Днес бяха представени резултатите от второто издание на проекта Индекс за безопасно шофиране - SDIndex (Safe Drive Index), в чийто фокус е изследване на поведението на водачите в България. Организатор на проекта е SDI, а партньори в него са министерствата на вътрешните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на образованието и науката, както и Дружеството на психолозите в България. Според инспектор Мария Ботева от отдел „Пътна полиция“ в ГДНП, изследването дава представа как водачите гледат на своята правоспособност и как оценяват останалите участници в движението по пътищата, от което може да се направят съответните допълнителни изводи.
Индексът за безопасно шофиране е национално проучване, което показва самооценката на водачите на автомобили на собствените им реакции и умения на пътя. За първи път тази година в него, освен водачите на леки автомобили, са включени и шофьорите на автобусите и товарните превозни средства.
96% от водачите на леки коли и 93% от управляващите камиони и автобуси се самоопределят като нискорискови.
Що се отнася до високорисковите водачи на леки коли, оказва се, че това са водачи с над 30 000 км годишен пробег, със стаж под 3 години, на възраст между 18 и 24 години, както и тези с мощни коли, над 180 конски сили, и онези с по-ниско от средно образование. В групата на високорисковите водачи на автобуси и камиони отново попадат най-младите, на възраст 18-24 години, но имащи пробег от над 100 000 км годишно и онези с работен ден над 12 часа.
Изследването очертава профил и на още две категории водачи – на т. нар. бързаци или спийдъри и на нахалниците.
В групата на бързаците са 16% от анкетираните. Това са хора на възраст до 34 години, живеят в София, работят на високи позиции, имат стаж зад волана между 4 и 10 години, карат мощни коли, самоопределят се като високорискови и не проявяват толерантност на пътя. В групата на нахалниците влизат 5% от анкетираните. Те основно са мъже, до 34 години, но най-вече в интервала между 18 и 24 години, имат по-ниско от средно образование, карат мощни и скъпи коли, самоопределят се като високорискови и не проявяват толерантност на пътя.
Изследването обхваща и още един аспект от поведението на за водачите на товарни автомобили – само около една трета са тези, които при умора спират, за да починат, останалите предпочитат да увеличат скоростта, за да се концентрират в пътя, да говорят с колега по радиостанция или телефон, или да се изпреварват с колега на определени интервали, за да се разнообразяват.
