МВР

ОД Монтана

 

Препоръки за модел на поведение на полицейските служители с жертви на престъпления

27 окт 2011

 В хода на своята работа полицейските служители влизат в контакт с хора, станали жертва на престъпления. В този контекст те се сблъскват с разнообразни реакции, чието познаване осигурява избор на най-адекватен модел на професионална интервенция. Разбирането на потребностите на жертвата и оказването на минимална психологична помощ облекчава  процеса на взаимодействие и създава възможност за по-ефективен професионален контакт. Жертвите на престъпления, които са получили адекватна първична психологическа подкрепа от полицейските служители са по-склонни да сътрудничат на полицията при разкриването и на други престъпления. 
 Тъй като полицейските служители често са първите, които влизат в контакт с преките и косвени жертви на престъпление, те имат уникалната възможност да помогнат на хората, да се справят с първоначалната травма и по този начин да внушат усещане за сигурност и спокойствие. Отказът, бездействието и неспособността на полицейските служители да използват тази професионална възможност, неизбежно водят до загуба на доверие в служителите на полицията и могат да станат източник на сериозни усложнения и вторична виктимизация в живота на  жертвите на престъпления. Разбира се, оказването на психологична помощ не е вменено в задължение на полицейските служители, но правило в съвременната полицейска практика е веднага, след като най-спешните и наложителни действия на местопрестъплението са осъществени, служителите или поне част от тях да насочат вниманието си към нуждите на хората, станали преки или косвени жертви на престъплението. 

    ВИДОВЕ ПОТРЕБНОСТИ
1. Потребност на жертвите на престъпления от възстановяване на чувството за лична сигурност 
  Тя може да бъде удовлетворена чрез съблюдаване на следните препоръки:
• Представете се на жертвата, като кажете името, званието и мястото си в системата на МВР. Накратко обяснете ролята си и целта на своите действия;
• Уверете жертвата на престъпление, че вече е в безопасност. Внимавайте за всяка своя дума, за позата и движенията си, за контакта си с жертвата (телесен, словесен и зрителен контакт). Кажете на жертвата, “Вече сте в безопасност с нас!”, “Тук сме... Полицията е с Вас.” Използвайте жестове и движения, които показват загриженост и внимание. Такива са кимването с глава и лекия наклон на тялото към жертвата. Поддържайте естествен зрителен контакт, открийте погледа си за жертвата и изравнете положението на тялото си и линията на погледа с тези на жертвата. Отворете позицията на тялото си към жертвата и пренаредете разположението на жертвата така, че тя да е на възможно най-защитеното място. Не кръстосвайте ръцете си и не обръщайте гръб на жертвата. Говорете спокойно, с готовност за съпреживяване и приемане на чувствата на човека. Не допускайте да бъдете прекъсван, когато разговаряте с жертвата на престъпление;
• Помолете жертвата на престъпление накратко да опише какво се е случило. Проверете дали има физически наранявания и нужда от спешна медицинска помощ;
• Предложете и осигурете незабавен контакт с близки и с членове на семейството. Ако сте във връзка със специалист по кризи и работа с жертви на престъпления, установете дали жертвата има желание да разговаря с тях;
• Осигурете подходяща уединеност на мястото, където провеждате първото си събеседване със жертвата на престъпление. Провеждайте разговор на местата, които жертвите предпочитат и възприемат като сигурни и подходящи за този разговор;
• Задавайте прости и кратки въпроси, които позволяват на жертвата да взема решения, да придобие увереност в действията и изказванията си, и да възстанови чувството си на личен контрол върху събитията и състоянието си. Например: “Искате ли вода?”, “Може ли да вляза при Вас и да разговаряме?”, “Как искате да се обръщам към Вас?”;
• Уверете жертвата на престъпление, че всичко, което тя споделя,ще остане поверително.
• Попитайте внимателно жертвата за това има ли нещо от което специално да се нуждае в момента.
• Изградете "защитна мрежа" около жертвата на престъпление преди да се оттеглите. Проведете необходимите разговори и привлечете лична и професионална помощ за жертвата преди да се оттеглите. Дайте на жертвата и близките й точна и достоверна информация за това към кого биха могли да се обърнат, ако имат нужда от професионална полицейска, медицинска, психологическа, административна и правна помощ. Ако разполагате с координатите на професионалисти и специализирани програми за психологическа помощ на жертвите на престъпления, предоставете ги незабавно на жертвата и нейните близки като разясните накратко подхода и методите им.
• Дайте в писмен вид на жертвата на престъпление служебните си координати и информация за това къде и кога може да се свърже и срещне с вас. Окуражете жертвата да влезе незабавно в контакт с Вас или с Вашата служба, ако има въпроси или се нуждае от по-нататъшна помощ от Вас или от специалист(и).
 2. Потребност на жертвите на престъпления да изразят емоциите си. Жертвите се нуждаят от пълноценно, неподправено приемане на чувствата им и внимателно изслушване от събеседник, който не прави прибързани оценки и квалификации. В допълнение на уплахата, страха, усещането за застрашеност, загуба и болка, жертвите на престъпления могат да са обхванати от силни, лични емоции като: безпомощност, самообвинение, гняв, срам, потиснатост или отричане на действителността и на случващото се. Важно е да се има предвид, че понякога гневните реакции на жертвата се насочват дори към онези, които се опитват да окажат помощ. Често самите полицаи биват обвинявани и атакувани от жертвите за това, че не са предотвратили престъплението, че не са дошли навреме или, че не оказват очакваната помощ. Всеки полицейски служител би могъл да подпомогне жертвата на престъпления да намери първичен адекватен израз на емоционалното си състояние, ако подходи професионално и следва няколко прости правила:
• Избягвайте действия, с които възпирате и препятствате жертвата да изрази емоциите си.
• Обръщайте специално внимание на “езика на тялото”, на невербалното поведение и на движенията на човека или хората, станали жертва на престъпление. Важни са позата, израза на лицето, погледа, интонацията на гласа, жестикулацията и общия външен вид, цялостното емоционално състояние и връзката със заобикалящата ги среда. Това е много важно, за да се ориентирате в тяхното състоянието и да вникнете в това, което казват, което се опитват да изразят и което изпитват.
• Уверете жертвата на престъпление, че чувствата и емоционалните й реакции не са необичайни, неразбираеми и ненужни за залавянето на извършителите. Уверете ги, че не бива да ги потискат, затаяват и крият. Покажете че им съчувствате, че съпреживявате с тях като споделите ясно и просто: ”Съжалявам за случилото се. Преживели сте нещо много неприятно, страшно.., болезнено..Това е ужасно престъпление..Съжалявам(е), че това се е случило с Вас...”
• Активно се противопоставяйте на самообвиненията, непроизволното самонараняване и автоагресията на хората станали жертва на престъпления: “Вие не сте виновни за станалото...Не сте направили нищо нередно..”
• Говорете с всяка жертва на престъпление като с уникална, ценна личност, а не само като с “жертва”, от която трябва да се вземат показания. Седнете до жертвата, а не срещу нея, приберете оръжието, свалете фуражката, оставете настрана формулярите в началото на събеседването. Погледнете човека, попитайте го как се чувства в момента и го слушайте активно.
• Казвайте на жертвите на престъпления, с които се срещате: “Искам да чуя цялата история за случилото се.., всичко, за което си спомняте, дори ако Ви се струва маловажно..Слушам Ви внимателно...”
• Да не се отговоря само с “да” или “не”. Задавайте въпроси като, “Можете ли да ми кажете какво точно стана?” или “Има ли още нещо, което можете да споделите за случилото се?”
• Показвайте, че изслушвате заинтересовано жертвите на престъпления чрез собствения “език на тялото”, зрителния контакт, жестовете и с кратки окуражаващи изрази като: “Да, слушам Ви..., обмислете спокойно, слушам Ви внимателно,...Не се тревожете за времето, ще Ви изслушам докрай.”
• Избягвайте да прекъсвате рязко и често разказа. Направете необходимото, за да не ви прекъсват други хора или външни дразнители.
• Повтаряйте или перифразирайте това, което сте чули да ви казват. Например: “Ако правилно съм разбрал...Вие казвате, че... Казахте ли, че...? Както разбирам,...?
 3. Потребност на жертвите на престъпления да имат ясна и точна представа за всичко, което им предстои след случилото се. Това е потребност, характерна за всеки човек, станал пряка или косвена жертва на престъпление. Той изпитва безпокойство за мястото, ролята и значимостта си в живота след престъплението. Тези тревоги са насочени към разследването на престъплението и свързаните с това полицейски, следствени и съдебни действия. Източници на тревога и допълнителен стрес могат да са намесата на медиите и разгласяването на информация за престъплението и състоянието на жертвата сред близки, съседи и колеги.
 Полицейските служители могат да окажат незаменима помощ, като насочат действията си към съвместно изграждане на сътрудничество с жертвите и техните близки на ясна, приемлива и точна представа за предстоящите действия на полицията, правата и възможностите на жертвите, в това число и възможните рискове и алтернативи. Тези полицейски действия водят до понижаване на тревожността и опасенията на жертвите, подобряват емоционалния статус и подпомагат възстановяването след травмата, формират активна и трайна нагласа за сътрудничество и доверие в компетентните и отговорни действия на полицейските служители и полицията като цяло.
 
Практика предвижда съблюдаването на следните правила:
• Обяснете кратко и ясно всички процедури, документи и стъпки, които осъществява и контролира полицията и другите органи в процеса на правоприлагането, като проверите дали жертвата разбира тяхното значение, своето място в тях и правата си.
• Кажете на жертвата за всичко, което може да очаква и за което трябва да се подготви – например, за предстоящите допълнителни събеседвания и срещи, за необходимостта от снемане на показания, освидетелстване и събиране на доказателства. Насочете я към специалисти и програми, които да оказват постоянна и подходяща дългосрочна професионална помощ в интересуващите я сфери.
• Обсъдете внимателно състава, значимостта и общия характер на всички необходими правноадминистративни и следствени процедури, съдебномедицински, психиатрични и психологически  изследвания и експертни оценки, през които жертвата на престъпление би следвало да премине в рамките на процедурите за прилагане на законите. Обсъдете каква част от документацията за престъплението може да стане публично достояние и да се предостави за медийно отразяване, как и от кого са защитени правата и интересите на жертвата на престъпления.
• Проверете дали жертвите на престъпления имат допълнителни оплаквания, емоционални, психични, психосоматични и психо-социални проблеми като проблеми с концентрацията, съня, храненето, атаки на безпричинна паника, състояние на обърканост, депресия. Обяснете им, че това са нормални реакции на виктимизацията и от кого, и къде  - с ваше съдействие или самостоятелно, могат да получат компетентна професионална помощ.
• Съдействайте на жертвите на престъпление и след приключване на полицейското разследване, да възстановят нормалния си ритъм на живот и ако имате наблюдения за проблеми в справянето им, отразете това в служебните си доклади и ги насочете към компетентни професионалисти.
• Предоставяйте на всички жертви на престъпления, с които работите информацията, с която разполагате и която имате право да споделяте като ги информирате официално и неформално за напредъка на  полицейските действия и възможните действия на органите на правосъдието, за възможните рискове /например - свързани с освобождаване на задържаните извършители от предварителния арест или освобождаването им под гаранция/ и за съществуващите възможности за допълнителна защита, компенсация и професионална помощ  за преодоляване на следствията от престъплението. Винаги проверявайте дали жертвите на престъпления, с които общувате имат допълнителни въпроси или се нуждаят от помощ, която вие или специалисти бихте могли да им окажете.

 23 май 2017 | 16:45