МВР

ОД Плевен

 

Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Кнежа

гр.Кнежа, ул. „Марин Боев” №1, пощ. код: 3230, тел: 09132/70 61, 064/864 648, 0886578685, ел.поща [email protected]

Началник: главен инспектор Симеон Димитров Симеонов

Приемен ден: Сряда от 15:00 ч. до 17:00 ч.

Роден е на 04.12.1972 г. в гр. Луковит. Завършил е висше образование през 1995 г. във ВИПОНД – МВР гр.София, факултет ПАБ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност”.
Назначен е в системата на МВР през 1995 г.
От 1998 г. е началник на РСПАБ – Кнежа, а в настоящия момент е началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Кнежа.

 

История: Началото си пожарното дело в Кнежа води от края на 20-те години на миналия век. По решение на местната управа от 1 май 1927 г. в с.Кнежа е разкрита длъжност пожарникар, като за такъв е назначен Иван Цоков Средков. С неговото назначаване се поставя началото на противопожарното дело в Кнежа.
Иван Средков е назначен за пожарникар, но в първите месеци основно се е занимавал с административни въпроси. Не е разполагал с никакви ППУреди и съоръжения. От 1 декември 1927 г. е разкрита втора длъжност за пожарникар, на която е назначен Цеко Илиев Ахчийски, а от 19 юни 1928 г. е разкрита и трета, която е заета от Георги Кралев.
Разкриването на места за пожарникари по онова време се е решавало на място, което е довело до многократно назначаване и освобождаване от работа на пожарникари. Така на 30 юли 1928г. е освободен Иван Средков и на служба остават Цеко Ахчийски и Георги Кралев. Ц.Ахчийски служи до 30 август 1928 г., когато със заповед е освободен. До 1 март 1929 г. служи сам Г.Кралев. На тази дата е назначен втори пожарникар – Васил К.Мочков, който изкарва само три месеца и напуска. Г.Кралев остава до 30 юли 1929 г., когато и той напуска, а на неговото място от 1 август същата година е назначен Георги Кръстев Диков. Той работи до 20 август 1930 г.
Следват периоди, в които за кратко са постъпвали на работа пожарникари и са напускали. От 15 октомври 1930 г. до 28 февруари 1931 г. служи Иван Тошов Коновски. От последната дата до 1 декември 1934 г. няма пожарникари в Кнежа. На тази дата е назначен Никола Ст.Станчовски, който остава само 7 месеца – до юни 1935 г.
От 1 март 1936 г. на длъжност пожарен ръководител постъпва Йордан Каменов Георгиев, който работи до 30 декември същата година, когато е съкратен. От 12 март 1937 г. е възстановен на работа, а от 24 март е назначен и втори служител – Руско Иванов Ниновски, но след несправяне с работата е освободен на 30 септември 1937 г. На мястото му е назначен Марин Петров Маринчов.
Този ред за назначаване и освобождаване, откриване и закриване на пожарникарски длъжности говори, че е липсвала стабилна организация на ППЗащита в Кнежа и не се е работело по осигуряване на ППОборудване. Пожарникарите са изпълнявали разпорежданията на местната управа. За периода до септември 1944 г. като пожарникари са работили Руско Иванов Ниновски – за втори път, Петър Цеков Трифонов, Борис Първанов Драгиев, Миролюб Киров Пешев и Никола Кръстев Гевреков.
На 1 май 1944 г. при Борис Драгиев за втори пожарникар идва Цеко Иванов Кадийски, пристигащ от Кавала(Гърция). За кратко е назначен и Наньо Иванов Драшански.
На 1 октомври 1945 г. пак от Кавала (Гърция) идва Йордан Петков Боновски, а почти веднага след него е назначен и кандидат пожарникарят Васил Начов Попов. От 15 октомври 1945 г. е разкрита длъжност пожарен шофьор, която е заета от Георги Вълов Летов. През 1946 г. за пожарникар е назначен и Въло Цветков Беремски. В този период пожарната команда на Кнежа е подчинена на околийската такава в Оряхово, чийто командир от 1 октомври 1944 г. е Георги П.Бояджиев. Той се заема с организиране и планиране дейността на пожарните команди с цел добрата им работа и осигуряването им с необходими ППСредства. През 1945 г. околийският съвет – Оряхово определя бюджет на селата от околията и същите са снабдени с кофпомпи. Започва изграждане на съвременна за времето си пожарна служба в околийския град. От София е докаран първият пожарен автомобил – Рено, наречен „баба Мария”. Малко след това със закон е решено преминаването на пожарните поделения към МВР и от 1946 г. това влиза в сила. Оряховската служба става район с всички села от Байкал до Кнежа. В Оряхово е изграден гараж с две клетки, а малко по-късно е доставен и втори автомобил, като с двата е осигурявано вече бойното дежурство. Времето налага задълбочаване и разширяване на дейността. Околийският началник Г. Бояджиев успява да осигури разкриване на пожарни участъци за работа, един от които е и Кнежа. Всички са съоръжени с помпи и помещения. По това време участъка в Кнежа има на дежурство една четириколна желязна цистерна 1 тон, теглена от два коня. Имало е и едно буре 200 л., теглено от един кон. Бурето е имало приспособена бутална помпа тип „Габровски”, намираща се зад него. Помпата е задвижвана ръчно с кобилица от двама човека. За подаване на вода е служел един конопен шланг 52мм. с дължина 20 м. По-късно дежурства са давали и товарни автомобили на тогавашния „Автомобилен транспорт” и градския народен съвет. Конете са гледани в конюшна, като през лятото двама служители са събирали сено и са го складирали за зимата, а третият е поддържал дежурство. Дежурството основно се е осъществявало от двама човека на режим 48 часа работа и 24 часа почивка. Гасителния район на кнежанската пожарна е включвал Кнежа, Д.Луковит, Гостиля, Ставерци, Брегаре, Крушовене и Байкал. По това време службата е прехвърляна на подчинение на Бяла Слатина и отново е върната към Оряхово.
От 1 януари 1950 г. началник на участъковата служба в Кнежа е Тодор Цветанов Пенков, който работи до 1 юни 1962 г. Пред Пенков са стояли две основни задачи. Едната е построяване на гараж, тъй като това е било условието за отпускане на пожарен автомобил, а другата създаване на колектив за осигуряване противопожарния ред в района. На 18 януари 1951 г. е назначен Цеко Монджоловски. До този момент службата в Кнежа се е помещавала в стая с три легла, а до нея е била конюшнята за два коня. Двамата служители запознават тогавашния кмет за проблемите и чрез тогавашните ТКЗС в района започва строеж на ППСлужба, който завършва през юни 1951 г., като почти веднага е доставен и първият ПАвтомобил в Кнежа. За негов шофьор е назначен Никола Илиев Сивовски. С това е изпълнена първата задача пред Тодор Пенков. Започва се работа и по втората. Така до 1958 г., когато със заповед състава е увеличен на 13 човека. Започва бойно дежурство на две бойни смени.
След 1962 г. Началник на пожарната служба в Кнежа става Никола Илчев, който е на тази длъжност до 3 март 1977 г. Вече се премахват околиите и подчинението е на окръг Враца. През 1967 г. района на обслужване се променя и включва и селищата Сухаче, Лепица, Чомаковци, Еница, Лазарово, Койнаре, Глава и Бреница. Отпусната е нова бройка за младши инспектор. По това време участъковата служба в Кнежа става районна. През 1969 г. е отпусната друга бройка за младши инспектор. Дежурството още се носи на две смени. Започват години, в които се назначават служители в предприятията и се осъществява пожаропрофилактична дейност. Така до 1976 г., когато по едно или друго стечение на обстоятелствата през лятото, при гасене на пожар изгаря ПАвтомобил. На негово място през 1977г. е докаран друг нов ПА АЦ 40/ЗИЛ 130, който е на дежурство и до настоящият момент.
На 21 март 1977 г. за началник на РПС-Кнежа е назначен Димитър Георгиев Дудушки, служител до момента в РПС-Б.Слатина. С оглед увеличаващата се работа и предизвикателства пред органите за ПО нараства нуждата от построяване на нова и съвременна сграда на РПС – Кнежа. Благодарение усилията на много служители, началници и общинари на 21 юни 1979 г. в тържествена обстановка е направена първата копка на настоящата сграда на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Кнежа. През лятото на 1984 г. личния състав и техниката на РПС – Кнежа окончателно се премества в новата сграда, при което продължават и довършителните работи по нея.