МВР

МВР ИП

 

НЯКОИ ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ТЕРОРИЗМА

ЛЮБКА КИРИЛОВА ХРИСТОВА-СЛАВОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА КУЗМАНОВА

 
От една страна, човек е сроден на много животински видове по това, че води борба с индивиди от своя вид. От друга страна обаче, сред хилядите видове, които водят борба помежду си, човекът единствен унищожава... Само той е масов убиец, единственият вид, непригоден за собственото си общество.
Н. Тинберген 

Извеждането на дефиниция за термина “тероризъм” е трудна задача и може да бъде направена в различни аспекти в зависимост от аналитичния ъгъл, през който се разглежда явлението. Самото понятие “тероризъм” (от лат. terror – страх, ужас) като етимология идва от емоцията, която провокира. Затова едно от ключовите понятия за тероризма са ужасът страхът, засягащи огромен брой хора. Именно ефектът върху масовата психика и поведение е търсеното от терористите последствие от предприетите действия. Немалко изследователи смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи, тъй като те ще се чувстват застрашени, нормалната им дейност ще е парализирана от страх. Разглеждан в този аспект, тероризмът използва като средство за постигане на своите цели (формиране на страх и несигурност сред населението) физическите си жертви, а методът е убийство, телесни повреди и разрушения. Оттук можем да изведем една съществена характеристика на тероризма: действията са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, в която се осъществяват терористични актове, като се преследва създаването на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.), при което се проявява т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт. Древна китайска поговорка гласи: „Убий една маймуна, за да изплашиш останалите“. Масовото разпространение на страх като мотив движи действията на терориста и придава смисъл на неговото съществуване. В този смисъл тероризмът може да се разглежда като стратегия, основана най-вече на психологическия натиск и използвана за манипулиране на общественото мнение. Терористът извършва  безличностно убийство – в този смисъл, че не знае срещу кого и не се отнася лично към своите жертви. Неговата дейност е принципиално надличностна – именно идейно-риторичния компонент, без който, между впрочем, не можем да говорим за тероризъм, освобождава дейността от индивидуално-личностни наслоения. Терористът извършва идейно престъпление, той се нуждае от оправдание, именно това отличава терориста от обикновения убиец; тероризма - от обикновеното, «безидейно» престъпление, възможно за повече хора. Това, от своя страна, предполага, че престъпниците, разбирано в общ план, се характеризират с личностна девиация в потребностно-мотивационен план – нещо, което не е задължително за терориста.
 
По своята същност тероризмът, макар и деструктивна, е човешка дейност и като такава се обуславя от определени подбуди, потребности, мотиви. Любопитно за изследователите би било детайлното анализиране на потребностите, които стоят в основата на нормалното човешко функциониране и тези, които детерминират терористичната дейност и интегрирането в терористична организация. Твърде възможно е такъв изследователски подход да стигне до констатацията, че те не са принципно, качествено различни, по-скоро потребностите на терориста са хипертрофирани базисни човешки потребности, т.е., различията са количествени. Макар тази теза да не е във фокуса на нашето внимание, само няколко примера в тази посока: потребността от власт, принадлежност, признание и себереализация са безспорни мотиватори на терористичната дейност. Мотивацията за ангажиране с определен терористичен акт е от особено значение за ефективното му изпълнение и има програмен, стратегически, и тактически характер. При изясняването на терористичната дейност според Олшански могат да бъдат обособени следните мотиви: 1.меркантилни мотиви; 2 – идеологически мотиви; 3 – мотиви за промяна на света; 4 – мотив за власт над хората; 5 – мотиви на интереса и привлекателността на тероризма като необичайна сфера за реализация; 6 – “приятелски” мотиви; 7 – мотиви за самореализация.
 Защо и при какви обстоятелства възникват терористичните организации, как човек става терорист и прибягва до насилие срещу други членове на обществото? Това са въпроси, които са поставени пред вниманието на съвременните изследователи на тероризма. Най-общо е прието схващането, че до насилствените методи на тероризма прибягват онези, които се чувстват слаби чрез други (легитимни) методи да се противопоставят на по-силното от тях мажоритарно общество. С други думи, терористичните организации възникват при обединение на членове на обществото, които се възприемат като по-слаби и онеправдани.
 Очевидно съществува определен набор от личностни характеристики, които са вплетени в психологията на терориста. Принципът на приобщаване към терористичната общност може да бъде разгледан като подобие на движещата сила, която мотивира хората да търсят убежище в съвременните религиозни култове. Индивидът търси спасение в новите религиозни култове, защото се чувства слаб и несигурен сред секуларното общество. В нетрадиционната общност търси себеподобни, които да споделят неговите идеи, но и да го защитят от външния свят на несигурност и неравнопоставеност. По този начин се стреми да реши свои чисто екзистенциални проблеми – материални и ментални.
 
Анализирайки социалнопсихологическата мотивация на терористите, могат да се определят характеристики, специфични само за тях. Според нас най-ярко като че ли се проявява ранната им социализация. Социализацията е продължаващ през целия живот процес, през който индивидът се формира като личност и усвоява обществените отношения като цяло по индивидуален, специфичен само за него начин, както и създадените от обществото материални и духовни ценности. В хода на този процес той се превръща в самостоятелен субект, при което поема определени социални функции и участва във формирането им. При определени обстоятелства, свързани най-вече с начина на живот и заобикалящата го обществена среда, е възможно той твърде рано да започне да формира собствен светоглед, който обаче невинаги е достатъчно реален. В такава ситуация преобладават негативните оценки за света в съзнанието на младата личност, тъй като тя реално не е подготвена да оценява протичащите социални процеси и явления, поради което не е в състояние да си даде научно обяснение за тях. Ранната социализация на личността се състои в противоречието между изследователската потребност на индивида и неговите недостатъчни за осъзнаването на заобикалящата го среда моторни и когнитивни способности. Пречупена през призмата на тези теоретични разсъждения, ранната социализация като една от основните социалнопсихологически причини, тласкаща индивида към постъпване в терористична организация, може да бъде очертана така. Той твърде малък формира собствен и при това негативен светоглед за обществото, което го плаши, чувства се отблъснат, затворен в себе си и несигурен, т.е. възприема се като маргинал. Характерна черта за маргинализираните лица е тяхната екстернализация (стремеж към търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние, в което се намират). Освен това е необходимо да анализираме и друг факт: средната възраст на членовете на терористични организации е 22-25г. Индуцирането на фанатизъм-нарцисизъм е по-лесно сред юношите и младежите, поради тяхното неустойчиво самочувствие, генерализирана тревожност и неконсолидирана личност. Това индуциране компенсира наличните недостатъци, като създава усещане за сигурност, свобода и подкрепа. Освен че тази възраст се характеризира с радикално мислене, внушаемост и занижена критичност, в този период индивидът е твърде активен в биологичен план и притежава голям потенциал за социални действия. Тази енергия търси своята реализация, като важно е да се подчертае, че антисоциалните действия също са потенциален вариант за себеутвърждаване. С други думи, опростенчески казано – ако младият човек, на прага на зрелостта, не намери адекватна реализация, то той ще намери неадекватна, тъй като потребността от себеутвърждаване и самоидентификация трябва да бъде удовлетворена. Разбира се, този процес се подготвя още от най-ранна възраст.
 
Терористите са хора, при които рационалният компонент почти отсъства, за сметка на емоционалния. При такава личностна структура се улеснява значително извършването на радикални действия. При такъв човек не съществуват нормативни думи от типа: “може”, “трябва”. Неговият лексикон е сведен до “искам”, “дай” и т.н. Този психотип е устроен така, че действа на принципа “всичко или нищо”. Тези крайности се изразяват както в мисленето (което е бинарно организирано), така и в емоционалната сфера. Обикновено терористите се отличават с извънредно динамичен емоционален живот: страх, опасения, гняв, презрение. Външно осъществяват засилен контрол върху емоциите си и затова нерядко се описват в литературата като сдържани, хладнокръвни, подчертано рационални. И по това се отличават от обикновените криминални престъпници. По данни на изследване, направено от О.Л.Дубовик, извършителите на криминално престъпление към момента на извършването проявяват безотговорност и лекомислие върху поведението си, 38% от извършителите на убийство и 47% от извършителите на грабеж възприемат опасността от наказание като абстрактна, незначителна или неосъществима. Това свидетелства не само за дефектна социална оценка на своето поведение, но и за повишено емоционално напрежение, стрес, изкривяващ оценката на ситуацията. При терористите липсва безотговорност и лекомисленост към терористичния акт и оценката за него. Емоциите при него са отделни от терористичната дейност; при цялата им емоционална лабилност, терорът за тях е нещо пределно сериозно. Това дава основание да считаме, че доминиращите психични защити при терористите се отличават от тези на повечето извършители на други престъпления, като приоритет в психичната регулация на последните има потискането, а при терористите водещо място заема рационализацията, отцепването.
 
Отговорите на много въпроси свързани с изясняването на явлението тероризъм и неговите проявления се крият в извеждането и изясняването на основни личностни характеристики на терориста. Терористът се описва като човек, който няма лични интереси, чувства, даже име – всичко е подчинено на една страст – унищожаването на всичко, което пречи за достигането на идеята – целта. Терорът е начин на живот, който обхваща човека и го подчинява на себе си. Терорът не може да бъде просто увлечение или хоби, тъй като терористът-любител ще бъде обречен на провал в конкретната дейност.
 
Като основен мотив за присъединяване към терористична група се очертава потребността от идентичност. Обикновено членовете произхождат от непълни семейства, нерядко с проблеми в общуването и участието в традиционните обществени взаимоотношения и социални структури. Терористите обикновено произхождат от рискови групи, в които семейното функциониране е обременено и авторитетните фигури в него нямат позитивно структурираща роля. От това произтичат редица проблеми възникващи още при психичното развитие в детска възраст. Липсата на емоционална връзка в детството обикновено се компенсира с помощта на идеологията, чрез фанатична преданост към идеите, лидерите. Голяма част от тях са изгубили работата си или изобщо нямат конкретна професия и нямат трудови ангажименти. Чувството за отчуждение, формиращо се при подобни ситуации, заставя индивида да се социализира в общности, които в една или друга степен и форма му обещават закрила от възприеманата от него като враждебна външна реалност. Обобщена, тази психологическа черта на терориста може да се формулира така: той изпитва чувство за потребност от включване в общност от живеещи със същите проблеми лица, лишени извън тази група от възможност за самоидентификация. Поради тази причина те трудно се отказват от придобитата идентичност чрез организацията и приемат нападението срещу групата като нападение срещу собствените им личности. Това определя факта, че всяка атака отвън увеличава сплотеността на членовете в групата.
 
При изясняването на въпроса за формирането на личността на терориста Олшански се опира на трите модела предложени от Рощин. Първият модел е на психопата-фанатик. Това е човек, който се ръководи от своите убеждения (религиозни, идеологични, политически) и изцяло счита, че неговите действия, независимо от конкретните резултати са полезни за обществото. Съзнанието е крайно стеснено и е подчинено главно на емоционалната сфера. Ето защо такъв човек е способен да извърши в зависимост от това дали неговите разбирания съвпадат с потребностите на обществото както велики дела, така и огромни злодеяния.
 
Моделът на фрустрирания човек се основава на бихевиористичните теории за фрустрация-агресивност: чувството за фрустрация, породено от невъзможността за достигане на жизнено важни цели, неизбежно поражда тенденция за агресивни действия. Съзнанието в този случай играе ролята на инструмент в рационализацията на тези действия, за оправданието им. Много автори считат, че идеологическите съображения на терористите са “маска” или “мистификация”, зад която се крият истинските им разрушителни и деструктивни подбуди и цели. Не бива да търсим непременно други цели, отвъд пряко заявените, защото заявените цели не са символични за тях, а са осмислящи битието им реалност. На практика нашите търсения за разбирането на тероризма се свеждат до обяснението “заявените идеи са рационализация на деструктивните импулси”, което всъщност може би ни отдалечава от логиката на самия терорист.
 
Третият модел е модел на човека, произхождащ от ощетяващо семейство. Жестокото отношение на родителите към детето, неговата социална изолация, дефицитът на добрите отношения могат да допринесат за формирането на озлобена личност. При определени условия хора с такива психологични предиспозиции лесно биха могли да станат инструмент за целите на терористична организация.
 
От друга страна, основните качества на личността на терориста са описани в литературата като изисквания към членовете на терористичните организации. Изведените са следните черти-условия на терориста: преданост към делото на своята организация; готовност за саможертва; издръжливост, дисциплинираност, способност за контрол над емоциите и инстинктите; безрезервно подчинение на лидера; колективизъм – способност за поддържане на всички членове на групата. По този начин организацията налага жестоки изисквания към индивидуалността на човека, ограничавайки свободата на личния избор.
 
Други характерни черти за личността на терориста са постоянната отбранителна готовност; незачитане на чувствата и потребностите на другите и изключителна погълнатост от самия себе си. Тези качества са сходни на тези на граничната и нарцистичната личностова организация, разгледани в психодинамичен план. В тази насока Ерих Фром специално анализира нарцисизма, като една от причините за човешката деструктивност, съставна част от която се явява тероризмът. Според нас обаче по-скоро става дума за идеологически нарцисизъм с асоциални черти, отколкото за класическа нарцистична структура.
 
Психологичните типове на терористите в определена степен съответстват на четири класически типа темперамент. Терористът-холерик е силен, неуравновесен, възбудим; притежаващ много идеи и емоции, но бързо отказващ се от тях. Отличава се с голяма жизнена енергия, но не винаги му достига самообладание и често е избухлив. Този невротизиран екстраверт често е “обичащ хората”, но много лесно принася тази любов в жертва на индивидуалния терор. Външната екстравертност води до ненавист към широки контакти за сметка на високото ниво на невротичност.
 
Терористът-флегматик е силен, устойчив, уравновесен, понякога инертен; спокоен, надежден. Характеризира се със значителни сили и равновесие на нервните процеси наред с малка подвижност. Реагира спокойно, не е склонен към промени на обкръжението, издръжлив на съпротивление на силни и продължителни стимули. В терористичната организация той се явява емоционалната опора на групата.
 
Терористът-сангвиник е силен, уравновесен, подвижен. Отличава се с голяма сила на нервните процеси, равновесие и значителна подвижност. Този човек лесно се приспособява към промените и условията на живот. Той е емоционално устойчив екстраверт и е най-адаптивният от всички типове. Неговите решения се основават на устойчиви убеждения.
 
Терористът-меланхолик е със слаб тип нервна система – често е пасивен, потиснат. Придава голямо значение на негативните морални преживявания. Установено е, че сред участниците в терористични актове съотношението според типовете е: 46% холерици; 32% сангвиници; 12% меланхолици и 10% флегматици.
 
В социалнопсихологически план, за да се стигне до интегриране към терористична организация, е необходимо наличието на субективно схващане в съзнанието, че обществото ограничава себереализацията; наличието на субективно схващане в съзнанието на индивида, че чрез легитимни средства той не може да се впише в мажоритарния социум, поради което за него насилието срещу обществото е основен начин на протест и средство за себереализация; наличието на параноични схващания за обществото като творение на злото, срещу което трябва да се води борба с всички възможни средства, включително и чрез насилие. Масовото престъпление се заражда от радикалното поляризиране на обществото на “съюзник-враг”, което Карл Шмит счита за първооснова на политиката и войната. Параметрите на социалната действителност са условия за появата на страх, идеята за отмъщение и възникване на някаква мистична надежда-възмездие.
 
Разглеждайки в този план социалнопсихологическата характеристика на терориста, логично възниква въпросът: възможно ли е нашето общество, изпитващо криза, да ражда потенциални терористи. За жалост отговорът е положителен.


Литература:
1. Бърг, Б, Д. Хорган. (2001). Криминалистика. С., Труд
2. Гайдаров, К. (1998). Девиантно поведение на непълнолетните. Социално-психологически механизъм, С., Албатрос
3. Проданов, В. (2003). Насилието в модерната епоха, С., изд. „Захари Стоянов”, Св. Климент Охридски
4. Проданов, В. (2001). Глобалният и постмодерен тероризъм, Международни отношения
5. Стоянов, Г. (2003). Тероризъм: История и генезис. С., Военно изд.,
6. Трифонов, Т.; А. Пейчев. (2003) Тероризмът. Теоретично изследване. С., Фондация „Национална и международна сигурност”  
7. Фром, Е. (2003). Анатомия на човешката деструктивност. С., Захарий Стоянов
8. Малкина-Пых, И.Г., Психология поведения жертвы, М., изд. ”Эксмо”, 2006
9. Сочивко, Д., М. (2006) Подсознание террориста
10. Томпсон, Л. (2005). Антитеррор
11. Олшанский, Д. (2002). Психология тероризма. С.Пб., Питер
12. www.terrorism.com
13. http://Usinfo.state.gov/topic/pol/terror