МВР

МВР ИП

 

Социални и личностни предпоставки за отклоняващо се поведение и употреба на алкохол в юношеска възраст

н.с. ІІІ ст. Даниела Кузманова


От десетилетия социалните изследователи се опитват да разберат защо някои юноши експериментират с психоактивни вещества, а други - не. Причините за подобно отклоняващо се поведение са комплексни и включват разнообразни аспекти от социалното и индивидуалното битие, като ранно и персистиращо проблемно поведение, история на злоупотреба в семейството, семейни конфликти и липса на привързаност, академични неуспехи, отхвърляне или влияние от връстници, модели, фаворизиращи употребата на психоактивни вещества, отчуждение, икономическа деривация и пр. Разнородността на факторите, които допринасят за формирането и проявата на адиктивно поведение, затруднява в голяма степен разработването на цялостен/кохерентен теоретичен модел. В крайна сметка, важното е да се извлекат отделни конструкти, които имат предиктивен потенциал и могат да допринесат за разработването на превантивни програми.


Теории за употреба на алкохол и психоактивни вещества при юношите

Когнитивно-афективни теории

Когнитивно-афективните модели допускат, че за решението да се използват психоактивни вещества имат значение специфичните очаквания и перцепции на юношите от една страна, и останалите променливи като личностни черти и влияние на връстници, от друга. Тези фактори, обаче, са медиирани от специфични когниции и оценки.
Теория за аргументираното действие на Ajzen и Fishbein (1980). Според авторите употребата на психоактивни вещества е детерминирана изключително от аргументирани интенции и взето на тяхната база решение за ангажиране с подобно поведение. В рамките на този обяснителен модел решението за употреба на алкохол се основава изцяло на когнитивни фактори – самото намерение за предприемане на конкретно поведение се медиира от специфично отношение, което на свой ред е функция на индивидуалните очаквания за последиците от употребата на алкохол и личната ценност на тези последици. Друг фактор, който оказва влияние върху процеса на вземане на решение, е възприемането на социалните норми, свързани с употребата на алкохол. Юношите имат формирани социално-нормативни вярвания, базирани на възприятията за очакванията на другите по отношение на подобно поведение. Така се формира афективна мотивация, насочена към откликване на желанията на значимите други.
Теория за планираното поведение на Ajzen (1985, 1988). Моделът е модификация на теорията за аргументираното действие, като се добавя трета детерминанта към интенциите и нагласите - т.нар. лична ефикасност. Авторът описва личната ефикасност като възприятието на юношите за успешността на дадено поведение. Съществуват  две форми на личната ефикасност, които имат значение за употребата на алкохол сред юноши. Първата форма авторите наричат use self-efficacy. Тя представя убежденията на подрастващите за техните възможности да си набавят и употребяват алкохол или други психоактивни вещества. Другата форма на лична ефикасност е определена като refusal self-efficacy и е свързана с убежденията относно способностите на юношите да се противопоставят на социалния натиск за употреба на алкохол. DeVries и кол. предлагат теория, която използва същите конструкти като теорията за планираното поведение – нагласи, норми и лична ефикасност. Допускането е същото – юношите са склонни да се ангажират с употреба на алкохол или други психоактивни вещества, ако а) считат, че употребата ще им донесе повече позитиви, отколкото негативи, б) мислят, че другите очакват от тях да употребяват субстанции, в) се чувстват способни да поддържат такова поведение.

Теории за социално учене

Теориите за социалното учене насочват вниманието върху възможните причини  за формиране на убежденията, свързани с употреба на алкохол. Още през 1939г. социологът Edward Sutherland идентифицира в своята теория за диференциалната асоциация една възможна причина, предполагайки, че делинквентното поведение като цяло се заучава в малките неформални групи.
Теория за социалното учене на Akers (1977). Този модел допуска, подобно на когнитивно-афективните теории, че определени когниции са най-силните предиктори на отклоняващо се поведение при юношите. В същото време, обаче, корените на тези когниции се откриват в нагласите и поведението на други хора, които служат за ролеви модел. С други думи, теорията предполага, че употребата на психоактивни вещества в юношеска възраст най-вероятно е повлияна от три последователни етапа: а) наблюдение и имитация на поведенчески модели, б) социално подкрепление – подкрепа и окуражаване на реализираното поведение, в) очаквания за положителни социални и психологически последици от употребата.
Теория за когнитивното социално учене на Bandura (1986). Тук също се допуска, че юношите формират убеждения за употребата на алкохол чрез наблюдение на ролеви модели, предимно от родители и приятели. Bandura включва към тази концепция и конструкта за личната ефикасност. Например, наблюдението как връстници си купуват и употребяват алкохол, осигурява на юношите знания и умения за това как да се сдобият с алкохол и как да го употребяват. Обратно, наблюдението на устойчиво спрямо натиска за употреба на алкохол поведение, е в състояние да активизира refusal self-efficacy, като показва необходимите умения за избягване на употребата. Този обяснителен модел стига и по-далеч в допусканията си, като предполага, че дори не е необходимо да се наблюдават конкретни поведенчески модели. Достатъчно е влиятелни личности, които се възприемат от юношите като модели за подражание, да изказват публично позитивни оценки за употребата на психоактивни вещества. В този контекст Fisher и  Bauman (1988) допускат, че по-голямо значение за ангажирането с проблемно поведение има не толкова употребата на алкохол от връстници, колкото изборът на приятелски кръг.

Теории за конвенционалното обвързване и социалната привързаност

Тези теории се основават в голяма степен на класическите социологични модели, според които девиантните подбуди, които по презумпция са характерни за всички хора, се контролират от силни социални връзки с обществото, семейството, училището и пр. Въпреки това, при някои юноши този контрол не се осъществява, тъй като социалните връзки са слаби или подрастващите не изпитват потребност да се придържат към конвенционалните стандарти на поведение. Ключовото понятие за тези теории е слаби конвенционални връзки, което има две значения. На първо място, това означава липса на обвързаност с обществените ценности и институции. На второ място, слабите конвенционални връзки означават слаба привързаност към конвенционални ролеви модели като родители и учители, които стимулират изявата на социално приемливи поведения и противостоят на девиантните прояви.
Освен слабата привързаност към общоприетите стандарти на поведение, обвързването с девиантни връстници отключва и процесите на социалното учене. Така се възпроизвеждат девиантни поведенчески модели, сред които и употребата на алкохол.

Теория за социалния контрол на Elliot (1985, 1989). Тази теория се фокусира върху три възможни причини за слаби конвенционални връзки. Първата причина е т.нар. напрежение, което се дефинира като несъответствие между стремежите на юношите (напр. академични или професионални цели) и собствените им възприятия относно възможностите за постигане на тези цели. Юношите, които се чувстват фрустрирани в осъществяването на намеренията си, по-лесно развиват привързаност към девиантни връстници, които употребяват психоактивни вещества. Освен това някои юноши, могат да изпитват напрежение и вкъщи, тъй като не могат да получат желаната близост с родителите си. Тази ситуация първо нарушава привързаността към семейството, а след това действа като стимул за формиране на привързаност към девиантни групи.
Втората причина е т.нар. социална дезорганизация, която представлява “слабостта или провалът на институциите” или неспособността на институциите да осъществяват контрол върху поведението на юношите. Според изследователите това също се явява предпоставка за ангажиране с проблемно поведение.
Като трета причина за слабите конвенционални връзки, авторът посочва  неефективната социализация в семейството. Теорията допуска, че дори и индивидът да не изживява несъответствие между целите си и възможностите за тяхната реализация, и да не произхожда от социално дезорганизирано населено място, то липсата на адекватни социализиращи процеси в семейството също може да е причина за усвояване на отклоняващи се поведенчески модели.
Теория за социалното развитие на Hawkins и Weis (1985). Тази теория търси причините за слабите конвенционални връзки в социалното развитие и социалните интеракции на индивида. Причините за употребата на психоактивни вещества в юношеска възраст се откриват в: а) ограничени възможности за позитивни интеракции в семейството и в училище; б) малко от необходимите умения за осъществяване на успешни интеракции в семейството и в училище; в) слабо подкрепление в рамките на социалните взаимодействия с родители и учители. Предимството на тази теория е, че представя един динамичен модел, в който индивидуалните характеристики на юношата едновременно влияят и са повлиявани от взаимоотношенията с конвенционални и девиантни поведенчески модели. Когато липсват умения за осъществяване на пълноценни междуличностни контакти и за постигане на академични успехи, или когато тези умения не се поощряват от родители и учители, съществува голяма вероятност юношата да се ангажира с проблемно поведение.

Теории за интраперсоналните характеристики

Основното допускане в тези теории е, че юношите в дадена социална среда ще се различават един от друг в своята мотивация за употреба на психоактивни вещества. Тези различия се дължат на индивидуални характеристики, преходни афективни състояния и поведенчески модели.
Социално-екологичен модел на Kumpfer и Turner(1990). Според тази теория причината за употреба на психоактивни вещества при юношите е общият стрес и преди всичко стресът, свързан с училището. Възприемането на училищните активности като стресиращи и усещането за липса на достатъчно академични умения, поставят подрастващия в рискова група по отношение на проблемното поведение като цяло. Предимство на тази теория е, че оценява значението на училищната среда като фактор за участие в девиантни прояви.

Теория за самоподценяването на Kaplan, Martin и Robbins (1975, 1982, 1984). Авторите посочват като основна причина за девиантно поведение при юношите генерализираното чувство за собствена ценност и самоуважението. Юношите имат ниско самочувствие и са склонни да се самоподценяват, ако получават периодично негативни оценки от другите или се чувстват по някакъв начин дефицитни по отношение на социално желани атрибути, включително академични постижения. За да съхранят егото си, самоподценяващите се юноши, които се чувстват нежелани, отхвърлени или неуспели, биха могли да: а) се отчуждят от конвенционалните ролеви модели, б) се чувстват мотивирани да се противопоставят на общоприетите стандарти, в) вярват, че личната им ценност може да бъде повишена чрез ангажиране с алтернативни форми на поведение и г) се сприятелят с девиантни връстници, които подхранват самочувствието им.
Многоетапен модел на социалното учене на Simons (1988). Този модел интегрира процесите на социално учене и някои личностни характеристики, сред които самооценка, емоционален дистрес, неадекватни копинг умения, липса на социални умения и пр. В случая, роля играят и други фактори, като неадекватно родителско поведение, липса на топлота и дисциплина, ценностна система, в която водещи са краткосрочните цели, демонстриране на поведенчески патерни от страна на родителите, които включват употребата на алкохол или други психоактивни вещества. На едно второ равнище се разгръщат процесите на социално учене в приятелския кръг, където по-срамежливите и неемпатийни юноши възприемат поведението на девиантните връстници. Така определени личностни характеристики се явяват предпоставка за активизиране на процесите на социално учене именно по посока на отклоняващото се поведение.

Теория за семейните интеракции на Brook (1990). Авторът описва един комплексен модел, в който като фактори, обуславящи отклоняващото се поведение, посочва емоционалната привързаност към родителите, процесите на социално учене и интраперсоналните характеристики на юношата. Основно в дискутираната теория е афективната връзка, която съществува между родител и дете, особено тази с майката. Привързаността между родители и дете има четири предпоставки и три последици. Предпоставките са: а) споделяне на общоприети ценности от страна на родителите, б) подкрепящ родителски стил, в) добри ресурси за психологична адаптация от страна на майката, г) контрол на майката върху детето. Последиците от силната връзка между родители и дете са: а) развитие на стабилна и добре интегрирана личност при юношата, б) спорадично общуване с девиантни връстници, в) никаква или единична употреба на алкохол и психоактивни вещества. Това означава, че юноши, чиито родители не споделят конвенционални ценности или не успяват да осигурят достатъчна привързаност на децата си, са рискови по отношение на проблемното поведение.

Теории, които интегрират конструктите от представените модели

Теория за проблемното поведение на Jеssor and Jеssor(1977). Тази теория издига тезата, че съществува една предиспозиция към отклоняващо се поведение, която обуславя проявата на “общ девиантен синдром”. Това означава, че употребата на алкохол и психоактивни вещества, антисоциалните поведенчески прояви и пр. през юношеството, не са отделни конструкти, а цялостен модел, който се разгръща в индивидуалния социален и психологичен контекст. “Успешността на проблемното поведение” зависи от взаимодействието между личността и средата. Юношите са по-склонни да се ангажират с проблемно поведение, ако са слабо привързани към родителите си и близки с девиантни връстници, тъй като в случая връстниците оказват по-голямо влияние върху индивида. Други фактори, които имат значение за отклоняващото се поведение са социалната алиенация, ниско самочувствие, екстернален локус на контрол, слаби академични постижения, търсене на независимост.
Теория за уязвимостта на Sher (1991). Авторът разглежда всички обсъждани досега фактори в качеството им на медиатори на проблемното поведение, като посочва, че специфични за употребата на психоактивни вещества са особеностите в личностното и когнитивно функциониране, както и индивидуалните различия във фармакологичната чувствителност. Разбира се, тези биологични предпоставки се комбинират във влиянието си с процесите на социалното учене, социалните интеракции и степента на привързаност към семейството.

Равнища на влияние за формиране на отклоняващо се поведение и употреба на алкохол в юношеска възраст
 
Социално и интерперсонално равнище на влияние. Повечето автори посочват семейството като основен фактор, допринасящ за проблемното поведение при юношите. Неадекватният родителски стил, липсата на контрол и подкрепа на конвенционални поведенчески модели, негативните оценки от страна на родителите се отчитат като детерминанти на девиантното поведение при юношите. Отхвърлянето, липсата на топлота и консистентност от страна на родителите, честите семейни конфликти, строгата дисциплина могат да бъдат ранни предиктори за проблемно поведение сред подрастващите. Влияние оказва и  нарушената семейна конфигурация и атмосфера, например липсата на единия или другия родител е предпоставка за ангажиране с проблемно поведение, като в свое изследване Robertson и Moberg (1988) откриват, че отсъствието на майката е по-значимо за момчетата от гледна точка на употребата на алкохол, в същото време в тази посока поведението на момичетата се повлиява в по-голяма степен от фигурата на бащата. Наблюдението на девиантни ролеви модели и привързаността към девиантни връстници, на фона на отхвърляне на онези, които споделят конвенционални ценности е сигурен индикатор за проблемно поведение.

Културално равнище на влияние. Според авторите чрез участието си в девиантна субкултура юношите минимизират чувството за фрустрираност, произтичащо от социалните и академичните затруднения. Отклоняващото се поведение се възприема като символичен протест срещу конвенционалните норми и общоприети ценности, който има свой специфичен вербален/невербален код – определен стил в облеклото и аксесоарите, музикални предпочитания,  свои виждания, разпознаваеми модели на поведение и идентифициращ жаргон. Наред с очертаните субкултурни аспекти се наблюдава и социална алиенация, липса на мотивация за академични постижения, търсене на независимост от родителите, позитивни нагласи към девиантни/делинквентни прояви.

Интраперсонално равнище на влияние. Изследванията изнасят противоречиви данни относно ролята на различни личностни фактори в генезиса на отклоняващото се поведение. От разгледаните по-горе теории могат да се изведат някои релевантни личностни предпоставки, такива са: ндивидуалните дефицити като проблеми с идентичността и самооценката, агресивност, импулсивност, високо ниво на тревожност, депресивност, неустойчиви афективни състояния, проблеми в когнитивното функциониране, темпераментови особености, склонност към търсене на усещания и поемане на рискове, екстернален локус на контрол,  дефицити в социалните умения. Като цяло юношите, които възприемат действителността като неконсистентна и конфликтна, се стремят да й се противопоставят чрез ангажиране с проблемно поведение, те по-лесно формират поведенчески модели, свързани с търсене на независимост и приемане на алтернативни форми на себеутвърждаване.

От направения преглед на литературата по проблема за факторите, обуславящи отклоняващото се поведение, се налага мултивариативният подход при изучаване на феномена. Въпреки че много автори се опитват да изведат единни концептуални детерминанти на девиантното поведение, проблемът за мотивацията или защо едни юноши се ангажират с девиантно поведение, а други – не, има многоаспектен и комплексен характер. На практика определени конституционални характеристики на личността могат да насочат поведението към алтернативни прояви на себеутвърждаване, но попадайки в девиантна общност, се активизират механизмите на социалното влияние (макар че дори ситуативното/случайно попадане в девиантна общност на фона на недиференцирания и слаб Аз в юношеска възраст, може да повлияе за реализиране на следващи асоциални прояви). Подрастващите се оказват позитивно подкрепени от одобрението на връстниците, от идентифицирането с групата, от удовлетворената потребност от самоутвърждаване, от формирания личен опит и т.н. Така юношата се явява едновременно субект на действията си и обект на влияние или просто жертва на ситуацията и социалното обкръжение.


*Изказвам благодарност на А. Каменова за оказаната помощ при превода на използваната литература


Използвана литература

1. Buka, S., Earls, F. (1993), Early Determinants of Delinquency and Violence, in Health affairs, p.46-64
2. Barnow, S., Lucht, M., Freyberger, H., (2005), Correlates of Aggressive and Delinquent Conduct Problems in Adolescence, in Aggressive behavior, vol.31, p.24-39
3. Fergusson, D., Lynskey, M., Horwood, J. (1996), Alcohol Misuse and Juvenile Offending in Adolescence, in Addiction 91(4), p.483-494
4. Levine, M., Singer, S., (1988), Delinquency, Substance abuse, and Risk taking in Middle-class Adolescents, in Behavioral sciences & the law, vol.6, p.385-400
5. Robertson, J., (1989), A Ttool for Assessing Alcohol Misuse in Adolescence, in Social work, p.39-43
6. Paradise, M., Cauce, A., (2003), Substance Use and Delinquency During Adolescence: A Prospective Look at an At-risk Sample, in Substance use and misuse, vol.38, pp.701-723
7. Petraitis, J., Flay, B., Miller, T., (1995), Reviewing Theories of Adolescent Substance Use: Organizing Pieces in the Puzzle, in Psychological Bulletin, vol.117, pp.67-86
8. Stouthamer-Loeber, M., Loeber, R., (1988), The Use of Prediction Data in Understanding Delinquency, in Behavioral sciences & the law, vol.6, pp.333-354
9. White, J., Moffit, T., Earls, F., Robins, L, Silva, P., (1990), How Early Can We Ttell?: Predictors of Childhood Conduct Disorder and Adolescent Delinquency, Criminology, 28,4, pp.507-533