6 Юли 2021
В навечерието на празника на МВР, по традиция отново се връщаме към онзи 5 юли 1879, когато с Указ №1 на княз Александър Батенберг е създадено Министерството на вътрешните работи, като част от първото самостоятелно правителство на отново появилата се на картата на света Българска държава. И може би защото отново сме придобили граници (макар и доста орязани), придобили сме и „вътрешност“ (обособеност, съдържание), и „вътрешни работи“ (наши си, български). Макар в ония години патосът на идеята за национално обединение да държи фокуса на обществото към войните, чрез които са се надявали то да се случи, към македонското освободително движение и др., новото министерство не остава без работа (криминалната активност не е спирала и през турско). А новоизбуялият политически живот къде „со кротце и со благо“, а къде „со малко кьотек“ успява много бързо да раздели българите, заставащи сами срещу себе си. Независимо от това, което пише на сградата на Народното Събрание. И така до днес.
С изключение на кратките периоди на относителна стабилност, МВР изглежда следва една сходна съдба. Макар и демилитаризиран и деполитизиран, полицаят винаги се оказва в центъра на събитията – той е мобилизиран, „разставян“, изкушаван и съблазняван, заплашван и притискан, поставян пред невъзможни избори, оплюван и очернян, уволняван и назначаван, винаги на прицела на „силните на деня“, реформиран, преструктуриран….
В наши обучения се е случвало да питаме участниците: „Какво ви задържа в тази работа? Защо я избрахте?“. Почти винаги следва стъписване, въпросът не е от ежедневен порядък. И след като изгребем пяната на лесните отговори и издухаме димната завеса на черния хумор, директно от дълбокото се появява същественото. Отначало плахо, опипвайки дали няма да стане за смях, а после все по-многогласно: „За да служим, да помагаме… На хората.., на обществото…“.
За тези служители, за които думата „служа“ не е просто синоним на „работя“ (или даже „слугинаж“), а значи също: дълг, чест, разумен (а понякога краен) риск, хъс да успееш, вдъхновение, удовлетвореност, доброволно посвещаване на обществена кауза, поставяне на общия интерес пред личния; понякога дори означава „да работиш на инат“, за тях е нашето голямо БЛАГОДАРЯ!
Честит празник, колеги! С вас светът е по-сигурно място!