МВР

МВР ИП

 

Сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка”


ИСТОРИЯ

Началото на консултативната работа в системата на МВР е поставено през 90-те години. Дейностите, които се развиват първоначално, са индивидуално психологично консултиране и провеждане на дебрифинг. Те се осъществяват в рамките на сектор „Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност“. Създава се психологичен кабинет на територията на Медицинската служба в СДВР. През м. април 2002 г. консултативните дейности се обособяват в самостоятелен сектор, наречен “Психологична профилактика и консултиране”. Секторът концентрира работата си върху проблемите на професионалния стрес при служителите на МВР, тъй като стресът се приема за един от основните дестабилизиращи  фактори в полицейската и огнеборската професии. През 2009 год. името на сектора се променя на “Консултативна психология”, като полето на дейност се разширява и по посока на организационното консултиране.


ДЕЙНОСТИ

  • Индивидуално и семейно консултиране:

Индивидуалните и семейни психологични консултации за служители на МВР и членове на техните семейства се основават на утвърдените професионални стандарти и са:

- доброволни;

- поверителни (конфиденциални);

- безплатни.

Някои области на индивидуално и семейно консултиране:

- личностни проблеми и житейски кризи;
- междуличностни конфликти и проблеми в отношенията;
- проблеми, свързани с възпитанието на децата;
- проблеми, свързани със зависимост от алкохол или други субстанции;
- трудности в професионалната адаптация и развитие;
- състояния след участие в критичен инцидент;
- други, не посочени по-горе случаи, предизвикващи психически дискомфорт“

  • Организационно консултиране:

Организационното консултиране има за цел да анализира и осмисли от гледна точка на психологичното знание актуални процеси в организационната единица и да предложи на нейните лидери насоки за управление и повлияване на тези процеси, отчитайки всички основни параметри като работна задача, мисия, култура и т.н.

Като практическа дейност, то започва с диагностика на актуалната ситуация с цел установяване на проблемни области в конкретната организационна структура.  Проблемните области най-често са свързани с:

- индивидуалното поведение в работната среда (мотивация, отношения, ангажираност,  удовлетвореност);

- груповите процеси (организационна култура и организационни роли; ръководство и лидерство; формални и неформални групи, екипност; комуникация, конфликти.

След етапа на диагностика, процесът на организационно консултиране продължава с предоставяне на обратна връзка под формата на доклад до ръководството на съответното структурно звено, съдържащ анализ на резултатите и практически препоръки, насочени към постигането на промяна в началната ситуация. Докладът от организационното консултиране е аналитично аргументирана визия за ситуацията в структурата. Той може да дава психологически аргументи за определени управленски решения, но не измества отговорността и избора на ръководителя да ги вземе.

  • Интерактивни обучения и тренинги:

Интерактивните обучения се провеждат като част от организационното консултиране или като самостоятелен модул, след заявка от страна на Ръководителя на съответната служба. За този тип обучения е характерно: постоянен  диалог с обучаемите, използване на активни методи на обучение, ориентираност към проблемите и формиране на умения.

Примерни теми ( за пълен списък на предлаганите обучения вижте Служебна информация):

- тренинг в лидерски умения;
- тренинг в комуникативни умения;
- тренинг за разрешаване на конфликти;
- тренинг за екипна съвместимост;
- тренинг на устойчивостта на стрес;
- общуване с граждани в конфликтна среда;
- обучение за работа с жертви на престъпления с модул за специализирано изслушване на деца – жертви или свидетели на престъпления;
- работа на полицията психично болни граждани;
- превенция на професионалния стрес;
- комуникативни умения за новоназначени служители;
- теми, по заявка на Ръководителя на съответното звено.

  • Кризисни интервенции след критични инциденти:

Критичните произшествия са силно емоционално натоварени събития и могат да имат неблагоприятни последствия за участващите в тях. Причина за това са високата интензивност на преживяването, което произтича от  неговата внезапност и драматизъм и от възможността реакциите да се потиснат и капсулират.

Травматичното събитие, което възниква при определени извънредни обстоятелства, може да предизвиква като отговор преживявания на интензивен стрес дори при опитни служители, с дългогодишн стаж. Причината за това е субективното значение, което всеки човек придава на преживения критичен инцидент. В този смисъл въздействието на едно и също събитие при някои служители може да предизвика симптоми на остър стрес, а при други те да липсват напълно, като определящи са не някаква характеристики на слабост или уязвимост, а факти или обстоятелства от инцидента, които докосват служителя по един по-личен начин (напр. физическа прилика на пострадал с близък, асоциативни връзки с нещо лично преживяно и др. под.)

Видове кризисни интервенции след критичен инцидент:

Дифузия

Демобилизация

Дебрифинг

Най-често провежданата интервенция след критичен инцидент е дебрифингът.  Той е форма на групова кризисна работа след преживяно травматично събитие. Целта на провеждането му е двупосочна – от една страна посредством груповия процес и активното емоционално възпроизвеждане на събитието се търси ефект на катарзис, а от друга страна - методът допринася за повишаване на психологичната култура и информираност на участниците посредством включените обучителни елементи. Дебрифингът е насочен към предотвратяване  хронифицирането на обичайните реакции на стрес и навременното откриване на затруднения във функционирането, които изискват допълнителна помощ. Като следствие на това, макар че сам по себе си дебрифингът може да е мъчително преживяване, той помага да се преработят по-бързо силните отрицателни чувства и остротата на спомена за станалото. Дебрифингът не премахва болката, но намалява времето на нейното преживяване и предпазва от развитие на посттравматично стресово разстройство.

“Да си спомниш е може би най-мъчителният начин да забравиш, но е най-добрият начин да намалиш това страдание.”                                                                                                Ерих Фрийд (водещ специалист по кризисни интервенции)


АКТУАЛНИ ПРОЕКТИ

  1. Обучителен проект „Превенция на суицидния риск при служителите на МВР“
  2. Програма за допълнително психологично осигуряване  на РУ – СДВР
  3. Обучителна програма „Стратегия Антиконфликт“, съвместно със сектор „Масови мероприятия „- СДВР и АМВР, като част от подготовката за Председателството на Съвета на Европа.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ:

1. Кога човек се обръща към психолог?

            Можете да потърсите психолог, когато:

    • имате личен проблем, който влияе на изпълнението на служебните Ви ангажименти;
    • е налице спад в професионалната Ви мотивация и липса на перспектива;
    • се чувствате в безизходица и разговорите с колеги и приятелите не Ви носят очакваното облекчение;
    • сте въвлечен в конфликт с колеги и/или началници и не намирате удовлетворително решение.

2. Как помага разговорът с психолог?

Разговорът с психолог отваря пространство, в което затрудненията могат да се разгледат в нова светлина, като се изследват възможностите за тяхното преодоляване и възстановяване на нормалното психично функциониране. В този разговор психологът съдейства за разширяване фокуса на възприемане на проблема и откриване на алтернативи за разрешаването му, като се мобилизират личните ресурси на служителя.  Процесът на консултиране изисква повече от една среща и понякога е продължителен във времето.

3. Какво е различното в една психологична и една психиатрична консултация?

Психиатричната консултация се осъществява от лекар-психиатър и е насочена към установяване или отхвърляне наличието на психиатрично заболяване и предписването на подходящо лечение (медикаментозно и/или психотерапевтично). Психологът работи с хора, които имат временни затруднения или преживяват труден житейски период, но са психично здрави. Той партнира на човека и го подкрепя при разрешаването на актуалните му проблеми.

4. Може ли срещата с психолог да се отрази по някакъв начин на служебното ми положение? Кой ще разбере, че съм бил на консултация?

Консултиращият психолог спазва принципа на конфиденциалност – това, което се споделя с него остава в пространството на съвместната среща. Изключение се налага само в случаите, когато психичното състояние предполага възможност за нараняване на себе си или на околните.

5. Провеждането на дебрифинг след инцидент с колега ни натоварват допълнително психически. Какъв е смисълът?

            Целта на дебрифинга е да:

  • помогне да се изгради цялостна картина на събитието, което ще доведе до неговото по-бързо отзвучаване;
  • позволи “вентилиране” на емоциите, които в противен случай могат да останат потиснати и капсулирани;
  • предостави подкрепяща среда от хора, присъствали и преживяващи станалото по подобен начин.

Като следствие на това, макар че сам по себе си дебрифингът може да е мъчително преживяване, той помага да се преработят по-бързо силните отрицателни чувства и остротата на спомена за станалото. Дебрифингът не премахва болката, но намалява времето на нейното преживяване и предпазва от развитие на посттравматично стресово разстройство.

“Да си спомниш е може би най-мъчителният начин да забравиш, но е най-добрият начин да намалиш това страдание.”                                                                                                Ерих Фрийд (водещ специалист по кризисни интервенции)