МВР

МВР ИП

 

ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ДАВАНЕТО НА ПОКАЗАНИЯ ОТ МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

ИРИНА ЛЮБЧОВА ЯНЕВА-ДАМЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА КУЗМАНОВА

 

 


Възрастта в психологията е категория, която служи за временна характеристика на индивидуалното развитие.  Понятието психологична възраст означава определена, качествено своеобразна степен на индивидуално развитие.
При правилна организация и провеждане на разпита на малолетните свидетели и потърпевши от тях могат да бъдат получени напълно надеждни, достатъчно пълни и точни показания.
Пред хората, които провеждат разпит на деца-свидетели, стоят две задачи:
1) да се получи пълно, достоверно описание на случилото се;
2) да се защити психиката на детето, травмирано от преживяното.
За решаването на тези задачи е необходимо разпитващите да притежават знания за процесите на възрастовото развитие и измененията, които настъпват в психиката и социалното поведение на детето [1].
За да се получи от детето информация за случилото се, което то е видяло или в което е участвало, интервюиращия трябва да притежава основни знания в областта на познавателното, емоционалното, мотивационното и социалното развитие на децата.
 
Какво може да се препоръча на лицата, провеждащи разпит на малолетни или непълнолетни лица жертви или свидетели на престъпление?  

1. Използване на проста и разбираема за детето лексика. Кратки предложения, без отрицание.
2. Въпросите от открит тип са най-малко полезни за събирането на информация за конкретното събитие, което се отнася за по-малките участници в досъдебното производство. Например на въпроса: “Защо си дошъл днес при мен?” – детето ще отговори: “Не знам”.
3. Трябва да се задават конкретни въпроси, засягащи обкръжението, лицата и частите на тялото (в случаите на сексуално насилие).
4. Въпросите от типа “да –не” водят до това, че детето се опитва да определи, какво би искал да чуе възрастния, и се старае да отговаря в съответствие с тези желания. Задавайки такива въпроси, ако това е необходимо, трябва да се обърне внимание на това, нито тона, нито мимиката, да оказват влияние върху детето. Възрастния човек е авторитет за детето и то се старае да му се хареса.
5. Не трябва да се пита за това, колко пъти се е случило дадено събитие, защото децата в тази възраст, даже и да умеят да смятат,  не могат да използват тези навици за определяне честота на случващото се. Могат само да различат “много” и “малко”.
6. Децата още не са овладели навика за определяне на абсолютно (във вид на дати или час) или относително (до, след, вчера, днес, утре) време. Затова трябва събитията да се определят в рамките на известни на детето действия (хранене, сън, гледане на телевизия и др.).
7. Ако повторим на детето един и същ въпрос, то може да помисли, че сме недоволни от неговия предишен отговор, че отговора е бил неправилен, което да го накара да промени отговора си.
8. Детето се страхува да не би да не оправдае надеждите на възрастния. Ако то не помни някакво събитие, то не е готово да си признае това. Това означава, че преди разпита трябва ясно да се каже на детето, че то може нещо да не знае или не помни.
9. Трябва също така да се спомене влиянието на нееднократните разпити на детето и неговата представа за случилото се. Децата в тази възраст не умеят да отделят реалните събития от въображаемите. Ако детето в тази възраст често размишлява за фиктивните събития, то много вероятно е да започне да говори за тях, като за действителни, обогатявайки ги с подробности.
10. Трябва да се задават на детето най-много общи въпроси от открит тип, които му позволяват свободно и спонтанно да разкаже за престъплението, което важи най-вече за децата от училищна възраст.
11. В училищна възраст детето е в състояние да разбере по-сложни твърдения и въпроси, но не трябва да се използва юридическа терминология, която може да не се разбира от детето, може да бъде разбрана неправилно, може да изплаши детето или да задълбочи чувството на вина [9];[10].

Ефективността на разпита на децата  много зависи от уменията на разпитващия да отчита и правилно да използва тези психологически особености.
Продължителността на разпита не може  да бъде еднаква за всички деца, тя се определя от възрастта и индивидуалните особености на детето. При деца на 3-5 години продължителността на разпита е 15-20 мин.; при деца на 5-7г.в. – 20-25 мин.и при деца на 7-10 г.в. 25-30 мин. Разпитът на  малко дете задължително се провежда съвместно с психолог или социален работник, а за непълнолетен – ако това е наложително [1].

Подходящи техники за разпит на малолетни и непълнолетни – пострадали и свидетели на престъпления
Познаването и разбирането на състоянията и реакциите на детето-жертва предпоставят едно по-адекватно отношение на разследващите органи в процеса на провеждане на различните дейности, свързани със събиране на информация. Това рефлектира и върху уменията им да контролират и управляват поведението на самото дете.
1. Установяване на контакт и оценка на нивото на развитие на детето.
Място и обстановка на провеждане на разпита

Важно за разследващите органи е да определят подходящата неутрална и приятелска обстановка, в която да проведат разпита на детето. Добре е разпитващият да има добър зрителен контакт с детето, затова е хубаво да се седне до детето, но не твърде близко, защото то може да се почувства застрашено. Колкото по-малко хора присъстват на разговора с детето, толкова по-добре. Ако няма специално помещение за провеждане на разпит, трябва да се постараете да ограничите количеството на присъстващите до двама: полицейски служител и психолог. Ако подозирате сексуално насилие, трябва да се отчете, че за потърпевшото дете в една по-голяма възраст, може да бъде проблем различието в половете между самото дете и провеждащия разпита [2].

Първи контакт
Установяването на връзка е важен компонент на всяко интервю с децата. Всъщност техниките, използвани за установяване на връзка могат драматично да повлияят върху динамиката на интервюто. Връзка построена върху въпроси с отворен край относно ежедневието на децата и определени минали събития (като ваканция или екскурзия с класа) помагат на интервюиращите да получат повече информация. Децата, с които е установена връзка с отворени въпроси дават около 2,5 пъти повече детайли в отговор на първото си самостоятелно изказване, отколкото останалите деца. В началото на детето трябва да се даде време, за да се почувства комфортно  в стаята с помощта на кратък разговор по теми, избрани по възможност от самото дете. Едновременно с това е необходимо да се разпознават актуалните потребности на детето и по възможност до се удовлетворяват. Понякога децата не искат да отговарят на трудни въпроси, опитвайки се да ги отложат за по-късно и търсят повод за “бягство”.
Понякога разпитващите са доста  въодушевени по време на интервюто, с цел детето да се почувства по-спокойно. Те трябва да бъдат внимателни, когато предлагат на детето твърде приятелска среда, защото така могат да излязат извън безпристрастния тон, особено ако са свързани например с отчетливо кимане с глава и усмихване или възклицаване само на някои от отговорите на детето.  Разпитващите трябва да бъдат разбиращи и неутрални, трябва да внимават да не се базират на собствена предварителна версия за случилото се и като следствие да насочват интервюто в полза на своите хипотези [3].
     Добре е в началото на интервюто с детето да се установят следните основни правила:
• Ако не знаеш отговора, не предполагай, само кажи, че не знаеш.
• Ако не желаеш да отговориш на някой въпрос, не е проблем да не отговориш.
• Ако не разбираш нещо, кажи ми и аз ще го повторя по различен начин.
• Ако някой въпрос ти бъде зададен повече от един път, това не означава, че трябва да промениш отговора си, а само ми кажи това, което си спомняш.

2. Събиране на информация

Методи за интервюиране на децата

Процедура на когнитивното интервю при децата

Целта на когнитивното интервю при провеждането на разпита на деца е да се подобри процеса на получаване на информация от паметта, т.е. възстановяване на подробности без да се увеличава количеството на неточностите. Трябва де се помни, че детето е главният участник в разпита и именно то притежава информацията, която интересува разпитващия. Затова разпитващия трябва да избира последователността на задаваните въпроси в зависимост от информацията, получена от свидетеля. Препоръчва се поощряването на разпитваното дете, така че то да говори без прекъсване, а помощните въпроси да се задават само тогава, когато това е действително необходимо.


Фази на когнитивното интервю

Разпита на деца чрез когнитивното интервю се състои от няколко фази. Целта на първата от тях е персонифициране на разпита и установяване на добър контакт с детето.
В началото трябва да се представите и да започнете разговор на тема, която не е свързана с възможен конфликт, който детето преживява (това могат да бъдат проблеми в училище или контакти с обкръжаващите). Може да се започне с въпроси, свързани с интересите на детето или с неговите любими начини за прекарване на свободното време.
   Следващата фаза е обясняване целта на разпита. Разпитващия е длъжен да отбележи, че му е необходима подробна информация, а така също и да обясни на детето, че само то притежава тази информация. Трябва да се каже на детето, че то може да разкаже за всичко, за което се сети. Затова може директно да се помоли детето да си спомни всички обстоятелства свързани със събитието, които могат да му се струват несъществени или повтарящи се.
Следващата фаза е свързана с използването на определени видове техники за оптимизиране на паметта. Детето може да се помоли да си спомни всички обстоятелства около събитието или да се задават конкретни въпроси, които да го провокират да мисли за това. На този етап на разпита могат да бъдат полезни следните препоръки:
• На детето трябва да се предостави достатъчно време, за да възстанови контекста;
• Въпросите трябва да се задават един по един;
• Добре е да се правят прекъсвания (почивки);
• Да се почака докато детето възстанови контекста, и чак след това да се продължи разпита.
Следващата фаза е свободното повествование. Една от целите на тази фаза е определяне на стратегията на следващите въпроси. Затова трябва да се правят кратки бележки и да се отбелязват тези теми, към които можете да се върнете по-късно. Важно е да не се прекъсва детето по време на неговия разказ. Препоръчва се при това да се повтарят последните изказвания на детето със ваши думи, без да се добавят подробности, използвайки техниката на активно слушане. Детето може, например да прекъсне разказа си даже и да има какво още да разкаже. В такава ситуация трябва да се запази търпение и да не се прекъсва мълчанието, даже и ако има много дълги паузи. Не трябва да се забравя за това, че тази фаза предшества въпросите, и тишината, като начин за получаване на по-добре подготвени отговори, ще бъде по-ефективна, ако след това се зададат отворени въпроси. Когато детето завърши своя разказ, можете да го попитате: “Можеш ли да си спомниш още нещо?” – и да почакате още няколко секунди.
Следващата фаза на разпита са въпросите. Преминавайки към тази фаза, на детето трябва да се обясни, че ще му бъдат задавани въпроси за подробностите около произшествието.Може да се подчертае, че това може да бъде много трудна задача, за която се изискват специални усилия и концентрация. Старайте се да спазвате следните правила:  въпросите трябва да бъдат формулирани по такъв начин, че тяхното съдържание да не внушава отговора на детето, също трябва и да съответстват на възможностите и нивото на развитие на детето. Когнитивното интервю не означава, че всички въпроси трябва да бъдат подготвени по-рано, напротив – трябва да се избират и модифицират въпросите в зависимост от процеса на получаване на информация от паметта.
Постановката на въпросите е свързана с активизиране на въображаеми картини в разпитваното лице. Когато ние задаваме на детето въпрос за някакъв елемент от събитието, то използва въображаем образ на този елемент и “разчита” нужната информация. Всеки път, когато в паметта се създава нова картина, предишния процес на търсене в паметта се прекъсва. Прескачането от една картина на друга рязко ограничава количеството информация, която детето може да си спомни. Ключът към успешния разпит се явява правилната последователност на въпросите, позволяващи да се сведе до минимум количеството на такива “превключвания”. Когато образа вече е създаден, последващите въпроси трябва да бъдат свързани с него. Чак след като бъде изчерпано описанието на тази картина, може да се задават въпроси, активизиращи следваща картина.
 
Във връзка с това се препоръчва следното:
• Да се започне с открит въпрос, за да може детето да даде изчерпателен отговор;
• Да се обърнете към детето с непосредствено формулирана молба да се постарае да си спомни, колкото се може повече подробности;
• Да се задават въпросите бавно, обмислено, така че детето да може да съхрани в паметта си създадената картина;
• Да се задават само въпроси свързани с делото;
• Подлагайки на анализ картините, да се задават по-подробни въпроси, чак след като детето е дало отговор на първия, открития въпрос;
• Ако въпроса е останал без отговор, безрезултатно е да се задава в същата форма, по-добре е да се формулира по друг начин.
В някои случаи, особено при по-големи деца, в ситуации когато е необходимо да се получат още повече подробности, свързани с конкретните обстоятелства, може да се опитате да използвате техниката на обратния ред на спомняне. Детето може да започне своя разказ от последното събитие или друг важен факт, който вече е бил описан, и после да разкаже за това, какво се е случило преди това. При използване на тази техника, добър резултат може да даде инструкцията: ”Разкажи за това така, все едно филма започва от края”. Техниката свързана с описване на събитията от гледната точка на другите участници в събитието, може да предизвика определени трудности, особено при деца в малка възраст. Ако решите да направите опит, да използвате тази техника, може да използвате следната инструкция: “Разкажи ми какво би могло да види твоето мече ако беше там” [4]; [5] ;[6].

Процедура на интервюто “Стъпка по стъпка”

Интервюто “стъпка по стъпка” е оригинална интервюираща техника и представлява тренинг за разказване и уточняване. Изследователите препоръчват да се започне с отворени въпроси и подтици за разяснителни отговори относно неутрални събития, като например как минава един негов ден, какво ще разкаже за приятелите си от училището и др. Такъв тип  интервю засилва връзката между детето и интервюиращия  и  го подготвя за разбиране на нивото на детайли, което  се очаква от неговите отговори. По време на този етап се обсъждат правилата на интервюто и се изследва нивото на развитие на детето (когнитивни, социални, емоционални и езикови умения). С други думи, оценяващият използва тези първи разкази като основа, за да прецени до каква степен детето вниква и описва детайлите на една случка, а също така и като стратегия, за да му обясни как трябва да се разкаже една история. Докато разказва свободно избраната от него случка, на детето се показват стратегии за отделяне на пет различни елемента, присъстващи в разказа: участници, място, действие, разговори (емоционални състояния) и последствия. На детето  се обяснява колко е важно да каже всичко, което знае за всеки един от елементите, когато разказва за случилото се.  След това разпитващият насочва разговора към основната тема по начин, който да не накара детето да се почувства застрашено, препоръчително чрез задаване на отворен въпрос. Целта е детето да бъде накарано да даде свободен и спонтанен отговор на случилото се. По-малките деца по-трудно отговарят на такъв тип въпроси и се нуждаят от повече насочване от страна на оценяващия. Тук разпитващият трябва да окуражи детето да разкаже за случилото, като му обясни, че разбира, че тази тема е трудна и потискаща. За да бъде достатъчно изчерпателно това интервю, детето трябва да бъде питано периодично “Случи ли се нещо друго?”, “Какво още си спомняш за...?” и др. Ако детето е много малко е добре да бъде въведено в темата, като му се спомене, че родителите му са ни разказали нещо, но без да се навлиза в подробности.
 Децата често приписват на интервюиращия по-добри знания и умения и по този начин се въздържат от изразяване на това, което знаят, очаквайки интервюиращият вече да знае или разбира какво му съобщават. Децата се опитват да бъдат равнопоставени партньори в разговора повече, отколкото да пресъздадат своите актуални преживявания. За да се улесни изложението и достоверността му, по време на разказа, на детето  трябва да се обясни, че интервюиращите не знаят детайлите от преживяването му, че е важно то да разкаже колкото може повече, и че е добре да изразява несъгласия или да коригира интервюиращия, ако той прави грешки [7]; [8]; [11].

3. Приключване на разпита

Приключвайки разпита, необходимо е да завършите с неутрални теми, несвързани с насилието. Може да благодарите на детето за неговото участие  и старание , да го похвалите, и да го попитате как то се е чувствало. Отговорете на детето на всички въпроси, които могат да възникнат у него.

 Без да претендираме за изчерпателност и завършеност, докладът е по-скоро опит да се структурира процеса на даване на показания от малолетни и непълнолетни, мотивиран единствено от стремежа за съхранение на психичното равновесие и зачитане на правата на най-малките и уязвими участници в досъдебното производство.



Литература:

1. Васильев В. (1998). Юридическая психология. СПб.: Питер, 414-499.
2. Ackerman M.J. (1999). Essencials of Forensic Psychological Assesment, Willey&Sons Inc., New York, Chichester, Weinheim,Brisbane, Singapore, Toronto.
3. Bekerian D., Dennett J., Hill K., Hitchcock R. (1992). Effects of Detailed Imagery on Simulated Witness Recall. Psychology and Law. International Perspectives, Walter de Gruyter, New York
4. Geiselman R.E., Padilla J. (1988). Interviewing child witnesses whit the cognitive interview. Journal of Police Science and Administration, 16, 236-242.
5. Кoehneken G. (1993). The Cognitive Interview. A step-by step intodaction.
6. Lamb, E. М., Brown, D. A. (2006). Conversational apprentces: Helping children become competent informants about their own experience. British Journal of Developmental Psychology, 24, 215-234.
7. www.fdn.pl
8. www.ispcan.org
9. www.infanciayjuventud.com/anterior/DOC/abuso_sexual_infantil.pdf
10. www.sename.cl/interior/publicaciones.estudio5.pdf
11. www2.cgae.es/docftp/s7892VALIDEZ…PDF