МВР

МВР ИП

 

Актуални новини

Институтът по психология отваря възможност за постоянен контакт със служители на МВР и техните близки

Уважаеми колеги,

Актуалната ситуация, в която социалната дистанция е най-важното условие за забавяне разпространението на вируса, поставя пречки пред  директното общуване „лице в лице“, на което  основно разчита професията на психолога.

Това обстоятелство ни предизвиква да се адаптираме, като потърсим и предложим алтернативни начини за свързване и контакт помежду ни. Затова обявяваме телефони за връзка с нас – психолозите от ИП-МВР, ресорни за различните структури на МВР (виж по-долу).
Създадохме и развиваме фейсбук –група „Институт по психология - МВР“, където ще

предоставяме материали, насочени към психологическото разбиране на това, което преживяваме в този контекст и някои идеи за справяне (виж линк  -

https://www.facebook.com/groups/213943819662875/).


Добре дошли сте да се обръщате към ВСЕКИ ЕДИН КОЛЕГА ОТ СПИСЪКАкакто вие,

така и всеки от вашите близки. Оставаме заедно!

 

 Телефони за психологична подкрепа на служители и членове на техните семейства:

Име

Телефон

Структура, която е осигурявал до момента

 

Габриела Тодорова Шопова

0898757938

03 РУ - СДВР, 09 РУ - СДВР

Марияна Костадинова Зарова-Хан

0898751572

02 РУ - СДВР, 03 РУ - СДВР, 09 РУ - СДВР

Диана Димитрова Хаджипасева

0889 919234

01 РУ - СДВР, 05 РУ - СДВР

Даниела Стоянова Кузманова

0887 760719

06 РУ - СДВР, НЦ-112-РЦ-София

Димитър Йорданов Семерджиев

0888 272791

 

01 РУ - СДВР, 02 РУ - СДВР, 05 РУ - СДВР

Никола Пенчев Стефанов

0895 708100

07 РУ - СДВР, 08 РУ – СДВР, АМВР

Силвия Чавдарова Стоянова

0887 903129

07 РУ - СДВР, 08 РУ – СДВР, АМВР

Светослава Атанасова Тилева-Симеонова

0884 885822,

 

 

 

Александър Александров

0898 7579 33

ГДПБЗН

Венцислава Велинова

0898 66 5615

ГДПБЗН

Гергана Божилова

0887 7697014

Д“Жандармерия“

Саша Йорданова

0888 908 088

Д“Жандармерия“

Елена Георгиева

0888 788961

ГДГП

Мария Червенкова

0898 714066

ДКИС

Мария Кънчева

0898 723962

СДНВЧ-София

Найден Иванов

0882 416486

СДНВЧ-София

Валентина Николова-Иванова

088883 4558

ГДГП

Радина Табакова

0887 270550

ГДГП

Людмила Маламова

0878 722307

ГДГП

 

Психолозите от сектори „Лаборатория“ в градовете Бургас, Благоевград, Варна, Плевен, Пловдив и Монтана също са на разположение, като техните имена и телефони са публикувани на страницата на ОДМВР в съответните градове.


И най-важното в създалата се ситуация -  докато изпълняваме задълженията си и помагаме на другите -  да не забравяме да се погрижим и за себе си. Ето как….

17 мар 2020

Скъпи Мария и Ани, бъдете здрави и щастливи!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

            През тази година, наситена с множество професионални предизвикателства с обществено-значим характер, навършиха своето трудово пълнолетие – МАРИЯ ДЕЧЕВА, началник на сектор „Лаборатория – гр. Варна“ и АНА ВАСИЛЕВА, началник на сектор „Лаборатория – гр.Бургас“.

            Започнали още с откриването на тези лаборатории през далечната 1994 г., със своята младежка любопитност, ентусиазъм и амбициозност, те участваха в създаването и допринесоха за утвърждаването на Варненската и Бургаската лаборатории като сериозни центрове за професионална, психологична дейност.

            Ангажирани и делови, отговорни и креативни, и винаги добронамерени, със своята опитност и професионална компетентност създаваха условия за пълноценна реализация на колегите си и за ефективно изпълнение на богатия набор от дейности, които института осъществява.

            За цялостния си принос в работата, Дечева и Василева, заслужено бяха удостоени с награда - „Почетен знак“  на МВР.

            Екипът на ИП-МВР, изразява своите уважение и признателност към Мария и Ани за всеотдайността им към работата и колегите.

            Пожелаваме им да съхранят енергията си за добри дела в живота.

            Скъпи Мария и Ани, бъдете здрави и щастливи!!

 

                                                           Екипът на Институт по психология - МВР

13 авг 2020

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЯ

„Ранно разпознаване на признаците на радикализация с фокус върху ромската общност“












ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЯ

на тема:

„Ранно разпознаване на признаците на радикализация с фокус върху ромската общност“

(Психологически и етнорелигиозни аспекти в процесите на радикализация в ромските общности“)

по проект „Разширяване експертния капацитет на служителите на МВР за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация”

 

Институтът по психология – МВР е бенефициент по проект № BG05SFOP001-2.004-0003-C01/27.12.2016 г., с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Една от дейности в проекта включва провеждане на обучения за 480 служители, работещи в райони със смесено население от Югозападна, Централна Южна, Източна България и София. Съдържанието на тези обучения е обвързано с разширяване на осведомеността на служителите, по отношение на проблеми, свързани с радикализацията, работата с етнорелигиозните общности и разбиране на техните специфики, а оттук и подпомагането им в ситуация на конфликт по въпроси на обществения ред и сигурност.

Групите са формирани на регионален принцип с участници от целевата група по проекта – представители на Охранителна полиция, работещи в райони със смесено население или с различни етнорелигиозни общности.

 

РЕГИСТРАЦИЯ И НАСТАНЯВАНЕ:

Участниците в обучението трябва да пристигнат на мястото за провеждане на събитието в първия ден  до 10.30 ч. за регистрация. Обучението започва в 10.30 ч. и се провежда съобразно графика в приложената примерна програма.
Настаняването се осъществява в двойни стаи и се извършва след 12:00 часа, с изключение на случаите, когато има възможност за по-ранно настаняване. Освобождаването на стаите е до 12:00 ч. в последния ден от обучението.
 
Командироването на участниците, включително настаняването в двойна стая, разходите за храна и транспорт се покриват от бюджета на проекта.

 

ТРАНСПОРТНИ РАЗХОДИ:

Участниците организират пътуването си до мястото на събитието и обратно, по удобен за тях начин, като техните транспортни разходи ще бъдат възстановени от представители  на фирма „Скай Травел“ ЕООД, които извършват регистрацията, срещу представяне на следните оригинални документи:             
 
1) при пътуване с автобус или влак до мястото на събитието и обратно се изплаща равностойността на предоставен оригинален билет за отиване и връщане или един двупосочен билет. Ако билетът е еднопосочен, се изплаща от представителите на фирмата-изпълнител на място в брой. При използване на двупосочен билет, след завръщане на пътуващия, оригиналният билет се изпраща по пощата (еконт, спийди) на фирмата-изпълнител, а тя от своя страна превежда по банков път съответната сума на служителя.

Адресът за кореспонденция с фирмата за изпращане на билетите е:

„Скай травел“ ЕООД,София 1527, ул. „Петра“ 11-13, офис 4

 

2) при пътуване с лек автомобил, на водача се възстановява разхода за гориво по пътен лист, но ненадвишаващ равностойността на един двупосочен билет за съответния маршрут, за всеки един от пътуващите участници в автомобила.
Например: ако пътува сам участник до мястото на събитието и обратно, ще му бъде изплатен разхода на гориво, изчислен по пътен лист до стойността на двупосочния автобусен билет за съответния маршрут. Когато пътуват повече участници в един автомобил се възстановява стойността на изчисления разход на автомобила по пътен лист, но не надвишаваща общата стойност на двупосочните автобусни билети на пътуващите в автомобила лица.

При зареждане на гориво е необходимо да се вземе данъчна фактура с долупосочените данни и на стойност приблизително равна на тази, която ще ви бъде изплатена. Може да изчислите тази стойност като предвидите км. от и до мястото на събитието, разходната норма за вашия лек автомобил и стойността на горивото, което зареждате.  На място, фактурата се предоставя на  представителя на Скай Травел“ ЕООД, който издава пътен лист и изплаща направения разход на гориво.

Данни за фактура за гориво:

„Скай травел“ ЕООД

София 1527, ул. „Петра“ 11-13, офис 4

BG 131399527

И.Н. 131399527

МОЛ Елена Семерджиева

 

ПРОГРАМА

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕ НА ТЕМА

 

„Ранно разпознаване на признаците на радикализация с фокус върху ромската общност“

(Психологически и етнорелигиозни аспекти в процесите на радикализация в ромските общности“)

 

ДЕН ПЪРВИ

До 10.30 ч.

Настаняване в хотела. Регистрация.

10.30 – 11.40 ч.

Работна сесия

11.40 – 12.00 ч.

Почивка –попълнените декларации и въпросници да бъдат предадени на представителя на Скай Травел

12.00 – 13.00 ч.

Работна сесия

13.00 – 14.00 ч.

Обяд

14.00 – 15.15 ч.

Работна сесия

15.15 – 15.35 ч.

Кафе - пауза –попълнените декларации и въпросници да бъдат предадени на представителя на Скай Травел

15.35 – 17.00 ч.

Работна сесия

20 ч.

Вечеря

ДЕН ВТОРИ

09.00 – 10.40 ч.

Работна сесия

10.40 – 11.00 ч.

Кафе - пауза

11.00 – 12.30 ч.

Работна сесия

12.30 – 13.30 ч.

Обяд

13.30 – 14.50 ч.

Работна сесия

14.50 – 15.10 ч.

Кафе - пауза

15.10 – 16.30 ч.

Работна сесия

20 ч.

Вечеря

ДЕН ТРЕТИ

09.00 – 10.40 ч.

Работна сесия

10.40 – 11.00 ч.

Кафе – пауза и освобождаване на стаите

11.00 – 12.30 ч.

Работна сесия

12.30 – 13.30 ч.

Обяд

 

Повече информация за обученията можете да получите на тел.: 02/98 25 802,  gsm: 0889919234 или чрез запитване на e-mail: [email protected]

 

 

08 юли 2020

Управление на стреса

Разширяваме дейността ни за превенция на стреса, чрез  кратки обучителни видеа.

Поради засиления интерес на служителите към  нашите тренинг обучения и в същото време невъзможността за повеждането им в ситуация на извънредна епидемиологична обстановка, търсим алтернативни начини за подкрепа на хората, работещи в министерството на вътрешните работи. Интернет ни дава възможност да преодолеем тази дистанция. В средата на месец март създадохме затворена Facebook група „Институт по психология - МВР“, осигурихме достъп до индивидуални психологични консултации по телефон или видеовръзка. Сега разширяваме нашата дейност, чрез кратки обучителни видеа на тема „Управление на стреса“. Всеки служител има възможността да ги гледа онлайн в удобно за него време и място. За въпроси, мнения и препоръки, не се колебайте да се свържете с нас.

08 юли 2020

Разбиране и насърчаване на резилианса при хора, изложени на травма

През последните няколко десетилетия, с нарастване на интензитета на живеене и честотата на травматизма, засягащ много хора, нараства и  интересът към възможностите за целенасочено изграждане на устойчивост /резилианс/, която да помага на хората да се подготвят, както и да се възстановят от излагане на потенциално травматичен стрес, като бедствия, войни и други колективни и лични травми. Като сравнително нова област, изследванията, фокусирани върху резилианса и свързаните с него конструкти, предстои да разгледат още много важни въпроси.
По дефиниция резилиансът  е „способността на дадена система /в т.ч. и човекът/ да прилага ранни, ефективни процеси на приспособяване, за да облекчи напрежението, възникващо при излагане на стрес, и по този начин ефективно да възстанови хомеостатичния баланс или адаптивното функциониране.“ Резилиансът е естествено възникващ и често срещан и произтича от базисната способност на човека да се адаптира към нови ситуации. Затова и  най-честият резултат след травматични събития обикновено е  преходен стрес.
Резилиансът  не е фиксиран атрибут, а вид „траектория, посока на  функциониране“, която зависи от качеството и силата на стресора, от заобикалящият ни  културен контекст и обстоятелства и индивидуалната кондиция, в момента, когато трябва да се отговори на риска. Например, спрямо сходни стресори, човек може да проявява устойчивост в определени моменти от живота си, а в други- не.
Терминологични разграничения
Важно е да се разграничи резистентността на стрес от резилианса. Докато резистентността предполага пълно отсъствие на реакция на стрес, повечето хора, включително издръжливите индивиди, обикновено изпитват поне някакъв преходен дистрес по време или непосредствено след потенциално травматични събития.
Друго понятие, което се използва за описване на положителната адаптация към травматичния стрес и неблагополучие е посттравматичният растеж (PTG). PTG се проявява като конструктивна промяна в 3 широки области: усещане за себе си, взаимоотношения и философия на живота. За насърчаване на растежа са необходими определени нива на заплаха, които да конфронтират базисните вярвания на човека за света и себе си и да породят процес на борба – във външен и вътрешен план за съграждането на нови. Изследванията показват, че хората, които съобщават за средно тежки симптоми  на стрес, демонстрират по-високи нива на растеж от тези, които имат леки или много тежки реакции.
Детерминанти на резилианса
Проучвания показват, че има няколко фактора, които развиват и поддържат резилианс :
• Способността за правене на реалистични планове и предприемане на  необходимите стъпки, за да ги следваме;
• Увереността на човек в силните страни  и способностите му;
• Умения за комуникация и решаване на проблеми;
• Способността за управление на силните импулси и чувства;

Друго изследване акцентира ролята на емоциите. Според него устойчивостта корелира отрицателно с личностните черти като: невротизъм и негативна емоционалност, които представят тенденцията да виждаме света като заплашителен, проблематичен и стресиращ, а себе си - като уязвими, и да реагираме в съответствие с тази визия. Резилиансът  корелира положително с черти на личността като: откритост и положителни емоции, активно ангажиране, увереност в успеха и способност за адаптиране на поведението спрямо ситуацията за постигане на избрана цел. Положителните емоции имат не само психически, но и физиологични последствия. Някои физиологични ефекти, причинени от хумора например, включват: подобряване на функционирането на имунната система и повишаване на нивата на слюнчения имуноглобулин А, антитяло, което служи като първа линия на защита на тялото срещу респираторни инфекции. Други ползи установени в изследването са: по-бързо заздравяване на рани, по-рядка и по-кратка хоспитализация на възрастни хора и мн. др. Оказва се, че способността да  прощаваш също играе роля за прогнозиране на устойчивостта в изследване сред пациентите с хронична болка.
Темпераментовото и конституционнално предразположение се счита за основен фактор за устойчивост, заедно с топлината в семейните връзки и достъпа до социална подкрепа.
Изграждане на резилианс
Естествена устойчивост се изгражда в  семейството чрез родителски грижи, включващи четири ключови маркера:
• Реалистично /адекватно на реалността/  възпитание на детето;
• Ефективни комуникация по отношение на рисковете, която да го подготви за среща с тях;
• Позитивизъм и преструктуриране в ума на трудните ситуации;
• Изграждане на собствена ефективност и твърдост.
Резилианс може да се изгражда съзнателно и целенасочено и в по–късна възраст. Американската психологическа асоциация описва „10 начина за изграждане на устойчивост“:
• поддържане на добри отношения с близки членове на семейството, приятели и др. хора;
• на кризите и стресовите събития не се гледа като на непоносими проблеми;
• приемане на обстоятелства, които не могат да бъдат променени;
• поставяне на реалистични цели и  следването им;
• предприемане на решителни действия в неблагоприятни ситуации;
• търсене на възможности за преосмисляне на нещата при загуба;
• развиване на самоувереност;
• запазване на дългосрочна перспектива и разглеждане на стресовото събитие в по-широк контекст;
• поддържане на надежда, очаквайки добри неща и визуализирайки желаното;
• грижи за ума и тялото си, редовно спортуване, внимание към собствените си нужди и чувства.

Резилианс при колективни травми
Забележително е, че при повечето видове травми, включително масови бедствия, значителна част от населението е минимално засегната, има стабилен модел на здравословна адаптация и не изисква внимание от специалистите по психично здраве. Само малцинство от изложените групи проявяват слабо адаптивен отговор и клинични симптоми, като интервенции от институциите са необходими за лица, които имат значителни или продължителни нарушения във функционирането.
Интервенциите трябва да са част от цялостен подход, насочен към смекчаване действието на рисковите фактори след събитието, които корелират с по-голяма вероятност с развитие на психопатология и влошаване във функционирането. Тези рискови фактори включват: липсата на социална подкрепа или наличието на негативни социални фактори,  по-високи нива на  жизнен стрес, свързан с конкретните условия на живот; липса на практически ресурси; отрицателни оценки на индивида за събитието, ролята му в него, и потенциалът то да се повтори в бъдеще.
Стратегии за намеса
Изследователите твърдят, че повтарящите се епизоди на предизвикателство / заплаха/, които не са придружени от непреодолими лишения, загуби и други психични щети или пък са последвани от периоди на възстановяване, могат да „закалят“ индивидите и да засилят реакцията на невроендокринната система на стрес. Програмите за обучение на  военни използват определени принципи за укрепване на уменията, които се считат за необходими за справяне с боен и оперативен стрес /такива са напр. вътрегруповата кохезия и морал/. Въпреки това, издръжливостта и закалката са по-малко ефективни, когато е налице непредсказуемо и с голяма тежест травматично събитие, което надвишава способността на човека да се възстанови, и води до развитие на психопатология.
Превантивните мерки за насърчаване на устойчивостта при хора, чийто професии се свързват с висок риск от травматизъм включват:
•  Демонстриране на устойчиви модели за подражание /от техните преки ръководители и ментори/;
• Култивиране положителни емоции и оптимизъм;
• Конфронтиране със собствените страхове;
• Решаване на проблеми, а не избягване;
• Анализ и учене от неуспехите;
• Конструктивно „преосмисляне“ на  стресовите или травматичните събития;
• Използване на социална подкрепа;
• Поддържане на физическата форма;
• Търсене на смисъл в живота;
• Развитие на  духовността;
• Помагане на другите;
• Приемане на това, което не може да бъде променено;
• Поставяне на реалистични цели и работа за постигането им;
• Воля да не се предаваш;
• Търсене на възможности в неблагополучията;
• Търпеливо търсене на достоен изход от ситуацията, в която съдбата ни е поставила;
След излагане на изключително стресови събития, някои хора може просто да се нуждаят от почивка и помощ при поддържането или възстановяването на базисното им чувство за идентичност и способността им да реагират гъвкаво на изискванията на променения свят. Може да е нужно да се насърчават да участват в обикновени дейности и да продължат да изпълняват задълженията, произтичащи от социална им роля. Силно затруднените индивиди могат да изискват по-мощни мултисистемни интервенции. Терапевтичните усилия могат да бъдат насочени към идентифициране и след това:
 (а) предотвратяване, прекъсване или смекчаване на ефектите на рисковите фактори и уязвимостта;
(б) насърчаване и използване на въздействието на естествените защитни фактори.
Доказано е, че насърчаването на чувството за безопасност, спокойствие, себеефикасност и свързаност с другите, както и вдъхването на надежда улеснява възстановяването от стрес. Тези принципи са въведени като валидни в ситуации след масови бедствия, както и при военни и професионалисти  на първа линия.
Хора, които вече са проявили значителни проблеми или нарушения във функционирането, могат да бъдат подпомогнати от психолог по много начини:
• Потвърдете усещането за личен контрол и лична ефективност, като помагате на пациентите да решават проблеми, да придобият практически ресурси, да поставят постижими цели, да управляват собствените си стресови реакции и / или да се включат в овладяване на ситуации и дейности, свързани с травма;
• Предоставяне на възможности за когнитивна преоценка и преструктуриране, което може да помогне на пациентите да предефинират своите убеждения за себе си, света и бъдещето по по-адаптивни начини; Този подход е валиден дори в ситуации на продължаваща заплаха, като лицето трябва да оцени абсолютния риск от нараняване и да приеме нивото на риск, за да може да продължи да функционира  нормалното в тези условия;
• Помогнете на пациентите да създадат, обновят или предефинират смисъла на живота за себе си, като се съсредоточат върху личните силни страни и ценности и приемат случилото се;
• Насърчаване на ангажираност със смислени и възнаграждаващи дейности, които могат да създадат нов капацитет за позитивни преживявания;
• Подкрепа за изграждане или насърчаване на умения за себеразкриване и взаимопомощ с  доверени лица от личния кръг;
• Насочете хората към адаптивни стратегии за справяне, които вероятно ще варират;
Като цяло се препоръчва активен подход за решаване на проблеми. В ситуации на продължаваща във времето криза хората могат да увеличат устойчивостта си, като прилагат различни стратегии за справяне, като отклоняване на вниманието чрез префокусиране, хумор или приемане; промяна на очакванията към това, което се счита за "добре протекъл ден"; преместване на фокуса към дейности, които отразяват субективно значими интереси и ценности; създаване на специфична рутина на живеене, която да намали тревожността за случващото отвъд тази рутина / т.е. за кризата/; заемане с ежедневните битовизми и поддържане на една „неподдаваща се на натиск“ идея за привлекателността на живота“.
Травмиращите преживявания често предлагат потенциал за растеж в изграждането на характер и придобиването на умения. Въпреки това, психологът не бива твърде активно да насърчава PTG, тъй като пришпорването на този процес може да се изтълкува от пациента като минимизиране и омаловажаване на тежестта на неговите уникални преживявания. Вместо това може да се подкрепи и насърчи инициативното споделяне на пациента за признаци на растеж, наблюдавани от него.
Когато се опитваме да включим в практиката си стратегии за изграждане на устойчивост, заслужава да се отбележи, че тя е динамичен феномен, при който успешното справяне може да означава смесица от големи успехи в реалния живот в контекста на продължаващите трудности. Тя включва множество компоненти, като психологическо привикване, промени в психическия набор от реакции в отговор на стрес и неблагополучие (обяснения, саморефлексия и планиране), промени в личната ефективност, промени в хормоналната и нервна системи.
Интервенциите включват множество възможности, преди и след събитието. Всяка стратегия има ползи и вреди, които се нуждаят от внимателна оценка. Стратегията за максимално увеличаване на еластичността на реакцията след излагане на травматичен стрес следва да е мултидисциплинарна и чувствителна към културния и събитиен контекст, както и към различната степен на излагане и реакция на стреса.
И накрая, разумно е да се отчитат неизбежните промени, които следват излагането на травма и да се приеме, че в някои случаи пълното възстановяване е твърде идеалистична цел, като се има предвид тежестта на случилото се. Връщането към адаптивното функциониране може да се разглежда като най-добрият сценарий за постижим резултат.

 

08 май 2020

Възстановяване от травмата

Облекчаването на мерките в някои европейски държави е светлина в тунела, указваща едно възможно скорошно излизане от острата фаза на пандемията. Възстановяването тогава ще стане основна задача за всички нас. Какво да очакваме?

Процесът на възстановяване е индивидуално преживяване и ще бъде различен за всеки. Възстановяването НЕ означава непременно пълна свобода от посттравматичните ефекти. Като цяло възстановяването е способността да продължим да живеем в настоящето, без да бъдем „затрупани“ от мислите и чувствата от миналото.

Централно за преживяването на травмата е безпомощността, изолацията и загубата на сила и контрол. Водещите принципи за възстановяване от травмата са възвръщане на усещането  за безопасност и контрол, т.е. овластяването.

В полето на терапевтичните подходи за овладяване последиците от травматичния стрес се водят бурни дебати от години дали припомнянето на травматичните спомени е необходимо за изцелението или напротив - може да се окаже дори вредно. Очевидно, това също е въпрос на индивидуален начин на преработка -  мнозина могат да намерят за полезно да разказват и преразказват преживяванията си от травмата, докато други могат да извлекат повече полза от „заравянето“ на травмата и активното занимание с други неща. За втората група разговорите за случилото се биха се преживели като „разравящи“ травмата и поради това - дестабилизиращи.

Посттравматичното възстановяване е процес,  който се разполага напред във времето и може да отнеме месеци или дори години/ в зависимост тежестта на травмата/, като следва определени етапи. Възстановяването на чувството за безопасност е първата и най-важна стъпка в посока психично справяне.

Д-р Пиер Джанет  и д-р Джудит Херман описват поетапна рамка за възстановяване на травмата в своя труд „Травма и възстановяване“ (1992), като очертават следните три етапа:

1. Безопасност и стабилизация

Хората, засегнати от травма, преживяват несигурност, която се разпростира в широки граници – от несигурност за здравето и неприкосновеността  на тялото до несигурност в отношенията си с другите при повторното вписване в обществото.  Възвръщането на чувството за безопасност може да отнеме дни до седмици при лица, травмирани от остро единично събитие или месеци до години -  при хора, които са били изложени на  хронични, повтарящи се във времето стресори. Продължителността на възстановяването зависи от степента на засягане, а тя се определя от това как сме интерпретирали случилото се и нашата роля в него. Възвръщането към рутината и практикуването на една ангажираща и смислена заетост е една от стъпките към изграждане на стабилност и чувство на безопасност. Една от най-важните области, които трябва да бъдат стабилизирани на този първоначален етап е емоционалната регулация/особено на гнева/. Как става това?

  • Човек, който е преживял травма, трябва да си даде сметка, че трудните емоции в ежедневието, които себори да успокои, може да не изглеждат свързани директно с травмата, но всъщност тя е по-дълбоката причина за тях.
  • Необходимо е да се научи как да регулира и управлява тези трудни емоции, като ги осъзнава и се опитва да гиотнася към истинската им причина /вместо към колегата, детето, партнъора/;
  • За хората, за които действието е емоционално разтоварващо, съществуват невербални начини за регулация на емоциите. Популярни примери са практикуване на спорт, активности сред природата, помагане на другите. Практики като медитация, йога с дълбоко дишане, акупунктура са доказано ефективни за успокояване на нервната система и развиват по-ясен и спокоен поглед на живота.
  • Важно на този етап е да постигнем по-добър режим на сън, движение, излагане на слънце и хранене.

2. Припомняне и скърбене

Задачата на този етап е  преработката на травмата, намирането на думи за описание и разбиране на случилото се  и осмисляне на преживяното чрез поставянето му в един по- широк контекст на събитията. Може да не прекарате много време в тази фаза. Въпреки това е необходимо да продължим да се грижим за безопасността и стабилността си за времето, когато сме в нея, защото тук психичното напрежение ще се покачи, поради връщането към спомените. Поддържането на чувство за сигурност и безопасност позволява на хората, засегнати от травмата, да преминат през тази фаза по начин, който интегрира историята на травмата, За да се случи това, трябва да си дадем време. Ако човекът, засегнат от травма, бързо се претовари и бъде  „залят“ от емоции, когато мисли или говори за своите травматични спомени, безопасността и стабилността му са застрашени. Те трябва да бъдат възстановени, преди да продължи по-нататък. Въпросът тук не е да „преживеем“ отново травмата,  нито пък да разказваме историята без емоции.

Ключовата задача на тази фаза включва изследване и скърбене по загубите, свързани с травмата, и предоставяне на пространство за тъгата и изразяване на съпътстващите емоции.

3. Повторно свързване и интеграция

В тази фаза трябва да има създаване на ново усещане за себе си и нова перспектива за бъдещето. Тази последна задача включва да позиционираме себе си в контекста на новите условия и в някакви нови смислени взаимоотношения. Чрез този процес травмата вече не е определящ и организиращ принцип в живота на човек. Тя се интегрира в житейския път, като става част от многото други истории и събития, която определят живота ни.

В този трети етап на възстановяване човекът, засегнат от травма, е готов да предприеме конкретни стъпки към възвръщане на контрола и самостоятелно определяне на живота.

В някои случаи хората, които са преживели травма, намират мисия, чрез която могат да продължат да се развиват, като например да помагат на други пострадали от подобни събития. Успешното разрешаване на последиците от травмата е мощно свидетелство за устойчивостта на човешкия дух.

Възстановяването е индивидуален процес, не е нужно да с е сравняваме с другите. Хората може да имат силно желание бързо да се почувстват добре, поради което да им се струва, че процесът отнема твърде много време или не го правят „правилно“. Важно е да се знае, че възстановяването не означава пълно отсъствие на мисли или чувства относно травматичното преживяване. То означава да сме  в състояние да живеем с травмата по начин, който не й позволява да контролира живота ни. Важно е да бъдем търпеливи и щадящи към себе си, докато се движим през този възстановителен процес.

23 апр 2020