МВР

Дирекция "ИА"

 

История на ДИА

 Архивът на Министерството на вътрешните работи /АМВР/ е специализиран архив, който съхранява и предоставя  за ползване по установен ред документи от службите и дирекциите на създаденото на 5 юли 1879 година Министерство на вътрешните работи.             Запазеният документален и снимков материал говори за съществуването в Министерството на вътрешните работи и народното здраве /МВРНЗ/ до началото на Втората световна война на една добре организирана система за съхранение на документите на министерството.             Началото на политическите досиета е поставено още през 1924г., т.е. по време на съществуването на отдел “Обществена безопасност”  - политическата полиция. Службата, която  систематизира, подрежда, картотекира, съхранява и  предоставя за бързо ползване материали, резултат от работата на отдел “Държавна сигурност” към Дирекция на полицията, пряк наследник на Обществената безопасност, е т.н. “Политическа картотека”.  През 1925г., въз основа на устройствения за полицията “Закон за администрацията и полицията” и  промените, настъпили  във връзка с подобряване на полицейската дейност, отделът “ДС” се структурира с цел координиране на оперативната и информационната дейност на полицейската институция. Отделът, като държавна централна структура и формираните специализирани служби в областите, е началото на централизацията на полицейската дейност.  1934г. се пристъпва към централизиране на информационния обмен, събиране на данни и сведения за обектите на отдел “ДС” и тяхното съхранение и използване по  строго регламентиран начин.   С това се слага началото на изграждане на Централна политическа картотека към отдел “ДС” на Дирекция на полицията.  С Наредба № 2 от 17.03.1937г. на началника на политическата полиция се въвеждат и единни критерии за образуване досиета на лица и други обекти на политическата полиция.  На 12.06.1942г. от  директора на полицията е одобрен “Правилник за службите на картотеките и досиетата”, който определя различните видове картотеки и досиета за лица и обекти и работата с тях. Тази нормативна база продължава да действа известно време и след политическите промени  през 1944г.   В първите месеци след ликвидиране на старата полицейска система усилията на ръководството на Дирекция на народната милиция /ДНМ/ - отдел “ДС” са насочени не толкова към организирането и обработването на архивните документи на бившата полицейска “ДС”, колкото към физическото им опазване. Едва в началото на 1945г., на основание Окръжно № 577-ДС/19.12.1944г. на началника на ДС при ДНМ, към структурата на ДНМ се създава специализирана служба “Картотека и досиета” със задача да събира, систематизира, подрежда, съхранява и да определя реда за ползване и физическото опазване на документите. На 24.04.1945г. началникът на отдел “ДС” утвърждава първият ръководен документ на службата “Правилник за службите на картотеките и досиетата “ при  ДНМ с 3 раздела: “Досиета и картотеки за лица”, “Картотеки за лица и други обекти” и “Общи разпореждания”.  1947г. служба “Картотеки и досиета” е включена в състава на отдел 04-ДС, през 1948г. служба “Картотеки и досиета” се преименува в служба “Картотеки и архив”, а след разформироването на отдела през 1949г. се придава към Централното управление на Дирекция “Държавна сигурност”.  Началото на организираното съхранение на архивни документи в днешния архив на МВР /АМВР/ е поставено през 1950г., когато са събрани и предадени за съхранение в Държавна сигурност около 16835 затворнически досиета на бивши политзатворници, както и доклади на бившите областни и околийски полицейски началници и други общи полицейски материали.  През м. март 1951г. с Решение № 74 на Политбюро на ЦК на БКП се създава специално отделение към  Х|V-ти отдел на ДС за водене на отчет, съхраняване и ползване на специалния архив на МВР. Към този архив се отнасят архивите на полицията, разузнавателните и контраразузнавателните органи на царската армия, архивите на вече разпуснати политически партии, организации и центрове, архивни лични досиета на ръководния състав на МВРНЗ, полицейски, съдебни и затворнически досиета на членове на БКП  до  09.09.1944г. др.  Същата година е изготвена и утвърдена от министъра на вътрешните работи “Инструкция за реда на отчета, съхранението и ползването на специалния архив при ДС” /МЗ № 11638 от 04.07.1951г./.   Започва регистрирането на делата и изготвянето на справочна картотека с два раздела – за лица и за организации и групи. През м.май 1951г. са регистрирани първите лични полицейски дела, а през м.юни с.г. и първите общи дела.  През 1952г. излизат няколко Решения на Секретариата на ЦК на БКП и Заповеди на министъра на вътрешните работи за издирването и събирането на всички полицейски архиви, съхранявани в окръжните и околийски управления на МВР и изпращането им в отдел VІІІ-ми-ДС, отделение V-то. Едновременно с това се прибират и личните полицейски и затворнически досиета, общите материали от Дирекция на полицията и съдебните дела по ЗЗД, намиращи се в съдебната палата. В някои окръжни и околийски поделения на МВР  допълнително са открити полицейски материали, които са изискани на основание МЗ № 118 от 1953г. и № 1393 от 1954г.   Първото голямо попълнение на АМВР е през периода от 1951г. до 1955г., когато са получени около 5 вагона полицейски материали. Всички те са прегледани, разпределени по групи и регистрирани в съответните архивни фондове, а тези от тях, които не са представлявали оперативен интерес са заделени и предадени в Държавния архив. Такива са: лични досиета на кметове и общински служители; досиета на сдружения, кооперации, читалища, съюзи; общински регистри; ведомости; годишни течения на “Държавен вестник” и др. Лични досиета на криминални затворници са предадени на ДНМ, а на Централния партиен архив - документи на членове на ремсови и партийни активисти, извадени от полицейските и съдебни дела. Част от заделените документи са предадени и на Военния архив.  Във връзка с подобряване работата в “Полицейския архив” и създаване на по-добра организация, отчетност и контрол върху движението на архивните материали и молбите на граждани, през 1959г. е изготвен “Правилник-указател за работата в архива и картотека”.  1961г. е създадена и специална комисия за научно-техническа обработка на полицейския архив: фондиране, разкриване на архивните единици, изготвяне на исторически справки, инвентарни описи и класификационни схеми, изграждане на тематични картотеки и съставяне на каталози към тях. До 1963г. са прегледани и обработени  по-голяма част от постъпилите в Архива полицейски документи, а от 1964г. започва приемането и обработването на архивни документи, създадени от дейността на поделенията на МВР след 1944г.  В следващите години службата преминава през различни звена и поделения, като през 1963г. се извършват структурни и организационни промени в поделенията на ДС и отдел V ІІІ-ДС картотека и архив, съгласно Заповед № І-62 от 07.01.1963г., се преименува в самостоятелен отдел ІІІ-ти-ДС “Картотека и архив”.  Първият цялостен законодателен акт, определящ основните принципи на държавно организиране на архивното дело е издаването на Указ № 515 от 10.10.1951г. на Президиума на Народното събрание и създаването на Държавен архивен фонд  /ДАФ/ на НРБ. С ПМС от 18.04.1952г. е одобрен Правилник за архивното управление. Ръководният орган на ДАФ -“Архивното управление” е конституиран в структурата на МВР до 01.11.1961г., когато е прехвърлен от МВР към Министерство на просветата и културата.  Най-голямото постъпление на материали в АМВР е свързано с Решение № 273 от 21.03.1979г. на Секретариата на ЦК на БКП за приемането от Държавните архиви на няколко хиляди документи от фондовете на бившата Дирекция на полицията, МВРНЗ и политически партии и организации.  До 2010г.  в АМВР има 278 фонда, от които в 203 /”служебни”/ са оформени документите, създавани в резултат на управленческата и административната дейност на структурите на Министерството на вътрешните работи от 1944г. до наши дни, а в останалите 75 фонда /”оперативни”/ – документите на Дирекция на полицията и  МВРНЗ.  Общият брой на съхраняваните архивни единици само в АМВР-София е около 650 000, равняващи се на 4500 линейни метри.  До края на 1989г. достъпът до документите в АМВР е ограничен. След утежнена процедура, за изследователски и пропагандистки цели, по ограничен кръг от теми,  са предоставяни малка част от тях.  Във връзка с демократичните промени след 1990г. структурата на МВР и специализираната служба “Архив”- МВР е съобразена с новите обществено-политически процеси, които протичат в страната.  Приетият от 38-то Народно събрание през 1997г. Закон за достъп до документите Приетият от 38-то Народно събрание през 1997г. Закон за достъп до документите на бившата ДС /ЗДДБДС/ позволи достъп на граждани и до част от “оперативните” фондове на МВР, свързани с дейността на Държавна сигурност.  От 1992г. до 2014г.  към АМВР е и специализираният Музей на МВР, който извършва събирателска дейност на илюстративен и веществен материал, свързан с историята на МВР и ежегодно организира тематични изложби.   Архивът на МВР е орган за управление на Държавния архивен фонд и като такъв съхранява постоянно архивните документи на министерството в съответствие с държавната архивна политика и под методическото ръководство на Главно управление на архивите.  Съгласно действащия ЗМВР Дирекция “Информация и архив” съхранява, обработва и предоставя за ползване документи от архивните фондове на МВР, които Министърът на вътрешните работи управлява чрез ДИА-МВР.   В информационното обслужване на гражданското общество Архивът на МВР не отстъпва на нито един архив с постоянен състав на документи при широк достъп до архивните фондове, регламентиран с утвърдени вътрешно-нормативни актове. През последните  години достъп до информация са получили хиляди граждани, редица държавни институции, организации, изследователи и представители на средствата за масово осведомяване.  В процеса на изпълнение на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагането му обемът на архивните документи, определени за постоянно запазване с историческа стойност непрекъснато ще се увеличава, а оттук и засилване на обществения интерес към тях.