Експерти от изпълнителната и съдебната власт, и НПО обсъдиха Националната програма за превенция и защита от домашно насилие

Публично обсъждане на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие се състоя в петък – 24 ноември. То бе организирано от МВР и в него участваха експерти от Главната дирекция „Национална полиция“, от министерствата на правосъдието, на образованието и науката, на труда и социалната политика, представители на Комисията за защита от дискриминация, представители на съдебната власт, неправителствените организации, УНИЦЕФ и доставчици на социални услуги. Срещата бе уважена и от народния представител Диана Саватева и Ева Жечева, директор на дирекция "Права на детето” към Омбудсмана на България.

От страна та ГДНП в публичното обсъждане участие взеха зам.-директорът на Главната дирекция „Национална полиция“ ст. комисар д-р Благородна Макева, инспектор Пенка Стоянова от отдел „Охранителна полиция“ и инспектор Десислава Викторова от отдел „Криминална полиция”.

Датата 24 ноември, на която се състоя обсъждането, не бе случайно избрана, тя бе само ден преди Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, който е инициатива на ООН за премахване на насилието, упражнявано върху жени.

„Причината за публичното обсъждане бе желанието на МВР да чуе гласа на обществото и неправителствения сектор. Не е случайно избрана и датата за обсъждането. Ще повторя като призив слогана на кампания на Съвета на Европа по този проблем: „То започва с крясъци, но никога не трябва да завършва с тишина!” Защото това ще означава, че някой е загубил живота си“, каза зам.директорът на ГДНП ст. комисар Благородна Макева и приключи като призова всички с думите „Разчупете тишината!“

По време на обсъждането бе представено и Националното изследване за домашното насилие и насилието, основано на полов признак и изработване на модел за подкрепа на жертвите от домашно насилие.

Експертите и представителите на неправителствените организации бяха единодушни в извода си сегашната програма да бъде предложена за приемане за 2 или 3 години със задължителна ревизия след ратификацията от страна на България на Истанбулската конвенция. След което да се приема програмата за по-дълъг петгодишен период, а не както досега - година за година.