МВР

МВР ИП

 

ОБЯСНИТЕЛНИ МОДЕЛИ НА БЛУДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

ИРИНА ЛЮБЧОВА ЯНЕВА-ДАМЯНОВА

 
Проблемът за психологията на сексуалното престъпление предпоставя този за сексуалния конфликт изобщо. Ако той означава съзнателното разрешаване на противоречия в правно регламентираната област на сексуални взаимоотношения от лице, достигнало определена степен на биологична и психична зрелост, по общественоопасен и наказуем начин, то оттук следва, че ще се има предвид само онзи конфликт, който се реализира в престъпление. Без криминологично значение остава вътрешният сексуален конфликт, който е израз на нарушената ценностна система на личността, но ненамерил външен израз. В много случаи обаче неговото разкриване води до изясняване психичния механизъм на престъпното поведение или социално-психичната характеристика на правонарушителя независимо от характера на престъплението, което е извършил [2].
Особеностите на сексуалната насоченост на личността обуславят характера на сексуалния конфликт. Но кои са критериите за определяне на нормалната и на отклоняващата се насоченост? Единият е свързан с обекта, а другият – с начина, по който се удовлетворява влечението. “Определянето” на обекта става съзнателно върху основата на индивидуалния и на усвоявания сексуален опит [1].

Норма и патология в сексуалността (граници между нормална и девиантна сексуалност)

Сексуалността се определя като обусловено от половете, поляризирано поведение на взаимно привличане с комплексен характер. Тя включва съзнанието за собствения и чуждия пол, половото желание и половото поведение.
Половото поведение е всяко поведение, отнасящо се до половият живот на индивида и свързано с постигането на сексуално удоволствие и/или репродукция. То може да бъде обусловено от много и разнообразни фактори, както вътрешни състояния, така и външни влияния. С оглед на това половото поведение е относително независимо от даден конкретен фактор, в това число и половата ориентация, т.е. то може да бъде дори несъответстващо на нея.
Половото поведение може да не осъществява прокреативната (репродуктивната) функция, но да удовлетворява рекреативната (копулативната) функция. Следователно то е “отклонено” по отношение на възпроизводствената, но не и по отношение на комуникативно–емоционалната функция. Девиацията е ненормална и неестествена само по отношение на прокреацията. По отношение на рекреацията обаче, нормално е всяко полово общуване, което води до еупареуния (оргазъм). Начинът на общуване трябва да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни.
Когато отклонението е относително трайна вътрешна потребност на личността, което частично или напълно измества обичайното полово поведение, причината е в нарушаване на формирането и диференцирането на пола през онтогенезата, т.е. касае се за абнормно полово поведение. Тогава се говори за сексуални девиации [3].
Девиациите са трайни промени в насочеността на половото влечение или в начина на неговото осъществяване.
Най-разпространената концепция за значението и интерпретацията на сексуалните девиации принадлежи на З. Фройд. Той вижда в девиантните състояния нормални фази в развитието на детската сексуалност, а персистирането им през зрелостта обяснява като инфантилна проява – фиксация (изоставане на част от либидото в някоя фаза от психосексуалното развитие) или регресия към детската сексуалност (връщане на психичната организация на индивида към по-ранни стадии на развитие).
Колкото по-голямо е отклонението от нормалното поведение, колкото по-незряла е личността, колкото по-силна е сексуалната фиксация, толкова по-оправдан е терминът “перверзия”. DSM-III-R и DSM-IV наричат перверзията “парафилия” [4]; [5].
Парафилията би могла да се определи като сексуално поведение, насочено към необикновен сексуален обект или целящо необичаен начин на сексуално стимулиране. В парафилията сексуалното поведение е преимуществено стереотипно и е ритуализирано. Девиантният индивид достига сексуално задоволяване само тогава, когато може да изживее сексуалните си отклонения както в действителност, така и във фантазиите си.
Педофилията е “специфично сексуално разстройство, при което сексуалната възбуда се получава от действие или фантазиране за  сексуален акт с деца, като това е повтарящ се и предпочитан начин на сексуална реализация”.  Формулировката “разстройство на сексуалното влечение” не трябва да се интерпретира в смисъла на психично заболяване .

Обяснителни модели на блудствените действия

Обясненията на девиантното сексуално поведение трябва да обхващат не само източниците и устойчивостта на девиантните увлечения, но и условията, при които хората действат в съответствие с тези увлечения. Тъй като сексуалната девиантност приема различни форми, няма единна теория, която да може адекватно да обясни всички аспекти, но все пак могат да се отделят няколко основни подхода, на които се базират съвременните концепции.

• Когнитивно – поведенчески формулировки

Човешкото сексуално поведение, както и девиантното, се развиват съобразно принципите на насоченото научаване. Една сексуална възбуда предизвикана от девиантни стимули, се развива по правилата на класическото и оперантното кондициониране при сексуални контакти [8].
 Закрепването на една парафилия става всъщност чрез оперантно кондициониране. Оргазменото изживяване действа като определено положителен усилвател, следвайки непосредствено девиантното деяние. Децата или юношите, които имат сексуални отношения с възрастни, когато пораснат също усвояват сексуално поведение с деца и юноши чрез обуславянето и процесите на моделиране.
Смята се, че обуславящите и/или моделиращите процеси могат да бъдат причина, сексуалните отношения на деца и подрастващи с възрастни да се трансформират по-късно в сексуални отношения с деца, когато въпросните деца и подрастващи съзреят на свой ред. Първоначалния възбуждащ опит в последствие се допълва от фантазиите за мастурбация и специфичните сигнали достигат сексуална валентност чрез съчетанието на сексуална възбуда и оргазъм.
Тези мастурбационни фантазии могат да започнат все повече да се отдалечават от нормата, което се дължи на изкривяване и избирателност на спомените. Има два механизма на обуславяне, които биха могли да допринесат за влизането на един възрастен човек в сексуални отношения с дете.
 Първо, сексуалните връзки с дете или подрастващ често се изразяват с преждевременна зрялост и засилено сексуално поведение. Теоретично погледнато, ако едно дете или подрастващ има твърде активно сексуално поведение към връстниците си, това директно би могло да доведе (служейки като основа за понататъшна обусловеност чрез фантазиите при мастурбация) по-късно до сексуална възбуда от деца.
Второ, чрез процеси като изкривяване на спомена във времето, детето или подрастващият, който е имал сексуална връзка с възрастен, може да развие фантазии при мастурбация, които да обусловят сексуална възбуда от деца (например, ако в мечтите си се виждат в ролята на възрастния).
Това обаче не може да обясни, защо само някои стимули достигат парафиличен статус.
Marshall [8] развива тази теория, предполагайки че определените стимули са по-готови (prepared) към това да станат условни дразнители за сексуална възбуда, заради тяхната еволюционна релевантност, и че въображаемите актове се развиват по посока на девиантното поведение благодарение на процесите на диференцирано подкрепление и наказание, а също така и достъпност на наблюдаемите и символични девиантни модели.
Има някои свидетелства за това, че сексуалната възбуда може да бъде условно-рефлекторна въпреки, че механизмите на обуславяне могат правдоподобно да обяснят засилването на девиантните интереси, те не обясняват техните източници. Съгласно този модел, първоначалния опит на сблъсък с всеки готов стимул и неговото използване в качеството на фантазии за мастурбация се явяват случайни, а вероятността да придобият девиантна условно-рефлекторна възбуда е еднаква за всички хора. Този модел не може да обясни избора на девиантни фантазии. Според теорията за социалното научаване , хората имат тенденция да се въздържат от тях, чрез механизма на самонаказване. Този модел не отделя дължимото внимание на осъществяването на фантазиите в открито поведение.

Моделирането също се смята за процес, който може да доведе до сексуални връзки с деца, ако по време на детството или юношеството си човекът е бил в такива отношения с възрастен. Детето/подрастващият чрез наблюдение научава, че възрастните могат да имат сексуални контакти с деца и го правят, че това им е приятно и че в повечето случаи остават ненаказани. Без съмнение, много деца/подрастващи са подведени от възрастния относно правилността/пристойността на подобно поведение.
Много деца в предпубертетна и пубертетна възраст изживяват сексуална възбуда и дори оргазъм със свои връстници, без впоследствие да развият влечение към  деца и подрастващи. Затова, макар обуславянето и моделирането да са определящи при сексуалното поведение на възрастния към деца или подрастващи, те не могат да бъдат адекватно обяснени сами по себе си.
Малко вероятно е придобиването на сексуални интереси, навици и представи, които в пубертета са с нарастващо темпо, да може да бъде разбрано отделно от развитието на социалните очаквания и навиците за саморегулация, имащи своите корени в по-ранното детство. Този възглед развиват Marshall, Barbaree и Butt, които смятат, че лицата извършващи полови престъпления са по-уязвими към девиантни сексуални реакции заради дефицита от навици, който е следствие от родителското отхвърляне или родителските насилствени интеракции [7]; [8]; [9]. Те акцентират върху неспособността за развитие на привързаност и близост, в резултат на което някои мъже започват да търсят близост в неадекватни сексуални отношения. Това може да се интерпретира и от гледна точка на теорията на контрола, тъй като тези които действат в съответствие със своите девиантни интереси, правят другите жертви на своето поведение, вероятно не им достига здържащото действие на по-широките социални връзки [6].

• Психодинамични формулировки

Според ранните психоаналитични теории, на сексуалните отклонения се гледа като на невротично обусловена агресия, на детски частичен инстинкт, при полиморфно-перверзна нагласа, налична у всеки един индивид.
Schorsch [10] казва, че това са преди всичко страхове на мъжествеността, предизвикани от проблемни отношения с майката, които би трябвало да се неутрализират чрез девиантни симптомни комплекси.
Идентификацията или процесът на надмощие също е механизъм, чрез който сексуалните отклонения в детството или юношеството с възрастен могат да доведат по-късно до сексуални отношения с деца или юноши.
Педофилията насочена към момчета е вследствие преживяване на сексуален контакт с възрастен по време на детството/юношеството. Теоретично, за емоционално лишеното момче, сексът с по възрастен мъж може да се преживее като удобен и доставящ удоволствие. По този начин, чрез механизма на идентификация, момчето може да бъде предразположено към сексуални отношения с друго момче, когато стане възрастен. Извършителят се идентифицира с момчето, като приемник на чувствата му и може по-лесно да рационализира поведението на детето.
Друга  психодинамична формулировка акцентира върху “идентификацията с агресора” и превръщането на пасивните преживявания в активни - това са средствата, чрез които сексуалната травма се свързва с “перверзията”. Смята се, че перверзните фантазии или действия представляват повторение на действителната травма, насочена към пола на индивида или половата идентичност. Перверзните фантазии и действия са средства, чрез които индивидът символично се опитва да отмъсти и да властва над сексуалната травма в детството. Като резултат от индентификацията с агресора, индивидът може временно да превърне пасивната си детска сексуална травма в активно контролиран триумф като възрастен. Предполага се, че детето трябва да е податливо към тази травма и тази податливост се атрибутира от ранния житейски опит. Крайната симбиоза с майката и недостатъчната идентификация с бащата, могат да направят детето податливо към тази травма. Взаимоотношенията родител-дете могат да създадат Едипов конфликт, който води до бъдеща непълноценност в хетеросексуалното поведение като възрастен. Неспособността момчето да се идентифицира  с бащата може да бъде в резултат от доминирането на майката, и тогава то може да се идентифицира с нея. Инцестозните желания не винаги си отиват, и страха от кастрация може да наруши нормалните хетеросексуални отношения. Хомосексуалната педофилия представлява инвертиран нарцисизъм, индивидът търси незрели сексуални партньори, които той възприема като приличащи на него и с които той се отнася така, както е искал майка му да се отнася към него. Сексуалните отношения с децата изглеждат по-малко заплашващи, отколкото тези с възрастни, и им позволяват да се почувстват по-могъщи и контролиращи ситуацията.  Други предположения се състоят в това, че влечението на педофила към децата е нарцистично, отразяващо емоционалната свързаност с образа за себе си като дете.
Съществуват и други теории за възникването на педофилията. Едно от основните схващания е, че причината за нея е регресията, когато възрастни индивиди подложени на стрес, се връщат към по-ранен етап от психичното си развитие, в който се чувстват защитени единствено в общуването с деца.

 


• Тeорията на John Money

Изходна точка в теория на John Money [10] е, че човешката сексуалност възниква като съчетание на биологични и психични фактори, които в определен отрязък от време влияят върху неговото развитие. Тази триада - биологични и психични фактори и тяхното въздействие в кризисни периоди, е валидна за възникването на половата идентичност, на избора на сексуален партньор и на закрепването на т.нар. Lovemaps – сексуално еротичен представен свят (карта на любовта).
Според теорията на John Money [10], развитието на парафилиите започва още в ранното детство, когато се формират първите връзки между секса, любовта и влечението. Според него, формирането на детската карта на любовта (специализирана програма на мозъка, насочена към създаването на еротична възбуда и зараждане на любов) се нарушава по такъв начин, че парафилната ориентация става най-вероятна. Това нарушение като правило води до отпадане на естественото звено между романтичната любов и сексуалното влечение. В резултат половото влечение често се изразява в специфични парафилии, които изобщо не са свързани с любовта или интимността.
Сексуалното девиантно поведение е своеобразен заместител, който дава възможност на парафилния индивид все пак да изживее чувстваното като греховно сексуално удовлетворение. Той разглежда като особено важни за развитието за сексуалните отклонения изживяванията придобити на осем годишна възраст, т.е. времето на осъзнатата вече сексуална мисъл.
Теорията на John Money [10] в най-общи линии гласи, че педофил става (поне в някои от случаите на педофилия) човек, който в ранна детска възраст е загубил друго дете(другарче), което много е обичал. Детето с такава страст и сила копнее по изгубеното си любимо другарче, че това променя неговата “карта на любовта”. Картата на любовта е източникът на желания и фантазии в една идеализирана, романтична, еротична и сексуализирана връзка.
По същия начин педофил, чиято карта на любовта се е формирала в периода, в който е загубил любимо другарче,  продължава през целия си съзнателен живот на зрял човек да търси тази идеализирана връзка с деца на същата възраст като изгубеното си другарче.
Анализирайки различните теории за причините за педофилията, Finkelhor & Araji [7] отделят четири групи фактори, които влияят върху развитието на дадената парафилия: емоционална конгруентност, полова възбуда, блокиране и  деинхибиране.
Емоционалната конгруентност описва причините, поради които възрастният човек може да изпитва емоционална потребност  от сексуална връзка с деца. Към тях се отнасят задръжка в психичното развитие, заради която у възрастния човек се съхраняват детските емоционални потребности, а също така и ниската самооценка, която такива възрастни се стремят да повишат чрез подчиняване на детето на своята воля. Човек, който е бил подложен в детството си на сексуално насилие, ставайки възрастен нерядко сам встъпва в ролята на насилник, не само за да се реабилитира, но и за да престане да се чувства жертва. По този начин педофилните фантазии помагат на човека да се справи с душевната травма, причинена му в детството, и да се избави от срама и безпомощността, изпитвани през това време, когато той не е могъл да се съпротивлява на това. Педофилите интерпретират сексуалните отношения с възрастни само в плана доминиране-подчинение.
Теориите за сексуалната възбуда се опитват да обяснят защо именно децата предизвикват полово влечение у дадения възрастен човек. Според Finkelhor & Araji [7] у много педофили това влечение е в резултат на условен рефлекс, който се появява заради преживяно в ранното детство сексуално насилие. Сцената на насилието може трайно да се запамети в детското съзнание и в последствие, да изплува в паметта по време на мастурбиране и да се закрепи като изработен условен рефлекс.
Като друго възможно обяснение служи аномалната насоченост на възбудата, която Finkelhor & Araji [7] описват по следния начин: “Определен опит от социализацията или субективно усещаща се сексуална депривация, могат да подтикнат хората към това, че те да свържат определена емоционална възбуда (например, привързаност, бащински чувства) със сексуална реакция. Наричайки реакцията сексуална, те могат да намерят начин да я подкрепят по пътя на повторението и фантазиите, и по този начин да предизвикат много по-голяма генерализирана сексуална възбуда, насочена към определено дете или към децата въобще”.
Отговор на въпроса, защо някои мъже реагират със сексуална възбуда от деца, обикновено съдържа препратка към обуславянето чрез мастурбационни фантазии, като пряки доказателства за научаването на сексуалната възбуда отсъстват.
Възможно е сексуалното предпочитание да се намира под влиянието на физиологични промени, такива като нивото на хормоните, но направените изследвания на насилниците на малолетни не показват различия  в ниво на тестостерон в кръвната плазма от тези на контролната група. Получени са обаче някои доказателства за наличието на кортикални дисфункции. Направените компютърни томографии и невропсихологични тестове на осъдени за полови престъпления, установяват по-чести аномалии в слепоочната област на лявото полукълбо, отколкото при осъдени за неполови престъпления. Тези данни се съгласуват и с други данни засягащи ЕЕГ аномалии в доминантното полукълбо при педофили и ексхибиционисти, и свидетелстват за това, че при сексуалните девианти са нарушени механизмите за научаване на сексуалните предпочитания, но това не обяснява специфичността на педофилските интереси.
Под названието блокировка се разглеждат случаите, когато възрастният не е в състояние да удовлетвори своите сексуални и емоционални потребности с помощта на нормални сексуални връзки с други възрастни хора. Тази блокировка може да бъде в резултат на неформирани навици за общуване, които са необходими за създаването на зрели хетеросексуални взаимоотношения, неувереност в себе си, неразрешен Едипов комплекс, липса на надежден партньор или конфликт с него, а така също и негативното отношение на обществото към такава парафилия.
Последната група фактори е наречена деинхибиране. Този феномен се заключава в това, че общоприетите забрани за сексуални контакти с деца, при възрастните педофили не работят. Към деинхибиращите фактори се отнасят: умствена изостаналост, сенилна деменция, психози, наркомания или алкохолизъм, стресогенна ситуация и липсата на обичайните механизми, предпазващи от кръвосмешение.
Четирифакторният  модел на педофилията не дава точно обяснение, а само помага да се систематизират нашите разсъждения на тази тема. Доказателствата в полза на една или друга причина остават фрагментарни, но потенциална роля може да играе всеки един от тези четири фактора.
Изследването на Finkelhor & Araji [7] не борави със стандартната дефиниция за педофилията като влечение, а по-скоро се говори за педофилно поведение, което не винаги е белег за затвърдено полово влечение. Както става ясно факторите, обуславящи половите контакти с малолетни, са различни от половата ориентация на възрастния индивид към други възрастни индивиди и често пъти изключват въобще съществуването на ориентация към зрял партньор.

Докладът е по-скоро опит, да се даде обяснение на причините водещи до проявата на педофилия. Няма единна теория, която да може адекватно да обясни всички аспекти на тази сексуална девиация и не може да се даде еднозначен отговор на въпроса “Какво стои в основата на блудствените действия?”. Стимулите, които водят възрастните до сексуална злоупотреба с деца, често са скрити дори за самите тях. Формулировката “разстройство на сексуалното влечение” не бива да се интерпретира в смисъла на психично заболяване. Педофилите са способни да разбират разликата между добро и зло, но при всички обстоятелства съзнателно избират да вършат онова, което им диктува желанието и нагонът. В поведението им се откриват дълбоко нарцистични подбуди, които най-често са в основата на психопатното поведение. Сексуалното насилие по-скоро се определя като био-психо-социално явление със сложен мултифакториален генезис. Този мултифакториален модел е детерминиран от сили, действащи в индивида (онтогенитично развитие), в семейството (микросистемата) и в културата (макросистемата), в която индивидът и семейството функционират.

 

Литература
1. Крумова, А. (2004). Личността извън норма. С., Образование.  260-263.
2. Блэкборн Р. (2004). Психология криминального поведения. С.Пб., Питер. 337-363.
3. Кернберг О. (1999). Агресия при расстройствах личности. В Психология человеческой  агресивностти. Минск. 97-143.
4. APA, 1986. DSM – III-R, Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (Third Edition-Revised). Washington, DC.: The American psychiatric Association.
5. APA, 1994. DSM-IV, Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. Washington, DC.: The American psychiatric Association.
6. Hirshi, T. (1969). Causes of delinqency. Los Angeles: University of California Press
7.  Finkelhor D., S. Araji. (1986). Explanations of pedophilia: A four factor model. The Journal of Sex Research, , vol.22, №1: 145-161.
8. Marshall W.L. (1981). Pedophilia and aggression. Crime Justice Behavior. 8:145-158
9. W.L. Marshall, H.E. Barbaree, and Jennifer Butt. (1988). Sexual Offenders Against Male Children: Sexual Preferences. Behavior Research and Therapy 26, № 5, 383-391.
10. Money J. (1986). Lovemaps. N.Y.