МВР

ОД Плевен

 

Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен

гр.Плевен, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” № 31, тел.064/864 276, ел.поща [email protected]

 

Началник:

Приемен ден: Сряда от 15:00 ч до 17:00 ч

 

 

История: Плевенската  пожарна команда  била  създадена  на  01.02.1878 год. На тази  дата община  Плевен  взела решение  за  необходимите инструменти и съоръжения  за борба  с пожарите. През  1885  година  за  пожарен командир  бил назначен  видният търговец на зърно  Цветан  Карагашки /1858 – 1936 г./. Под  негово ръководство  съставът на пожарната се увеличил на 22-ма души, със строг  режим  на  работа  и  висока дисциплина. Създадени  били  пожарни команди в Ловеч, Червен бряг  и Никопол, а към всяка община  били учредени пожарни отряди /команди/. В  следващите години  пожарни  командири последователно станали: Тодор Найденов, Иван Добрев, Христо Топалов, Йордан Кондов. Сградите на  плевенската пожарна  били сменяни  пет  пъти. Първата сграда е била на мястото на бившия ресторант „Вит”. Следващата сграда била на мястото, където  по-късно се помещавала  старата агенция  на  Д А П – Плевен / на ъгъла на ул. „Гренадерска” и ул. „Петко Рачев Славейков”/. В по – късен период  сградата била на мястото  на днешната  банка  ОББ. След  това  през 1920 година била построена сграда  на ъгъла на ул. „Ангел Кънчев”  и ул. „Гладстон”. Едва  през  1935 год.  бил  положен първия камък  в  основите  на  днешната  сграда /ул. „Св.св. Кирил и Методий” и ул. “Гладстон”/. Непрекъснато се променяла  и  униформата , екипировката и материалната  част  на плевенската  пожарна  команда. В 10-те  години на  ХХ -век  пожарникарите  носели  красиви  медни каски , като на древните  гърци. Основните  средства  за гасене на пожари  били пожарните бъчви и  ръчните  пожарни помпи. В  30-те години на  ХХ век, в периода  1924 – 1931 г., по  времето на най-успешния  за ХХ век  плевенски кмет  Иван  Миндиликов, били закупени  италиански пожарни  коли „Фиат”. По-късно доставката на пожарна техника  започнала да следва  политическата  конюнктура в България: след италианските се появили германски коли, а след 1944 год. и руски. Променял се и градът, който  трябвало  да  бъде  пазен от  пожари. В началото  на   ХХ  век  Плевен бил  едноетажен  град: фамилни къщи с дървени гредореди, с дървени  покривни конструкции , подови настилки с дюшемета, отопление с твърдо гориво и т.н. Единствените  дву-  и  триетажни  къщи били около главната улица. Там били и  хановете, хотелите, малките магазинчета и други. Училищата, болниците и другите  обществени сгради  били три- , четириетажни  сгради  с дървени  гредореди и т.н. Производствените предприятия  били  малки  и работели  със суровини, които не били пожароопасни.