МВР

ОД Габрово

 

Създаване и изграждане на службите за пожарна и аварийна безопасност в Габровска област

Габрово е един от първите градове в България, в който е разработен правилник за борба с пожарите и е изградена пожарна служба /тулумбаджийска команда/.

Според единственото изследване на историята на пожарната команда в Габрово до 1944 г. – това на краеведа Стефан Александров, първата пожарна наредба в града датира от 1860 г. Наречена “Кондика на пазителите от пожарища”, тя урежда реда за предпазване и борба с пожарите. Градската управа отделила средства и организирала специална служба от пет човека, които да контролират занаятчийските работилници, особено преди празници. Специално избрани хора от управата, по дежурство, наглеждали ковачниците и работилниците за неугасен огън и неприбрани лесно запалими материали. Те наблюдавали и калфите, които в отсъствие на майсторите, затваряли работилниците.

Отново в Габрово, през 1879 г., благодарение на обстоятелството, че учителят от Априловото школо Тодор Бурмов става министър – председател, на общината са отпуснати 1 600 златни лева за организиране на тулумбаджийска команда с коне и помпи, по подобие на пожарните команди в Одеса и Букурещ. 

Почти петдесет години габровската пожарна команда не се променя съществено. През този период /1880-1930/ тя се състои от командир, старши, от пет до седем пожарникари и един тръбач. Те ползвали двуколка, обозна кола, стълби, маркучи и няколко бъчонки. Пожарните служители имали специално униформено облекло, каски, мушама и др. Командата разполагала с двубутална помпа, която се движела от хора с помощта на две дървени хоризонтални дръжки. В обоза /кола със специална конструкция за хора и инструменти/ се държали канджева стълба, кирки, лопати и брадви. За изхранването на конете на пожарната команда, в местността “Голо бърдо” се засявали ниви.1931 г. е забележителна за габровската пожарна с две събития: получаване на първия автомобил-цистерна и преминаване на подчинение от Габровската община към Министерството на вътрешните работи.
Първият пожарен командир в Габрово е Тодор Москов, заемал длъжността от 1912 до 1923 г., без да е преминал курсове по пожарно дело.
Пожарната команда в Габрово била настанена в центъра на града, в сградата на бившия конак /на неговото място сега се намира хотел “Балкан”/. По-късно пожарната използва сградния фонд на фирма “Мак”. Днес РСПАБ разполага със собствена сграда на ул. Антим І № 1.

 

Първата пожарна команда в Трявна е създадена във вълненотекстилната фабрика “Свети Георги”. Разполагала е с бутална помпа и бурета за вода, возени в каруца. Била е собственост на фабриката, но се е използвала за гасене на всички пожари. Пожарникари са били нощните пазачи в града, като за дейността им Общината е отпускала определени средства – в протокол от 29 октомври 1889 г. е записано: “За издържане на пожарната команда Тревненският градски общински съвет прие сумата 956 лева и 76 стотинки, които ще се ползват за тримата нощни пазачи”.
За начална дата на Тревненската пожарна се смята 28 август 1923 година. Тогава Общинският съвет взема решение за откриване на пожарна команда в общината. Така се узаконява практиката да се използва пожарната техника на фабриката.

По-късно от Германия е доставена двуколка с моторна пожарна помпа, бандажни гуми и електромагнитно запалване.
През 1940 г. Общината купува автомобилна пожарна кола “Магирус” за 450 000 лв. Същата година започва и строителството на сграда за общинската пожарна охрана, а със заповед на кмета от 26 ноември 1940 г. е назначен първият пожарен командир – Филип Петров.

Първият пожарен ръководител в Дряново е назначен през  1937 г. – Кольо Кунчевски, преминал специално обучение в Централната пожарна команда в София. По това време Община Дряново разполагала с оскъдно противопожарно оборудване – двуконна ръчна двуцилиндрова помпа, две двуколки с варели за прекарване на вода, ръчна кофпомпа. По времето на Кунчевски пожарната команда била дооборудвана, а при изграждането на водопроводната мрежа в централната градска част, по негово настояване били монтирани първоначално седем хидранта, а по-късно още четири на по-опасните места в града. Липсата на средства в общината не давала възможност за създаване на пожарна команда с необходимия състав и модерни съоръжения, затова пожарният ръководител започва активна работа за предотвратяване на пожарите – проучени били всички пожароопасни помещения, издавани били разпореждания и мерки за премахване на опасностите от възникване на пожари и т.н. През 1949 г. пожарната команда в Дряново се сдобива с нова кола и сравнително добро оборудване.

В Севлиево пожарната команда била добре организирана и подготвена още в началото на 40-те години на ХХ век. Разполагала с автомобилна помпа-цистерна с резервоар за вода с вместимост 2500 л., помпа “Амаг-Хилперт” и моторна кола “Додж”. Отделението било оборудвано с комплект сглобяеми стълби, канджева стълба, смукатели, конна двубутална цилиндрова помпа и обозна кола. Денонощното дежурство се поддържало от моторизираното отделение. През 1944 г. пожарната команда получава лека кола “Форд”, която е оборудвана като втора кола за гасене на запалени сажди в комини и малки по площ пожари. Автомобилът можел да тегли на двуколно автошаси моторна центробежна помпа “Зигмунд”, която се използвала за отводняване на помещения и при гасене на горски пожари.
През 1946 г., с излизането на първия Закон за държавната противопожарна служба, пожарната команда се отделя от Общината и се преименува в Държавна районна противопожарна служба. През 1948 г. безвъзмездно е дадено място за построяване на сградата, в която се помещава РСПБЗН-Севлиево.