МВР

МВР ИП

 

Допълнителна информация

Основните дейности на сектор “Методи за психодиагностика” са насочени към осигуряването на психометричен инструментариум, необходим за осъществяването на дейностите по професионален подбор, психологическо консултиране и всички останали дейности, извършвани в ИП- МВР, за които това е необходимо.

Секторът разработва, адаптира, стандартизира и въвежда следните видове методики:


• тестове за интелигентност
Тестовете за интелигентност са важна част от процедурата за професионален подбор. Те представляват съвкупност от задачи, целящи обективно да се измери една от най-глобалните структури на личността – интелекта. Тестовете за интелигентност позволяват да се оцени както неговото общо ниво, така и специфичната  му структура и на базата на тази оценка да се направи прогноза за бъдещата професионална успешност на кандидата по отношение на конкретна сфера на дейност и работна позиция.
Нивото на развитие на индивидуалния интелектуален потенциал намира количествено изражение чрез т.нар. “коефициент на интелигентност”(IQ). Терминът е въведен за първи път от германския психолог Уилям Щерн през 1912 година. За средно ниво на тестовете на интелигентност се приемат стойности между 90 и 110 стандартни точки. Повечето от хората имат среден коефициент на интелигентност. Около 13% са тези, които са между 110 – 139 точки и само около 1,5% от населението постига резултат, по-висок от 140 стандартни точки.
Тестовете за интелигентност могат да бъдат прилагани индивидуално или групово, в зависимост от целта, като времето за решаване на отделните групи задачи е точно регламентирано и всяка от задачите има само един възможен верен отговор.


• тестове за когнитивни способности
Тестовете за когнитивни способности, подобно на тестовете за интелигентност, представляват съвкупност от задачи, за решаването на които има точно определено време и единствен верен отговор. Те могат да бъдат администрирани както индивидуално, така и групово. Тяхната цел е да се измери нивото на развитие на определени познавателни процеси и способности на личността, които се смятат за определящи пълноценното й професионално функциониране и нейните индивидуални възможности за усвояване на нови знания.


• личностни въпросници
Личностните въпросници имат за цел да опишат аспекти на личността, специфични личностни характеристики, нагласи и поведения, които остават относително постоянни през целия живот на индивида. Съществува голямо разнообразие от въпросници, които се базират на различните теоретични модели за личност. Те съдържат определен брой въпроси или твърдения, за които изследваното лице трябва да прецени отнасят ли се до него самия и в каква степен. В този смисъл, въпросниците са самоооценъчни и отговорите не се оценяват като верни и грешни, а служат за извеждането на индивидуални личностни профили. Самооценъчният характер на въпросниците определя и едно от основните им ограничения, а именно, че резултатите до голяма степен зависят от готовността на изследваното лице да отговаря искрено, неговите възможности за правилно разбиране на твърденията и нивото на себерефлексия. За да се преодолеят тези ограничения, обикновено въпросниците съдържат контролни скали, чрез които се откриват нагласи за преднамерена симулация, лъжа, социална желателност. Този тип методи са стандартизирани и отговарят на установените критерии за надеждност и валидност.
Личностните въпросници се използват широко за целите на професионалната психодиагностика, защото те дават информация за личностни конструкти и състояния като екстраверсия, невротизъм, общителност, доминантност, агресивност,самоконтрол, толерантност, гъвкавост и т.н., необходима, за да се направи максимално точна прогноза за пригодността на индивида за конкретна професионална дейност и позиция.


• клинични въпросници
Клиничните тестове съдържат въпроси или твърдения, описващи различни
видове  абнормни личностни черти и поведения, на основата на които би могло да се диагностицира психично разстройство.
В практиката на ИП-МВР клиничните тестове се ползват за  подпомагане на диагностиката и последващата терапия на различни личностни проблеми, както и като средство за скриниг за психопатология при подбора на служители на МВР с оглед спецификата на тяхната професионална дейност и необходимостта да се минимализират възможностите за постъпване на работа на лица, представляващи опасност за себе си и околните.


• интервю
Обзорите на научната литература консистентно демонстрират, че интервюто е най-популярната техника за професионален подбор, независимо от неговите добре документирани психометрични слабости (ниска надеждност и ниска валидност). Самостоятелно или като част от подборния процес, то неизменно присъства в почти всички селективни процедури за набиране на нови служители. Широката употреба на интервюто се определя от  факта, че то представлява двустранна интеракция и дава възможност индивида да бъде преценен не само в професионален, но и в личностен план. Съвременните изследвания в областта на организационната психология доказват огромното значение на съответствието между личност и организация както за бъдещата кариера и професионална успешност на индивида, така и за доброто функциониране на самата организация. В този смисъл интервю е възможност да се оцени до каква степен дългосрочните цели, организационната култура и философия на организацията съвпадат с тези на индивида, което заедно с информацията за професионалната му компетентност, повишава валидността на прогнозата за професионална пригодност.
Сред изследователите съществува значителен консенсус относно средствата за повишаване на надеждността и валидността на интервюто. Това на първо място може да стане чрез неговото структуриране и базиране на въпросите и на системата за оценяване на кандидатите върху резултатите от анализите на дейността и препоръчва интервюто да се придържането  към някаква “стандартизирана форма”, за да се избегнат “безцелното лутане, дългите отклонения в несъществени подробности и възможното пропускане на важни за изследване области.
Обобщавайки резултатите от емпиричните изследвания и мета-анализите за приложението на интервюто в професионалния подбор, може да се заключи, че при постигане на определени условия, то е напълно адекватен в психометрично отношение оценъчен инструмент и че критиките, засягащи неговата ненадеждност, ниската му валидност и субективността са присъщи само на определен вид интервю (неструктурираното интервю) и не следва да се генерализират за интервюто като метод.

Най-общо интервютата имат три основни разновидности:

- Неструктурирани интервюта, при които интервюиращият е свободен да задава всякакви въпроси и субективно да интерпретира и оценява отговорите на изследваното лице.
- Полуструктурирани интервюта, при които интервюиращият разполага с ориентировъчен списък с въпроси (свободен е да прецени кои въпроси да задава и в каква последователност), с области, които трябва задължително да засегне и със списъци с професионално-значими качества и противопоказания, извлечени чрез анализ на дейността.
- Структурирани интервюта, в които интервюиращият задава на всички изследвани лица точно определен списък от въпроси и в точно фиксиран ред.

В психодиагностичната практика на ИП-МВР се използва полуструктурирано и структурирано интервю.


• клинично интервю
Клиничното интервю представлява структурирано интервю, което има за цел да диагностицира дали индивидът притежава личностни особености, характерни за определен вид психично разстройство.


• анализ на дейността
Чрез анализа на дейността се определят функционалните задължения и отговорности на конкретното работно място, базисните първоначални изисквания за заемането на длъжността, критериите за първоначален подбор, стандартите за оценка на индивидуалното изпълнение, моделите за професионално развитие, нуждата от професионално обучение. Анализът на професионалната дейност представлява процедура, обединяваща разнообразни методи за събиране на информация – анкети, въпросници, интервюта, фокус-групи, наблюдение на дейността, интервюта с експерти. Изборът на конкретна методология за събиране на информация се определя от спецификата на самата позиция.
Крайният продукт от анализа на дейността е извеждането на професионално значими качества за конкретната дейност, който по-нататък се използва като критерии за професионалния подбор.