МВР

ОД Монтана

 

Домашно насилие

27 окт 2011

 Домашното насилие се среща във всички страни по света, без да пощади която и да е  социална класа, пол или възрастова група и е тежък, социален проблем. Макар че тенденцията е насилието да се среща  по-често в семействата от по-ниските  социални  слоеве, не е изключено  този факт да  отразява  съпротивата за разкриване  на насилието в семействата от средната и висшата класа.
 Обикновено на съобщението за нападение първи реагират патрулиращите полицаи. Те пристигат на местопроизшествието още докато страните са в разстроено емоционално състояние или още се бият. Непосредствената задача на полицаите е да овладеят ситуацията, да разделят страните и да проверят за наранявания. Ако се открият такива, на пострадалите трябва да се окаже първа помощ и ако е необходимо да се осигури медицински екип. След това полицаят трябва да разбере какво се е случило и да се опита да определи кой е нападателят и кой - жертвата. Важно е служителят на закона да остане безпристрастен  и да не се обвързва емоционално с никоя от страните в спора. 
 Конфликтите и проблемите, криещи се зад обикновените нападения, понякога не са никак прости. Нападението може да е връхната точка на дълга поредица от сложни разногласия. Нещо повече, това което полицаят вижда при пристигане на местопроизшествието, не винаги е такова, каквото изглежда. Раненият, лежащ в безсъзнание на дивана, може да не е жертвата. Втората опасност за разследващите нападение  е разглеждането на нещата като дадени веднъж завинаги. Патрулиращите полицаи понякога свикват да бъдат изпращани на определен адрес по обаждания за домашно насилие. Тъй като са били вече там и мислят, че познават страните, те стават нехайни. Полицаите трябва да са нащрек, когато отговарят на повикване. Жертвата на домашно насилие може бързо да смени тактиката и да се съюзи с нападателя.След като страните бъдат внимателно разделени, разпитани и проверени, полицаят трябва да установи дали е налице престъпление и да се определи дали има основания за арест. Полицаят трябва да уведоми жертвата за правото й да подаде  жалба и да обясни как да го направи. Ако е необходимо, жертвата трябва да се насочи към подходящи организации, за последващи съвети или съдействие.

 Насилие над  брачния партньор 
 Повечето малтретирания  над брачния партньор са трайни модели, установяващи се твърде рано във  връзката между партньорите. Възможна е връзка с проява на малтретиране и преди брака. Доминантна тема  в предбрачното насилие е ревността. Други съдействащи фактори са алкохолната консумация и анамнезата за насилие в семейството. В почти всички случаи  жертвата е  съпругата  и най-често жената на възраст под 35 години. Най-честата характеристика, при малтретираните жени, е зависимостта. Малтретирани мъже се срещат рядко, почти винаги в хода на взаимен побой. Типичният малтретиращ мъж е във възрастта между 18 и 30 години, често безработен, с алкохолен проблем, злоупотреба с дрога или е с истинско психично разстройство. Често е незрял, зависим, неспособен да отстоява собствените интереси, но и налагащ се, ревнив, с изострено до крайност чувство за собственост, произхожда от фамилия с малтретиране  и е свидетел на побои над собствената майка. Често е малтретиран като дете от родител и малтретира собствените си деца. 
 Жертвите на насилие от страна на партньора, описват живота в семейството като характеризиращ се със страх, фрустрация и гняв. Жените по-често са инициатори на спорове за разрешаване на брачен проблем, а по-късно се налагат реципрочни отношения на насилие. Заради различията във физическата сила съпругите по-често получават по-сериозни увреди, отколкото съпрузите. Вероятно за компенсиране на по-голямата сила на мъжа, съпругите са по-склонни към употребата на оръжие. Нанасяните наранявания са тежки - със счупване на  дълги кости, ребра, вътрешни кръвоизливи и мозъчни увреди. Когато малтретираната жена се опитва да изостави съпруга си, тя е и застрашена и заплашваща. Малтретиращият съпруг започва истинска война за съзнателното компрометиране на жена си. Когато жената поеме риска реално да изостави малтретиращия я съпруг, тя повишава риска да бъде наистина убита - изчислено е, че рискът да бъдат убити жените, които изоставят малтретиращите ги съпрузи е около 75% по-висок, отколкото при съпругите, които остават при съпрузите си. След епизод на насилие някои от съпрузите чувстват угризения и вина - поведение, което дава надежди на жената и тя остава до следващия епизод на насилие, който неизбежно се случва. Когато една малтретирана жена реши да разтрогне брака си, тя преминава през един особен период, който се характеризира със следните фази:
  1. Отрицание - тя отрича,че има малтретиране и омаловажава сериозността на насилието. Извинява се на себе си и на околните за физическите белези на малтретиране заради чувството, че тя е виновна за насилието.Този етап може да продължи с години.
  2. Гняв - тя изпитва гняв към съпруга си и значимите други, които никога не са предлагали помощ, или към себе си, че не е разрешила ситуацията навреме. На този етап е най-вероятно жената да потърси помощ за приключване на брака си.
  3. Договаряне - тя е амбивалентна към решението да напусне съпруга си. Тя може да се завърне към връзката, ако съпругът изпълни определени изисквания. Ако съпругът се съгласи да изпълни тези изисквания, на този етап може да се постигне примирие.
  4. Мъка (тъга) - при прекратяване на връзката, жената преживява мъка, която обаче често се потиска. На този етап тя може да се опита да избегне мъката, чрез обмисляне на завръщане към връзката  или чрез създаване на нова интимна връзка.
  5. Приемане - тя чувства сигурност в решението, което е взела и е способна да обсъжда връзката без чувство на вина или гняв.
                   
  ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ
Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие, полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живеят единствено в съзнанието на жената.
 Вътрешното противоречие: Породено от една страна от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна потребността да се говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
 Вината: Общоприетата норма, че жертвата е виновна се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра” насилието ще спре.
 Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
 Състояние на зависимост: Жените жертви на насилие се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
 Промяна в междуличностните отношения: Поражда се недоверие в отношенията между хората, които често се изразяват в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същия като предишния”; “Никой няма да ми помогне”.
 Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени, да сложат край на живота си.
 Кризата: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са много засилени, жената е много объркана и има риск околните да я помислят за психично болна.

 Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена, вътрешна сигурност. За нея светът е по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ОБЩУВАНЕ С ЖЕНИ, ЖЕРТВИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
• Покажете внимание, уважени и загриженост към пострадалата и нейната сигурност;
• Уверете я, че тя не е виновна за ставащото;
• Дайте й възможност да изрази чувствата, в т.ч. и гняв;
• Не я изправяйте веднага пред правни проблеми и не я принуждавайте непременно и веднага да предяви иск към съпруга си;
• Ако тя не желае или се страхува да се върне у дома, насочете я към друг вариант – роднини, близки, познати;
• Дайте й телефонен номер, на който може да се обади и необходимата информация, как да действа и към кого в МВР да се обръща при извършено насилие;

 23 май 2017 | 16:45