Представено бе първото издание на изследователския проект, който включва обобщена самооценка на поведението и реакциите на шофьорите на пътя в рутинни и рискови ситуации
Оценката е представителна за българските водачи на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 75 г. на национално ниво. Основните фактори, които определят поведението на шофьорите на пътя, са образованието, местоживеенето, стажът и годишният пробег на водача и мощността на автомобила. Висшистите са по-склонни да поемат рискове, в София нискорисковите шофьори са едва 27%, при средно 60% за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана, най-рискови са шофьорите с най-малък пробег 2-5 хиляди км годишно и най-голям - над 50 хиляди километра. Данните показва, че българинът има много висока самооценка за собственото си поведение и реакции на пътя, а самоувереността води до подценяване на рисковите ситуации. Мнозинството от водачите оценяват собствения си начин на шофиране като нерисков, а този на останалите участници като рисков.
Според изследването най-често срещаните рискови действия по българските пътища са: превишаване на позволената скорост; неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване; късното „отбелязване“ на превозното средство отпред, което е намалило много скоростта си, и рязкото натискане на спирачките; заслепяването на насрещно движещи се автомобили заради ненавременно изключване на дългите светлини, паркирането на непозволени за това места, пренебрегването на ограниченията на скоростта рано сутрин и късно вечер и управлението на автомобил, докато шофьорът се занимава със странични дейности.
Изводът, който се налага е, че са необходими мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението. Амбицията на изследването е да се превърне в надеждна методика за ежегодно проследяване на тенденциите в поведението на водачите, включително в зависимост от нормативните промени, и с резултатите и препоръките, базирани на данните, да допринесе за повишаването на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия в страната.
Според инспектор Мария Ботева от Отдел „Пътна полиция“ при ГДНП, която присъства на форума, важно е всеки един от участниците в движението да е наясно, че е длъжен да пази себе си и е отговорен за живота на другите, а секретарят на Държавно-обществената комисия по безопасност по пътищата Алекси Кесяков отново акцентира върху необходимостта от повече часове по безопасност на движението в учебните програми, както и върху добрия пример на семейството.
На събитието присъстваха още заместник-министърът на транспорта Ангел Попов, зам.- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" , представители на транспортната комисия в НС и неправителствени организации.