата в основите му е поставена капсула с послание към бъдните поколения огнеборци, в което се казва: “Само настояще, отдало дължимото на предходното и запомнило неговите уроци и поуки, може да гради и пази едно позитивно бъдеще ...в името на  човешкото благо и професионалната чест”.


 

ДОБРОВОЛЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ

Доброволческо пожаро-спасително дело в България


В историческото развитие на системата за осигуряване на пожарната безопасност доброволните пожарни команди имат специално място предвид високата издръжка на професионалните структури. Почти навсякъде по света те са в основата на изграждане на професионалните пожарни команди. Днес броят на доброволните пожарникари по света многократно надвишава броя на професионалните огнеборци. По данни от Доклад № 10 от 2005 г. на Международната асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF) броят на професионалните пожарникари е 2, 5 млн., докато на доброволните пожарникари е над 20 млн.
Не е случаен фактът, че първите доброволни пожаро-спасителни общества, възникнали през втората половина на ХVІІІ в., морално и материално се подкрепят от хора със завидно обществено положение. Техни членове са хора от различни социални прослойки, в това число изтъкнати интелектуалци, състоятелни и влиятелни обществени фигури.
За родоначалник на доброволните пожаро-спасителни дружини се приема Русия. Малко по-късно то се развива с изпреварващи темпове Германия, Австрия, Полша, Чехословакия, Италия и др., които днес са сред водещите страни по развитие на доброволните формирования в помощ на професионалните противопожарни служби. В тях то се подкрепя от официалните власти, които под различна форма поддържат съществуването и развитието им. Показателно за равнището на доброволното движение в Европа е фактът, че през 1928 г. в Чехословакия доброволните отряди са имали 261 138 членове. През 1933 г. в Германия при население 64 млн.жители е имало 2 милиона доброволци, а в Австрия - при население 6,5 милиона през същата година доброволците са били 210 хиляди души. Добре известен факт от ХХVІІІ в. е и това, че сред радетелите и пионерите на доброволното пожарно дело е бил великият поет и философ Гьоте, който участвал в потушаването на пожари.
По примера на развитите страни и в България се осъзнава нуждата от изграждане на доброволни пожарни команди, които изиграват съществена роля в пропагандирането на пожарното дело. В живота на доброволните формирования активна се включвали и ръководители на професионалните пожарни команди, които предоставяли помещения, техника и инвентар на доброволците. Учредителните протоколи на доброволните дружества били заверявани в МВР. Но в управлението на дейността си доброволните дружини били самостоятелни.
Първото доброволно пожарно дружество в България -“Развитие”, е основано в Русе през 1896 г. по инициатива на пожарния командир Димитър Тролев, но скоро престава да съществува (причината е това, че пострадалият при пожар командир заминава на лечение).
На 10 март 1897 г. в София, пак по инициатива на Димитър Тролев (вече пожарен командир в София) и с подкрепата на тогавашния кмет Мартин Тодоров, група столичани и част от дружество “Юнак”, основават доброволна пожарна дружина. Основаването на дружината, настанена в сградата на Столичната пожарна команда, се посреща с въодушевление и облекчение от столичната общественост. За кратък период численият състав на доброволците достигнал 100 души.
През м. юни 1910 г. са утвърдени Устав на доброволните пожарни дружини и Правилник за управлението на доброволните пожарни дружини. Формулираните в тях цели са оказване на помощ при гасене на пожари и при ликвидиране на различни природни бедствия и “злополучия”, както и самостоятелно гасене на пожари в населените места. В последващото развитие на доброволните пожаро-спасителни дружини целите на тяхното функциониране се разширяват. Особено се набляга на противопожарната пропаганда и обучението на населението. Развива се и издателска дейност. В редиците на доброволците били привлечени изтъкнати интелектуалци и специалисти от различни области на живота - лекари, архитекти, инженери, ветеринарни медици и др.
На Първия и Втория пожарникарски събори на пожарните командири през 1905 и 1906 г. е поставен въпросът за организиране на доброволни пожарни дружини и изготвяне на проектоустав за доброволни пожарни формирования в градовете и селата.
След десетгодишно прекъсване през 1906 г. русенското дружество “Развитие” е преучредено като Първо доброволно пожарно дружество “Спасител”. За командир е избран Петко Якулов - един от най-ревностните дейци на доброволното пожарно дело в България. Дружеството има и свое знаме с надпис “Първо българско пожарно дружество “Спасител - 1906 г.”, което е сред най-ценните експонати на музейната сбирка, посветена на пожарното дело у нас в гр. Русе. Към края на същата година доброволна пожарна дружина със състав 25 човека е сформирана и в град Шумен. За председател е избран един от инициаторите - Иван Попов, служител в прокуратурата. -Останалите членове били от пощата, банките и интелектуалци.
Командирът на Софийската пожарна команда Димитър Тролев и група столични граждани, подкрепени от кмета Мартин Тодоров, основават през 1907 г. доброволно пожарно дружество. То наброява около 100 членове, които съвместно с градската пожарна команда участват при гасене на пожар и оказват помощ на гражданството при бедствия и злополуки. Дружеството има свой устав. Доброволците плащат членски внос, без да получават каквото и да било възнаграждение.
През м. юни 1910 г. са утвърдени Устав на доброволните пожарни дружини и Правилник за управлението на доброволните пожарни дружини, публикувани в бр. 3 на сп. “Пожарно дело” от 1906 г. Според устава, дружината била задължена да гаси пожари съвместно с пожарната команда и да оказва помощ при всякакви бедствия и злополуки, както и самостоятелно да гаси пожари в населените места.
През 1925 г. доброволците се снабдяват със свои уреди, съоръжения и формено облекло. По това време те се обособяват като самостоятелна команда, със свой командир и добре подготвени членове доброволци, които дежурят в сградата на Софийската пожарна команда. През 1925 дружеството започва да издава сп. ”Спасител”, чрез което пропагандира пожарното и спасителното дело у нас.
Примерът на трите града е последван и в други населени места. Доброволни пожаро-спасителни дружини са създадени и в градовете Шумен, Враца, Горна Оряховица,Видин, Варна, Оряхово, Тетевен, Габрово, Велико Търново, Пловдив и други градове - всичко 21 дружини за страната.
През 1926 г. доброволните пожаро-спасителни дружини се свикват на обединителен конгрес, на който създават Съюз на доброволните пожаро-спасителни дружини в България “Спасител”. През 1927 г. е Вторият редовен конгрес на съюза. И двата конгреса са проведени в София и основното е търсене на материална подкрепа от държавата.
Третият редовен конгрес на съюза се е състоял в Русе през ноември 1928 г. На него се поставя началото на състезанията по пожароприложен спорт.
Четвъртият редовен конгрес се провежда в Кюстендил през 1930 г. Специалният конгресен брой на сп. “Спасител” от 1930 г. е сред най-ценните експонати в музейната сбирка за историята на пожарното дело у нас в сградата на Генералната дирекция на НСПБЗН - МВР в София. Следващият конгрес на доброволците се провежда и през 1931 г. в София. През 1933 г. е последният конгрес, състоял се  в Пловдив.
През периода 1924 - 1934 г. доброволните пожарни дружини в България са много добре организирани и развиват активна дейност. Те имат свой устав, плащат членски внос, снабдени са със съоръжения и имат формено облекло. Най-добре организирана е софийската доброволна дружина, която от 1931 до 1934 г. издава сп.”Пожарогасително дело”. Доброволните противопожарни дружини се подпомагат и от фонд “Пожарно дело”, основан през 1924 г.
През времето на своето съществуване ДПСД “Спасител” в България са най-дееспособните граждански сдружения в страната. В културно-просветно отношение доброволците са стояли на по-високо ниво и били двигател на пожарното дело в страната.
През 1934 г. заедно с политическите партии в страната са забранени и всички обществени организации, в това число Дружеството на пожарните командири и ДПСД “Спасител”. Дава се превес в развитието на професионалните пожарни служби, свързано с известно напрежение между професионалисти и долброволци.
През 1946 г. правителството на България дава указания на кметовете на населените места за възраждане на доброволчеството под формата на “Общински доброволни противопожарни служби”. Те обаче вече не били същата самодейна форма за участие на обществеността в борбата с пожарите.
През 1967 г., свързано с процесите на индустриализация на страната, се издава Правилник за организиране на доброволни противопожарни отряди (ДПО) в обектите от националното стопанство, което в значителна степен подобрява състоянието на противопожарната охрана в тях.
С приемането на Закона за противопожарната охрана през 1979 г. на ДПО се отрежда особено място като един от специализираните органи за противопожарна охрана в страната.
С последвалите подзаконови нормативни актове в това отношение - Правилник за прилагане на Закона за противопожарната охрана и Инструкция № 5 за организацията и дейността на доброволните противопожарни отряди са регламентирани много добре въпросите по създаването, развитието и функционирането на ДПО.
Към 1990 г. в страната са се водили на отчет над 10 000 ДПО с повече от 180 000 членове. Със средствата на Държавния застрахователен институт са изградени много противопожарни депа в различни по-малки населени места в страната, а с общински средства същите са оборудвани с голямо количество противопожарен инвентар. Подобно е положението и с ДПО в обектите. Не са малко пожарите в обекти, селскостопански и горски масиви, гасенето на които е подпомагано активно от доброволците и гражданите. Но в процеса на изграждане, развитие и функциониране на ДПО е допуснат и доста формализъм, който се дължи на незаинтересоваността на някои общински управи, на пропуски в нормативната уредба в това отношение. На практика зад прилежната документация за състава и дейността, в действителност на много места липсва практическа работа.
След 1990 г., в новите политически условия и промяна на собствеността, настъпва голямо затихване на дейността на ДПО. Допуска се разграбване и унищожаване на противопожарните депа в населените места. Слабите във финансово отношение общини не отделят средства за обновяване на противопожарния парк, обучение на доброволци. В някои населени места остават да функционират противопожарни ядра и гасаческите групи за ликвидиране на горски пожари. като задължение на кметовете по Закона за горите. В момента е налице нормативна уредба за създаване на доброволни формирования на територията на населените места и общините за подпомагане органите на НСПБЗН - МВР. Редът за това е регламентиран с приетата наредба с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 100 от 2003 г.), актуализирана с Постановление на МС № 213/16.08.2006 г. Наредбата е приета в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 1 от ЗМВР и е в съответствие с чл. 140, ал. 1 от ППЗМВР.


Към “ФОТОАЛБУМ:

АТАНАС КАНАРЕВ /1849 - 1948 г./

Опълченец, герой от боевете при Стара Загора и Шипка. Завършил противопожарно училище в Петербург. Дългогодишен командир на Пловдивската пожарна команда. Създател на пожарните команди в Кюстендил и Пловдив, инструктор на пожарните команди в Одрин, Т.Пазарджик, Станимака и Стара Загора. През 1925 г. по негова инициатива е образувана първата доброволна пожароспасителна дружина в Пловдив. Един от най-ревностните пионери на пожарното дело у нас.

ДИМИТЪР ТРОЛЕВ
(1866- 1955 г.)
Основател на първата доброволна пожароспасителна дружина “Развитие” през 1906 г. в Русе. През 1906 г. под влияние на Димитър Тролев пак в Русе е учредено доброволно пожарно дружество “Спасител”, което има свое знаме.
През 1904 г. в Будапеща се провежда Третият международен пожарникарски конгрес, на който присъствал Димитър Тролев. Той е един от инициаторите за свикването на Първия пожарникарски събор в София на 14 септември 1905 г.
На 10 март 1907 г. В София група столичани и част от дружество “Юнак”, подкрепени от кмета и Димитър Тролев, основават доброволна пожарна дружина.
Д.Тролев е дългогодишен пожарен командир на Софийската пожарна команда.


НЕНЧО ПЕТЕВ

Председател на Съюза на доброволните пожароспасителни дружини в България “Спасител” от 1926 до 1933 г. и заместник-председател на Международния славянски съвет на пожарникарите от 1928 г.

Знамето на русенската доброволна противопожарна дружина от 1906 г.

Емблемата на Съюза на доброволните пожаро-спасителни дружини в България “Спасител” и на софийската доброволна пожароспасителна дружина.


 

Сп. “Пожарникар” 1894 - 1895 г.

През 1894 г. под редакцията на пожарния командир Спиро Костов излиза първото специализирано списание в областта на пожарната безопасност


Раждането на първото пожарникарско списание (1 декември 1894 г.) е отговор на голямата обществена нужда да се организира на съвременни основи дееспособна противопожарна охрана на страната като съществена част от системата за национална сигурност. Годината на излизане на първия брой на сп. “Пожарникар” (1894 г.) бележи началото на втория етап в развитието на пожарното дело у нас, когато са набавени първите пожарни помпи, возими с коне за Софийската пожарна команда. Изданието излиза като частно под редакцията на Спиро Костов и Александър Шумков, като по финансови причини излизат само 3 книжки. То е определено като месечно, илюстровано списание с мото: “Борбата против огъня е от общ интерес. Делото е трудно, но е свето - напред”. В първия брой на списанието е публикувана програмната му статия. Като целева аудитория на изданието е набелязан не само пожарникарският състав, но и хората от учрежденията, общините и цялото общество. На това основание редакторите призовават за “силната подкрепа обществена и правителствена.”
Главната задача, която сп. “Пожарникар” си поставя, е да служи и за ръководство на българския пожарникар при изпълнение на неговия служебен и граждански дълг и “да пропагандира в полза на пожарното дело” сред обществото, да съдейства за обединяването на всички противопожарни служители и изграждането на стройна система за борба с пожарите и подпомагане на населението при бедствия.
Съдържанието на трите книжки на сп. “Пожарникар” (2-ра и 3-та, както и 4-та и 5-а са слети) показва завидно умение да се следва концепцията на списанието да публикува богати на информация материали за опита на водещи страни в областта на пожарното дело и съвременни технически средства за борба с пожарите. Много подробно е разгледан злободневният въпрос за необходимостта от създаването на доброволни пожарни команди, за мерките, които трябва да се предприемат и за организацията, която трябва да се създаде.

РЕДАКТОРЪТ СПИРО КОСТОВ
(1848 - 1931 г.)
Видният деец на националноосвободителното движение е роден на 8 декември 1848 г. в гр. Велес. Емигрира в Румъния и работи в печатницата на Любен Каравелов. Доброволец е в Сръбско-турската война (1876 г.) и опълченец в Руско-турската война (1877 - 1878 г. ). В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов го нарича “свой другар”. По време на Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879 г. ) е войвода на чета. Участва в Съединението (1885 г.) и в Сръбско-българската война като ротен командир в отряда на капитан Коста Паница. През 1895 г. участва в акцията на Македонския комитет като войвода на чета в дружина “Пирин планина”. По време на Балканската война е началник на огнестрелния парк на МООП. Поручик Спиро Костов е кавалер на руския орден за храброст “Свети Георги”.
Заради деловите му качества и организационен талант през 1884 г. е назначен за командир на Столичната пожарна команда, която ръководи до 3 март 1891 г. Негова е заслугата за извоюването на първия щат за Столичната пожарна команда в състав от 60 души (един пожарен командир, четирима старши пожарникари, четирима десетници пожарникари и 46 младши пожарникари. Освен тях - майстор-подковач на коне, майстор сарач на конска муниция, майстор -колар, майстор - тенекеджия и писар - архивар).
Пред столичната община той поставя за решаване не само въпросите по осигуряването на противопожарни уреди и снаряжение, а и за необходимостта от даване на чинове за пожарникарите и въвеждането на отличителни униформи, като представя и идеен проект. С рапорт от 27 февруари 1889 г. до софийския градски общински кмет Спиро Костов отправя искане за въвеждане на униформено облекло с пагони за отделните чинове и предложение за вида на същите - “както на полицейските пристави”...В множество други рапорти до Софийското градско общинско управление командирът на Столичната пожарна команда отправя конкретни искания за снаряжаването и с необходимите противопожарни уреди и съоръжения, от които личи високата му професионална култура. Особен интерес представлява рапортът на командира на Столичната пожарна команда Спиро Костов до Софийския градски общински кмет от 18 юли 1890 г., в който той поставя въпроса за “голямата нужда от въздушни чувалчета” (първообраз на днешните въздушни дихателни апарати, защищаващи дихателната система на пожарникарите в токсична и задимена среда), както и от други пожарникарски принадлежности като “животоспасителни въжени черги и въжени стълби” и др.
С писмо от 3 януари 1891 г. на Софийското градско общинско управление до Софийския градски пожарен командир Спиро Костов му се съобщава, че със заповед № 852 на кмета на града се освобождава от служба предвид неговото “многократно подавание на оставка” и че командването трябва да предаде на своя пръв заместник.
В писмото общинският съвет “се ползва от случая да изкаже голямата си благодарност...” към Спиро Костов. Дава се изключително висока оценка на личните му заслуги. Думите на благодарност разкриват обществения образ за неговата личност и звучат по следния начин: “задето със своето умение и акуратност успяхте в кратко време да уредите пожарната команда тъй добре, щото общината с възхищение и гордост може да гледа на нея. При това Кметството не може да премълчи и за указаната Ви неуморима деятелност по откриванието на новите градски улици.
С една дума, управлението много съжалява дето, въпреки желанието му напущате длъжността си, която тъй достойно заемахте...”

РЕЛИКВА В МУЗЕЙНАТА СБИРКА
Един от най-ценните експонати от фонда на Музейната сбирка “Пожарното дело в България през вековете”, която се намира в сградата на Генералната дирекция на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР в София, е първият брой на сп. “Пожарникар” от 1 декември 1894 г.
Реликвата е дарение от о.р. полковник Моис Салтиел - бивш главен редактор на сп. “Противопожарна охрана” и сп. “Огнеборец”, направено във връзка с честването на 10-годишнината на сп. “Пожарникар” през 2004 г. .


БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД
на периодични издания, излизали в България в областта на пожарната безопасност

Сп. “ПОЖАРНО ДЕЛО”
1906 г.

Отпечатани са 12 книжки под редакцията на Т. Р. Димитров. Списанието е издание на новоучреденото “Пожарно дружество в България”. В първия брой също е отпечатана програмна статия за развитието на списанието. Насочено е не само към пожарникарите, но и към цялото общество.

Сп. “ПРЕГЛЕД НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ”
1911 - 1916 г.
Излиза на 15 и 30-о число. С официален отдел, в който излизат закони, правилници, окръжни  и др. материали и неофициален - с доклади, заповеди и др.

Сп. “БЕЗОПАСНОСТ ИЛИ ПРОТИВ КАТАСТРОФИТЕ”
1913 г.

Излиза в гр. Пловдив в един брой, като негов издател и редактор е Димитър Панайотов. Съдържа откъси от научни трудове за предотвратяване на нещастни случаи, пожари, катастрофи и др. кризисни ситуации. Има характер на сборник с материали. Целта му е да разпространява знания с превантивен характер и по пожарното изкуство и начините за гасене.

Сп. “СПАСИТЕЛ”
1925 г.

Отпечатани са 6 броя. Редактор е д-р Никола Петев. Списанието се издава като орган на Софийската доброволна пожаро-спасителна дружина. Мотото му е: “Списание за противопожарна просвета”. В уводната статия на списанието е отпечатан девизът на доброволците, изведен от Христовото учение “Да жертваш себе си за благото на ближния си.” В програмата още е посочено, че списанието ще бъде далеч от всякакви политически борби и разпри. Целевата аудитория е цялото общество.

Сп. “ПОЖАРО-СПАСИТЕЛНА ПРОСВЕТА”
1927 - 1929 г., гр. Русе

Под редакцията на Никола Пиров излизат 20 книжки за 2 години. Издава се като орган на първата доброволна пожаро-спасителна дружина “Спасител” - Русе. Аудиторията му е широка. Със свое окръжно тогавашното МВРНЗ е препоръчало изданието на редица институции - окръжните управители, полицейските учреждения, окръжните постоянни комисии, градските и селските общини и др.
Сп. “СПАСИТЕЛ”
1930 г.

Излиза като орган на Съюза на доброволните пожаро-спасителни дружини в България. В специален конгресен брой е отразена работата на ІV редовен конгрес на организацията, състоял се от 28 до 30 август 1930 г. в гр. Кюстендил.

Сп. “ПОЖАРОСПАСИТЕЛНО ДЕЛО”
1931 - 1934 г.

Под редакцията на С. Т. Аврамов. Списанието излиза като орган на Софийската доброволна пожаро-спасителна дружина “Спасител”. В програмната му статия “Към читателите ни” е дадена оценка за развитието и моментното състояние на противопожарната охрана на страната и задачите, които си поставя списанието. Издаването на списанието е учредено от “редакционен комитет”, както това е ставало и при предходното русенско издание.

Сп. “СПАСИТЕЛ”
1932 - 1933 г.

Под редакцията на Цветан Стоичков за две години излизат 5 книжки. Мотото му е “Безплатно месечно издание за популяризиране на доброволното пожаро-спасително дело в България”. Издаването се урежда от редакционен комитет. Тиражът е варирал в рамките на 1000 бр.

Сп. “ПОЖАРНА ОХРАНА”
1934 - 1940 г.

Специализиран печатан орган на държавната пожарна команда. За различни периоди негови редактори са били Георги Колев, Борис Матев и Борис Андреев. Издаване му се е уреждало от редакционен комитет под председателството на Ю. Захарчук. Тиражът на списанието варира от 1200 до 1500 бройки. В програмната статия, отпечатана в първия брой на изданието, буквално е записано : “Пожарна охрана” е списанието на българския пожарникар-професионалист. В него ще бъдат застъпени въпроси във връзка с предупредителната и отбранителната борба с пожарите и други бедствия. То трябва да стане наръчник на всеки пожарникар.”

Сп. “ОБЩЕСТВЕНО ПОДПОМАГАНЕ”
1935 - 1939 г.

Орган на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за обществено подпомагане. Илюстровано списание, официално издание на фонд “Обществено подпомагане” при МВРНЗ. за подпомагане и отчитане на дейността на различните съюзи към него. Съдържа статии, документални материали, сведения и отчети на държавната и обществената благотворителност и подпомагане. Предвидено е да излизат по 24 книжки годишно. Редактор на списанието е Ст. Стоянов. Първата му книжка излиза на 15 януари 1935 г., а последната на 30.12.1939 г.

В. “ПОЖАРНА АТАКА”
1942 г.

Под редакцията на Борис Андреев излизат само два броя от това издание в тираж от 4500 бр. всеки. Списанието възхвалява новият ред в Европа, организацията “Бранник” и т.н.

Сп. “НАШАТА ПОЖАРНА КОМАНДА”
1942 - 1943 г.

Главен редактор е Димитър Талев. Издаването е уреждано от редакционен комитет. Мотото му е: “Месечно илюстровано издание за противопожарна наука, пожаропредпазване, организация, техника и тактика”. С програмната статия списанието се поставя изцяло в услуга на обществото. Появяването на списанието и породено от трудностите, които носи на България Втората световна война.

В. “ПРОТИВОАЕРОПЛАННА И ГАЗОВА ЗАЩИТА”
1943 - 1944 г.

С редакционен комитет Юрий Захарчук, уредници Бою Божков и Иван Дипчиков, съредактор Петко /Вутов/ Петков. С периодичност 10 книжки годишно.
Сп. “ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА”
1943 - 1949 г.
Издаването му е уреждано от редакционен колектив. Редактор е Иван Дипчиков. Тиражът варира в порядъка 2000 бр. от м. септември 1944 г. Списанието излиза като орган на Централното управление на противопожарната защита при МВР.

В. “ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА”
29 март 1947 г.

Излиза брой единствен по случай професионалния празник на пожарникарите в България - 26 март. На 26 март 1946 г. Народното събрание приема Закона за противопожарната защита - нов етап в развитието на пожарното дело у нас.

Сп. “ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА”
1954 - 1969 г.

Излиза като “Месечно научно-популярно списание на управление “Противопожарна защита” при МВР”. Впоследствие има известна промяна в изписването на формулата на изданието. В първия брой е публикувана и програмната статия на списанието. Тя е силно политизирана в съответствие с обстановката в страната през този период. Основните задачи, които си поставя изданието, покриват основната формула, макар че отново се акцентира на дейността на специализираните органи за противопожарна охрана.

Сп. “ОГНЕБОРЕЦ”
1970 - 1990 г.
Списанието излиза като орган на МВР. Във връзка с новото заглавие на специализираното противопожарно издание в кн. 1. е публикувана бележка от проф. Л. Андрейчин. За избора на новото заглавието му е бил обявен конкурс. Изписани са редколегията на изданието, както и имената и на останалите членове на редакционния колектив. За 20-годишния период на издаването му списанието достига най-голям тираж сред издаваните специализирани такива. Съставът на редакцията му е най-голям в структурно и щатно отношение.
Сп. “НАРЪЧНИК НА ДОБРОВОЛЕЦА”
1970 - 1979 г.

Има характер на сборник с материали за членовете на доброволните противопожарни отряди и формирования. Отделни негови броеве са посветени на противопожарното обучение на учениците по задължителната учебна програма и др.
Сп. “АЛО, 160”
1991 - 2004 г.

То е продължител на гореспоменатите издания, като е съхранило техните положителни тенденции при списването им. Насочено е към противопожарните служители и към цялото общество. След конкурс е възприето новото наименование на списанието “Ало, 160”. Първоначално е възприето мотото “Криминалистика, безопасност, техника”. В карето е записано, че това е “Списание за пожарна безопасност”. В първия брой на списанието през 1991 г. е отпечатана уводна статия “Истината”, в която е обоснована смяната на наименованието на изданието. Въведени са обществен съвет и редколегия.

Сп. “СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ”
2004 г.

Специализирано издание за предотвратяване и ликвидиране на кризисни ситуации. Издание на “Булфайер” ЕООД - член на CTIF (Международния технически комитет за предотвратяване и гасене на пожари).

Сп. “Пожарна и аварийна безопасност” ”
2004 г.

Специализирано професионално издание за пожарна и аварийна безопасност, издавано от Националната браншова асоциация “Пожарна и аварийна безопасност”.

Сп. “SOS, 112”
2004 г.

Приемник и продължител на сп. “Ало, 160”. Започва да излиза като “Списание на българските пожарникари и спасители”, а в момента като “Списание за пожарна безопасност и защита”. Издател е Национална служба “безопасност и защита на населението” при МВР. Наименованието на списанието е свързано с процесите на присъединяване на страната към Европейския съюз и пряко произтича от Решението на Съвета на Европейския съюз от 29.07.1991 г. за въвеждане на единен европейски номер за повикване при опасност (документ № L217 от 06.08.1991 S 0031-0032), както и приетата у нас правителствена концепция за .въвеждането му.