26 Март 2008
Закона за защита от домашното насилие е относително нов закон, който влиза в сила на 29.03.2005 г. Целта на законодателя е да се приложат в българските условия едни от най – добрите световни практики за уреждане правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
През 2007 г. полицейските служители имаха нужния опит и рутина да изпълняват ефективно задължениията си възложени им от ЗЗДН.
Според чл.2 от ЗЗДН – Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие извършено от:
1.съпруг или бивш съпруг
2.лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.
3.лице, от което има дете
4.възходящ роднина
5.низходящ роднина
6.брат или сестра
7.роднина по сватовство до втора степен
8.настойник, попечител или приемен родител / чл.3 от ЗЗДН /
В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита, като съда насрочва открито заседание не по- късно от 30 дни. В случай, че молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опастност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаване на молбата или искането.
В случай на непосредствена опастност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки. Органите на МВР изпращат в съда молбата заедно със събраните материали.
При сигнал до дежурните части на МВР, полицейските служители предупреждават писмено с протокол на основание чл.56 от ЗМВР лицето упражнило насилие, като копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.
При уважаване на молбата или искането съда издава заповед за защита, с която налага една или повече мерки за защита. Заповедта може да съдържа следните мерки: / чл.5, ал.1 от ЗЗДН /
Т.1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Т.2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, за срок определен от съда.
Т.3. Забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда.
Т.4. Временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето.
Т.5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.
Т.6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл.5,ал.1,т.1,2 и 3 и на районното полицейско управление по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице. Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 , полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя за срок от 24 часа в помещение за задържани лица в МВР и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
През изминалата 2007 г. в Първо РПУ – Плевен са получени от Плевенски районен съд общо 15. Съдебни решения със Заповеди за защита по ЗЗДН. За това до колко ефективни са мерките за защита по ЗЗДН говори факта, че полицейските служители, които имат задължението да следят за ненарушаването на мерките за защита са констатирали само 2 /две/ нарушения за 2007 година. Нарушителите са задържани и за нарушенията незабавно са уведомени органите на Прокуратурата. И в двата случая след намесата на органите на полицията и прокуратурата нарушителите са преустановили противоправното си поведение.