МВР

ОД Монтана

 

Как можете да помогнете на Ваш близък, който показва признаци на суицидно поведение?

19 сеп 2014

РАЗПОЗНАВАНЕ НА СУИЦИДНИ НАМЕРЕНИЯ
 Целите на този материал са да даде повече информация относно самоубийствата, да систематизира и направи достъпни за наблюдение от неспециалисти тези отклонения в поведението, които говорят за настъпили нарушения в адекватното функциониране на личността. Посочени са и някои общи правила на поведение и отношение както при констатиране на признаци за самоубийствени нагласи, така и при попадане в инциденти с лице, заявяващо намерение да се самоубие.
Поглед на проблема през статистиката:
По данни на Световната Здравна Организация ежегодно в световен мащаб се самоубиват около 1 000 000 души. Тази цифра, съотнесена хронологично, показва, че на всеки 40 секунди някъде по света някой се самоубива. Опитите за самоубийство са 8-10 пъти повече. Суицидите са петата поред причина за смърт сред хората след сърдечните заболявания, туморите, инсулта и нещастните случаи.
Смята се, че в България, във възрастта между 15 и 45год., самоубийствата са третата поред причина за настъпване на смърт, като дори през някои години смъртността от суицид надвишава тази от пътно-транспортни произшествия. Мъжете извършват приблизително три пъти повече самоубийства, докато жените правят около четири пъти повече опити. Мъжете се самоубиват предимно чрез огнестрелно оръжие, обесване и хвърляне от високо. Жените са по-склонни да прибягват до големи дози лекарства или отрова.
Върху ръста на самоубийствата влияят силните социални сътресения.
МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА САМОУБИЙСТВАТА:
МИТ:
Хората, които заявяват, че ще се самоубият, или заплашват със самоубийство, не се самоубиват.
ФАКТ: Повечето хора, които се самоубиват, са заявили по пряк или непряк начин за намерението си да се самоубият.

МИТ: Самоубийствата се случват внезапно и без предупреждение.
ФАКТ: Повечето самоубийства представляват грижливо обмислена и планирана стратегия за разрешаване/бягство/ на различни лични проблеми.

МИТ: Хората, извършили несполучлив опит за самоубийство, са ужасени от това, което са направили, и повече няма да повторят подобен опит.
ФАКТ: При всеки индивид, в чиято биография фигурира поне един опит за самоубийство, съществува много по-голям суициден риск, отколкото при този, който никога не е правил подобни опити.

МИТ: Самоубийците желаят да умрат.
ФАКТ: Повечето самоубийци изпитват смесени чувства към самоубийството си. Те са амбивалентни към живота, не желаят смъртта и повечето от тях искат да бъдат спасени и да им се помогне.

МИТ: Всички самоубийци са с болна психика.
ФАКТ: Макар че самоубиецът е извънредно нещастен човек, той не винаги е психично болен.

МИТ: Ако започнеш да разпитваш или се интересуваш дали са налице суицидни мисли и предишни опити, накрая ще накараш лицето наистина да се самоубие.
ФАКТ: Не можеш да направиш някого самоубиец, когато проявяваш загриженост за благополучието на човека, дискутирайки с него възможността за самоубийство.

Фактори, влияещи върху формирането на мисли за самоубийство:
Наличието само на един от изредените фактори е достатъчен, за да бъде  поставено лицето под засилено наблюдение. Към всеки един от факторите ще бъде дадено пояснение и пътищата, по които може да бъде установен.
1. Наличие на психично заболяване или психично разстройство. Особено висок риск от самоубийство има при:
- депресивната фаза на биполярното афективно разстройство(манийно-депресивната психоза). Наличието на депресивно състояние е един от най-прогностичните елементи, независимо дали е вследствие на психична болест или на невротична основа;
- шизофрения - отклоненията в мисленето и възприятието при това заболяване определят трудното прогнозиране на поведението;
- емоционално-нестабилна личност, граничен (borderline) тип - поведението на такива хора често е свързано с поредица от заплахи за самоубийство или действия на себеувреждане;
- преживяване на състояния, свързани със силна тревога (паника);
В системата на МВР постъпват на работа служители, преминали преглед при психиатър и без предишни диагнози за психични заболявания. В същото време регистрацията и отчетността на психично-болните към момента не е на висота. От друга страна, никой не може да предвиди началото на заболяването и дали изобщо ще се развие заболяване, дори при наличие на фамилна обремененост. В този смисъл, при наличие на съмнение в психичното здраве следва да се търси информация от служителите на съответното звено “Човешки ресурси” или психолозите, извършили началния психологичен подбор. Установяването на психично заболяване се извършва чрез преглед от специалист-психиатър.
2. Наличие на неизлечимо или трудно лечимо соматично (телесно) заболяване. Имат се предвид такива заболявания като тумори, левкемия, СПИН и др., които поради лошата си прогноза могат да провокират у лицето желание “да сложи край на мъките си”. Информация за този фактор може да бъде получена от здравно заведение и след обстоен медицински преглед.
3. Опити за самоубийство в миналото. Както беше посочено по-горе, вероятността да бъде повторен един неуспешен опит за самоубийство е много голяма. Данни за това могат да бъдат взети от близки и роднини, чрез  анкета и/или чрез беседа (разговор) с лицето.
4. Наличие на опити или действителни самоубийства сред близки, роднини и приятели. Наблюдаваните модели на самоубийствено поведение или знанието за тях и преживяването им могат да “подскажат пътя” на човек, изпаднал в тежко душевно състояние.  Методите за добиване на информация за този фактор са като в т.3.
5. Предишно самоубийство или скорошен опит за самоубийство в организацията. Самоубийство на популярни личности. Съществува т.нар. синдром на “имитатора”. Другото наименование е “ефект на Вертер”. Феноменът е наблюдаван, след като Гьоте публикува романа си “Страданията на младия Вертер”. Този роман, в който героят се самоубива заради нещастна любов, е бил забранен в продължение на 200 години заради взрив от самоубийства на млади хора, които са го прочели. При това в момента на самоубийството младежите са били облечени като Вертер или са оставяли книгата отворена на тази страница, на която е описана неговата смърт. Вероятно в основата на този акт стои психологичният механизъм на подражанието, който е водещ в социализацията на личността в юношеска възраст. В по-ново време ярък пример за синдрома на имитатора са многобройните суицидни опити сред младежи след самоубийството на вокалиста от група “Нирвана” Кърт Кобейн.
6. Зависимост от алкохол или упойващи вещества (наркотици). Хората, които са пристрастени към някакво вещество, са в състояние да изпадат в тежки физически и психични кризи, когато са лишени от него за продължителен период от време. По време на тези кризи те са склонни да проявяват както агресия спрямо околните, така и автоагресия под формата на опити за самоубийство. Лицата със зависимости избягват да говорят за тях, но не са редки и случаите, когато споделят, че са опитвали или имат проблеми с дадено вещество или лекарство. Основната информация за наличие на зависимости идва от наблюдение на поведението на хората и намиране на атрибути, присъщи на наркоманите - спринцовки, обгорен станиол, обгорени метални капачки и т.н.
7. Значима лична загуба. Тук влизат такива събития от жизнения път на личността, които поради своята необратимост могат да я тласнат към суициден опит. Такива събития са смърт на обичан близък човек или роднина, развод, загуба на работата (пенсиониране), голяма парична загуба и т.н. Обикновено хората говорят сред приятели или колеги за тези събития. Случва се обаче, когато човек е по-затворен и мълчалив като характер, да няма близки приятели, с които да сподели болката си. Тук най-верният път е обикновен, съчувстващ разговор с лицето, веднага щом е забелязана промяна в поведението му.
8. Психичен, физически и сексуален тормоз на работното място. Психичният тормоз се описва като дискредитиращо поведение спрямо някой член на организацията, който е подложен на значителен психологичен натиск на работното си място. Този натиск може да бъде оказван както от равни нему по длъжност колеги, така и от преките началници. Психологичният натиск включва систематично, насочено, повтарящо се и в разрез с установените правила нарушаване на правата на личността. Некоректните постъпки, толерирането на едни за сметка на други, унижаването на достойнството или сексуалното насилие могат да предизвикат различни форми на протест, включително и опити за самоубийство. Обикновено информацията за тези процеси е труднодостъпна и идва главно от потърпевшия. Понякога до нея се достига и след внимателен социално-психологичен анализ на дадена организационна единица.
9. Корупция. Нерегламентираните контакти с престъпния свят и произтичащите от това незаконно обогатяване, поставяне в зависимост, неизбежното изнудване или перспективата от разкриване нерядко оставят единствения възможен “изход на честта”-самоубийството. За съжаление в тези случаи предварителната информация, по правило, липсва.

КАКВИ ДЕЙСТВИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ПРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ?

Ако някой заплашва, че ще извърши самоубийство, ако някой ви е казал, че е почувствал суициден импулс или ако вие сте убедени, че тя или той са близко до самоубийство, могат да ви помогнат следните стъпки:
• Приемете сериозно думите му, запазете спокойствие, но не бъдете пасивни, действайте;
• Намерете подходящо място за разговор и отделете колкото време е необходимо за него. Информирайте се за събитията и го окуражете да говори за мислите и чувствата си. Говоренето намалява риска от извършване на действие. По никакъв начин не подценявайте преживяванията му;
• Слушайте внимателно, поддържайте визуален контакт, оказвайте подкрепа чрез докосване или като държите ръката му, ако смятате, че е уместно;
• Задавайте директни въпроси. Разберете дали има конкретен план за самоубийство и дали желае да го сподели. Ако можете, разберете какъв метод за самоубийство ще бъде използван;
• Изразете загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че нещата могат да се оправят;
• Ако ви сподели, че иска да се самоубие, покажете му своето притеснение и страх, но не казвайте: “Ти не бива да имаш такива мисли, нещата не са чак толкова зле”. Колкото и да Ви е трудно, помнете, че човекът Ви доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт. Предложете подкрепа, подчертайте, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем;
• Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи;
• Припомнете му възможностите, с които разполага (семейство, приятели, кризисни центрове). Попитайте го дали неговите най-близки хора са в течение на неговите намерения и кой от тях да бъде уведомен. Това е деликатен въпрос. Когато обаче става въпрос за спасяване на човешки живот, конфиденциалността не може да бъде спазвана;
• Не обещавайте поверителност, може да се наложи да говорите с неговия лекар, с полицията, с екип за кризисни интервенции или с всеки друг, който е обучен да помага;
• Включете други хора, не се опитвайте да се справите сами и да поставите под заплаха собственото си здраве и безопасност. Предложете практически съвети, консултиране при професионалист, лечение;
• Уверете се, че няма достъп до лекарства и оръжие и други средства за самонараняване;
• Поддържайте постоянна връзка, за да следите състоянието му. Поздравете го за смелостта да Ви се довери и да продължи да живее;
• Не го оставяйте сам, докато не се уверите, че е в ръцете на добри професионалисти. Ако трябва да излезете, направете така, че друг член на семейството или приятел да остане с него, докато не пристигне помощ.
• Ако е необходимо, обадете се незабавно на Бърза помощ.

Какво да избягвате?

Да го поучавате, да го съдите;
Да му казвате да не мисли за смъртта;
Да му давате рецепти за щастие – всеки има свои начини да бъде щастлив;
Да правите всичко вместо него – ще се почувства безполезен;
Да имате отговор за всичко.

Какво можете да направите?

Говорете спокойно за самоубийството, без да се страхувате да обсъждате тази тема;
Опитайте се да разберете как живее човекът, кои проблеми го карат да мисли за самоубийство. Не се колебайте да го питате директно;
Покажете, че държите на вашия близък;
Опитайте се да разберете какво би го зарадвало;
Потърсете заедно решения, които ще му помогнат да превъзмогне кризата, да се върне отново към дейности, които е харесвал;
Окуражавайте го да се среща с хора, но не го притискайте, нека да следва ритъма на собствените си потребности;
Обяснете му, че не е необходимо да ви заплашва със самоубийство, за да е сигурен, че ще го разберете.
И най-вече – не го оставяйте сам! Потърсете незабавно професионална помощ!

 23 май 2017 | 16:45