 |
| ТОДОР БУРМОВ- изявен участник в борбата за църковна и национална независимост, общественик, политически деец, журналист, публицист, утвърден администратор от висок ранг, първи вицегубернатор на София в свободна България. Министър-председател и министър на вътрешните работи - 5.07.1879 г. - 24.11.1879 г. |
 |
| ГЕОРГИ ТИШЕВ - първият началник на полицейско-административното отделение при МВР |
 |
| Първите полицаи в Самоков, 1879 г. |
 |
| Х. КЕКЕРОВ - първият полицмейстер на София, 1879 г. |
 |
Полицаи в София пред Черната джамия , 1879 г.
Възстановяването на Търновската конституция и ликвидирането на режима на пълномощията позволяват изграждането и развитието на полицията. С приетия Устав за полицейската стража през 1883 г. се конституционализират органите за ред и сигурност.
Влезлият в сила от 12 декември 1889 г. Закон за полицията бележи нов етап в развитието на полицейската институция . Тя остава в подчинение на министъра на вътрешните работи със задачи:
• да бди за изпълнението на законите и правителствените разпоредби
• да пази реда и обществената безопасност
• да помага при събирането на данъци.
Полицейската дейност е децентрализирана и съсредоточена в ръцете на окръжните управители, столичния градоначалник, околийските и градските началници, приставите, старшите и младшите стражари.
През 1890 г. се приема "Правилник за приспособление Закона за полицията". В него се конкретизират въпроси, свързани с униформата, въоръжението, делопроизводството в полицейските учреждения и дисциплинарните наказания на стражарите. |
 |
 |
 |
| НИКОЛА СЛАВКОВ - столичен градоначалник /1895-1898 г. / |
| НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ е роден на 21 юни 1851 г. в Свищов. Емигрант в Сърбия и Русия. В Одеса се среща с Христо Ботев, участник в БРЦК, член на Западния революционен окръг в подготовката на Априлското въстание. Януари 1876 г. е арестуван. Войната го заварва в затвора. Преводач по време на войната. След Освобождението е секретар на русенския полицмейстер, чиновник за особени поръчки при русенския губернатор, полицмейстер на Варна, окръжен началник на Осман - Пазарски окръг, първи околийски началник на същата околия, севлиевски окръжен управител и столичен градоначалник в края на века - 1895-1898 г. |
 |
| Стражари от Пловдив, 1886 г. |
 |
Столичното градоначалство през 1903 г., градоначалник Г. Бостанджиев
През 1907 г. влизат в сила "Закон за столичната полиция"; "Правилник за подготвителния курс на полицейските стражари"; "Правилник за полицейския затвор" и "Правилник за службата в адресното бюро", станали нормативна основа за изграждането на полицията като институция. Въвеждат се нови, модерни за времето си, методи на работа: фотография, антропометрия, дактилоскопия, регистрация на престъпниците; адресна служба и полицейска подготовка.
Дейността на полицията се извършва от три отделения - административно, съдебно и обществена безопасност.
След обявяването на независимостта на България през 1908 г. полицията се утвърждава като всеобхватна за царството институция. От 1 януари 1912 г. този процес продължава в рамките на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. |
 |
| Щат на столичното градоначалство , 1907 г. |
 |
| Структура на столичното градоначалство според Закона за столичната полиция от 1907 г. |
 |
| Скици, в които се показва как се вземат мерки от човешкото тяло при въвеждането на антропометричния метод в полицията |
 |
ТОМА ВАСИЛЬОВ /1855-1936/ - виден полицейски служител, администратор и общественик. Работи в МВР като подначалник на отделение; началник на полицейско-административното отделение, главен секретар на министерството /цели 16 години при 14 министри/; окръжен управител. Почти всички нормативни актове , инструкции и наредби , издадени от МВР за период от над 30 години, са плод и на неговия труд.
Законът за администрацията и полицията от 4 юли 1925 г. отменя всички текстове, уреждащи организацията на полицията до тази дата и поставя начало на следващ етап в нейното развитие.
Осъществява се реорганизация на полицейските учреждения с цел единство, специализация и централизация на полицейската дейност в страната.
Извършват се основни промени в личния състав. СЪЗДАВА СЕ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА.
Задачи на държавната полиция:
- да поддържа обществения ред и вътрешната безопасност;
- да пази свободата, неприкосновеността, живота и имота на гражданите , добрите нрави, общественото здраве;
- да предотвратява и открива престъпления, да събира доказателства за тях;
- да издирва и залавя престъпници и да ги предава на съдебните власти;
- да привежда в изпълнение полицейските мерки и наредби. |
 |
| ИВАН КОВАЧЕВ - първият директор на полицията /15.05.1925 г.- 31.07.1927 г. ; 10.02.1935 г. - 18.05.1935 г./ |
 |
| София, Дирекция на полицията, 1925 г. |
 |
Структура според закона от 1925 г.
На 4 септември 1934 г. влиза в сила Наредбата - Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията и полицията . Засилва се централизацията на полицейската дейност в страната. За първи път ясно се разграничават полицейските органи и тяхното подчинение. Установява се и служебната йерархия в полицията. |
 |
Реконструкцията на полицейската институция в България завършва с влизането в сила от 23 юли 1937 г. на Наредба - Закон за държавната полиция. Утвърждава се структурата на единна държавна полиция. Предприети са радикални изменения в нейната организация и дейност .
Член 10 от Наредбата - Закон постановява: "Орган на полицията е всеки български гражданин, който със заплата или без заплата, постоянно или временно, по назначение или по задължение, с клетва или без клетва е натоварен да изпълнява полицейска служба. В изпълнение на тази си дейност полицейският орган е длъжен да посвети всичките си физически, нравствени и умствени сили за изпълнение на поверената му служба, като бъде готов винаги на самоотричане и самопожертване."
По предложение на софийския градоначалник о.з. подполковник Георги Кисьов, министърът на вътрешните работи и народното здраве генерал - майор Иван Русев нарежда на столичния градоначалник и на окръжните управители : "За патронен празник за цялата полиция в царството се определя Св. Архангел Михаил - 21 ноември." Така за първи път празникът на българската полиция се чества на 21 ноември 1924 г.
С решение № 79 от 28 февруари 1992 г. на Министерския съвет 5 юли се обявява за професионален празник на служителите от Министерство на вътрешните работи. |
 |
| Знамето на полицията, 1933 г. |
| Конна полицейска част на парад |
 |
София, Автомобилната рота на парад , 1940 г.
Сведения за съществуване на полицейски музей датират от 1925 г. През 1936 г. е открита музейна сбирка, разположена на I етаж на новата сграда на полицейското училище, на бул. "Константин Стоилов " № 1 в София.
През 1941 г. в Полицейския дом на площад "Възраждане" е уредена постоянна изложба. В нея се представени нашумели криминални и политически случаи, разкрити от полицията.
До месец януари 1942 г. към Дирекция на полицията е съществувало самостоятелно бюро "Полицейски музей и паметници."
С новия щат от месец април 1942 г. към Централното управление на Дирекция на полицията е създадена служба "Учебно дело, полицейска просвета, паметници и музеи ". Тя си поставя за задача: “Уредба и поддържането на полицейски музей при Дирекция на полицията и полицейските учреждения, които ще бъдат едно съществено помагало за подготовка на бъдещите полицаи." |