8 Май 2017
С резолюция на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации от 26 октомври 2005 година се призовават правителствата и международната общественост, всяка трета неделя от месец ноември да се отбелязва като “Ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия”. През 2013 година календарният ден за възпоменание е 17 ноември.
На територията обслужвана от ОД на МВР – Плевен за периода от 1 януари 2013 г. до 31 октомври 2013 г. са настъпили общо 1 281 автопроизшествия, от които 235 тежки пътнотранспортни произшествия с 27 загинали и 298 ранени граждани. В сравнение със същия период на 2012 г. общо настъпилите ПТП са с 19 повече, тежките автопроизшествията с 14 повече, загиналите с 4 повече, а ранените с 21 повече.
І. Извършените нарушения от водачи на МПС причиняващи най-често тежки ПТП са следните:
1. “Движение с несъобразена скорост” – 142 тежки ПТП с 12 загинали и 177 ранени граждани.
2. На второ място се нарежда “Неправилни маневри - навлизане в насрещно движение, изпреварване, движение на заден ход и др.”, поради която причина са настъпили 14 тежки ПТП с 9 загинали и 21 ранени граждани.
3. Следва „Неспазване на дистанция” – 11 тежки ПТП с 4 загинали и 19 ранени граждани.
4. По причина “Отнемане на предимство” са настъпили 60 тежки ПТП, 1 загинал и 70 ранени граждани.
ІІ. По вид тежките ПТП се разпределят както следва:
1. Най-голям брой от настъпилите тежки ПТП по вид е “Сблъскване между МПС”, в резултат на което са настъпили 75 тежки ПТП с 15 загинали и 109 ранени граждани.
2. На второ място се нарежда “Блъскане в стълб, в дърво или в предпазна ограда”, в резултат на което са настъпили 29 тежки ПТП, 5 загинали и 38 ранени граждани.
3. Следва “Блъскане на пешеходец” – настъпили са 45 тежки ПТП с 2 загинали и 47 ранени граждани. С участието на деца пешеходци са настъпили 13 тежки ПТП, 1 загинал и 12 ранени деца.
4. В резултат на “Преобръщане на МПС” са настъпили 37 тежки ПТП, 2 загинали и 45 ранени граждани.
ІІІ. По място на настъпване на тежките ПТП същите се разпределят както следва:
1. Най-голям брой 174 тежки ПТП са настъпили на пътен / уличен / участък с 26 загинали и 223 ранени граждани.
2. Следват тежките ПТП настъпили в района на кръстовищата – 41 ПТП с 1 загинал и 48 ранени граждани.
В населените места са настъпили 152 тежки ПТП с 10 загинали и 181 ранени, а извън населените места 83 тежки ПТП със 17 загинали и 117 ранени граждани.
По дни от седмицата най-тежка е обстановката в петък, настъпили са 41 тежки ПТП със 7 загинали и 49 ранени граждани. На второ място се нарежда ден неделя с 20 тежки ПТП, 6 загинали и 32 ранени граждани.
Най-тежка е обстановката в часовете между 15 и 18 часа – 39 тежки ПТП, 7 загинали и 58 ранени граждани. На второ място се нарежда интервала от 18 до 21 часа с 42 ПТП, 5 загинали и 50 ранени граждани.
Информация за пътнотранспортни произшествия в България
През периода 1990 - 2012 г, включително, при пътнотранспортни произшествия в България са загинали общо 23 807 души и са получили наранявания в различна степен 185 301. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. Жертвите деца и юноши до 17-годишна възраст са над 7 % от всички загинали. Близо 60 % от жертвите на пътнотранспортни произшествия са хора в трудоспособна възраст /между 25 и 64 години/.
През 2012 г в страната загубилите живота си деца, юноши и младежи до 24-годишна възраст са 134, ранените - 2807. Загиналите деца и юноши до 17-годишна възраст са 26, ранените 1080.
От началото на 2013 г до 10 ноември в страната при ПТП са загинали 510 и са ранени 7 538 души
В рамките на Европейския съюз загубите от ПТП възлизат на над 130 млрд. евро.
Пътните произшествия възникват най-вече поради: непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост; от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство; неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение; недостатъчно ниво на подготвеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение – както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец; склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние; подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците; пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/; преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана; пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни; недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.
Всеки месец по пътищата на страната над 700 души пострадват от пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътнотранспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани.
Тревожна е нечувствителността на хората към последиците и нещастията с хора около тях. Примерно, в едно село за неголям период загиват при катастрофи двама или трима неправоспособни. Или пък те са причинили смъртта на други млади хора от същото село. Всички са дълбоко натъжени и скърбят. Но непосредствено след погребенията в същото село може да се видят отново неправоспособни и пияни зад волана и мотоциклета.Човек не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на тях това не може да се случи.
И друго е твърде куриозно. Хората са много състрадателни и готови да помагат на тежко пострадали при катастрофи, особено на осакатени за цял живот млади и деца. В същото време, същите тези хора /състрадателните/ , на пътя зад волана се държат като истински агресори – с шеметни скорости, безумни изпреварвания, избягващи като по чудо, на сантиметри, челния удар с колата на невинен случаен шофьор срещу автомобила им.
Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Няма гражданин, който пряко или косвено да не е засегнат от войната по пътищата – близки, роднини, приятели. На практика броят на загиналите е много по-голям от този, посочен в статистиката. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.
На 17 ноември 2013 г следва да приканим всички граждани да се замислят за опасностите в пътното движение и как да се предпазим от тях. Да приканим гражданите да си припомнят за тежките злополуки, които са се случили с тях, техни близки и приятели и да си дадат сметка кога преди злополуката и от кого не е било направено навреме вярно действие, за да бъде предотвратено нещастието.
На този ден за размисъл и равносметка следва да призовем водачите на превозни средства да използват винаги предпазните колани и защитни каски, да избират разумната скорост на движение; да избягват разговорите с мобилни телефони по време на шофиране /приемане и изпращане на съобщения чрез тях/; да не шофират под въздействието на алкохол или упойващи вещества и лекарства, преуморени, недоспали и в състояние на нервно напрежение стрес и афект. Да си напомняме непрекъснато, че спестените броени минути, с цената на превишена скорост и риск, нямат значение, и че най-важната цел на всяко пътуване е успешното пристигане без инциденти. Че трябва винаги да превозваме децата си в автомобилите с обезопасителни столчета и седалки, ежедневно да ги учим на азбуката на пътната безопасност. Пешеходците трябва да бъдат много предпазливи, разумни и дисциплинирани, защото са най-незащитени и уязвими, особено възрастните хора.
Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.
На този ден би трябвало всички да се замислят лично за своето поведение на пътя, да анализират грешките и извършваните опасни волности, и да вземат решение да не допускат риск в пътното движение.
От Министъра на вътрешните работи и председател на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата е изпратено писмо до областните управители, Националното сдружение на общините и до Светия синод по повод Деня за възпоменание, както и до Национална служба „Полиция” - МВР да се организират и се вземе участие в инициативи за отбелязване на този ден.