МВР

ОД Враца

 

История

 На 28 октомври /9 ноември/ 1877 год. два руски полка под командването на генералите Н. Леонов и Вл. Клод освободили Враца и още същата вечер събрали местните първенци, за да бъде формирано “Привременно гражданско управление”. За негов председател събранието  избрало Иванчо Николаев, а  задълженията на полицейски началник били възложени на АНГЕЛ ЙОЦОВ.
 Хаджи Ангел Димитров Йоцов е роден през 1850 год. във Враца. С негови и на семейството му средства през 1867 год. е построен храмът “Св. Николай” в центъра на града. През 1875 год. станал касиер на Врачанския таен революционен комитет. След Освобождението бил съдия, а после - народен представител.
През м. април 1878 год. във Враца било създадено полицейско управление, в което като пристави били назначени последователно Христо Даскалов, Стефанаки Савов и Ангел Йоцов. За пристави в Оряхово били назначени съответно Георги Недялков и Григор Найденов.
Така било положено началото на полицията във Врачанския край, който през изминалите десетилетия обхващал по-големи или по-малки части от територията на Северозападна България, а през периода 1934 год. – 1958 год.: цялата. Дълго време в понятието полиция /респ.: милиция/ се включвало реално или като синоним съдържанието на това, което сега наричаме МВР.
С тези уговорки започваме да разтваряме страниците на МВР във Врачанска област, както и със съжалението, че за някои периоди /например: за първата третина на ХХ век/ намерените данни са оскъдни. Но пък и затова накрая ще оставим страниците отворени – и за допълване, и за продължение...

I. 

 Руското правителство взело мерки за организиране на гражданската власт в освободените български земи още преди обявяването на Руско-турската война. По идея на княз Вл. Черкаски – завеждащ гражданските дела при главнокомандващия на армията, тези мерки се провеждали успоредно със започналите военните действия. При приемника на княз Черкаски - назначеният за императорски комисар за временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, се изградили основите на държавното устройство на българската държава: централното управление, войската и полицията, съдебната власт, финансовото, просветното и санитарното ведомство, местното самоуправление.
 При подписването на Санстефанския  мирен договор освободените български земи били разделени на 8 губернии /Свищовска, Търновска, Тулчанска, Русенска, Раховска, Софийска, Пловдивска и Сливенска/ с 56 окръга. Северозападна България /бившият Видински санджак/ се включвала в Оряховската губерния, а бившите каази били наименувани окръзи. След разпокъсването на България от Берлинския конгрес било извършено ново временно териториално деление, при което центърът на губернията бил преместен от Оряхово във Видин. Губернията била разделена на два окръга /Врачански, включващ Врачанска и Каменополска околии и Оряховски – с Оряховска и Белослатинска околии/. За окръжни началници /управители/ на Врачански окръг последователно били назначени руските офицери полк. Михаил Лукашов, капитан Константин Рутницки и поручик Воробьов, а след това: българите Димитър Попов /м. декември 1878 год. – м. февруари 1879 год/, Тодор Гладиев /до м. май 1880 год./ и Минко Радославов /до м. април 1881 год./. За окръжни началници на Оряховски окръг били назначени последователно руските офицери подполк. Александър Лишин и поручик Александър Токмачов и българите Димитър Попов /м. февруари – м. април 1879 год., Цани Гинчев /до края на 1880 год./ и Константин Генов /до м. май 1881 год./
Полицейската власт била организирана чрез “Временни правила” и инструкции. Във всички градове и села били създадени полицейски команди, състоящи се от конни и пеши, старши и младши жандарми. В полицейско отношение градовете и окръзите били разделени на участъци, във всеки от които били назначени по един старши и по няколко младши жандарми, подчинени в градовете на полицейските началници /”полицеймейстери”/, а в окръзите - на окръжните началници. Във всеки губернски и окръжен център била създадена и длъжността полицейски пристав като помощник на полицейския началник.
На 16 април 1879 год. Учредителното събрание приело Конституция на Княжество България. С нея се определяли шест министерства, едно от които - Министерството на вътрешните работи /при последваща промяна то било трансформирано на Министерство на вътрешните работи и народното здраве/. Конституцията уреждала и основните положения на законността и вътрешния ред:

“Полицейските закони еднакво са задължителни за всички лица, които живеят в Княжеството.
Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила.
Затвори и претърсвания в къщите могат да стават само според правилата, които са изложени в законите.
Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.
Мъчения при каквото и да е обвинение, също и конфискуване на имот, се запрещават.”
Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени.
Жителите на Българското Княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всекакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение. Събирания вън от зданията, под открито небо, напълно се подчиняват на полицейските правила.”

На 5 юли с.г. с указ на княз Александър I бил назначен първият Министерски съвет на новата държава с председател Тодор Бурмов, който оглавил и Министерството на вътрешните работи. В следващите десетилетия министър-председателят заемал и длъжността министър на вътрешните работи.
Съгласно Конституцията територията на страната се деляла на окръжия, околии и общини, определени със закон. Със Закона за административното разделение на Княжеството от 10 май 1880 год. се създали 21 окръжия, 5 от които на територията на Северозападна България: Вратца, Рахово, Берковица, Лом-паланка и Видин. С княжески указ № 317 от 27 май 1880 год. окръзите били разделени на посочените околии.
С Указ № 23 от 17 юли 1879 год. на княз Александър I било уредено устройството на министерствата в княжеството. В МВР имало 5 отделения: полицейско-административно, общинско, пощенско-телеграфно, строително и за пътищата. На министерството били подчинени окръжните управители и околийските началници, заедно с целия административен и полицейски апарат по места.
От първите години след Освобождението започнало усилено  изграждане на законодателството на младата държава, включително и това по отношение на полицията и вътрешния ред. Създадени или рецепирани от западноевропейското право били доста сполучливи закони, които цялостно и адекватно на изискванията на времето уреждали обществените отношения. Някои от тези решения виждаме и в по-късно приетите закони, включително и в днес действащите. Имало и закони, които видимо не били напълно съобразени с Конституцията, но обществото ги приело в името на решаването на сериозни за времето си проблеми.
На 27 април 1881 год. княз Александър I извършил държавен преврат и си поставил за цел изменение на Търновската конституция в консервативен дух. Княжеството било разделено на 5 области, като Северозападна България била обявена за Горнодунавска област, начело с “чрезвичаен комисар” – руският офицер подполковник Арнолд фон Ремлингтен. При комисарите били учредени “специални военни съдилища”, а министърът на вътрешните работи бил упълномощен да взема “чрезвичайни мерки”, включително и против печата. Врачанският окръжен управител Минко Радославов бил заменен с Илия Щърбанов, а само пет дни по-късно за окръжен управител бил назначен Христо Филипов. На 1 ноември с.г. на негово място за окръжен управител бил назначен Георги Смилов. Оряховският окръжен управител Константин Генов бил заменен с Лука Радулов. Сменени били и околийските началници във Враца, Бяла Слатина и Камено поле.
През м. юли 1881 год. подп. Ремлингтен бил назначен за управляващ на Министерството на вътрешните дела, а в новообразуваната Среднодунавска област /включваща окръзите Врачански, Оряховски и Плевенски/ за чрезвичаен комисар бил назначен подп. Александър Мосолов.
От това време са известни две събития, занимаващи органите на вътрешните работи: потушаването и ликвидирането на последиците от големия пожар на 13 август 1881 год. във Враца, изпепелил Ханската махала и зачестилите палежи на имоти и фуражи в Оряховски окръг. Междувременно в края на м. май окръжният управител Георги Смилов бил преместен в Провадия, а на негово място бил назначен софийският полицеймайстер Тодор Николаев, който вече бил станал известен с арестуването и въдворяването във Враца на Драган Цанков. Основна задача на Николаев била с репресии да продължи борбата срещу влиянието на Драган Цанков и срещу неговите привърженици във Врачанско.
С Указ № 573 от 28 юли 1882 год. окръжията били намалени на 14. Берковското окръжие било присъединено към Ломското, а Орханийската /Ботевградската/ околия – към Врачанското. Окръжен управител на обединения Врачански окръг останал Тодор Николаев, а за околийски управители били назначени: във Враца – Никола Груев, в Оряхово – Мито Анков, в Бяла Слатина – Господин Иванов и в Орхание – К. Сухиндолски.
През м. април 1883 год. окръжният управител Тодор Николаев, чието брутално управление вече го правело неудобен, бил снет и назначен за околийски началник в Ески Джумая /Търговище/. За изпълняващ длъжността Врачански окръжен управител бил назначен Иван Вуксанов, а скоро след това – варненският окръжен управител Александър Иванов.
През 1884 год. Оряховски окръг бил отделен /с окръжни управители последователно Константин Генов и Петър Берковски/ - до края на 1889 год., когато се извършило ново административно деление с общо 18 окръжия и при което отново бил присъединен към Врачанския. В последния влезли 3 околии: Врачанска, Оряховска и Белослатинска, а Орханийската околия била включена в Софийското окръжие.
Тези чести териториални промени, свързани и с провежданите избори за народни представители, за окръжни съвети, за градски и селски общински съвети и за училищни настоятели, били извършвани в условията на остри политически борби, започнали още от Учредителното събрание. Местните органи на държавното управление и най-вече полицейските служби, били използвани неизменно за тормоз върху опозицията – за възпрепятстване на нейните събрания и на друга политическа дейност и за пряко намесване в избирателния процес. По тази причина при всяка промяна в съотношението на силите в Народното събрание се извършвало масово прочистване на полицейските началници от всички нива, в съдебната система и в цялата администрация.
На 3 юни 1884 год. изборът за народни представители във Враца бил окървавен. Противостоящите си политически групи се нахвърлили една срещу друга с камъни и дървета, а при една от атаките над изборното бюро била използвано и огнестрелно оръжие. Намесилите се стражари, начало с околийския началник Никола Обретенов, също използвали оръжие и при стрелбата бил убит един гражданин, а 80-100 души били ранени. В резултат от безредиците се наложило врачанският окръжен управител Александър Иванов да бъде преместен в Оряхово на мястото на Петър Берковски, а за врачански окръжен управител за трети път да бъде назначен Минко Радославов. Само след два месеца той бил заменен с Жеко Бончев от Кюстендил.
От документ, съставен от полицейския пристав Мито Кунов в началото на 1889 год. е видно, че околийският началник Сава Кисевски му възложил лично да обикаля из кафенетата и билярдните във Враца и да му докладва за всичко чуто от и за политическите противници.
Към края на 1884 год. Александър Иванов бил отстранен като окръжен управител на Оряхово и през първата половина на 1885 год. на този пост се сменили трима окръжни управители – Павел Дагоров, Петър Станчов от Варна и бившият русенски кмет Константин Доганов. През същия период във Враца, Бяла Слатина и Оряхово се сменили и по 2-3 околийски началници.
През м. февруари 1886 год. окръжните управители на Враца и Оряхово Жеко Бончев и Константин Доганов били разменени, а след четири месеца Жеко Бончев бил заменен като окръжен управител на Оряхово от Иван Найденов от /Татар/ Пазарджик.
Честите смени били предизвикани и от умелата атака от страна на опозицията, насочваща недоволството срещу използването на полицията и за събиране на данъците, в което отношение Врачанският край имал най-голяма неиздълженост. Властта се атакувала и с твърдения за нарушения на личната неприкосновеност и неприкосновеността на жилищата, на свободата на словото и пр.
През 1885–1886 год. общественият живот бил разтърсван от няколко съдбовни за страната събития: Съединението, Сръбско-българската война, а също и превратът на офицерите-русофили, контрапревратът и последвалата ги окончателна абдикация на княз Александър I /изведен с коридор през Врачанския край/. Тези събития, наред с ентусиазма и с напрежението в обществото, носели и известно объркване в управлението. Оряховският окръжен управител Иван Йорданов въобще не поел длъжността си и функциите му се изпълнявали от председателя на Окръжния съвет Михаил Македонски, който пък впоследствие ги отстъпил на финансовия чиновник Петър Милушев. През м. септември 1886 год. за окръжен управител бил назначен отново Константин Генов, който през м. юли 1887 год. бил заменен от Бургаския окръжен управител Христо Самсаров.
През м. декември 1886 год. бил сменен и Врачанският окръжен управител Константин Доганов с Теофан Райнов. По настояване на местните стамболовисти /говорело се, че причина за недоволството им било несъгласието му да бъде убит Врачанският митрополит Константин – активен подръжник на опозицията/ в началото на 1888 год. Райнов бил уволнен и на мястото му назначен Мирчо Атанасов.


II.


Компетентността и функциите на окръжните управители и околийските началници, както и устройството на самата полиция, били уредени от Закона за окръжните управители и околийските началници от 1882 год. Една от най-важните функции на МВР била неговата полицейска функция – по опазването на обществената безопасност и на обществения ред. Устройството на българската полиция било уточнено с приетия на 6 ноември 1889 год. първи Закон за полицията. Съгласно чл. 1 от него:
 “полицията има за назначение да бди за изпълнение законите и правителствените наредби и за запазване на реда и обществената безопасност”.
Основните задължения на полицията били:
- да пази общественото спокойствие и ред и да предупреждава и прекратява всякакви непозволени сборища;
-  да помага за събиране на данъците;
- да надзирава чужденците, да изпраща до военните власти военните дезертьори и да въдворява на местожителство в родните им места безделниците;
-  да подпомага санитарните, митническите и други власти при изпълнение на тяхната служба.
Специални разпореждания на закона били посветени на въпросите, свързани с функциите на полицията да преследва и разкрива престъпленията и закононарушенията. Полицията била длъжна да задържи всяко лице, което е извършило престъпление или се подозира за това, но в срок от 24 часа или по изключение – до 3 дни, трябвало да се образува дознание. Тя имала право да влиза в публичните заведения, за да въдворява реда и да издирва подозрителни лица, но в частни домове можело да се влиза само в присъствие на кмета или на двама близки на собственика. През нощта това се позволявало само в случаи на пожар, наводнение, убийство и пр. или по искане на собственика.
Органи на полицията били окръжният управител, околийският началник, приставите и старшите стражари. Пристав се назначавал само в градовете с население над 10 хиляди жители. Той бил помощник на околийския началник по полицейската част и нему била подчинена полицейската стража. На стражарите се вменявало в задължение “да извършват безотложно всички поръчки на окръжния управител, околийския началник, пристава и старшия”. Друго основно задължение на стражарите било “да обикалят постоянно участъка си, да преглеждат издалеч всичко, що става по улиците, площадите, кръчмите и пр.”.
Законът за полицията предвиждал на всеки от 500 до 1500 жители да има по един стражар.
Извън държавната полиция съществувала и т. нар. “Обществена /селска/ стража”, създадена с Правилника за нощната стража. Тя се организирала под ръководството на кмета по принципа на дежурствата от способните да носят оръжие селяни и се грижела за “тишината и реда” в селата. Нейната ефективност обаче не била голяма.
През есента на 1889 год. за Врачански окръжен управител бил назначен Михаил Македонски от Оряхово. Той останал начело и при последвалото присъединяване на Оряховски към Врачански окръг – до м. юли 1891 год., когато станал жертва на противоборството между врачанските и оряховските първенци за надмощие и бил разменен с плевенския окръжен управител Жеко Бончев. Той не успял да успокои атмосферата в окръга и през м. март 1892 год. бил заменен с Никола Кабакчиев.
На 19 май 1894 год. министър-председателят Стефан Стамболов подал оставка и за такъв князът назначил д-р Константин Стоилов. Последвали повсеместни смени в местните органи за управление. Във Враца окръжният управител Никола Кабакчиев бил сменен с оряховския околийски началник Лука Груев, който само след седмица бил преместен в Пловдив. За изпълняващ длъжността окръжен управител на Врачански окръг бил назначен Спас Соколов. За кратко време няколкократно били сменени и началниците на околийско ниво във Враца, Оряхово и Бяла Слатина.
На изборите за Народно събрание на 11 септември 1894 год. по нареждане на самия министър-председател д-р Стоилов в Бяла Слатина били извършени особено груби нарушения. На окръжния управител било разпоредено да не допусне победа на опозицията в околията, включително и чрез угасване на свещите в изборното бюро и вземане на списъците, с което изборите да се обявят за невалидни. Заповедта била изпълнена лично от околийския началник, който нахлул в изборното бюро начело на голяма тълпа и след ръкопашна схватка отнесъл изборните книжа. Окръжният прокурор и следователят започнали проверка по случая, но министър-председателят им наредил да напуснат Бяла Слатина.
Превишавайки правата си, министърът на вътрешните работи д-р Васил Радославов касирал изборите в Бяла Слатина и насрочил нови за 18 септември. Там била изпратена полиция от целия окръг, както и една рота войска, а околийският началник обходил всички села и предупредил селяните, че няма да бъде допусната победа на опозицията.
За недостатъчната си активност в тези избори окръжният управител Спас Соколов бил заменен с Никола Славков. Тези избори обаче показали недостатъчната стабилност на самото правителство, което било реконструирано през м. декември. Изборите в Бяла Слатина били касирани с княжески указ и насрочени отново за 22 януари 1895 год. И този път в тях доминирали масовите побоища, арестите и преследването на опозицията, което се ръководело от окръжния управител Славков и околийския началник на Бяла Слатина Георги Стаменов. Безредиците се пренесли и във Враца, където около паметника на Христо Ботев се разнесли изстрели, а протестиращите били разгонени от полицията и от войска под ръководството на околийския началник Иван Тумпаров. Поради безогледното потъпкване на законността от страна на управляващите, тези три пъти провеждани избори в Бяла Слатина в следващите години в пресата са наричани “исторически”. Между впрочем, белослатинските избори са претворени в някои фейлетони на Алеко Константинов, най-известният от които е “Угасете свещите!”.
Изборите се провеждали по “избирателни околии”, включващи група съседни селища, като гласуването се извършвало в намиращите се в центровете на избирателните околии изборни бюра. Тези центрове се променяли при отделните избори, като такива, заедно с околийските центрове, през различните години били и селата Галиче, Чирен, Старо село, Кнежа, Сърбеница /Софрониево/, Криводол, Бреница, Долна Кремена, Габаре, Галатин, Люти брод, Рогозен и др.
На изборите за Народно събрание през м. април 1899 год. оряховската полиция, предвождана от околийския началник Христо Пасков, спряла на моста на р. Огоста селяните от Крива бара и Хайредин и не им позволила да стигнат до изборното бюро в Сърбеница. Белослатинската полиция начело с околийския началник Иван Братанов пък спряла от гласуване избирателите от Крива бара и Хайредин. Специално преди тези избори били открити нови полицейски участъци в селата Борован, Джурилово /Нивянин/, Койнаре, Камено поле и др.
Особено тежък бил случаят при изборите в с. Галиче през м. февруари 1901 год., когато при въоръжени сблъсъци между полицията и избиратели от Галиче, Букьовци /гр. Мизия/, Малорад, Крушовица, Добролево и Сираково загинали шестима дейци на опозицията.
През 1884 год. бил приет Закон за преследване на незаконно-обогатените чиновници, който задължавал всеки държавен или общински служител при поискване да доказва източниците на обогатяването си. При недоказване на законен източник, всички суми и имоти на чиновника, включително и прехвърлените на трети лица с цел укриване, се задържали и присъждали “в полза на държавното съкровище”. /Аналогичен бил и приетият през 1919 год. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти. Съгласно него “имотите, които обществени служители, включително министри и народни представители, са придобили вследствие или във връзка с извършено от тях престъпление или нарушение на служебна длъжност, както и чрез използуване на своето служебно или политическо положение”, се отнемали и присъждали в полза на държавата./.
През м. март 1885 год. Врачанският окръжен началник Никола Славков бил назначен за софийски градоначалник, а мястото му във Враца било заето от Генчо Хаджигенчов. Въпреки старанието си, той останал на поста само до м. април 1896 год., когато бил сменен с Георги Великов, а само три месеца по-късно за окръжен управител бил назначен /на титулярно място, за разлика от тримата си предшественици/ Никола Груев. През пролетта на 1897 год. обаче и той бил сменен – с Апостол Линков, окръжен управител на Трънски окръг. Линков оправдал реномето си на брутален ръководител, като се намесвал грубо в политическите прояви в окръга, а из селата се движел с камшик.
В началото на 1899 год. били извършени нови промени: след наказание за допуснато бягство на задържан в ареста чужденец бил уволнен околийския началник на Оряхово Георги Стаменов, а след него - и околийските началници на Враца Панайот Бояджиев и на Бяла Слатина Иван Хаджипопов. Окръжният управител Апостол Линков бил заменен  с Тодор Киров.
През м. ноември 1899 год. след поредната правителствена промяна за окръжен управител на Врачански окръг бил назначен Никола Марев. Новото правителство се заело да ускори блокираните следствия за извършените престъпления при изборите в Бяла Слатина четири години по-рано, като старши стражарите Иван Николов – Мачиката и Симеон Спасов били осъдени. За Врачански градски полицейски пристав бил назначен Христо Съйков, а за Оряховски полицейски и паспортен пристав – Павел Хаджийски.
През пролетта на 1901 год. за окръжен управител бил назначен Лазар Лазаров, който веднага след пристигането си във Враца уволнил всички стражари и назначил други по представен му списък. Сменени били и всички околийски началници. През м. август Лазаров бил заменен с Пенчо Черковски. През периода 1902 – 1904 год. окръжен управител бил В. Загоров.
С изменения на Закона за административно-териториалното деление на страната от края на 1900 год. и от 1901 год. окръжията били преименувани на окръзи и намалени на 12 /Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кюстендилски, Плевенски, Пловдивски, Русенски, Софийски, Старозагорски, Търновски и Шуменски/. Ломски окръг бил закрит, като Берковска и Фердинандска /сега: Монтана/ околии били придадени към Врачански окръг, а Ломска – към Видински. Селата Заноге, Зимевица, Заселе, Лакатник и Бов от Софийски окръг били придадени на Врачански.


III.


Окръжният управител имал широка компетентност и голяма власт и бил законният представител на държавата. На него бил поверен общият надзор над всички държавни служби в окръга и му били подчинени окръжният инженер, окръжният училищен инспектор, окръжният ветеринарен лекар и т.н. Окръжният управител ръководел полицейските служби пряко и чрез окръжния полицейски инспектор, към който впоследствие като помощен орган била създадена немногобройна Окръжна полицейска инспекция. Окръжният управител бил непосредствен началник на околийския началник, който имал аналогични функции на околийско ниво. Със свои заповеди окръжният управител назначавал, премествал, наказвал и награждавал, произнасял се по молби и искания, уволнявал служителите от администрацията, включително и полицаите.
 Ежегодно при откриването на редовната сесия на Окръжния съвет окръжният управител представял обстоен доклад: “Изложение за състоянието на Врачанското окръжие”. В изложението се съдържали разделите “Пространство, народонаселение и административно деление”, “Съобщение”, “Поминък”, “Санитарно състояние”, “Обществено здраве”, “Народно просвещение и обществена благотворителност”, “Обществена безопасност”, “Военни набор”, “Обществени имоти” и “Окръжни и общински данъци, бюджети и отчети”.
В раздела “Обществена безопасност” се правел кратък преглед на състоянието на полицейската дейност – кадрово осигуряване, организация на работата, статистика на престъпленията и произшествията, изводи. Като приложение се представяла таблица за състоянието през отчетната година и в сравнение с предходния период.
Така например, в  таблицата за периода 1 юли 1898 – 1 юли 1899 год. са отразени следните данни – отделно за мъже и жени, по околии и общо за окръга:
- убити: умишлено - 3, случайно - 5;
- ранени: умишлено – 4, случайно – 3;
- “самоубити”: с обесване – 4, с отравяне – 1;
- намерени мъртви тела: 4;
- удавени: 15;
- “пропаднали безвест”: 1;
- обири и кражби: 44 с “пагуба” 8740,50 лв.;
- пожари: 86 с “пагуба” 28133,20 лв.
В коментарната част на изложението окръжният управител излагал най-съществените проблеми на проблемите през периода. През 1899 год. Тодор Киров поставил въпроса за увеличение на числеността на полицейската стража и най-вече в Оряховското околийско управление, което не успявало да контролира добре пристанищата Козлодуй, Оряхово, Вадин и Бешлий /Байкал/:  “По немане на възможност да се държат под постоянен полицейски надзор тия пристанища, не е за чудене, ако един ден от некое от тех излезат разбойници или други некои злонамерени личности, които да смутят обществената безопасност”.
 В Изложението за периода 1901-1902 год. П. Черковски отбелязал, че въпреки извършеното увеличение на щата, числеността на полицейската стража в сравнение с числеността на населението на окръга е твърде малко. Тя обаче е успяла да изпълни задълженията си и да задържи извършителите на всички престъпления. На нощната стража в селата обаче не можело да се разчита, тъй като тя се състояла от земеделци, които след тежкия труд през деня нямали физически сили за изпълнение на тази служба. 
С огорчение той описвал проблема с качествения състав на полицията: “Най-големият недостатък на полицейската стража е, че в нея попадат хора повечето съвсем малограмотни и с ограничен ум, качества които твърде много пречат за поставянето на нашата полицейска стража на такава висота, на каквато се намира тя в другите благоустроени държави.
Полицейската служба не е призвание за всекиго, тя изисква служители пъргави, будни, с тънко обоняние, така щото при първ поглед да подушват всичко което се върши около тях. Нашата полицейска стража обаче по много причини... никоги няма да достигне такова съвършенство.”
 В отчета си за 1902-1903 год. В. Загоров посочил числеността на полицията в окръга: 5 околийски началници; 6 конни старши стражари; 7 пеши старши стражари; 68 младши конни стражари; 54 младши пеши стражари; 1 полицейски пристав – за гр. Враца. Общинската стража се състояла от градски агенти-нощни пазачи и от полски и горски вардачи – за градовете; от селски общински служащи и от нощна селска стража – за селата. Отчитало се, че поради “небрежливостта” на нощната общинска стража, която “мудно” изпълнявала службата, се увеличил броят на кражбите по селата. Препоръчвало се поне в по-заможните общини да се назначат по 2-3 платени нощни пазачи.
През 1904 год. се отчело увеличение на броя на убийствата, кражбите и обирите.
В отчета си за 1908 - 1909 год. окръжният управител Ив. Димитров отбелязал, че “по бюджетни съображения” числото на държавната полиция е намаляло с 15 %.  В същото време с наредба се задължавали полицаите да придружават бирниците при събирането на данъците. Това той окачествил като “излишно и обидно”. Отново ставало въпрос за проблема с опазването на селата от кражби, с което пъдарите и полските стражари не се справяли. Те били неграмотни, а някои от тях и “с компрометирано поведение”. Получавали малко възнаграждение и то в натура, което не позволявало да се подберат по-добри  служители.
През 1910 год. за окръжен управител бил назначен Н. Савов.
Съгласно Търновската конституция на местните органи на власт били предоставени значителни права за самоуправление. Цялата тежест на полицейската работа съответно била съсредоточена в околийските полицейски управления и в общините.
Врачанската околия се състояла от 45 общини, включващи 80 села; Оряховската – 29 общини с 40 села; Белослатинската – 29 общини с 32 села.
Към 1900 г. общият брой на стражарите във Врачански окръг бил 101, от които във Врачанското околийско управление – 49, в Оряховското – 32 и в Белослатинското - 20. Населението на окръга по това време било около 160 000 души. 
След включването във Врачански окръг на Берковската и Фердинандската околии от 1901 год. населението му достигнало 270 хиляди души, през 1911 год. – 305 хиляди, а в средата на 20-те години /въпреки войните/ – 380 хиляди души, на територия от 6830 кв. км. Окръгът станал четвърти по големина в страната.
Към 1908 г. той се обслужвал общо от 159 пеши и конни стражари.
В петте околийски управления били създадени полицейски участъци:
- във Врачанска околия: Криводол, Девене, Мало Бабино, Мраморен, Осиково, Елисейна, Лютидол, Мездра и Враца;
- в Оряховска околия: Козлодуй, Бутан, Остров, Крушовене, Кнежа и Оряхово;
- в Белослатинска околия: Борован, Габаре, Камено поле, Чомаковци, Койнаре, Бреница и Бяла Слатина;
- в Берковска околия:  Копиловци, Лопушна, Гушанци, Вършец и Берковица;
- във Фердинандска околия: Бели мел, Бойчиновци, Габровница, Мърчево и гр. Фердинанд.
Полицията от своя страна се състояла:
- в градовете: от кметовете, градските агенти, градските нощни пазачи, полските пъдари и горските стражари;
- в селата: от кметовете, общинските стражари, полските пазачи, горските стражари, кехаите и нощните пазачи.
Щатът на Врачанското околийско полицейско управление през 1907 год. се състоял от началник, секретар, архивар-регистратор, старши писар, 4 младши писари, циклографчик, полицейски пристав и 50 стражари /2 старши конни, 22 младши конни, 2 старши пеши и 24 младши пеши/.
Началник по това време бил Александър Георгиев, сменен към края на годината от Ст. П. Хавезов. В следващите години Врачански околийски началници били Иван Митев /до 1912 год./, Никола Ненчов /1913 год./, Цено Марков /1914 год./, Иван Кацаров /1914 год./, Велико Пукалов /1915-1916 год./, Ст. Медаров /1917 год./, Стоян Червенков /1918 год./, Ганчо Каменов /1919 год./, Ст. Чорбанов /1919 год./
Законът за взривните вещества и оръжията, приет през 1912 год., много пълно уреждал всички въпроси, свързани с “фабрикуването, употреблението и търгуването на взривните вещества, оръжия и патрони, фабрикувани в Царството или внасяни отвън, освенъ ония, фабрикувани в държавни фабрики или внасяни от вън за нуждите на войската.”
През 1912-1919 год. полицията действала при военновременни условия, като не са установени архивни материали за изпълняваните от нея задачи.  Безспорно те са били съобразени с условията, като полицията активно е съдействала на военните власти и на службите за мобилизация, без да са били подценявани и традиционните полицейски функции. Щатът не е бил намаляван, напротив: налице е лека тенденция на завишаване.
През 1920 год. окръжен управител бил Н. Деков.


IV.


В условията на вътрешна нестабилност след катастрофите във войните за национално обединение, през 1922 год. бил приет закон с извънреден характер: Законът за изтребление на разбойниците, чието изпълнение се възлагало на полицията, жандармерията и войската. За разбойник се считал онзи, който “по навик или занаят”, “сам или с други лица” извършва “грабеж, насилие или убийство с цел ограбване”. За преследване на разбойниците при необходимост се образували и потери, чиито членове при убиване или залавяне на разбойник получавали големи парични награди. Осъдените на смърт “разбойници” се обесвали на публично място в околийския център.
Със Закона за ограничаване кражбите, убийствата, тежките телесни повреди и палежите от 1920 год. се уреждала процедура за обезщетяване на пострадалите. За целта държавата субсидирала специална сметка в общините, а техни комисии решавали дали следва да се плати обезщетение. При симулиране на щети извършителят се наказвал с наказанието за симулираното престъпление при отегчаващи вината обстоятелства.
През м. май 1925 год. бил приет Законът за администрацията и полицията, според който функциите на полицията били:
“1/ да подържа обществения ред и вътрешната безопасност в държавата;
2/ да пази свободата и неприкосновеността, живота и имота на гражданите, добрите нрави и общественото здраве;
3/ да предотвратява и открива престъпленията, да събира доказателства за тях, да издирва и залавя престъпниците и да ги предава на съдебните власти;
4/ да привежда в изпълнение полицейските мерки и наредби, предвидени в настоящия закон и във всички други закони и правилници.”
Със закона се създала Дирекцията на полицията, която се ръководела от директор и се разделяла на три отдела и две отделения: отдел “Държавна сигурност”, отдел “Криминален”, отдел “Административна полиция”, Учебно-подготвително отделение и отделение за вътрешна служба.
В окръзите и околиите се създали полицейски управления.
По-късно - през м. юни 1933 год., бил приет още един изключителен наказателен закон: Законът за ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност. С него се създавали по-строг режим, по-тежка наказателна отговорност и по-бърза процедура за противодействие на определени престъпни деяния – главно във връзка с режима на взривните вещества и огнестрелните оръжия, с публичните прояви и др.
Окръжният управител, който непосредствено ръководел всички окръжни звена на държавната администрация, организирал изпълнението на законите и другите актове. Така например, със заповед от 13 март 1929 год. В. Велков назначил комисия за изпълнение на Правилника за движението на товарни и пътнишки автомобили и товарни кола, която трябвало:
1/ да провери практическите и теоретическите познания на кандидатите за шофьори и да ги снабди със съответните свидетелства;
2/ да организира прегледа в гр. Враца на всички автомобили от окръга, и то по  график така, че представените през деня не трябвало да се оставят за преглед на следващия ден; на изправните автомобили и мотоциклети комисията поставяла регистрационни номера на предната и задната им част;
3/ околийските началници чрез подчинените си служители трябвало:
- да не допускат движението на нерегистрирани моторни превозни средства, както и управление от водачи, не получили свидетелства;
- да не допускат управление от водачи, употребили алкохол или неприлично облечени;
- да контролират спазването на ограниченията на скоростта в населени места и пр.
За констатирани нарушения се налагали глоби и отнемане правото за управление за определен период, като глобата се плащала на място, а отнемането се налагало от окръжния управител въз основа на съставения акт. Наказанията се вписвали в книжката на водача и в партидната книга.
За повишаване ефикасността от полицейската дейност било необходимо да се обръща сериозно внимание на подбора, обучението и ръководството на полицаите. Процедурата по назначаване започвала със заявление от кандидата, към която се прилагали обичайните документи: удостоверение за трудов стаж, медицинско свидетелство, удостоверение от кмета за семейното положение и за благонадеждността на кандидата и членовете на семейството му и пр. Младши стражарите се назначавали от окръжния управител, а на по-горните длъжности назначавал министърът. Службата започвала с подписване на акт за встъпване.
За обучението на служителите с ръководни функции в София било открито Полицейско училище /от 1937 год.: Централна Полицейска школа/, в което се обучавали кандидатите за околийски полицейски инспектори, пристави и старши стражари, както и заемащите такива длъжности, но не преминали курса на обучение. По окръзи /области/ се провеждали 45-дневни курсове за младши стражари, в които се обучавали новоназначените, както и непреминалите такъв курс. Обучението се провеждало по утвърдена от министъра програма съгласно Правилник за полицейските курсове.
Със заповед от 25 февруари 1929 год. окръжният управител В. Велков обявил резултатите от проведен курс за младши стражари. Изучавани били 10 предмета /наказателно право; криминалистика; гражданско учение; съставяне на протоколи, актове и водене на дознания; полицейска служба; конвойна и вътрешна служба; дисциплинарен устав; хигиена; описание на оръжието; строеви знания/, като преподаватели били специалисти по съответната материя. Първенец на курса бил младши стражар Петко Кръстев Петков от Белослатинското околийско управление, който бил произведен в длъжност старши стражар и награден с швейцарски часовник с надпис. Другите отличници били наградени с парични награди. Получилите до две слаби оценки се явявали на поправителен изпит, а получилите 3 и повече на основание § 14 от Правилника за полицейските курсове се уволнявали от служба “като такива, които не биха могли да допринесат нищо за правилния ход на службата и издигане престижа на полицията на надлежната нужна висота.”
По-късно в програмата били включени и предметите адресна служба и регулиране движението.
На проблема за дисциплината и съзнателното изпълнение на служебните задължения се отдавало важно значение. В архивите са запазени много материали за извършвани сериозни проверки по сигнали за нарушения на полицаи и налагани дисциплинарни наказания. Обикновено процедурата се движела така: старши стражарят /респ: приставът/ докладвал за констатирано нарушение на околийския началник; той изпращал материалите с мнение и предложение на окръжния управител и последният “по ходатайство на Околийския началник”  налагал наказанието със заповед. Най-масовото наказание било глоба, която се внасяла в Пенсионния фонд, а също и “обявяване на мъмрене”, “превеждане на по-ниска длъжност” или уволнение.
Така например, на 18 юни 1929 год. окръжният управител Васил Вариклечков, след проучване на изпратената му от прокурора преписка, е издал заповед, с която:
- обявява мъмрене на Врачанския околийски началник Христо Мечкарски,  защото не е вложил достатъчно старание да покаже грешките на водещия дознанието пристав Витански;
- обявява строго мъмрене на полицейския пристав Г. Витански за проявена голяма немърливост при произвеждане на дознанието и за нетактично задаване на въпроси на свидетелите;
- уволнява от длъжност младшите полицейски стражари Георги Ангелов и Гено Георгиев “за манкиране служебно; непроявена най-минимална доблест и даване на противоречиви показания”.
Най-често наказания се налагали за констатирано при проверка напускане на поста, за сигнали за пиянство /на 23 септември 1941 год. младши полицейският стражар от ЖП полицейското комендантство - Мездра Борис Нинов Кръстев е бил глобен и предупреден, че при първия случай, когато бъде забелязан, че влиза в кръчма и пие, ще бъде уволнен/ и други уронващи престижа деяния /напр.: за тютюнопушене на публично място/, за неизпълнение на конкретни служебни задължения. Младши полицейските стражари от Врачанското околийско управление Ангел Илиев Цветков – часовой на пл. “Хр. Ботев” и Цено Игнатов Данов – нощен обход, били наказани с глоба за това, че допуснали шумна младежка група повече от два часа през нощта на площада да нарушава спокойствието на гражданите.
 Известните ни Врачански околийски управители през периода 1919 - 1937 год. са: Костадин Лазаров /1920 год./, Давид Иванов /1924 год./, Владимир Печеняков /1924-1926 год./, Христо Мечкарски /1923; 1926 -1929 год./, Петко Бенчев /1932 - 1934 год./, Димитър Сараджов /1934 – 1937 год./.
 През 1932-1933 год. окръжен управител бил В. Кутинчев.


V.


 След преврата на 19 май 1934 год. били проведени сериозни промени в администрацията и в законодателството. В някои от приетите закони се предвиждали много строги санкции за дейности, оценявани като застрашаващи безопасността на държавата. В други, напр.: Наредбата-закон за користните престъпления по служба, се предвиждало увеличение на наказанията по конкретни текстове от Наказателния закон за извършени престъпления по служба /подкуп; не предприемане на мерки от началник срещу злоупотреби на подчинени и др./
С Наредбата-закон за градските общини и Наредбата-закон за селските общини се ограничавало изборното начало в местното самоуправление, а кметовете се утвърждавали като органи на централната власт. Кметовете се назначавали от министъра на вътрешните работи и народното здраве по предложение на областния директор. Кметът получавал функциите на общински съдия, на нотариус и на началник на общинската полиция.
 Още на 19 май 1934 год. бил издаден Указ № 179 за ново административно-териториално деление на страната, с което се създавали 7 области: Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Бургаска, Старозагорска и Пловдивска.
Врачанска област имала население 732 хиляди души и обхващала околиите: Берковска; Белослатинска /включваща общините Бяла Слатина, Борован, Бреница, Бъркачево, Габаре, Еница, Камено поле, Койнаре, Попица, Реселец, Тлачене, Търнава и Чомаковци/; Белоградчишка; Видинска; Врачанска /включваща общините Баница, Враца, Голямо Пещене, Горна Кремена, Девене, Зверино, Краводер, Криводол, Лакатник, Мездра, Ракево, Роман, Струпец, Типченица и Чирен/; Кулска; Ломска; Оряховска /включваща общините Алтимир, Букьовци, Бутан, Галиче, Долни Луковит, Кнежа, Козлодуй, Крушовица, Липница, Малорад, Остров, Оряхово, Рогозен, Селановци, Ставерци и Хайредин/ и Фердинандска.
Числеността на населението на градовете в областта била: Лом – 19 670, Видин – 18 460, Враца – 18 260, Оряхово – 13 020, Бяла Слатина – 8 020, Фердинанд – 7 710, Берковица – 6 080, Кула – 5 410 и Белоградчик – 1 920. В областта се намирало най-голямото тогава село в страната – Кнежа, с население от 11 880 души.
През 1934 год. за Врачански областен директор бил назначен Евгени Тоушек, а след това - Божил Пращилов.
Правата на областния директор оставали много широки - той например утвърждавал ръководните органи на съсловните организации /търговци, занаятчии и пр./; разрешавал провеждането на съборите по селата; налагал административни наказания /глоби/ по всички закони; разрешавал образуването на наказателни производства срещу държавни служители над определено ниво; назначавал, преназначавал, награждавал, наказвал и уволнявал държавните и общинските служители. Със заповед от 21 юли 1937 год. областният директор Б. Пращилов “в следствие писмото на Народния археологически музей – София и съставения акт от кмета на селската община” глобил с по 1000 лв. двама жители на Селановци за това, че въпреки предупреждението на кмета са вадели камъни от римската крепост “Валериана” между Лесковец и Оряхово.
При всяко свое отсъствие /обикновено: поради “обиколка из областта”/ с изрична заповед той определял заместващ го началник. Всички заповеди от организационен характер се записвали пълнотекстово в Дневник за заповедите със собственоръчен подпис на издалия ги началник. Към областния директор съществувала специализирана Областна полицейска инспекция, а към околийския управител – Околийска полицейска инспекция, които се ръководели от инспектори.
През м. юли 1937 год. била приета Наредба - закон за държавната полиция. С нея инспекциите били преименувани на управления, а ръководителите им – в началници. Така след областния директор като пряк ръководител на полицейската дейност вече се явявал областен полицейски началник /началник на полицейска област/, а след околийския управител – околийски полицейски началник. Областният полицейски началник имал длъжност помощник-областен директор, а околийският полицейски началник – помощник-околийски управител. Тази промяна била крачка към засилване на професионалното начало в ръководството на полицията и известна нейна автономност по отношение на другите държавни структури на областно ниво. Областният полицейски началник поел изцяло непосредственото ръководство на полицейската дейност, но всяко свое по-важно решение задължително съгласувал с областния директор.
За областен полицейски началник /началник на полицейската област/ през м. август 1937 год. бил назначен Цвятко Евстатиев, от м. юни 1938 год. – Илия Коранов, а от м. април 1939 год. – Ангел Атанасов.
Околийски полицейски началници на Враца през този период били Любомир Моллов /1937-1939 год./ и Асен Тодоров /1941 год./, на Оряхово през 1937 – 1940 год. - Димитър Мавров, а на Бяла Слатина - Добри Вълков и Иван Йотов.
Със заповед № 158 от 20 ноември 1937 год. началникът на полицейската област Цвятко Евстатиев организирал честването на Патронния празник на държавната полиция - 21 ноември /Арахангеловден/. В църквата “Св. Николай” били отслужени молебен и панахида, а след това на пл. “Христо Ботев” - парад. Парадът се командвал от околийския полицейски началник, а се приел от областния директор. След церемониалния марш полицейската група провела “пощово надбягване”, а накрая имало празничен обяд, на който присъствали “всички началствующи длъжностни лица от Областното и Околийското полицейско управление”. На церемониите в църквата и на площада били задължени да присъстват “всички цивилни полицаи, канцеларски, технически и административни полицейски служащи”.
Както и преди, щатът на областното, респ.: на околийските управления, се утвърждавал в началото на всяка година с постановление на Министерския съвет във връзка с приетия държавен бюджет. При недостиг на бюджетни средства областният началник уведомявал с телеграма околийския началник за необходимите съкращения в щата и това било основанието за уволнение.
 Щатът на Врачанското околийско управление през 30-те години не се различавал съществено /и по брой, и по наименование на длъжностите/ от посочения по-горе щат от началото на века. Новост били включените вече в щата длъжности за “агенти” /цивилни полицаи/. Със заповед на областния директор от 30.07.1934 год. агентите били разпределени така: Областна полицейска инспекция – 10, Враца – 1, Берковица – 2, Фердинанд – 3, Оряхово – 3, Бяла Слатина – 2, Видин – 7, Лом – 4, Кула – 2 и Белоградчик – 2. Във всяка околия имало по един околийски полицейски инспектор, а в градовете Враца, Видин и Лом – и полицейски пристави. С друга заповед от същия ден били разпределени и стражарите /старши и младши, конни и пеши/, както следва: ЖП етапно комендантство – Мездра - 14; Паспортно бюро – Видин -  2; Паспортно бюро – Лом - 2; Врачанско околийско управление - 81; Видинско околийско управление- 74; Ломско околийско управление - 57; Оряховско околийско управление - 41; Белослатинско околийско управление - 37; Фердинандско околийско управление - 41; Белоградчишко околийско управление - 32; Берковско околийско управление - 47, Кулско околийско управление - 29.
 Стражарите в ЖП етапните комендантства и в паспортните бюра в страната се зачислявали “на всякакъв вид доволствие” в съответното околийско управление. В щата се включвали и стражарите, охраняващи клоновете и “агентурите” /представителствата/ на Българската народна банка в съответните градове.
 Със заповед № 145 от 28 януари 1938 год. на министъра на вътрешните работи и народното здраве д-р Н. Николаев въз основа на бюджета за годината се разпределял щатът на полицията – в Дирекцията на полицията, Държавното полицейско училище, Столичното полицейско комендантство и в деветте области.
За Врачанска област били определени общо 555 служители, от които:
- 9 околийски началници и 4 помощник околийски началници;
- 475 старши и младши стражари, от които конни – 115;
- 14 стражари в ЖП етапно комендантство;
- 5 младши стражари в паспортни бюра;
- 48 началници и стражари в моторизирани части.
За сравнение щатовете на останалите области били по-големи:
Столично полицейско комендантство – 1123 служители; Бургаска област – 599; Пловдивска област – 810; Плевенска област – 670; Софийска област – 735; Старозагорска област – 716; Шуменска област – 852.
Въз основа на министерската заповед областният полицейски началник издавал своя заповед за разпределение на щата в Областното полицейско управление. С писмо до директора на полицията от 9 май 1940 год. областният полицейски началник А. Атанасов поискал увеличение на щата за стражари с 50 души, за да се подсилят околийските полицейски управления в Лом, Враца, Бяла Слатина, Фердинанд и Берковица, а също и разрешение 10 бройки от Видин да бъдат прехвърлени по щата на Оряхово.
Заплатите на полицейските служители се изплащали месечно по ведомости, които съдържали данни за длъжността, категорията и класа, стажа, семейното положение, колко дни е прослужил през съответния месец, основната заплата, допълнителна заплата за длъжност, добавъчно възнаграждение по таблица. От така определената основна заплата се правили удръжки: 8 % за пенсия, за наложени глоби и за данък “Занятие”. Добавяли се “порционни пари” /те били немалка сума и понякога формирали около 1/3 от цялата заплата/ и “фуражни пари” /за носещите службата със собствен кон/, а за някои началници – и безотчетни пари. Порционните пари се състояли от средствата за командировки на служителите, като всеки месец се съставял и утвърждавал подробен списък и въз основа на него се разработвала допълнителна ведомост за заплатите.
Посещението на съответното място служителите удостоверявали със служебни бележки, издадени от кмета.
 През м. август 1939 год. със забележка към бюджета на министерството било разрешено всички полицаи с основна заплата до 2510 лева да получат годишна премия: за 5 години стаж - 1 брутна месечна заплата, за 10 години стаж - 2 заплати и за 15 години стаж - 3 заплати. От Врачанското околийско управление такива премии получили 37 служители.
Препис от щата и определените заплати се изпращали за сведение и контрол на председателя на Областната Сметна палата, която била разположена във Видин.
Първостепенен разпоредител с кредита бил министърът, а областният директор - второстепенен.
 Съществуващото разграничение във функциите било съвсем условно при полицейската дейност по места, където се изпълнявали непосредствено задачите на министерството. Особено в периода след Първата световна война и в цялото си развитие по-нататък всички полицейски служби изпълнявали и задачи, произтичащи от политическото положение в страната. Например, през м. септември 1938 год. цивилният полицай при Оряховското полицейско управление Б. Пиперков съставил акт, а след резолюция върху него от Околийския полицейски началник, провел дознание против Васил Върбанов от с. Хърлец, който преминал незаконно границата с Югославия и живял там две години, след което се върнал в страната. През м. ноември 1939 год. в Полицейския участък - Мездра събирали информация за възможните кандидати за избиране като народни представители.
 Приетият през м. май 1940 год. Закон за гражданската мобилизация дал възможност да се предприемат изключителни мерки с цел кадрово и организационно стабилизиране на полицията, вкл. и чрез ограничаване на правата на полицаите. Всички униформени полицаи били “граждански мобилизирани”, което означавало, че не можело да бъдат освобождавани от служба по собствено желание. Директорът на полицията имал право да мобилизира бившите полицаи на възраст до 25 години, които са завършили Държавното полицейско училище или полицейски курсове.


VI.


 През м. март 1941 год. България се включила във Втората световна война, като към територията на страната били присъединени Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия. Изграждането на административните структури в тези райони наложило много държавни служители от вътрешността на страната да бъдат преназначени или командировани в новоприсъединените територии. Голям брой полицаи /стражари и разузнавачи/ от Врачанска област през периода 1941 – 1944 год. били изпратени на работа в Скопие, Кавала, Битоля, Серес, Сурдулица, Куманово и др. Полицаи от ЖП етапното комендантство – Мездра първо били командировани, а после оставени на служба в комендантствата в Скопие и Битоля.
Със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски Врачанският околийски управител Асен Марков Тодоров бил назначен за Околийски управител на гр. Драма, област Ксанти.
 С подробно окръжно от 26 юни 1942 год. на директора на полицията се създавала организация за пренасяне на държавни разноски на покъщнината на държавните служители при командироване, преместване и преназначаване и за заплащане на пътни и дневни пари. Тъй като транспортирането на собствените коне, с които служели конните стражари, било свързано с големи разходи, дадени били указания временно такова стражари да не бъдат премествани “в новоосвободените земи”.
Полицейските области вече били 11: Бургаска, Врачанска, Битолска, Ксантийска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Софийска, Старозагорска, Скопска и Шуменска. През 1944 год. броят им се увеличил с още 2 – Горна Джумая /Благоевград/ и Враня.
Освен в София, полицейски училища се открили и в Скопие и Серес.
С издадената съгласно държавния бюджет за 1943 год. министерска заповед за Врачанската полицейска област били определени 740 старши и младши стражари. С щата за 1943 год. във Враца, наред с моторизираната рота, се създал и конен ескадрон. Освен във Видин и Лом, открити били Гранични паспортни бюра и в Оряхово, Брегово и Връшка чука.
 Началниците на разузнавателни групи, разузнавачите /от I до IV степен/ и административните чиновници се включвали в т. нар. “таен щат”, който се утвърждавал с постановление на Министерския съвет и се разпределял по области от директора на полицията. В Областното полицейско управление имало 3 групи /Държавна сигурност, Криминална и Административна/, съставени от разузнавачи. Във Враца към 1941 год. те били общо 53, от които по Държавна сигурност – 29, по Криминална линия – 14 и по Административна линия -  10. Този щат, както и заплатите на служителите по него, били поверителни. На явен щат били служещите в тези звена картотекари, регистратори и машинописци.
Към 25 август 1941 год. Врачанското областно полицейско управление /без околийските управления/ се състояло от 82 служители, от които в:
1. Централно управление – 24 души /секретар, архивар, регистратор, оръжейник, машинописец, телефонисти, шофьори, шивачи, фотограф, завеждащи картотека, бюро “Издирване и опасни лица”, адресна и пр. служби и др./;
2. Държавна сигурност – 30 души – началник:  Васил Велков и разузнавачи /I – IV ст./; от 1942 год. началник става Петър Мутафчиев.
3. Криминална служба – 16 души – началник: Павел Кожухаров и разузнавачи /I – IV ст./;
4. Административна служба – 12 души – началник: Любен Бояджиев и разузнавачи /I – IV ст./.
От 30 ноември 1943 год. за директор на Врачанска област бил назначен Павел Павлов, който обявил това със специална заповед до началниците на областни служби, околийските управители, началниците на околийски служби и кметовете. С подобна заповед се разделил с поста си предишният директор. През 1944 год. областен директор бил Стефан Димитров.
Областни полицейски началници и помощник-областни директори били: от м. август 1941 год. до края на 1943 год. Иван Я. Попов, до 15 февруари 1944 год. длъжността била временно изпълнявана от Бано Бановски, а след това – от Димитър Захънов.
Околийските началници регулярно докладвали писмено промените по щата и за свободните длъжности. От месечното сведение на Оряховския околийски полицейски началник Н. Василев е видно, че през м. април 1943 год. са уволнени 4 пеши младши стражари и 2 конни младши стражари и няма новоназначени. Съставът му по щат е: 1 Околийски полицейски началник, 1 помощник околийски началник,  1 кандидат командир, 6 пеши старши стражари /2 вакантни места/, 2 конни старши стражари, 58 пеши младши стражари /4 вакантни места/, 15 конни младши стражари /2 вакантни места/ и 1 младши стражар при Паспортното бюро. Врачански околийски полицейски  началник по това време бил Методи Пушев, който бил заместник на Околийския управител Т. Наков. Околийски полицейски началник в Бяла Слатина от м. март 1942 год. станал Илия Василев, който преди това заемал същата длъжност в Лом и Кавадарци.
За актуалните по това време основни задачи и приоритети на полицията свидетелства едно писмо от 2 януари 1943 год., с което Директорът на полицията свиква конференция на областните полицейски началници при дневен ред:
1/ Положение в областите в полицейско отношение:
- противодържавни настроения и организации;
- нелегални прояви;
- пропаганди.
2/ Престъпност и мерки против нея.
3/ Състав на униформената полиция – началнически персонал, полицаи, ваканции и въоръжение.
4/ Административна полиция.
5/ Обзавеждане и снабдяване на областите.
6/ Разни.
Началниците трябвало да подготвят изчерпателни доклади и да посочат мерките, които трябвало да бъдат взети.
С изпратено на 22 юли 1943 год. “твърде бързо” поверително окръжно директорът на полицията Антон Козаров поискал от областните полицейски началници да представят информация за състава, броя, въоръжението и снабдяването на униформената полиция. Областният началник разпоредил в срок от 2 дни околийските началници да му представят информацията “със специален куриер”. В отговор на окръжното Оряховският околийски полицейски началник докладва, че: “образувано е добре въоръжено “бойно ядро” от 10 полицаи, като “контра-чети” няма... Състоянието на облеклото на държавната стража е задоволително, но се чувства недостиг от летни рубашки и ботуши. Повечето от общинската стража обаче ходи с неформено облекло и липсват материали за ушиване на ново... Държавната полицейска стража се храни в много добре обзаведения стол при управлението, а тази по участъците – по гостилници... Държавната и общинска стража квартирува в държавни и общински здания...
Общините в околията разполагат с 313 пушки, но само 200 от тях се годни. Раздадени са на общинските полицаи, полските пазачи, секретар-бирниците и кметовете. Останалото оръжие се съхранява в общините и се раздава всяка вечер на наряда за нощна охрана от местни хора.”
Една от задачите на полицията в условията на война била борбата срещу спекулата съгласно Закона за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените. С окръжно от м. февруари 1943 год. директорът на полицията разпоредил органите на държавната полиция да влязат в незабавно взаимодействие с другите ангажирани органи, да установяват строг, ефикасен и постоянен контрол върху дейността на всички производители и търговци. На нарушителите да се съставят актове за налагане на глоби, а при констатиране на престъпление, да се предлага на Областния директор със заповед да премества на друго местожителство опасните рецидивисти и спекулантите.
С изменението на Закона за държавната полиция от м. декември 1943 год. областните полицейски началници били преназначени в длъжност “помощник-областни директори, заведующи полицията”, а околийските полицейски началници – “помощник-околийски управители и полицейски началници”. Преназначаването обаче се извършвало чрез класиране на новите длъжности съобразно притежаваните образователен и служебен ценз съгласно Закона за длъжностите, цензовете, заплатите и възнагражденията на държавните служители. Такова класиране се извършило и по отношение на всички останали полицейски служители. За длъжността младши стражар се изисквало прогимназиално /основно/ образование или завършена кандидат-подофицерска школа и полицейско училище, както и прослужена 1 година като кандидат-стражар. Последното условие впоследствие било отменено с Наредбата за временните полицейски цензове, която позволявала бивши стражари, напуснали по собствено желание, да бъдат назначавани на работа.
През 1944 год. териториалната структура на полицията във Врачанското Областно полицейско управление изглеждала така:
- Околийско полицейско управление – Враца /полицейски участъци във Враца, Мездра, Криводол, Роман, Елисейна, Баница и ЖП етапно коменданство – гара Мездра/;
- Околийско полицейско управление - Бяла Слатина /полицейски участъци в Бяла Слатина, Бреница, Койнаре, Чомаковци, Габаре, Тлачене и Борован/;
- Околийско полицейско управление – Оряхово /полицейски участъци в Оряхово, Кнежа, Алтимир, Хайредин, Крушовене, Букьовци и Козлодуй/;
- Околийско полицейско управление – Лом /7 участъка/;
- Околийско полицейско управление – Видин /5 участъка/;
- Околийско полицейско управление – Кула /4 участъка/;
- Околийско полицейско управление – Белоградчик /7 участъка/;
- Околийско полицейско управление – Фердинанд /4 участъка/;
- Околийско полицейско управление – Берковица /5 участъка/.
Към Врачанското областно полицейско управление бил създаден “Боен полицейски отряд” от 111 стражари, които били разпределени в бойни полицейски групи в Макреш, Княз Александрово, Лом, Фердинанд, Видин, Кула, Бяла Слатина и Горно Пещене. Граждански мобилизирани били 144 полицаи, като 33 от тях носели службата в гр. Враня. Така наред с жандармерията, която била въоръжена сила в състава на войската, полицейски сили участвали в преследването на разширилото се през пролетта на 1944 год. партизанско движение в областта. Военновременните и политическите задачи пред полицията получили пълен приоритет. Засилила се и работата по контрола върху чужденците, а също и върху населението от еврейски произход.
За противодействие на съпротивителното движение в Асеновградско и Беломорието били създадени концентрационни лагери – т. нар. “селища – Държавна сигурност”. С поверително окръжно писмо на директора на полицията Антон Козаров от  16 февруари 1943 год. се разпорежда: “Всички лица, спрямо които има достатъчно данни за възбуждане на наказателно преследване, да се пращат веднага на прокурора. Тези,... които не могат да бъда подведени под наказателната отговорност, както и освободените от такава, да бъдат обезвредявани чрез изпращането им по установения ред в концентрационните лагери”. Тази форма на противоконституционен произвол още по-широко била възприета и след 9 септември 1944 год. – чак до 1962 год., а за кратък период: и по време на принудителната промяна на имената на етническите турци.
Съгласно чл. 8 от Правилника за личния състав при Дирекция на полицията се изготвяли Атестационни листове на всички служители, съдържащи три раздела: “Общи сведения”, “Служебни и нравствени качества”, “Проявени по-нататъшни служебни и нравствени качества”. Оценката се давала от непосредствения началник, а началникът на съответното полицейско учреждение давал заключителното мнение.
През м. август 1941 год. областният полицейски началник Ив. Я. Попов изпратил до Дирекцията на полицията справка от извършена лична проверка с атестиране на Белослатинския околийски полицейски началник Дико Боянов Диков. Отбелязвал, че “има известни познания по службата”, но не проявява инициатива и е бездеен. “Външен вид добър. Суетен. Обича дамско общество. Не е обективен - взема страна. В строево отношение – слаба подготовка. Не проявява грижи за подобрение бита на стражата...”
Със заповед от 3 май 1944 год. на директора на полицията в централното й управление били създадени служби “Личен състав” и “Инспекторат”. Съществуващите лични досиета и картотеки, водени до този момент в различните отдели, се предавали на служба “Личен състав”. Всички искания и предложения до директора на полицията по кадрови въпроси се правели чрез служба “Личен състав”. На нея в 7-дневен срок се изпращали преписи от всички заповеди за награди или наказания съгласно Дисциплинарния правилник на Българската държавна полиция и за разрешени отпуски съгласно Закона за държавните служители. Инспекторатът подпомагал директора при осъществяването на ръководство и надзор над всички полицейски учреждения и служби, като към него се придавала и разузнавателна група.
В началото на м. август 1944 год. обаче било извършено ново преустройство на Дирекцията на полицията, в която се създали Дирекция на сигурността и Дирекция на реда. Службите “Личен състав” и “Инспекторат” били разформировани, а дейностите им преминали към тези дирекции.
 В запазените архивни материали от пролетта и лятото на 1944 год. преобладават документите, отразяващи дейността на полицията по преследване на партизани и нелегални лица в областта, а в някои случаи – и в други райони на страната. 


VII.


 На 9 септември 1944 год. започнало бързо и интензивно разрушаване на държавния апарат, подмяна на държавните служители и изграждане на структурите на новата отечественофронтовска власт. Този процес бил особено ярък в системата на полицията, където още в първите дни били отстранени от работа голяма част от служителите, а тези от Държавна сигурност - подложени на жестоки репресии. Полицията и жандармерията били ликвидирани и започнало изграждането на Народна милиция и Народна гвардия. С Наредба-закон на Министерския съвет от 12 октомври 1944 год. били отменени редица закони, регулиращи основните направления на дейността на полицията и другите държавни органи до 9 септември.
 На мястото на Врачанското областно полицейско управление било създадено Областно управление на Народната милиция – Враца. Първият областен началник на Народната милиция във Врачанска област станал Иван Гергов, а Областен директор – Петко Лалов. След Иван Гергов - от м. май 1945 год. до края на 1949 год., областен началник бил Стоян Илиев, а Областен директор - Иван Петров.
На 2 ноември 1944 год. била издадена Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служителите по ведомството на Министерството на вътрешните работи. Със заповед № 1501 от 31 октомври 1944 год. на директора на Народната милиция Раденко Видински със задна дата били уволнени 67 старши и младши, пеши и конни полицаи /вече – милиционери/ от Врачанското околийско управление. Със заповед № 2095 от 25 ноември с.г. следващият директор Ради Христозов отново със задна дата назначил в управлението нови 107 младши пеши милиционери. “В интерес на службата” Врачанският околийски управител Тодор Наков бил уволнен и на негово място назначен Ангел Найденов.
 Към края на 1944 год. щатът на областното управление се е състоял от:
1. Отдел “Държавна сигурност”, включващ инспектор, деловодител, служител по надзора върху печата, 2 машинописки, 6 началници на групи и 58 разузнавачи – общо 67 души.
2. Отдел “Народна милиция”, включващ 2 командири, 9 околийски началници, 8 зам. околийски началници, 4 взводни командири, 1 ЖП комендант, 1059 милиционери /старши, младши и моторизирани/ - общо 1083 души.
3. Административна служба, включваща началник, 18 разузнавачи, 3 картотекари, 1 машинописец, 9 деловодители.
По това време административното деление на страната е запазено, с изключение на присъединените през 1941 год. територии, които били върнати в състава на Гърция и Югославия. Врачанска област имала население от 800 284 души. В областта  имало 34 кафенета, 81 сладкарници, 267 кръчми, 6 хотела, 60 бр. леки автомобила, 65 бр. товарни автомобила, 345 бр. мотопеда, 45 бр. мотоциклета, 1 линейка, 5 пожарни помпи и 543 велосипеда, а също и 152 шофьора.
 В Областното управление се включвали известните вече 9 околийски управления, в които били открити 48 милиционерски участъка.
 Населението на градовете в областта през 1946 год. било: Враца – 21 370, Лом – 20 980, Видин – 18 480, Оряхово – 14 210, Кнежа /град от 1943 год./ - 13 040, Михайловград /Монтана/ – 9 870, Бяла Слатина – 9 320, Берковица – 6 880, Кула – 5 550 и Белоградчик – 2 190. Мездра била обявена за град през 1950 год. и имала население от около 3 000 души.
През м. март 1948 год. бил приет Законът за народната милиция, който уреждал структурата и функциите на милицията в съответствие с настъпилите дълбоки обществено-политически промени. Областните управления били преименувани на Секторни управления, състоящи се от сектор “Държавна сигурност” /ДС/ и сектор “Народна милиция” /НМ/, а в последствие – и “Противопожарна охрана” /ПО/. Общата численост на служителите в Секторното управление на МВР-Враца било 1 334.
 През 1949 год. областите били преименувани отново на окръзи и това деление съществувало до края на 1958 год. Секторното управление било преименувано на Окръжно управление /ОУ/ на МВР - Враца.
 Управлението се оглавявало от началник, който имал заместници по ДС и по НМ. Началници на ОУ на МВР – Враца били Любомир Анев /м. декември 1949 – м. декември 1950 год./, Г. Стаменов /м. декември 1950 – м. март 1951 год./, Тодор Атанасов /м. март 1951 – м. декември 1951 год./, Христо Симеонов /м. декември 1951 – м. юни 1952 год./.
Като помощен орган на началника било създадено  отделение “Секретариат” в състав от 8 служители /началник, инспектор, деловодител, 2 машинописки и 3 телефонистки/. Кадровата работа /подбор, проучване, назначаване и преназначаване, наказание , уволнение и пр./ се вършела от отделение “Кадри” в състав от 7 служители /началник, инспектор, 4 разузнавачи и картотекар/.
Отдел ДС се състоял от Централно управление /началник на отдела, 3 главни инспектори, секретар, 3 разузнавачи, деловодител и 4 машинописки/ и 10 отделения по линии /разузнаване, контраразузнаване, проучване, бандитизъм, следствено и др./. Освен това, във всяко околийско управление имало по 7-8 оперативни работници, които се ръководели от началника на управлението и зам. началника по ДС.
Отдел НМ също се състоял от Централно управление /началник на отдела, 3 главни инспектори, деловодител и 4 машинописки/ и 5 отделения /криминално, стопанско, следствено, административно и политическо/.
В околийските управления имало оперативни, административни и охранителни групи по НМ, както и интендантски служби. Оперативните групи в общ състав около 80 оперативни работници и помощен персонал, водели борба с криминалната и стопанската престъпност, разкривали, предотвратявали и разследвали престъпната дейност. Административните служби /общо 27 служители/ осъществявали и контролирали разрешителния режим за дейностите с оръжия, взривни  и отровни вещества, а за определен период изпълнявали функциите и на паспортни служби. Охранителните групи включвали 26 квартални отговорници /разпределени на териториален принцип/, 6 взводни и 6 помощник взводни командири, 30 отдельонни командири и 319 милиционери. Служби КАТ имало в Михайловград, Бяла Слатина, Лом, Видин и Белоградчик.
Освен това в състава на милицията се включвали и научно-техническа група /началник, дактилоскоп, фотограф, старши статистик и деловодител/; група КАТ /старши автоконтрольор, автоконтрольор, 2 младши автоконтрольори и деловодител/; отделение “Служба и подготовка” /старши инструктор, инструктор, ротен командир, 3 квартални отговорника, 2 взводни командири, 2 помощник-командири и 70 милиционера/; Конвоен взвод /взводен командир, помощник-взводен командир, 2 отдельонни командира и 24 милиционера/.
Администрацията на окръжното управление се състояла от Финансово-стопанско отделение, чиито началник имал длъжността помощник-окръжен началник, плановик, учебно-спортен инструктор и др. За снабдяването с хранителни продукти, технически средства, оръжие и пр. се грижело отделение “Снабдително”, а по финансовите въпроси: Финансово-счетоводна служба.
 През целият период от Освобождението до 1979 год. затворите били в системата на МВР - към съответните окръжни /околийски/ управления.
 В сектор “ПО” се включвали 27 служители за района на Враца и 134 /9 инструктори, 6 началници, 7 подначалници, 17 старши-пожарникари, 82 пожарникари, 2 старши-шофьори, 21 шофьори и 2 деловодители/ за районните противопожарни служби. През 1958 год. противопожарните служби преминали на ръководство към градските народни съвети.
 През 1956 год., наред с Околийското управление на МВР - Враца било създадено и Градско управление на МВР – Враца /началник – Тодор Цветков/ с отделение по НМ /началник – Нино Петков, от 1957 год. - Петко Пешков/.
 Началници на ОУ на МВР-Враца през този период били Илия Михайлов /м. юни 1952 – м. май 1953 год./, Т. Дянков /м. май 1953 – м. май 1955 год./ и Георги Угринов /м. юни 1955 – м. април 1959 год./
В отчетния доклад за работата на ОУ на МВР – Враца през 1954 год. е отбелязано, че са разкрити по-вече стопански престъпления в сравнение с 1953 год., но с по-малко нанесени щети. Като причина е посочено, че се разкриват предимно по-дребни престъпления, а не се предприемат мерки за изучаване на обстановката и разкриване на по-тежки престъпления. Извършени били 2001 криминални престъпления, от които 27 убийства, 370 взломни кражби, 1303 обикновени кражби, измами, изнудвания и др. Всички убийства били разкрити, независимо че повечето от тях били с неизвестен извършител. Като слабост в борбата срещу криминалната престъпност се посочва недоброто взаимодействие между оперативния и охранителния състав и връзка с населението. Лошо било състоянието на работата срещу детската престъпност, като се изразявала надежда, че най-после Окръжният народен съвет ще съдейства за откриване на детски стаи – поне във Враца, Видин, Лом и Михайловград.
Отчита се като добра работата на служителите по т. нар. “разрешителна система” – специално по контрола върху взривните вещества, докато при контрола на огнестрелните оръжия съществували проблеми. Те идвали от нежеланието на правоимащи държавни служители и партийни деятели да подадат необходимите документи за получаване на разрешение, а други от тях пък отказвали да предадат притежавано оръжие, считайки го за “партийно”. Все пак, иззети били 1855 бр. огнестрелно оръжие и при това повечето от такива именно лица. Извършени били 461 проверки в 158 обекта, работещи с взривни материали и 727 проверки в 581 обекта, търгуващи, съхраняващи или ремонтиращи огнестрелни оръжия. Проверките били извършвани предимно от кварталните отговорници.
Основните задачи пред Паспортното отделение през 1954 год. били:
- продължаване и завършване връчването на гражданите на новите лични паспорти, изработени през 1953 год.;
- привеждане на картотеките в състояние, позволяващо правенето на бързи справки и обслужване на оперативните отделения;
- подреждане на подадените от гражданите документи за издаване на паспорти - със същата цел;
- провеждане на здрав паспортен и паспортно-граничен режим;
- подобряване на контрола върху чуждите граждани.
В съответствие с обстановката в страната по това време, анализът се правел “от класово-партийни позиции”. Извършителите на престъпления се класифицирали съобразно социално-политически критерии, а стопанските престъпления и кражбите от кооперативния сектор се представяли като израз на политическа съпротива.
В доклада за работата през 1955 год. се отчело, че са извършени 2087 криминални престъпления – с 86 повече от предходната година, като броят на разкритите бил 1366 /65,4 %/. Увеличението идвало от по-дребните престъпления, а броят на тежките намалявал. Извършени и разкрити били 828 стопански престъпления. Намалял бил броят на предотвратените престъпления, но за първи път от тази година започнало отчитането им чрез пуснат картон. Подчертавало се обаче, че на статистическите данни не трябвало да се придава голямо значение, тъй като отчетността не била съвсем реална.
През 1955 год. били възбудени 3567 следствия и дознания – с повече от 1167 от предходната година. Арестувани били 259 лица /намаление с 47/, като неоснователните арести били сведени до 2. Изразява се неудовлетворение от взаимодействието с някои прокурори, които отказвали да подписват предлаганите им постановления за отказ от възбуждане на дознание поради липса на законно основание.
Сериозно внимание се обръщало на работата на Научно-техническото отделение. Увеличавал се броят на посетените от експерти местопроизшествия и броят на намерените годни дактилоскопни следи, по които били разкрити извършителите на 8 престъпления.
Констатирало се рязко увеличаване през годината на броят на регистрираните моторни превозни средства – 2280 /от тях в движение – 1930/ срещу 1832 през 1954 год. Катастрофите намалели от 37 на 28, убитите от 17 на 16, а ранените – от 30 на 16. Отделение КАТ разпространило сред населението над 30 хиляди листовки, лозунги и пр. с превантивна насоченост, изнасяни били информации по училища и местните радиовъзли.
 Междувременно със закон от края на 1955 год. били извършени частични административно-териториални промени, при които населението на Врачанска околия било намалено с над 8 хиляди души. От нея към новосъздадената околия Своге, Софийски окръг били прехвърлени селата Миланово и Дружево. Община Батулци със 5 съставни махали била включена в Тетевенска околия, Плевенски окръг, а към Михайловградска околия – селата Бели брег и Липен. Преди това от Врачанска към Софийска околия  били включени с. Заноге и гара Лакатник, а от Оряховска към Михайловградска околия – с. Бъзовец. Така започнал продължаващият десетилетия процес на откъсване на естествено и исторически принадлежащи към Врачанския край обширни райони и административното им присъединяване към съседни области.
 Организацията на дейността на милицията била регламентирана нормативно от издадения през 1955 год. Указ за Народната милиция, заменен през 1976 год. със Закон за Народната милиция, а на противопожарната охрана – от указ, издаден през 1958 год. и заменен със Закон за противопожарната охрана, приет през 1979 год.
За дейността на Държавна сигурност били издадени чак през 1974 год. два указа на Държавния съвет, а по отношение на личния й състав се прилагал Законът за всеобщата военна служба.
През 1958 год. бил приет Закон за борба с детската престъпност /през 1961 год. заглавието му било изменено на Закон за борба с противо-обществените прояви на малолетните и непълнолетните; в сила и до днес/. Към градските народни съвети били създадени комисии, които организирали, координирали и провеждали дейността на държавните органи и обществените организации срещу детската престъпност.
 

VIII.


С нова радикална реформа, която оставила траен отпечатък в административно-териториалното устройство на държавата и в цялостното развитие на селищата и районите, от 1 януари 1959 год. околиите били закрити, а окръзите били увеличени на 30 /впоследствие намалени на 28/. Северозападна България била разделена на три окръга: Врачански, Видински и Михайловградски, като от Врачански окръг били откъснати и присъединени към Плевенски окръг селата по левия бряг на р. Искър - Байкал, Крушовене, Ставерци, Брегаре, Гостиля, Долни Луковит, Горник, Реселец и Бресте с население над 22 хиляди души.
Врачански окръг обхващал останалите части от бившите Врачанска, Белослатинска и Оряховска околии с население от 308 хиляди души. С утвърден щат на 11 февруари 1959 год. Окръжното управление на МВР - Враца в новите си граници имало следната структура по НМ:
- Отдел “НМ”, включващ отделенията “Криминално”, “Стопанско” и “Ред и охрана”, следствена група и научно-техническа група;
- Група “НМ” - Враца, в която се включват и Подучастък НМ - Мездра и Конвоен взвод;
- Участъци – МВР в Оряхово и Бяла Слатина.
 С щата за 1961 год. в структурата на управлението било включено и Отделение “Транспортна милиция” – Мездра, но през следващата година било извадено. През 1964 год. се създали Отделение КАТ, Паспортна служба и Охранително отделение и самостоятелен Участък НМ – Враца. Участъците били районирани.
Числеността на личния състав на ОУ на МВР – Враца през 1963 год. е 278, а през 1964 год. – 272 служители. Началник бил Стефан Добрев.
 В изнесения от него отчетен доклад за дейността през 1962 год. се посочвало, че в сравнение с предходната година рязко бил увеличен броят на предотвратените и разкритите стопански престъпления, както и на щетите по разкритите престъпления. Най-крупните престъпления представлявали присвояванията в областта на търговията. Намалявал броят на криминалните престъпления, а се запазвало нивото на тяхната разкриваемост – 82,3 %. Почти половината от тях били разкрити от охранителния състав. Отчитали се 4 убийства, 198 кражби от обществения сектор, 251 кражби на лично имущество и др. Обезвредени били няколко опасни криминални престъпници.
Отчитала се добрата работа по предварителните производства: за разлика от предходната година почти нямало просрочени следствия и дознания, а броят на прекратените от прокуратурата дела рязко спаднал – от 54 на 12. Намалял и броят на оправданите от съда лица – от 11 на 3.
 Автоконтрольорите по КАТ работели по 15-дневни план-графици за контрол, като проявявали маневреност съобразно натовареността и уязвимите места. В тяхна помощ – особено в почивните дни, работели всички милиционерски служители. Броят на автопроизшествията бил 56 срещу 68 през 1961 год., на убитите – 9 срещу 15 и на ранените – 30 срещу 33. Основни причини за автопроизшествията били превишената скорост, употребата на алкохол и недостатъчната квалификация на водачите.
През 50-те и началото на 60-те години обществото се тревожело от т. нар. “хулиганство” – възникването в градовете на младежки групи, които предимно през нощта нарушавали обществения ред, извършвали дребни грабежи, нанасяли побои и др.  Борбата срещу хулиганството станала една от важните задачи на МВР. Специално за борба с по-леките форми на хулиганство и срещу алкохолизма, през 1963 год. бил приет все още действащият Указ за борба с дребното хулиганство. Следва обаче да се уточни, че понятието “хулиганство” понякога се разбирало още по-широко: чак до младежки прояви, третирани като “упадъчни”. Ставало въпрос за носене на модни дрехи, слушане на западна музика, танцуване на “неприлични танци” /рокендрол, туист/. На МВР било възложено да предотвратява и санкционира такива прояви.
 В Участък – Враца имало на щат 9 оперативни работници /ОР/ и 11 квартални отговорници /КО/.  Районът - Враца се обслужвал от 5 ОР, подпомагани от помощник ОР и 5 КО, а Район -  Мездра – от 1 ОР и 1 КО. В участъка имало и 3 следователи. Началник на участъка бил Петко Пешков, зам. началник по оперативната работа – Йордан Деков, а Цветко Дунчовски – зам. началник по охранителната работа.
 В Участък Бяла Слатина имало 3 района – Бяла Слатина /включващ и Кнежа и Койнаре/, Борован и Габаре с общ щат от 6 ОР и 7 КО. Началник на участъка бил Иван Николов.
 В Участък Оряхово имало 4 района – Оряхово, Букьовци, Хайредин и Козлодуй, всеки от който се обслужвал от 1 ОР /в Оряхово и от 1 пом. ОР/ и 1 КО. Началник на участъка бил Стефан Панов.
 През 1965 год. Държавна сигурност се обособила като самостоятелен комитет /КДС/ към Министерския съвет, което довело и до промени в териториалните структури на МВР. Създали се Окръжно управление – МВР - Враца и Окръжно управление - КДС – Враца. Началник на първото останал Стефан Добрев, а от м. март 1966 год. – Илия Иванчев.
От началото на 1966 год. в структурата на ОУ на МВР била върната Противопожарната охрана, която се обособила като самостоятелен отдел с началник Неделчо Неделчев, който имал длъжност и зам. началник на ОУ на МВР по ПО. Неделчев бил началник на отдела до 1981 год., а след него – Иван Илиев /до 1984 год./ и Георги Ценов.
Зам. началник по НМ бил Николай Колев, а след него – Ганчо Маринов. Началник на Стопанско отделение бил Стоян Колев, на Криминално отделение – Янко Христов, на КАТ – Цветан Владинов.
За началник на ОУ-КДС-Враца бил назначен Христо Мургин. ОУ- КДС - Враца обслужвало и териториите на Видински и Михайловградски окръзи, където се формирали негови отделения. И в следващите 15-20 години обаче, когато вече и във Видин и Михайловград се създали самостоятелни служби по ДС, службата във Враца запазила базовия си характер и тук преминавали на първоначален стаж и обучение новоназначените служители от трите окръга.
Създадена била и Техническа секция – ДС /по-късно: Четвърто отделение – ДС; ОТО; СОТИ/, което провеждало оперативно-технически мероприятия на територията на трите окръга. Неин началник бил Нико Бончев.
 В края на 1965 год. и през м. юли 1966 год. в София били проведени национални съвещания с ръководствата на ОУ на МВР по проблеми в дейността на милицията. На тези съвещания министърът Дико Диков посочил Врачански окръг като един от тези, в които има влошаване на показателите. Като реакция на това новият окръжният началник  Илия Иванчев изготвил обстоен доклад за проблемите в управлението, който изпратил до МВР и внесъл за разглеждане и в ОК на БКП. Като най-съществена слабост в стила и метода на ръководството той откроява неприлагането на колективния метод при обсъждането на важните въпроси. Ръководните кадри се раздирали от противоречия,  бившият началник на Стопанско отделение, а след това: на Участък – Враца, бил повел нездрава и безпринципна борба против ръководството; трима служители се посочват като недоволни и неудовлетворени; един от началниците изпратил анонимен донос против друг; началникът на отдел “НМ” “поради интелектуална и политическа ограниченост” не могъл да ръководи подчинените си. В резултат от взетите мерки трима началници били уволнени, един – наказан и двама – предупредени, което се възприемало от личния състав като справедлива мярка.
 През 1968 год. се отбелязва, че усилията са били съсредоточени в борбата срещу кражбите на лично имущество, които преобладавали. Тежките престъпления обаче били намалели /с изключение на убийствата, които се увеличили от 12 на 17/ и всичките – разкрити. В резултат от упражнявания контрол върху рецидивистите, рязко спаднали извършените от такива лица престъпления.
За намаляването на противообществените появи сред малолетните спомогнало и движението “Млади приятели на Народната милиция”, като нито един от 1824 пионери – членове на движението, не извършил такава. Оформили се обаче 7 младежки групи от непълнолетни, които извършили множество кражби – предимно на велосипеди, мотопеди, грамофони и пр.
Конвойната група – Мездра е конвоирала 5012 лица, а останалият охранителен състав – още 610. Не са допуснати бягства и нарушения при конвоирането.
 Специално внимание се отделя на състоянието на техническата обезпеченост – радиостанции, мегафони и др. и на подържането им в изправност. Със съжаление се отбелязва неуспешния опит да се построи телефонен кабел и изнесе централната радиостанция на управлението на  “Маняшки връх” край Враца.
 Охранителният състав изпълнявал и задачи в борбата срещу пиянството. В отрезвителите били отведени 515 лица, но профилактичната работа се отчита като недобра. Вземали се мерки предимно срещу управителите на заведения и търговски обекти, но не се санкционирали сервитьорите, които сервирали алкохолни напитки на пияни лица. В тази връзка, още през 1947 год. бил приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството, номинално действал чак до 2000 год. С него административният режим върху кръчмите, ресторантите и гостилниците изцяло се осъществявал от министъра на вътрешните работи и упълномощени от него лица. Работното време, режимът на достъп, възможността да се сервира алкохол и пр., се определяли от МВР.
 Като форма на участие на обществеността в решаването на задачите на МВР разпространение получили Доброволните отряди на трудещите се, които имали своя организационна структура – градски и др. щабове. Отрядниците били невъоръжени граждани, които съвместно с милиционерите патрулирали по обществените места, извършвали проверки, събирали данни за поведението на лица от криминалния контингент и т.н. От своя страна оперативните работници и кварталните отговорници трябвало периодично да провеждат срещи с обществеността в районите си и ги информират за актуалните проблеми. РУ на МВР – Враца дори провело инициативата такива срещи да се провеждал и с присъствието на лица от контингента, която се възприела и в Борован, Селановци, Хърлец и др. села.
 Във всички отчетни доклади се съдържал и раздел “За работата по жалбите, заявленията и писмата на трудещите се”. Тази дейност била регламентирана с Указ за жалбите, сигналите и предложенията от 1960 год., заменен през 1980 год. със Закон за предложенията, сигналите, жалбите и молбите. През 1968 год. в ОУ на МВР-Враца постъпили 127 жалби, само 17 от които са приети за основателни – за нанесен побой, превишаване на власт, неправилно наложени наказания и иззети документи от КАТ, неправилни действия по паспортния режим и адресната регистрация, за бездушно отношение, морална разпуснатост и др. Във всички случаи било взето отношение – 1 служител е бил уволнен, 3 са понижени в звание, 1 е наказан с “непълно служебно съответствие” /предупреждение за уволнение/, 12 със строго мъмрене и 1 с мъмрене.
 По отношение на управленската дейност често се отбелязва формализмът в разработката на плановете. Залагали се общи мероприятия, не съответстващи на направените анализи и оценки. Най-слабото звено в работата на непосредствените началници била проверката на изпълнението и оказването на помощ на подчинените.


IX.


 В началото на 60-те години - предимно с доброволен труд на служителите и семействата им и с техни вноски, бил построен Почивният дом на ОУ на МВР - Враца “Леденика” /горната сграда/. Станцията била използвана за краткотраен отдих, а през летните месеци – като детски /пионерски/ лагер за децата на служителите, вкл. и от съседните окръзи. По-късно на МВР била придадена и долната сграда, която била надстроена и оформеният курортен комплекс получил статут на Почивна станция на МВР. Като такъв той функционирал до края на 80-те години.
 По това време ОУ - КДС - Враца заемало сградата на ул. “Бенковска” 6, ОУ на МВР - сграда на пл. “Хр. Ботев” /впоследствие съборена за строителството на Двореца на културата/, а РУ на МВР – сградата на ъгъла на улиците “Ал. Стамболийски” и “Цв. Кръстенякова”. През 50-те години в сграда, намираща се на мястото на Сувенирната палата, била настанена моторизираната рота на милицията, чиито гаражи били разположени в двор, заемал сегашната градинка пред Съдебната палата.
  От 1 януари 1969 год. - само след 4-годишно разделение, отново било извършено обединение на Министерството на вътрешните работи, като на проведено в началото на годината национално съвещание министърът Ангел Солаков обявил и двата акта за “диалектически правилни”. Структурите на ДС, НМ и ПО във Врачански окръг образували ОУ на МВР - Враца, чието ръководство и  администрация били настанени в новопостроената сегашната административна сграда на дирекцията – I eтап /централната част, западното крило и стола/. За началник на управлението бил назначен Христо Мургин, зам. началник по ДС – Ангел Кръстев, зам. началник по НМ – Илия Иванчев. Отдел ПО останал на пряко подчинение на окръжния началник.
Щатът на управлението през същата година бил следният:
- ръководство: началник, 2 зам. началници и секретар на Учрежденския комитет на БКП;
- отделение “Секретариат” – 15 души;
- отделение “Кадри” – 3;
- отделение “Мобилизационно” - 6;
- 3 отделения по ДС /Второ, Шесто и Териториално/ - общо 23;
- оперативен работник по ПГУ-ДС /разузнаването/ - 1;
- Техническа секция – ДС /оперативно-технически мероприятия/ – 7;
- Трета секция – ДС /оперативен отчет и архив/ - 2;
- Отделение “Тил” и стол – 42;
- Финансова служба – 4;
- ГКПП – Оряхово – 2;
- Отдел “Оперативен” - НМ /с отделения “Криминално”, “Стопанско”, НТО и “Оперативно-техническо”/ - общо 19;
- Отдел “Охранителен” - НМ /с отделения “Охранително”, “Охрана на арестите”, Охрана на управлението”, “Паспортно” и Конвойна група/ - общо 41;
- Отдел “ДАИ - КАТ” – 22;
- Отделение “Следствено” – 6;
- Отдел “ПО” и Обектова ПО при Химкомбината – Враца – 38;
На мястото на трите участъка се създали 4 районни управления /РУ/ на МВР: Враца, Бяла Слатина, Оряхово и Мездра. Така 1969 год. представлява годината на създаването на самостоятелно управление в Мездра, обхващащо териториите на сегашните общини Мездра и Роман. В РУ на МВР се включвали силите по НМ и ПО, а във Враца – и външната охрана на затвора. Общата численост на районните управления била от 342 служители.
Към ОУ на МВР-Враца се числяла и т. нар. “Ведомствена милиция” /сили на НМ, създадени за охрана на отделни важни промишлени предприятия, към общините, банката и пр., които били на издръжка към съответните възложители на охраната/, състояща се от 202 служители.
Към 1969 год. общата численост на ОУ на МВР - Враца била 773. През следващите години структурата се запазила с единствената промяна, че на мястото на отделенията се създали отдели “Криминален” и “Стопански”, а от 1973 год. – и отдел за политическо възпитание /ПВР/.
 Заедно със строителството и  пускането в експлоатация на първия енергоблок на АЕЦ – Козлодуй през 1974 год. се обособило и РУ на МВР – Козлодуй, осигуряващо охраната на АЕЦ и обслужващо на териториален принцип сегашната община Козлодуй. То включвало в състава си и отделение по ДС, докато останалите районни управления били със статут само по НМ и ПО, като по линия на ДС териториите им се обслужвали пряко от окръжното управление.
 В окръга вече имало новопризнати градове: Козлодуй и Криводол /1969 год./, Мизия /1970 год., бивше с. Букьовци/, Роман /1974 год./.
 В доклади за оперативната обстановка през 1974 год. и 1975 год. се посочва, че в окръга живеят 2300 етнически турци, 9000 цигани и 120 гръцки политемигранти и само 32 чужди граждани. Сключени са 80 смесени брака, най-вече на българи с гражданки на Югославия и на българки с граждани на Франция и Сирия.
И през година се увеличавал броят на желаещите да пътуват зад граница – 781 за капиталистически и развиващи се страни,  3418 за Югославия и около 8 000 – за социалистическите страни. Като ново явление се отбелязва увеличеният поток от посетили окръга граждани на капиталистически държави – ФРГ, Франция, Италия и Турция.
 Отчита се повишеното майсторство по разкриването на стопанските престъпления и преодоляване на увлечението за използване само на явни средства и ревизии за това – само 3 от общо 215 престъпления през 1974 год.  са разкрити чрез ревизорите. Най-много от тях били от сферата на търговията /присвоителни престъпления/, а в селското стопанство и строителството – и безстопанственост. Необходимо било да се разшири приложното поле в практиката на оперативно-икономическия анализ.
 Регистрирани били 1032 криминални престъпления, а били разкрити 941 /91, 2 %/, като от престъпленията с неизвестен извършител били разкрити 84,1 %. Тежките криминални престъпления /убийства, изнасилвания, грабежи и др. и опитите за такива/ били разкрити на 100 %.
 В друг доклад центърът на тежестта се поставя върху работата “по горещи следи” с цел 60-65 % от криминалните престъпления да бъдат разкривани още в първите 24 часа. За това пречело обаче слабото място: дежурните части на милицията, които работели мудно.
 Намалели били пътно-транспортните произшествия, но броят на убитите бил запазен – 33. Незадоволително е било обаче използването на техническите средства – радарният уред поради ремонт е работел само 70 дни през годината, а трафипаксовият апарат – 193 дни. Завършило изграждането на специализирано подразделение за пътен контрол в окръжния град. Часовият график се утвърдил при всички автоконтрольори като форма за ежедневно планиране. През м. октомври 1975 год. била проведена първата операция “Сирена 1” на територията на цялата страна с масирани проверки по безопасността на движението. Важен проблем оставал нивото на административно-наказателната дейност на КАТ. Налагало се през 1976 год. да започне строителството на КТП между Мездра и Ребърково, да се подобри използването на нововнедряваната техника.
 Охранителният състав отчита намаление на нарушенията на обществения ред. Посочва се обаче един фрапиращ случай в с. Крушовица, където рецидивист откраднал ловно оръжие от лице, което го притежавало незаконно и се опитал да го застреля със същото оръжие. След минути обаче самият рецидивист бил застрелян с друго незаконно притежавано ловно оръжие. При огледа в дома му след това бил открит незаконно притежаван пистолет. Общинският милиционер бил виждал рецидивиста да носи ловно оръжие, знаел, че той няма ловен билет, но не реагирал.
 Поставя се задачата по-системно и организирано да се провежда “Операция “Меч” - за “прочистване” на гарите и другите обществени места в градовете.
 Регистрирани били 99 пожара – 33 в обществения сектор и 63 в личния.
По това време началници на районните служби по ПО били: Враца – Илия Котов /от 1976 год. – Трайко Коцев/, Мездра – Ангел Ангелов /от 1986 год. – Дошко Додев/, Бяла Слатина – Николай Сивов /след него – Игнат Юговски/, Кнежа – Илчев /след него – Николай Дудушки/, Оряхово – Георги Лазаров  /след него- Григоров/, Козлодуй – Цветан Лилов /след него – Богомил Христов/, “АЕЦ-Козлодуй” – Димитър Харалампиев /след него – Кръстьо Цолов/, “Химко” – Ангел Ангелов /след него – Владимир Минчев/.
 През годината със СОТ били оборудвани 175 обекта, като не е имало нито един сигнал и не е допусната кражба в обектите. Поставя се задачата обаче да се разшири обхватът на обектите, охранявани със СОТ и да се координира работата на тази служба с експертите от Научно-техническата лаборатория.
През 1975 год. населението на Врачански окръг наброявало 312 хиляди души. В резултат от ускорената индустриализация окръгът влязъл сред десетте промишлено най-развити окръга на страната, а гр. Враца – сред 10-те най-развити градове.
Обезпечаването на икономиката се извършвало чрез съответните звена на ОУ на МВР: Отделение “Икономическо” – ДС, отделите “Стопански” и “Охранителен” – НМ и ПО. Широко развитие получили специализираните охранителни звена, т. нар. “ведомствена милиция” и “ведомствена ПО”, които охранявали най-важните промишлени обекти в окръга: АЕЦ - Козлодуй, Химическия комбинат – Враца, Комбината за целулоза и хартия – гр. Мизия, Завода за стоманени телове и въжета – Роман и др. Съставът им бил и резерв за изпълняване на други охранителни мероприятия.
 Най-важното от тези мероприятия били ежегодните “Ботеви дни”, включващи похода “Козлодуй-Околчица”, митинга-заря на 1 юни във Враца, митинга на 2 юни на в. “Околчица” и други обществени и културни прояви.
През 1975 год. били отчетени 25 извънредни произшествия и 45 дисциплинарни нарушения, като се отчита ръст в сравнение с предходната година. Извънредните произшествия били злоупотреба с алкохол, нанасяне на побой на граждани и на служители, заспиване на пост и др. Половината от дисциплинарните нарушения били извършени от офицери и представлявали неизпълнение на служебни задачи. В РУ на МВР-Враца били наказани 15 % от състава, а в РУ на МВР – Бяла Слатина – 13 %. Като основна причина за неблагополучията се посочвали изучаването и подбора на новоназначените служители, при които получени данни за слабости на кандидатите се пренебрегвали. Не била на добро ниво и индивидуалната работа със служителите, в колективите не била създадена атмосфера на нетърпимост към нарушителите на законността и дисциплината. Издига се лозунга за борба срещу либерализма и безотговорността в работата на всички равнища.
 За централно направление в дейността на милицията се определяли “профилактиката на престъпността и правонарушенията, осигуряване на здрав и образцов обществен ред и висока култура и безопасност в движението”.


X.


 Към края на 70-те години ръководните служители в ОУ на МВР-Враца били:
- началник – Христо Мургин.
- зам. началник по ДС – Ангел Кръстев, заменен през 1979 год. от Димитър Тинчев; зам. началник по НМ – Илия Иванчев, заменен през 1977 год. от Георги Ветов; секретар на Учрежденския партиен комитет – Илия Андреев.
- началници на отделения по ДС: Второ отделение - Никит Борчев /заменен от 1978 год. от Венелин Дойнов/, Териториално отделение - Асен Христов /от 1978 год. – Петър Хайтов/, Шесто отделение - Иван Борисов /от 1978 год. – Иван Димитров/, Икономическо отделение - Петър Танчев и Четвърто отделение - Павлин Митев.
- началници на отдели по НМ: “Криминален” – Богомил Белниколов /от 1979 год. – Борис Ружовски/; “Стопански” – Иван Дунов /от 1977 год. - Ганчо Гацински, от 1979 год. - Пано Стояновски/; “Охранителен” - Ненко Симеонов; КАТ – Ангел Ангелов /от 1978 год. – Тошко Пашовски/; ПВР – Георги Ветов /от 1977 год. - Иван Дунов, от 1979 год. – Иван Братинов/; БНТЛ – Иван Ценов /от 1977 год. - Йордан Антов/; Следствено отделение – Васил Дакев; ОТО -СОТ - Цветан Куцански /от 1979 год. – Найден Найденов/.
- началник на отдел ПО – Неделчо Неделчев.
- началници на отделения в администрацията: “Секретариат” - Йордан Цуров; “Кадри” – Първан Петков; “Тил” – Васил Ярмин, а след него - Георги Алексиев; Пето отделение /БМГ/ - Ради Радев /от 1977 год. - Янко Христов/.
- началници на РУ на МВР: Враца – Петко Пешков; Мездра – Иван Братинов /от 1979 год. – Любомир Попов/; Бяла Слатина – Димитър Кънчев; Оряхово – Стефан Панов; Козлодуй – Тома Митрев /от 1979 год. – Ганчо Гацински/.
Отделение “Свръзки-Враца” било в структурата на Пето управление – ДС /УБО/. Негов началник бил Румен Томов.
От Паспортната служба се отделила служба “Задгранични паспорти”, която преминала към ДС. Началник й бил Янкул Къчев, а от 1979 год. – Николай Янков.
През 1979 год. в страната бил създаден Единен следствен апарат, като следствените органи /дотогава: към прокуратурата, по ДС и по НМ/ се обединили в МВР. В ОУ на МВР се създали следствени отдели. Началник на отдел “Следствен” във Враца станал Богомил Белниколов.
През 1980 год. на мястото на отделение “Секретариат” и на информационно-аналитичното звено по ДС се създало Информационно-организационно отделение, за началник на което бил назначен Рафаил Тодоров.
От 1 януари 1979 год. от Врачански окръг към Плевенски окръг били прехвърлени гр. Койнаре и селата Чомаковци, Лепица, Глава и Сухаче, с което населението на окръга било намалено с още 10 хиляди души.
От същата година били извършени реформи в административното устройство на страната, като съществуващите общини /през периода 1979 – 1984 год. те били наричани “селищни системи”/ рязко били уголемени и намалени по брой. Във Врачански окръг били създадени 12 общини: Борован, Бяла Слатина, Враца, Габаре /от 1984 год. присъединена към Бяла Слатина/, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин. По линия на милицията и на ПО техните територии били обслужвани чрез съответните РУ на МВР.
През 1979 год. била построена сградата на ул. “Димитраки х. Тошин”, в която понастоящем се помещават група “Български документи за самоличност”, Финансово осигуряване и други служби. Другата сграда на същата улица, в която е настанена група “Миграция”, е предоставена от Общинския съвет - Враца за нуждите на Паспортна служба, като впоследствие там е бил настанен и сектор “СОД”.
 След инцидент на 1 юни 1980 год. във Враца, при който бил нападнат държавния ръководител Тодор Живков, били извършени промени сред ръководните служители в ОУ на МВР. От м. март 1981 год. за началник на управлението бил назначен Георги Мутев /дотогава: началник на отдел във Второ главно управление на ДС/, на който през 1984 год. било присвоено званието “генерал-майор” и станал първият генерал от МВР във Враца. Зам. началникът по НМ Георги Ветов и началниците на отдел “Охранителен” и на РУ на МВР – Враца били пенсионирани и на тяхно място издигнати съответно Йордан Йорданов, Цветко Милев и Ангел Димитров.
 През 1983 год. били създадени нови РУ на МВР – Кнежа /началник - Цветан Нелов/ и Роман /Нино Стефанов/.
 В средата на 80-те години като основна задача пред МВР възникнала борбата срещу терора, предизвикана от извършените през 1984 – 1986 год. терористични актове от лица от турското малцинство. Почти едновременно се развил и т. нар. “Възродителен процес” с принудителна смяна на турските с български имена, което сериозно усложнило обстановката.  На всички служби на МВР по направленията им на дейност били разработени задачи по борбата с терора и за обезпечаване на “Възродителния процес” и най-вече по резултатите от тяхното изпълнение се оценявала работата им. Във Врачански окръг нямало сериозни проблеми в тази връзка, но се изпълнявали задачи по наблюдението на въдворените тук лица от други райони на страната.
 От началото на м. юли 1987 год. за началник на ОУ на МВР – Враца бил назначен Иван Димитров.
 През м. август 1987 год. била извършена административно-териториална реформа с окрупняване на окръзите в 9 области. Противно на всякаква логика и въпреки общественото неодобрение за административни центрове на някои от тях не били определени най-големите градове. Врачански, Видински и Михайловградски окръзи били обединени в Михайловградска област с център Михайловград. Към този момент  числеността на населението на окръжните центрове била: Враца – 75 хиляди, Видин – 63 хиляди, Михайловград – 52 хиляди. Опорочено още при раждането си, това решение и до края си през 1998 год. не могло да заработи. Поради недостатъчния общ и управленски капацитет на малките областни центрове, се наложило до тях ежедневно безсмислено да пътуват стотици служители, изпратени на работа в областните учреждения.
Съдебната система изобщо не променила териториалната си структура, а окръжните управления на МВР успели да се запазят чак до края на 1988 год.
 От началото на 1989 год. до м. март 1990 год. съществувало Областното управление на МВР – Михайловград. За негов началник бил назначен Асен Георгиев – зам. началник на Четвърто управление – ДС, произхождащ от с. Руска Бела, Мездренско. В ръководството на управлението бившият Врачански окръг бил “представен” от Христо Марински /за секретар на партийния комитет, дотогава началник на РУТМ - Мездра/, Петър Танчев /началник на Отдел 06 - ДС/, Ангел Димитров /началник на Отдел “Оперативен” - НМ/, Йордан Антов /началник на сектор “Научно-техническа лаборатория”/, Валери Стаменов /началник на сектор “ОТИ”/, Иван Динов -  /началник на отделение “ООА”/ и др.
На мястото на РУ на МВР били създадени Общински управления на МВР. Началник на управлението във Враца станал Иван Димитров, в Мездра – Венелин Дойнов, в Бяла Слатина – Тодор Георгиев, в Оряхово – Георги Сапунов, в Козлодуй – Динко Георгиев. Общинските управления в Кнежа и Роман били само по линия на НМ и ПО и техни началници станали съответно Стефчо Нейков и Нино Стефанов. В същото време в бившите окръжни управления се запазили административните им структури /”Кадри”, “Тил”, Информационно-организационно отделение, Финансова служба, “Свръзки” и пр./, които обслужвали общинските управления на териториите на бившите окръзи, но имали статут на регионални звена на областното управление.
Този период на дезорганизация в системата на МВР съвпаднал с големите обществено-политически сътресения в страната и настъпилата промяна от 10 ноември 1989 год. Почти веднага след тази дата пред МВР възникнала задачата да се преустрои, за да осигури съгласно функциите си и в условията на силно обществено напрежение и радикални настроения мирния преход към демократична система. Още в края на 1989 год. били закрити комитетите на БКП и ДКМС в системата на МВР, а с изменение в Закона за политическите партии от края на 1990 год. на офицерите и сержантите в МВР било забранено да членуват в политически партии. По същото време било възстановено обръщението “господин”. С изменение в закона от м. март 1990 год. “Народна милиция” било заменено с “Национална полиция”. На мястото на Държавна сигурност се създала Националната служба за защита на конституцията /НСЗК/.
Експериментът с областните управления приключил на 1 април 1990 год., когато ОУ на МВР били възстановени под името регионални дирекции на вътрешните работи /РДВР/. РДВР-Враца имала обхват на действие територията на бившия Врачански окръг – общините Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин. За директор на РДВР бил назначен Иван Димитров, за зам. директор по НСЗК – Георги Братанов, за зам. директор по НП – Христо Марински и за зам. директор по ПО – Георги Ценов.
В структурите РДВР за първи път се създали правни служби, като до тогава процесуалното представителство по инцидентно възникващи казуси се осъществявало по пълномощие от следователи. За началник на служба “Правна” при РДВР-Враца /от 1993 год.: главен юрисконсулт/ бил назначен Александър Александров
През 1990 -1991 год. силите на полицията до голяма степен били ангажирани с охрана на многобройните обществено-политически прояви: митинги, събрания и пр., а също и за осигуряване на първите избори в условията на многопартийна система: за избиране на Седмо Велико народно събрание на 10 юни 1990 год., местни и парламентарни, а след тях - и президентски в края на 1991 год. и началото на 1992 год. Към есента на 1990 год. била актуална и борбата срещу спекулата на стоки за ежедневна употреба, за което бил приет и специален Закон за борба срещу спекулата, а полицията с тази цел извършвала масирани проверки в търговски обекти.


XI.
 
 
 На 13 юли 1991 год. била обнародвана и веднага влязла в сила Конституцията на Република България. Три дни по-късно бил обнародван и първият в историята на министерството негов общ устройствен закон – Законът за МВР. Той определял следната структура: национални служби /Национална служба за сигурност, Национална полиция, Национална служба за противопожарна охрана, Гранични войски, Вътрешни войски/, централни служби /Централна служба за борба с организираната престъпност и Специализиран отряд за борба с тероризма/ и териториални служби /столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи/. Последните се състояли от службите “Национална сигурност”, “Полиция” и “Противопожарна охрана”, както и от районни полицейски управления и районни служби за противопожарна охрана, в които пък можело да се създават участъци. През 1993 – 1995 год. били приети и Законът за Националната полиция, Законът за Националната служба за сигурност и Законът за ЦСБОП, а Законът за Противопожарната охрана оставал в сила. Издадени били и множество наредби на министъра на вътрешните работи, които били основните подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона за МВР. С тях се развили заложените в закона тенденции към автономизация на службите и на вертикалната организация на дейността им, с ограничени правомощия на директора на РДВР.
 В съответствие със закона, от есента на 1991 год. бил утвърден новият щат на РДВР - Враца. За директор бил назначен Христо Марински, за началник на служба “НС” – Георги Братанов, на служба “НП” – Тодор Георгиев и на служба “ПО” – Георги Ценов.
 Заедно с новия щат били извършени промени и в администрацията на РДВР-Враца. За началник на сектор “КИАД” бил назначен Ангел Димитров /до тогава началник на отдел “Оперативен”/, а след него - от 1993 год. Тодор Антов, от 1997 год. Александра Трон. За началник на група /от 1994 год.: сектор/ “МТСО” бил назначен Николай Шиляшки, а от 1997 год. : Лозан Лозанов. За началник на група “Личен състав” бил назначен Веселин Недков. Главен счетоводител /от 1980 год./ оставал Васил Цветков.
 През м. април 1992 год. били извършени нови промени в ръководството на дирекцията. За директор бил назначен Коста Червеняшки, за началник на служба “НП” – Румен Николов, а на служба “НС” – Тодор Георгиев. Христо Марински бил преназначен в ДНСП, на която в края на 1996 год. станал директор и бил произведен в звание “генерал-майор”.
 Началници на РПУ в последното десетилетие на ХХ век били: Враца – Георги Асенов; Мездра – Ивайло Христов; Бяла Слатина - Венцислав Беновски /след него – Тодор Тодоров и Александър Алексиев/; Козлодуй – Михаил Стоянов; Оряхово – Георги Сапунов /след него - Пеци Петков/; Кнежа – Любчо Нейков /след него – Христо Павловски/; Роман – Иван Братинов /след него – отново Нино Стефанов и Петър Петков/. В част от РПУ били създадени полицейски участъци: Криводол и “Дъбника” – към Враца; Борован и Габаре /от 2004 год./ - към Бяла Слатина; Мизия – към Оряхово и Хайредин – към Козлодуй. Физическата охрана на “АЕЦ - Козлодуй” се извършвала от охранителен сектор в състава на РПУ – Козлодуй.
 Структурата на протовопожарните служби била сходна с тази на полицейските с две изключения: в Роман бил открит участък към РСПАБ -Мездра, а противопожарната безопасност на “АЕЦ-Козлодуй” се осигурявала от самостоятелна РСПАБ.
 Дълбоките обществено-икономически промени и нестабилността на политическата система към онзи момент се отразили и като промени в оперативната обстановка за МВР. Явили се нови форми на престъпна дейност, които били породени от трансформацията на обществената собственост в частна при липсата на здрав правов ред и стабилна държавност. Възникнали т. нар. “силови групировки”, които с насилие и изнудване придобивали имущества и в продължение на десетина години създавали атмосфера на несигурност в обществото. Увеличили се грабежите и наглите нападения по пътищата, трафикът на наркотици, контрабандния внос-износ. Бързият социален упадък на ромското население и обезлюдяването на селата и малките градове причинили вълна от дребни кражби в тях. Икономическа полиция трябвало да се противопоставя на извършващата се в много случаи приватизация извън законовите норми, на измамите и присвояванията в банковия сектор, търговията и земеделските кооперации, при обществените поръчки и пр.
 С приемането на Закона за съдебната власт през 1994 год. следствените служби били включени в състава на Националната следствена служба. Още преди това следствените отдели били извадени от РДВР и преминали в структурата на Главно следствено управление – МВР. През 1990 год. дознателският апарат в МВР бил закрит, а водените от дознателите предварителни производства по видове престъпления били поети от помощник-следователи. Извършено били и съответно разделение на имуществото.
 РДВР-Враца изпълнявала определените си със закона задачи в условията  на недостатъчна бюджетна осигуреност и проблеми, възникнали от реституирането на част от ползвания държавен сграден фонд. За снабдяването с горива и материали в немалко степен се разчитало на помощта на общините, на спонсори и особено: на помощта на “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД и /до 1999 год./ на “Химко” АД. С цел събиране на допълнителни средства през 1993 год. била учредена “Фондация “Ред и сигурност – Враца”, но дейността й постепенно замряла и не донесла търсения ефект.
 РДВР имала и извънбюджетна сметка, в която постъпвали собствени извънбюджетни приходи – от дарения, извършвани услуги и пр. Значителни били приходите от извършваната задължително охрана на товарни автомобили, превозващи “акцизни стоки” от ГКПП към вътрешността на страната. Източник на допълнителни извънбюджетни средства бил  и сектор “СОД”, който преустроил дейността си в условията на зараждащата се пазарна икономика и в следващите години успял да устои на конкуренцията на появилите се частни фирми, извършващи подобна услуга. За нуждите на сектора били закупени първите модерни западни леки автомобили, а постепенно с такива автомобили се обновил и част от автомобилния парк на цялата дирекция.
През периода 1993 – 1998 год. с подходящи сгради трайно били осигурени РПУ - Мездра, Бяла Слатина и Кнежа и противопожарните участъци в Криводол, Борован и Хайредин. Извършено било надстрояване на източното крило на централната административна сграда на РДВР-Враца.
 За нуждите звената на полицията и противопожарната охрана, осигуряващи “АЕЦ-Козлодуй”, атомната централа построила и предоставила за ползване необходимите им сгради. Взаимодействието с централата било поставено на нормативна основа с издаването на Решение № 282 от м. юли 1993 год. на Министерския съвет, с което се решили доста въпроси, включително и с осигуряването на дейността на тези звена и на служителите в тях. Съобразно същото решение бил върнат на МВР и предоставен за ползване на РДВР-Враца отнетият през 1990 год. Почивен дом “Леденика”, който сега получил статута на Учебно-тренировъчен център.
 През 1994 год. бил изграден Фериботният комплекс Оряхово - Бекет и предоставени помещения за ползване от силно разширилия се в тази връзка ГКПП - Оряхово. През същата година била построена нова комбинирана сграда на РДВР в ЖК “Дъбника”, включваща административна част, спортни салони и първото в града покрито стрелбище.
 През периода октомври 1994 – май 1995 год. временно изпълнявал длъжността директор на РДВР-Враца Тодор Георгиев, а от 1 юни 1995 год. за директор бил назначен Божидар Антонов. През 1996 год. той бил произведен в звание “генерал-майор”. За началник на служба “НП” бил издигнат Драго Монов, дотогава началник на сектор “Икономическа полиция”.
 През 1995 год. като наследник на съществувалия през 50-те години спортен клуб “Спартак” при ОУ на МВР, бил учреден СК “Спартак-Враца” при РДВР-Враца. В неговите секции се тренирали бойно-приложни спортове, спортна стрелба, футбол и др., като отбори на клуба редовно участвали в състезания и турнири в страната.
 В края на 1996 и началото на 1997 год. обществено-икономическото положение в страната се влошило и започнали да се търсят по-остри решения, включително и въвеждане на “Валутен борд”. Поради опасения, че по тази причина и предвид финансовата криза ще бъдат премахнати или силно ограничени изплащаните при освобождаване от служба в МВР обезщетения, през пролетта на 1997 год. стотици офицери и сержанти от РДВР-Враца напуснали по собствено желание. За това допринесъл и стилът на ръководство на назначения на  длъжността директор през периода март - юни 1997 год. Николай Шиляшки.
В началото на 1997 год. ГКПП били извадени от структурите на съответните РДВР и включени в състава на НС “Гранична полиция”. С цел недопускане да излизат от страната опасни криминални престъпници и други лица, компрометиращи страната при престоя си зад граница, било разширено приложението на принудителните административни мерки. Тази политика била регулирана правно в приетия през следващата година Закон за българските документи за самоличност /ЗБДС/.
През м. юни 1997 год. за директор на РДВР-Враца бил назначен Валери Стаменов, който през 2002 год. бил произведен в звание “генерал-майор”. Началник на служба “НС” станал Кръстьо Кръстев, на служба “Полиция” – Николай Николов /от 2000 год. – Петър Петков/ и на служба “ПО” – Николай Димитров /от 2000 год. – Цветан Цветков/.
В края на 1997 год. влязъл в сила нов Закон за МВР, който отменил предходния, както и законите за НСС, НП, ЦСБОП и ПО. Вместо служби, в РДВР се създали регионални звена /РЗ/ на националните служби. Началниците на служби били преназначени за началници на РЗ, като за началник на новото РЗБОП бил назначен Славчо Савчев /от началото на 1999 год. – Красимир Александров/. Правомощията на директорите на РДВР отново били засилени, като те ръководели непосредствено регионалните звена, а също и други сили на МВР, предоставени им на разпореждане.
По това време започнал процесът на бързо навлизане на компютърната техника в работата на служителите. РДВР – Враца била една от първите дирекции в страната, осъществила кабелизация на централната си административна сграда, а след това – и на другите и включването им в мрежа. През 2000 год. в дирекцията била въведена компютърна деловодна система  – първа в страната.
Междувременно от началото на 1999 год. съществувалите до 1987 год. окръзи били възстановени като области. РДВР-Враца продължила дейността си в дотогавашните граници, но вече във Врачанска област.
Изпитание през организационния, техническия и човешкия капацитет на МВР била пълната подмяна на документите за самоличност, за което ЗБДС поставил кратки срокове: до края на 2000 год. за задграничните паспорти и до края на 2001 год. – за личните паспорти. Това било кампания, която извънредно ангажирала силите на служителите и която /аналогична била започналата няколко години по-късно кампания за пререгистрация на МПС/ се оправдавала с изискванията на Европейския съюз, преговорите за присъединяването на България към който вече били започнали.
Другият проблем, който също се превърнал в абсолютен приоритет и изместил тежестта на вниманието от съществените задачи на МВР, бил създаден с нови законодателни експерименти и с проявена недалновидност от ръководството на министерството. С поредни промени в НПК от 1 януари 2000 год. било въведено полицейското досъдебно производство, за което били предвиден щатни бройки за възстановяване на дознателският апарат. Тези бройки обаче били отказани с обяснението, че наличният състав на МВР е квалифициран, достатъчен на брой и в състояние да поеме новата функция. Приключването на изпратените на РДВР-Враца от Окръжната следствена служба над 4000 дознания се превърнали в извънредна тежест за оперативните и охранителните служби, на които се наложило да оставят на заден план същинската си дейност.
Сериозен проблем възникнал и с изменението на Закона за МВР от 2000 год., с който договорите за създаване на специализирани полицейски звена за охрана /СПЗО/ и специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност /СЗПАБ/ били прекратени по силата на закона от м. юли с. г. Служителите, за които не съществувала възможност за преназначаване, били освободени от работа поради съкращаване на щата. С големи усилия било запазено само СПЗО към “АЕЦ-Козлодуй”.
През 2001 год. с президентски указ от Врачанска към Плевенска област била прехвърлена поредната й част: община Кнежа /гр. Кнежа и селата Лазарово, Бреница и Еница/ с население около 20 000 души. През пролетта на 2002 год. РПУ – Кнежа и РСПАБ – Кнежа били предадени на РДВР – Плевен.
През периода 2002 – 2004 год. ръководството на МВР се заело с бързи темпове да обнови личния състав, което довело до вълна от промени в ръководствата на службите и необходимост бързо да се обучават и навлизат пълноценно във функциите си новоназначените и издигнатите служители.
За директор на РДВР-Враца през м. ноември 2004 год. бил назначен Иван Сълов – дотогава началник на РЗ “Полиция”.
През 2005 год. били извършени промени и в ръководствата на административните звена. За началник на сектор “КИАД” била назначена Вероника Лихарска, за началник на сектор “МТСО” – Теодоси Станков, а на “Човешки ресурси” – Альоша Гоцов.
С напредването на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз се засилили критиките за състоянието на правозащитните органи и нивото на борба срещу корупцията.
Със законодателни решения, вкл. и влизането в сила на нов НПК от м. април 2006 г. и промени в Конституцията, ролята на следствените органи се свела до минимум, а основната тежест на досъдебното производство се възложила върху дознателите в МВР. Назначаването на достатъчно на брой и с добри качества дознатели станал един от най-сериозните проблеми в кадровата дейност.
За борбата с корупцията вътре в системата били издадени специални актове на ръководството на министерството, за работа в тази насока се определили специални служители и звена, състоянието й било под постоянен контрол. Служителите, уличавани в такива действия, били освобождавани от служба – отделно от наказателната отговорност.
Полагали се усилия за подобряване на нивото на административно обслужване на гражданите. За получаване на по-широка обществена подкрепа за дейността на полицията и за повишаване на авторитета й била разработена стратегията “Полицията – в близост до обществото”.
През м. март 2005 год. било създадено РПУ “АЕЦ-Козлодуй” със задача непосредствена оперативна и физическа охрана на централата. Цялостната издръжка на състава и дейността били за сметка на АЕЦ въз основа на сключен договор.
По същото време Община Козлодуй определила терен и отстъпила на МВР право на строеж на нова сграда за нуждите на РПУ – Козлодуй.
През м. септември 2005 год. след дългогодишни усилия РПУ - Враца било настанено в основно реконструирана сграда на ул. “Стефанаки Савов”. 
С изменения в Закона за МВР от пролетта на 2005 год. РЗ “Сигурност” били извадени от структурите на РДВР и включени пряко в НС “Сигурност”.
От 1 май 2006 год. влязъл в сила нов Закон за МВР, с който се осъществила девоенизацията на системата и започнало дълбоко реформиране на структурата й. РДВР - Враца били разделена на две нови юридически лица: Областна дирекция “Полиция” /директор - Иван Сълов/ и Областна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” /директор – Цветан Цветков/. РЗ “Сигурност” била преименувана на Регионално управление “Сигурност” с началник Кръстьо Кръстев.
За зам. директор на ОД “Полиция” – Враца бил назначен Иван Кирилов. В края на 2006 год. началници на РПУ били: Враца – Васил Василев, Мездра – Даниел Велчев, Бяла Слатина – Тони Костадинов, Козлодуй – Тодор Антов, “АЕЦ - Козлодуй” – Даниел Христов, Оряхово – Станислав Георгиев и Роман – Цветан Илиев.

 

* *


 От 1 януари 2007 год. България стана член на Европейския съюз.
 Историята остава отворена.