8 Май 2017
29 жени от Стара Загора са потърсили защита от домашно насилие
На 21.11.2006г. в казанлъшката болница почина 34-годишна жена, след като пет дни по-рано бе пребита от 29-годишния са партньор. Дете на една година остана без майка. Можело ли е да се предотврати това? Дали това е бил първият или поредният случай на насилие в семейството й, никога няма да разберем, защото тя не е търсила защита.
Жертвите за домашно насилие трудно споделят за проблема – заради емоционалната си или икономическа зависимост от насилника, заради общата отговорност за децата, заради желанието да съхранят връзката си. Страхуват се, че ако потърсят помощ, това ще бъде нежелан за тях край на брака им; че ще останат неразбрани;че ще бъдат обвинявани, че са предизвикали насилието; че ще останат без средства; че ще бъдат преследвани от насилника; че ще загубят все пак знамчим човек; че няма къде да отидат, че никой не може де им помогне...
От 1 април 2005 т. влезе в сила Закон за защита срещу домашното насилие. Появата му бе посрещната със задоволство от всички – институции, граждани, НПО. Данни от представително за страната изследване, проведено от Български център за Джендър изследвания сочат, че всяка четвърта жена в България е жертва на насилие от своя партньор.
През 2006 г. 29 жени от Стара Загора са потърсили защита по новия закон.
Полицейските инспектори от РПУ – Стара Загора споделят, че благодарение на бързото производство по новия закон вече много повече жени търсят помощ при насилие и са готови да го заявят. Полицията е по-уверена в работата си и взаимодейства активно с неправителствените оранизации за да предостави надеждна защита на жертвите.
Благодарение на широката информационна кампания накои от насилниците са осведомени за последствията и се опитват да се контролират. Полицаите смятат, че ако възможностите на НПО да предоставят временен подслон на жертвите се популяризират, все повече жени ще съберат куража за потърсят помош, и да променят към добро своят живот и живота на хората, които обичат...
Законът определя като домашно насилие всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие или принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В повече от 90% от случаите на домашно насилие, то е насочено срещу жените. Според Закона, защита в случаи на насилие имат и други близки хора - деца, родители, братя, сестри и др.
Жертвите на домашно насилие могат да търсят защита на правата си по реда на бързото гражданско производство, като подадат молба в районният съд по нестоживеене. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на пострадалото лице или по искане на директора на дирекция "Социално подпомагане". В случаите на на пряка и непосредствена опасност за живота или здравето молбата (или искането за защита) се подава в съответното РПУ , като в този случай тя може да бъде подадена и от брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия с пострадалото лице. При такива случаи жертвите на домашно насилие могат да п олучат защита от съда до 24 часа.
Молбата или искането трябва да са писмени и да съдържат имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането, имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие и подпис. Към молбата се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане; декларацията на пострадалия. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
При уважаване на молбата или на искането, съдът издава заповед за защита, с която налага една или повече мерки за защита. Сред мерките са задължаване на извършителя да се въздържа по-нататък от извършване на домашно насилие както и отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда. Сред ограничителните мерки е и забрана на извършителя да се приближава за определен от съда срок до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. В случаите на насилие срещу децата съдът може да определи временно отстраняване на виновния родител от местоживеенето на детето или да задължи извършителя на насилието да посещава специализирани програми, насочени към овладяване на агресивността му. От друга страна пострадалите лица могат да се насочат към програми за възстановяване.
Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание (без призоваване на страните) издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането и насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта и при ксонстатирано неизпълнение задържат нарушителя и уведомяват незабавно органите на прокуратурата.