Навигация
|
Противодействие на тероризма
Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Н А Ц И О Н А Л Е Н Д О К Л А Д
Международната общност днес с основание дефинира заплахата от международния тероризъм като обща за всички държави и цялото човечество. Република България се ръководи от оценката на Съвета за сигурност на ООН, че терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември, както и който и да е акт на международен тероризъм, представляват заплаха за мира и сигурността. При това заплаха, която може да стигне агресивност и мощ, способни да разстроят междудържавното общуване, търговските връзки, научния и културния обмен и да накърнят свободата на човешкия дух. Република България осъжда всички прояви на тероризъм, национални или с международен характер и независимо дали те са провокирани от политически, религиозни, етнически или социални подбуди.
Българската страна се обявява за международна недопустимост на тероризма под каквато и да е форма. Взетите от Съвета за сигурност на ООН решения за борба с тероризма, на първо място резолюция 1373, предприеманите от други влиятелни международни организации мерки, както и ефективното прилагане на международното законодателство, би трябвало да доведат до кодекс на национално и международно поведение на държавите, насочено към оперативно и наказателно преследване на подбудители, извършители и помагачи на тероризма. В качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност с мандат от 1 януари 2002 г. Република България ще продължи да съдейства най-активно на международното сътрудничество за пресичане и поставяне извън закона на тероризма. Българската страна е също готова да допринесе за изработване и приемане на нова всеобхватна конвенция за борба с тероризма.
Парламентът и правителството на Република България единодушно и категорично се обявиха за създаването на глобална коалиция за борба с тероризма и одобриха предоставяне от българска страна на логистични улеснения и съдействие на коалицията. България подкрепи решението на Северноатлантическия съвет от 4 октомври 2001 г. и се присъедини към Плана за действие на Европейския съюз от 21 септември 2001 г., както и към Декларациите на Европейската министерска конференция (Брюксел) и на Срещата на най-високо равнище (Варшава) за борба с тероризма. България участва също в Плана за действие на ОССЕ срещу тероризма, приет от Съвета на министрите в Букурещ.
Република България е сред държавите, за които заплахата от международен тероризъм има геостратегическо измерение, предизвикващо непрекъсната най-сериозна загриженост. Спецификата на кръстопътния район на Югоизточна Европа и особено незатихналите докрай огнища на напрежение и въоръжен конфликт в Западните Балкани са хранителна среда за рецидиви на международен тероризъм, организирана престъпност и незаконен трансграничен трафик.
В този контекст властите на Република България работят последователно, за да не се допусне територията на страната да бъде използвана от чуждестранни и международни терористични организации, както и да бъдат предотвратени опити за установяване на канали между организирани престъпни структури в страната и международни терористични групи и мрежи. Тези действия на национално равнище произтичат и от Единната стратегия за противодействие на престъпността, приета от правителството на Р България през 1998 г. В изпълнение на резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН беше спешно разработен и приет национален „План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България”.
По-конкретно, в изпълнение на съдържащите се в резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН разпоредби за предотвратяване и пресичане на терористични актове, правителството на Р България предприе следните мерки:
1 (а) Предотвратяване и пресичане на финансирането на терористични действия
Основната задача на всички компетентни български институции, както преди и особено след 11 септември 2001 г., е стремежът за осъществяване на активни мероприятия по предотвратяването и пресичането на достъпа до финансиране на терористичните групи и организации. Предприемат се конкретни мероприятия за предотвратяването на възможността от българска територия да се предоставят финансови средства, финансови активи или икономически ресурси, финансови или други свързани с това услуги, пряко или непряко, в полза на лица, които извършват или се опитват да извършат, подпомагат или участват в извършването на терористични актове; на структури, притежавани или контролирани, пряко или непряко, от такива лица и от лица и структури, действащи от името на такива лица или по техни насоки.
Освен преглед и осъвременяване на правната база, отнасяща се до борбата срещу тероризма, бяха предприети конкретни практически стъпки в тази насока, а именно:
- от компетентните органи са актуализирани конфиденциалните списъци на терористични организации, които могат да извършат такива действия на и от територията на Република България;
- с направените изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (приет през 1998 г.), в сила от началото на 2001 година, е разширен кръгът на лицата, задължени да идентифицират клиентите си и да докладват на Агенция „Бюро за финансово разузнаване” съмнителни операции и сделки, чрез включване в него на БНБ, митническата администрация, централния депозитар, спортните организации, пенсионните фондове, продавачите на автомобили по занятие и др.; определен е по-нисък праг за идентифициране на клиенти при обмяна на валута в брой. Прецизно е регламентиран извънсъдебният достъп на Агенция „Бюро за финансово разузнаване” до информация, представляваща банкова, служебна и търговска тайна и особено в случаите, когато са получени запитвания от чуждестранни финансово-разузнавателни звена. Стриктно са определени информационните потоци – по направление и съдържание, като изрично е създадено законово задължение за служителите на Агенция „Бюро за финансово разузнаване” да опазват сведенията, станали им известни по служба. Важно значение има предоставянето на Агенцията на самостоятелни контролни функции, включително контрол на място на задължените лица. Финансовото разузнаване е обособено в самостоятелна администрация – Агенция към министъра на финансите.
От Агенцията „Бюро за финансово разузнаване” при Министъра на финансите е изготвен план за работа, по който към настоящия момент са извършени и продължават да се извършват следните действия:
1. Съвместно с Управление „Банков надзор” на Българска народна банка (БНБ) са организирани проверки в търговските банки за притежаване на сметки или извършени операции от или в полза на 502 физически и юридически лица, подозирани във финансиране на терористични организации или дейности, предоставени на българската страна от компетентните власти на САЩ /включително тези, които се съдържат в изпълнителните заповеди на Президента на САЩ/, с оглед незабавно идентифициране и блокиране на техните активи. Въпреки щателните проверки, към този момент такива сметки не са открити.
2. Съвместно с БНБ, органите на Министерство на вътрешните работи (МВР), Агенция „Митници” и други са организирани проверка на списъци, включващи 412 физически лица и организации, получени от съответните компетентни служби на страните от антитерористичната коалиция.
3. Осъществява се повторен анализ на информацията, получена на основата на действия, предприети съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари от Агенция „Бюро за финансово разузнаване”, която няма пряко отношение към закона, но би могло да се предполага, че е свързана с операции и лица от рискови по отношение на финансирането на терористичната дейност държави.
В държавната фирма „Български пощи”-ЕАД са направени необходимите проучвания за противодействие на заплахата и са координирани всички взаимодействия на национално ниво (Национална служба за сигурност, Дирекция оперативно-техническо издирване-МВР, Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), Гражданска защита) и международно ниво (МБ БПС и Централно Европейската група към Всемирен пощенски съюз /ВПС/). Утвърдени и разпространени са разпоредби за действие и отчет на събитията. Възприети са мерки и методики, разпространени по линията на ВПС и опита на американската пощенска администрация. Въведен е Бюлетин за събитията - за констатирани вложения. БП-ЕАД продължава да осъществява задълженията си съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари в синхрон с БФР/МФ. “Български пощи”-ЕАД е предприела също мерки за засилване физическия контрол на всички пощенски обекти; оценка на инвестициите за въвеждане на видео-контрол и контрол на достъпа в най-важните, международни експедиции; оптимизирана е част от технологията на взаимодействие с Митници, МВР и др.
(в) Предприети законодателни мерки за преследване и наказване на финансирането на терористични действия
Българското наказателно право предоставя съществени законови възможности за преследването и наказването на финансирането на терористичните актове. Във връзка с това особено значение имат институтите на Наказателния кодекс „приготовление” и „съучастие”. По-конкретно, Наказателният кодекс предвижда като съучастници да се наказват помагачите в извършване на умишлено престъпление (респективно терористичен акт), т.е. тези, които умишлено са улеснили извършването на престъпленията чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин (чл.20 на Наказателния кодекс).
Освен това при повечето престъпления с терористичен характер, като диверсия, убийство и повечето общоопасни престъпления, е предвидено да се наказва и приготовлението, което включва “подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение” (чл.17 на Наказателния кодекс). Приготовлението (вкл. финансирането) към повечето общоопасни престъпления, които по същество представляват терористични актове, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години (чл. 356а на Наказателния кодекс).
Наказателният кодекс е определил престъпни състави и наказания за деянията, които съставляват терористични актове по съответните конвенции на ООН, и действащата наказателноправна уредба на тези престъпни актове в голяма степен е съобразена с международните стандарти. Състави на различни престъпления, които могат да се определят като терористични актове, се съдържат в особената част на Наказателния кодекс, а именно в Глава първа „Престъпления против Републиката”, Глава втора „Престъпления против личността” и Глава единадесета „Общоопасни престъпления”. Повечето от тези престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс, т.е. се наказват с лишаване от свобода повече от пет години.
В изпълнение задълженията, произтичащи от подписаната и ратифицирана от Република България Конвенция за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, през 1996 г. в Република България е приет първият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). През 1997 г., е прието изменение и допълнение в особената част на Наказателния кодекс, чрез което се криминализира изпирането на пари (чл.253 от НК). Съгласно приетия през 1998 г. нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, законодателят възприе концепцията за самоорганизиране на финансовата система в предотвратяването и разкриването на опитите за използването й за целите на изпирането на пари. Предвидено е институцията, оторизирана с основните функции, свързани с превенцията срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, да бъде създадена като част от самата финансова система и да бъде включена в състава на Министерството на финансите.
Българската държава предприема необходимите законодателни и практически мерки, които гарантират от една страна, че всяко лице, което участва във финансирането, планирането, подготовката или извършването на терористични актове или в подкрепата към терористични актове, отговаря пред органите на правосъдието, и от друга гарантират, че в допълнение към всички други мерки срещу тях, такива терористични актове се третират като тежки криминални престъпления от вътрешното законодателство и разпоредби и че наказанията надлежно отразяват тежестта на такива терористични актове.
(с) Предприети мерки по замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции
За “замразяването” на финансови активи на лица, които извършват или се опитват да извършат терористични актове, или пък участват или подпомагат извършването на терористични актове; на структури, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица и от лица и структури, действащи от името на такива лица и структури или по техни насоки, включително финансови средства, извлечени или създадени чрез собственост, притежавана или контролирани пряко или непряко от такива лица и свързани с тях лица и структури се прилага чл. 185 “Задължения за вземане мерки за предотвратяване на престъпления” от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който “прокурорът и следователят са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление (включително терористичен акт), за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението”.
В приетия през 1998 г. Закон за мерките срещу изпирането на пари се предвижда възможността министърът на финансите, по предложение на директора на “Бюрото за финансово разузнаване”, да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, за което се уведомява прокуратурата (чл. 12). Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът се произнася по искането в срок от 24 часа. Възникналата след терористичните удари на 11 септември 2001 г. нова ситуация налага преразглеждане на съществуващата законовата база. Предвижда се разработването на нова система от мерки, включващи изменения и допълнения в действащи превантивни закони като цитирания по-горе или създаването на нов закон /вж. 1. (е)/.
Конкретен пример за предприети мерки за замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции е приетото на 27.03.2000 г. от Министерския съвет на България Постановление №39 за изпълнение на резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност, в което се предвижда „замразяване” на финансовите ресурси, притежавани или контролирани от групировката „Талибан”.
На 12.12.2001 г. е прието специално Постановление на Министерския съвет, отнасящо се до прилагането на резолюция 1373 (2001), с което се замразяват по съответния ред финансовите средства и другите финансови активи или икономически ресурси на физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия. С Постановлението се замразяват и финансовите средства на трети лица, които са получени или произхождат от имущество, притежавано или контролирано пряко или непряко от физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия.
(d) Предприети мерки за пресичане на финансирането на терористични действия
От страна на Агенцията „Бюро за финансово разузнаване” при Министъра на финансите са предприети и други мерки, освен изброените в подточка (а), за пресичане на финансирането на лица или организации, които извършват или се опитват да извършат терористични действия:
1. Подготовка на разширяването на обхвата на системата за докладване на операции и сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари чрез включване в нея на финансовите средства, за които се предполага че са свързани или ще бъдат използвани за тероризъм. Това се постига чрез допълване на системата от критерии, задължаващи финансовите институции и финансовите посредници да докладват за съмнителни операции и сделки, като се обърне особено внимание на:
• пълната и изчерпателна информация за идентифицирането на лица, операции и сделки, особено на тези от и към държави и територии, в които не действат ефективни системи за противодействие на изпирането на пари и финансирането на терористична дейност;
• мониторинга на финансовите средства, депозирани „кеш” в банките, включително и при представени митнически декларации за законно пренасяне през българската граница;
• незабавното докладване на операции и сделки на юридически и физически лица, за които съществуват данни, че са свързани пряко или контролирани от структури, въвлечени във финансирането на терористични дейности.
2. Разработва се система от критерии за идентифициране и докладване на финансовите операции на организации с идеална цел, целящи отклоняване на легитимни средства за финансиране на терористична дейност.
3. Разработват се и се прилагат мерки за идентифициране на нелегитимни системи за алтернативно разплащане.
4. В текущ порядък се въвеждат списъци на физически и юридически лица, получавани от Агенция „Бюро за финансово разузнаване” по линията на международния обмен на финансово-разузнавателна информация, с оглед задължително за докладване от банките на техните операции и сделки.
(е) Планирани законодателни мерки
На 10 декември 2001 г. Министерският съвет прие Решение № 804 за ратифициране на Конвенцията за борба с финансирането на тероризма, приета на 9. 12. 1999 г. Предстои Народното събрание на Р България да ратифицира конвенцията. С оглед на ефективното й прилагане след нейното ратифициране се предвижда изменение на Наказателния кодекс и на други вътрешноправни нормативни актове, както и приемането на нови такива, за привеждане на законодателството на Република България в съответствие в съответствие с разпоредбите на членове 4, 5, 8 и 18 от Конвенцията. Тези промени са предстоящи в българското законодателство, ще се отразят последните препоръки от съвещанието на FATF, проведено на 31.10.2001 г. и в скоро време Република България ще се присъедини към нея.
В предстоящите изменения и допълнения на Наказателния кодекс е предвиден специален текст за тероризма, с който се цели криминализиране на събирането или предоставянето, по какъвто и да е начин, на средства с цел осъществяване на терористичен акт или със знанието, че те ще бъдат използвани с такава цел, и предвиждане на отнемане средствата-предмет на това деяние. Подготвят се и изменения и допълнения на Наказателния кодекс, с които се въвежда наказване на приготовлението и към следните престъпления, които могат да съставляват терористични актове: чл.142 и 142а (отвличане и противозаконно лишаване от свобода); чл. 337 (незаконно производство, търговия, пренасяне, внасяне или изнасяне на взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси); чл.356е и 356з, ал.2 (някои престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели).
Подготвен е проект на специален наказателен състав за тероризъм и финансиране на тероризма, предвиждащ и отнемане на средствата за финансиране на терористични актове (проект на нов чл.108а на Наказателния кодекс), както и предложения за наказване на приготовлението към някои престъпления, които могат да съставляват терористични актове (отвличане и противозаконно лишаване от свобода; незаконно производство, търговия, пренасяне, внасяне или изнасяне на взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси; и някои престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели), който след задължителните процедури на внасяне и обсъждане, ще бъде приет от Народно събрание.
Предстои, също така, изготвяне и приемане на специален закон („Закон за борба с тероризма”), с който се въвежда механизъм за замразяване на финансови активи, принадлежащи на лица, които финансират терористични актове (и други тежки престъпления), както и отнемане (конфискация) на собственост, която е придобита, използвана, предназначена или предоставена за финансиране на тероризъм, терористични актове или терористични организации.
Министерството на финансите подготвя предложение за законодателни промени, чрез които да бъде създадена нормативна рамка на механизъм за наблюдение на финансовите потоци с оглед предотвратяване използването на финансовата система на Република България за финансиране на терористични актове. Този проект ще обхване изменения и допълнения в действащи превантивни закони като Закона за мерките срещу изпирането на пари или създаването на нов закон. Системата за наблюдение ще включва идентифициране на субекти, свързани с подозрение за финансиране на терористична дейност, събиране на допълнителна информация, анализирането й и предаването й на правоохранителните органи.
Клаузи относно осъществяване на сътрудничество в борбата срещу финансирането на тероризма се съдържат в редица двустранни и многостранни международни споразумения, по които Р България е страна.
2 (a) Действащи законодателни и други мерки за възпрепятстване набирането на членове на терористични групи и снабдяването на терористите с оръжие
Във връзка с прякото организиране, подготовка, снабдяване и въоръжаване на тероризма, българското законодателство категорично определя като престъпление предоставянето на каквито и да било форми на подпомагане, активно или пасивно, на структури или лица, замесени в терористични актове, набирането на членове за терористични групи и доставките на оръжия за терористи.
Набирането на членове на терористични групи и доставките на оръжие за терористи се наказват като приготовление към съответния терористичен акт или помагачество за неговото извършване. Освен това, незаконните доставки на оръжие могат да се наказват като общоопасни престъпления (чл. 337 и 339 на Наказателния кодекс) или квалифицирана контрабанда (чл.242).
Освен това, в приетото на 29.11.2001 г. специално Постановление на Министерския съвет, отнасящо се до прилагането на резолюция 1373 (2001), изрично се забранява набирането по какъвто и да е начин на членове на терористични групи от български физически или юридически лица или на територията на Република България, както и продажбата, снабдяването или трансферът от български физически или юридически лица или на територията на България на всички видове въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид на физически или юридически лица, които участват в подготовка или извършване на терористични актове.
Към кабинета на министър-председателя работи Съвет по сигурността. Функциите на Съвета по сигурността са определени в Концепцията за национална сигурност (ДВ бр. 46/1998 г.) и нормативно са закрепени с Постановление на Министерския съвет № 216 от 29.09.1998 г.. Членове на съвета са министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, заместник-министрите на външните работи и отбраната, главния секретар на МВР и Директорите на Националната разузнавателна служба и НСС. Съветът по сигурността обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите; координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становище по разпределение на ресурсите; предлага решения в условия на криза. Съветът по сигурността е и основната институция, определяща държавната политика в областта на борбата с тероризма.
По отношение борбата с тероризма съществува междуведомствен механизъм за събиране, обработване и разпространение на информация за приготовление или извършване на терористични действия. Информацията за тази дейност постъпва от разузнавателните служби, национална служба „Сигурност” при МВР и Министерство на икономиката, което издава лицензи за търговска дейност и за извършване на търговски сделки с оръжие.
Борбата с тероризма е една от основните функции на Национална служба за борба с организираната престъпност при МВР, в чиято дирекция от 1991 г. е обособено и функционира направление с две специализирани звена - за борба с вътрешния и международен тероризъм. Задачите и дейностите на тази единица са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за МВР и в съответствие с реда за осъществяване на международното полицейско сътрудничество в МВР, служителите на направление “Контратероризъм” осъществяват пряк информационен обмен и оперативно взаимодействие със съответните правоохранителни служби на други държави. В рамките на изпълнявания План за институционално изграждане на НСБОП, направлението за борба с тероризма ще бъде обособено като информационен и координационен център на правоохранителните служби.
Предварителното процесуално разследване на актове на тероризъм са извършва от следователите на Специализираната следствена служба и 28 Окръжни следствени служби, които са в състава на съдебната власт.
Специализираната следствена служба разследва терористичните актове, извършени в чужбина, актовете на политически мотивиран тероризъм, а така също случаите на отвличане и противозаконно лишаване от свобода на лица, ползващи се с международна защита, вземане на заложници, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнение на определени, условия, извършване на наказуеми деяния срещу сигурността на полетите в гражданската авиация, предвидени в съответните конвенции. Тази служба изпълнява чуждестранни поръчки за правна помощ, отнасящи се до процесуално разследване на актове на тероризъм. В състава й има специализирани следователи, разследващи терористични деяния.
Компетентните български институции, ангажирани пряко с борбата срещу престъпността и с цел активно противопоставяне на тероризма във връзка с Резолюция 1373 разработиха и изпълняват „План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България”. За изпълнение му, освен досегашните, са предприети и допълнителни мерки в следните основни насоки:
1. Създаване на строг режим и контрол върху общоопасните средства чрез разширяване на изискванията към лицата, кандидатстващи и притежаващи огнестрелно оръжие и боравещи с взривни вещества и други общоопасни средства и повишаване контрола върху тях.
2. Активно противодействие на престъпленията, свързани с използване на взривни вещества чрез оперативни мероприятия.
3. Провеждане на комплексни охранителни обследвания на обекти, в които се съхраняват взривни вещества, силно действащи отрови, радиоактивни и други общоопасни средства.
Контролира се стриктното спазване на законовите норми по отношение снабдяване на корабите, плаващи под българско знаме, като се прилагат Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/ и Указа за търговско корабоплаване /УТК/. Процедурата за назначаване на чужди граждани за работа на български кораб предвижда разрешение от министъра на транспорта и съобщенията. При издаване потвърждение на свидетелството за правоспособност на чуждия гражданин се извършва запитване до администрацията, издала документа за неговата автентичност;
С Наредба № 7/2001г. на Министерството на транспорта и съобщенията се уреждат условията и реда за посещение, маневриране на кораби и други плавателни средства в пристанищата и рейдовете на Република България и свързания с това режим на товарене и разтоварване. Контрол по спазване на изискванията на Раздел 8 от Наредбата не допуска участието на нелицензирани фирми, или нерегламентирани опасни товари за обработка в българските пристанища.
Предстои в най-скоро време правителството да внесе в Народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба /1996г./, с цел засилването на националните механизми в тази област. Предложените промени са насочени към усъвършенстване на администрирането на лицензионните и разрешителните режими, както и ефективното прилагане на международните ангажименти на страната в тази област. Подобрява се контролът върху неосезаемите трансфери на технологии, както и върху посредническата дейност, свързана с външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, чрез въвеждане на режим на регистриране и лицензиране на фирмите, извършващи посредническа дейност.
(в) Мерки за предотвратяване извършването на терористични актове, в т.ч. чрез ранно предупреждение на други държави и размяна на информация
От особено значение за сигурността на Р България е защитата на АЕЦ „Козлодуй” от несанкционирано посегателство върху ядрения материал по време на неговото използване, съхранение и транспортиране и извършването на саботаж срещу ядрените съоръжения и материал. За целта е създадена концепция за физическа защита на базата на заплахата за АЕЦ, определена от Националната служба за сигурност и категорията на ядрения материал. Системата за физическа защита на АЕЦ „Козлодуй” е организирана на базата на изискванията на Наредба №6/06.08.1993 г. и INF CIRC/225/REV 4 на МААЕ и предвижда административни и технически мероприятия.
С цел предотвратяване на извършването на терористични актове, включително чрез отправяне на ранни предупреждения към други държави чрез размяна на информация, от компетентните органи в министерствата и ведомствата, имащи отношение към този процес, са разработени конкретни мерки в тази връзка. В системата на Министерството на вътрешните работи е изграден оперативен щаб за бързо реагиране при получаване на сигнали за заплаха от терористични актове.
Беше подобрено взаимодействието между компетентните служби на МВР за придобиване на изпреварваща информация за подготовка и извършване на терористични актове върху особено важни обекти в т.ч. и дипломатически представителства. В обектите от особено значение охраната е от органи на МВР и лицензирани охранителни фирми.
Беше подобрен обменът на информация с аналогични звена от страните членки на НАТО и държавите от антитерористичната коалиция по отношение на борбата с тероризма. Утвърдени са инструкции за действия на дежурните при извънредни и критични ситуации и начина за взаимодействие и информиране на органите на МВР, Гражданска защита, Пожарна и аварийна безопасност. Провеждат се ежедневни инструктажи за работа, с цел недопускане на случаи, граничещи с елементи на тероризъм, които биха довели до подготовка и извършване на действия свързани със сигурността на железопътната инфраструктура и безопасността на пътници и товари.
В гражданското въздухоплаване е изградена система от мерки за сигурност на гражданското въздухоплаване, съответстваща на Стандартите и Препоръките на Анекс 17 от Конвенцията на Международната организация на гражданската авиация /ИКАО/. Системата е регламентирана чрез Закона за МВР, Закона за гражданското въздухоплаване, Наредба № 17/99г. Предвижда се и засилване на мерките за сигурност при повишаване на вероятността от възникване на акт на незаконна намеса. Действия в тази посока бяха предприети още на 11.09.2001г. в съответствие с Анекс „Л” от Документ 30 „Сигурност” на ЕСАС.
Държавна агенция „Гражданска защита” участва в изградената автоматизирана система за радиационен мониторинг, предназначена за ранно предупреждаване при ядрени аварии и при трансгранични замърсявания с радиоактивни вещества.
В рамките на Процеса за Гражданско-военно аварийно планиране за страните от Югоизточна Европа е изготвено Споразумение за създаване на Съвет на началниците на институциите,, отговорни за защитата на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Към настоящия момент Споразумението е подписано от България, Хърватска, Словения и Македония. Освен страните, подписали споразумението, в тестовете, провеждани с цел съкращаване времето за реакция на съответните страни, участват Албания, Румъния, Гърция и Турция.
Предстои ратифицирането от българска страна на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за правна помощ по наказателни дела, които предвижда ранни предупреждения към други държави чрез обмен на информация.
(с) Отказ на представяне на убежище на терористи
Република България, чрез своята правна система и предприетите практически мерки, не допуска даване на убежище на лица, които финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове или предоставят убежище на такива лица.
Съгласно действащия Закон за бежанците, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на ООН, каквито безспорно са терористичните актове (чл.13, т.3 във връзка с чл. 1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.). Тази, както и други разпоредби на Закона за бежанците по чл.13 се прилагат ефективно, за да бъде отказвано убежище на лица, които финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове.
При постъпване на искане за екстрадиция, Министерството на правосъдието, като централен орган по Европейската конвенция за екстрадиция, изпраща съобщение до Агенцията за бежанците с цел предотвратяване предоставянето на статут на бежанец на лице, планирало, подпомогнало или участвало в извършването на терористични актове.
Заедно с това, Допълнителният протокол към Европейската конвенция за екстрадиция, раздел І, чл. 1а изключва престъпленията срещу човечеството като основание за отказ от екстрадиция на политическо основание.
(d) Предотвратяване на дейности на терористи на територията на Република България
Чрез предприемане на законодателни и практически мерки българската държава осъществява ефективен контрол срещу използването на територията й от тези, които се стремят да финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове, за такива цели, срещу други държави или техните граждани.
Българският Наказателен закон съдържа специални разпоредби, инкриминиращи използването на територията на страната за подготовка или извършване на терористични актове срещу други държави (чл. 356б на Наказателния кодекс). Освен това, в чл.10, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България е предвидено недопускане на територията на страната на чужди граждани, за които има данни, че се готвят да извършат терористични действия.
(е) Предприети стъпки за обявяване на терористичните действия за сериозно криминално престъпление
Според българското законодателство /Наказателен кодекс/ субект на терористични действия могат да бъдат както отделни лица, така и групи или организации. В най-широк смисъл законът обхваща всички хипотези на терористични действия, предвидени в международните актове. Те се отнасят до престъпления, извършени на борда на самолети, до предотвратяване на нарушения, застрашаващи сигурността на въздушния трафик, срещу вземане на заложници, защита на ядрения материал, екстрадиция на лица, извършили терористични актове. Криминализирано е приготовлението към, или създаването на група или организация на българска територия, за извършване на престъпление в чужбина с използване на експлозиви, вземане на заложници, застрашаване безопасността на гражданската авиация, общоопасно замърсяване на околната среда.
Българската държава предприема необходимите законодателни и практически мерки така, че всяко лице, което участва във финансирането, планирането, подготовката или извършването на терористични актове или в подкрепата към терористични актове, отговаря пред органите на правосъдието, и гарантират, че в допълнение към всички други мерки срещу тях, такива терористични актове се третират като тежки криминални престъпления от вътрешното законодателство и разпоредби и че наказанията надлежно отразяват тежестта на такива терористични актове.
Наказателният кодекс е определил престъпни състави и наказания за деянията, които съставляват терористични актове по съответните конвенции на ООН, и действащата наказателноправна уредба на тези престъпни актове в голяма степен е съобразена с международните стандарти. Състави на различни престъпления, които могат да се определят като терористични актове, се съдържат в особената част на Наказателния кодекс, а именно в Глава първа „Престъпления против Републиката”, Глава втора „Престъпления против личността” и Глава единадесета „Общоопасни престъпления”. Повечето от тези престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс, т.е. се наказват с лишаване от свобода повече от пет години.
Състави на престъпления по българския Наказателен кодекс, които съставляват терористични актове са:
- лишаване от живот и тежката телесна повреда на държавен или обществен деятел, както и причиняването на смърт на едно или повече лица (чл. 96);
• лишаване от живот и тежка телесна повреда на представител на чужда държава (чл.99);
• унищожаване и повреждане на обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество (чл.106);
• убийство на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита, както и убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина (чл.116, ал.1, т.1 и 6);
• палеж на сграда, или друго имущество със значителна стойност, с квалифициран състав, включително повреждане или унищожаване на обектите по чл.330 чрез взрив (чл.333);
• причиняване на наводнение, с което се излага на опасност животът или имотът на другиго (чл.334);
• повреждане на подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, както и на кораб, с което се създава опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот (чл.340, ал.1);
• разрушаване на въздухоплавателно средство в експлоатация или причиняване на повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет (чл.340, ал.2);
• поставяне във въздухоплавателно средство на устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет (чл.341а, ал.1);
• застрашаване сигурността на въздухоплавателно средство в полет (чл.341а, ал.2);
• извършване на насилие спрямо лице на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на въздухоплавателното средство (чл.341а, ал.3);
• незаконно завладяване на въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установяване на контрол върху такова средство (чл.341б);
• умишлено причиняване на смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина и нарушаване правилата за движение (чл.342, ал.3);
• премахване или преместване на знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, както и поставяне или даване на лъжлив знак (чл.344);
• умишлено поставяне или примесване на опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползване, откъдето или с което се черпи вода за пиене (чл.349, ал.1);
- разпространяване на причинители на епидемично заболяване с цел да се заразят хора (чл.349, ал.3);
• изготвяне на хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и продажбата, предлагането или пускането в обръщение на такива хранителни продукти или питиета (чл.350);
• замърсяване или допускане да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени, териториални и вътрешни морски води, почвата и въздуха, с което те стават опасни за хората, животните и растенията или негодни за използването им (чл.352, ал.1);
- придобиване, държане, отчуждаване или предаване другиму, без разрешение, на силно действащо или отровно вещество, различно от наркотично вещество под разрешителен режим, както и нарушаване на правила за производството, придобиването, пазенето, отчитането, отпускането, превозването или пренасянето на такива вещества (чл.354).
В най-скоро време ще бъде ратифицирана Конвенцията за борба с финансирането на тероризма. На 6.12.2001 г. Правителството на Република България прие решение, с което се предлага на Народното събрание да бъде ратифицирана тази Конвенция.
(f) Подпомагане на други страни в разследването или съдопроизводството срещу криминални престъпления, свързани с финансирането или подкрепата на терористични действия
Борбата с проявите на тероризма не може да бъде дело на една отделна държава. Противодействието срещу това негативно явление може да се осъществява единствено чрез съвместните усилия на всички страни. Във връзка с това е особено важна размяната на информация в съответствие с международното и вътрешно законодателство, както и сътрудничеството между държавите по административни и съдебни въпроси с цел превенция на извършването на терористични актове.
Мерките за осъществяване на съдебно сътрудничество за превенция на терористични актове и предприемането на действия срещу техните извършители се осъществяват и понастоящем както на основата на действащите двустранни и многостранни международни договори, така и при условията на взаимност.
По отношение на възможностите за правна помощ и съдействие по разкриването и осъждането на лица, участвали в подготовката и осъществяването на терористични актове, Република България е ратифицирала конвенциите на Съвета на Европа за правна помощ по наказателни дела и екстрадиция, както и Конвенцията за борба с тероризма. Ето защо не съществуват проблеми при осъществяване на съдебното сътрудничество и оказването на помощ при разследването или съдопроизводството срещу криминални престъпления, свързани с финансирането или подпомагането на терористични актове, включително съдействие при предоставяне на доказателства, с които България разполага, ако те са необходими на компетентните власти на други държави.
Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) съдържа отделни раздели за екстрадиция и правна помощ по наказателни дела, чиито разпоредби са съобразени с международните стандарти в областта на съдебното сътрудничество. Тези правила се прилагат, когато в международен договор, по който Република България е страна, не е предвидено друго. Освен при наличие на международен договор, екстрадицията и правната помощ могат да се осъществяват и при условията на взаимност, ако няма сключен такъв договор (чл. 439а, ал.1 и чл. 461, ал.1 на НПК).
Във връзка с възможностите за реализиране на съдебното сътрудничество в областта на борбата с организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма следва да се отбележи, че Конституцията на Република България обявява ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори за част от вътрешното право на страната и закрепва тяхното предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Посочената наказателна и наказателно-процесуална регламентация и установеното преимуществено положение на международните договори създават необходимите условия за ефективно противодействие на организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма и за пълноценно съдебно сътрудничество с останалите страни членки в тази област.
С оглед опростяване на процедурите, прилагани по линия на правната помощ, както и с оглед на ускоряването на размяната на информация, Министерството на финансите /Агенция ”Бюро за финансово разузнаване”/ използва законовите възможности, свързани със съмнение за изпиране на пари. В такива случаи Законът за мерките срещу изпирането на пари овластява Агенцията ”Бюро за финансово разузнаване” да разменя без ограничения информация на основата на двустранни или международни договори или на основата на реципрочността, вкл. информация, съдържаща банкова тайна.
Предвижда се в системата за наблюдение на финансовите потоци с оглед предотвратяването на финансиране на терористични актове (виж 1 (е) да бъде включена и международната размяна на информация. Текстът на новия закон ще бъде аналогичен на разпоредбата от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Пример за прилагане на практика е осъщественото непосредствено взаимодействие и размяна на информация между Министерството на финансите /Агенция ”Бюро за финансово разузнаване”/ и Посолството на САЩ в София, US Secret Service, US FinCEN /виж т. 1 (а) и 1 (d)/.
(g) Предотвратяване движението на терористи или терористични групи чрез ефективен граничен контрол и чрез други мерки
Характерното географско положение на Република България предполага потенциален риск от използването й като транзитен и снабдителен пункт от лица и групи, имащи за своя идеология тероризма. Ето защо българската държава полага много големи усилия да предотвратява движението на терористите или терористичните групи чрез ефективен граничен контрол и контрол при издаване на документи за самоличност и пътуване и чрез мерки за предотвратяване на подправянето, фалшифицирането или неправомерното използване на документи за самоличност и пътуване. Засилен е контролът и върху „зелена” и „синя” граница.
Съгласно българското законодателство всички лица /български граждани и чужденци/, преминаващи през ГКПП подлежат на 100% граничен паспортен контрол и проверка /в реално време/ в автоматизираните информационни фондове, в това число и в информационната система на Визовия център на Министерство на външните работи. 100% контрол се извършва и на преминаващите през ГКПП моторни превозни средства.
Чрез Автоматизираната информационна система „Граничен контрол” /АИС „ГК”/ се регистрират излизанията и влизанията в Република България на всички български граждани и чужденци, използваните от тях документи и транспортните средства с които пътуват. Тази регистрация дава възможност в зоната на ГКПП да бъдат установени лица и МПС, обекти на оперативни задачи.
Граничните органи осъществяват контрол върху вноса и износа на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, заедно с документите за тях – разрешителни за носене, за извършване на дейности, лицензи за търговия, разрешение за транзитен превоз, внос и износ, в които се определят и митнически пунктове, маршрут, срок за преминаване, както и контрол по отношение на административните нарушения.
В ход е процес на сертифициране на граничните полицаи, извършващи проверки за сигурност в гражданското въздухоплаване, съгласно изискванията на ИКАО и Препоръка за обучение по национални програми за сигурност на ЕКГА. В момента се създават условия за въвеждане 100% контрол на чекирания /непридружаван/ багаж.
Осъществява се и активно взаимодействие с другите държавни органи, имащи отношение към сигурността в гражданското въздухоплаване.
Съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба №17 компетентния орган, отговарящ за сигурността на полетите е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД„ГВА”) при Министерство на транспорта, в която е създаден отдел „Сигурност и защита и опростяване на процедурите”.
На територията на всеки летищен комплекс е създадена и функционира Служба за сигурност и защита, чиято дейност се ръководи от съответната летищна администрация.
Охраната на обществените зони, периметъра на летищата и предгаровите пространства е възложена на съответните териториални полицейски служби.
На ГКПП тип летища, след 11.09.2001 г. са изпратени указания за засилване мерките за охрана на комплексите, съвместно с другите компетентни служби.
Същевременно страната ни участва в инициативата на Европейската конференция на гражданската авиация /ЕСАС/ за обмен на информация за движението на лица и групи с подправени, или фалшифицирани документи /ECFALIS/.
В ежедневната си дейност органите на Национална служба “Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи използват много и разнообразни технически средства за контрол на преминаващите лица, превозни средства и техните документи, някои от които дават възможност за документиране на извършените подправяния в документите за самоличност на чуждестранни и български граждани /ДОКУТЕСТ и ДОКУБОКС/, както и технически средства за проверка на вложените UV защити при проверка на документите за самоличност.
Други технически средства за проверка на документи, използвани от граничните органи, са:
• Видеоспектрален компаратор /VSC/ - система за проверка на документи, която позволява използването на различни видове светлина и филтри. Тя е свързана с персонален компютър /позволява едновременно разглеждане, сравняване и наслагване на елементи от подозирания документ и оригинален документ от същото издание/, камера, микроскоп и печатащо устройство;
• HIT лещи за контрол на скрити изображения.
В ежедневната си дейност се използват, също така, прибори за откриване на укрити хора, като газанализатори за откриване на укрити лица в МПС и биорадари за установяване наличието на живи организми /хора/ в затворени пространства.
Използват се и прибори за откриване на взривни вещества и наркотици, като полеви наркотестове и полеви тестове за взривни вещества, както и апарати за откриване на оръжие и опасни метални предмети, като ръчни металдетектори за личен преглед на пътници /за АГ/, металдетекторни рамки за проверка на преминаващи пътници /за АГ/ и рентгени за проверка на личния багаж.
Към настоящия момент функционира компютърна информационна система със следните характеристики:
1. Система AFIS за проверка и идентификация на лица по дактилоскопни отпечатъци. Притежава възможност за портретна /визуална/ идентификация.
(ДНСП) Особено значение за контролиране потоците от чужди граждани, преминаващи и /или/ пребиваващи в Р България, имат три фактора:
• надеждна физическа охрана на границата;
• строг разрешителен режим за пребиваване на чужденците;
• надеждно защитени документи и съответстващи информационни системи, както и въвеждането на добре защитени визи при първоначално влизане на територията на страната.
Република България е сред водещите страни - кандидатки за членство в ЕС по отношение на защитените документи, хардуерното и софтуерното осигуряване на разрешителния режим и документите, а също и на издаването на визи за влизане в страната.
За да се предотвратяват престъпления, свързани с документни измами, в новите български документи за самоличност са вградени десетки защити, които ги правят практически невъзможни за успешно подправяне или фалшифициране. Всеки опит в това отношение оставя следи, които могат да се открият от съответните експерти.
Една от законово определените дейности на МВР е контролът върху режима за пребиваване на чужденците. Съгласно Закона за чужденците в Република България всеки чужденец, влязъл на територията на Р България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава.
С цел оптимизиране на системата за контрол на пребиваването на чужденци в Р България, в ход е разработка на автоматизирана информационна система за „Адресна регистрация на чужденци” /АРЧ/. Съществуващата Автоматизирана информационна система за административно обслужване на чужди граждани обхваща данни само за дългосрочно пребиваващи чужденци. За разлика от нея, новата АИС „Адресна регистрация на чужденци” е предназначена да събира, обработва и съхранява информация за адресна регистрация на краткосрочно пребиваващи в Р България чужденци /до 90 дни/.
3. (а) Засилване и ускоряване на размяната на оперативна информация за действията и придвижването на терористи или терористични мрежи; за търговия с оръжие, взривни вещества или материали с двойно предназначение.
Република България е страна по ключовите международни конвенции в областите транснационалната организирана престъпност, незаконния трафик на наркотици, прането на пари, незаконния трафик на оръжие, незаконното движение на ядрени, химически, биологически и други потенциално смъртоносни материали:
Във връзка с изпълнението на изискванията на резолюции 1269/1999, 1368/2001 и 1373/2001 на СС на ООН от българска страна са предприети следните действия:
1. Отказване издаването на разрешения за външнотърговски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба за страни, на които са наложени санкции от международните организации по отношение на износа за определени държави и региони, стриктно спазване на всички задължения на Р България, които произтичат от участието й в международни организации и режими, както и по силата на сключени двустранни споразумения.
Предвижда се до края на 2001 г. правителството да внесе в Народното събрание проектозакон за изменения и допълнения към Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба /1996г./, с цел засилването на националните механизми в тази област.
2. Засилване активното участие на нашите експорт-контролни органи в работата на международните организации и режими, чиято дейност е свързана с контрола на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
3. Непрекъснато се предприемат действия за идентифициране на производствени предприятия и търговски дружества, чиято сфера на дейност би могла да попада в обхвата на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химически оръжия и за тяхното унищожаване (КЗХО).
4. Досега са обхванати и се наблюдават над 100 потенциални стопански субекта, от които ежегодно се изисква информация за планираните и действително извършените дейности с подлежащите на обявяване и контрол токсични химически вещества и прекурсори.
5. С цел да бъде получена максимално точна информация са разработени и непрекъснато се усъвършенстват специални формуляри за набиране на индустриалните данни за производството, преработката, употребата, съхранението и трансфера на контролираните токсични химически вещества.
6. Изгражда се специализирана база от данни с цел непрекъснато наблюдение на идентифицираните стопански субекти, които имат отношение към прилагането на КЗХО. Във всяко производствено предприятие е определено лице за контакт по въпросите на прилагането на КЗХО.
7. Въвежда се използването на съвременни средства за комуникация с предприятията и търговските дружества във връзка с изпълнението на задълженията им по Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ЗЗХО)
8. По конкретни поводи са направени предложения за задължително обвързване на митническите тарифни позиции с КАС регистрационните номера на подлежащите на обявяване и контрол токсични химически вещества и прекурсори от Списък 1, 2 и 3 на КЗХО. Целта е да се получава пълна и точна информация както за извършваните трансфери, така и за фирмите, които реализират тези трансфери.
9. Успешно е реализирана Националната програма за изпълнение на задачите, произтичащи от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване.
10. В рамките на инициативата на НАТО за глобално хуманитарно разминиране и на дейността на Пакта за стабилност в ЮИЕ са предложени конкретни проекти. Целта е както унищожаването на съществуващи запаси от противопехотни мини в региона, така и използването на българския кадрови и технологичен потенциал.
(в) Засилване и ускоряване на размяната на оперативна информация и международно сътрудничество в правната област с цел предотвратяване на терористични действия.
За засилване на регионалната отговорност и активно противодействие на международния тероризъм и международната организирана престъпност Р България ще прилага и в регионален план мерките, предвидени от Плана за действие на ЕС в областта на полицейското сътрудничество. В тази връзка се предприемат действия за:
• актуализиране на двустранните споразумения за борба с трансграничната престъпност с Р Гърция и Р Румъния чрез сключване на междуправителствени спогодби за полицейско сътрудничество, регламентиращи изключително реда и условията за трансгранично преследване и наблюдение и взаимно оказване на оперативно съдействие;
• сключване на междуправителствено споразумение за полицейско сътрудничество с Р Македония и СР Югославия;
• преразглеждане на двустранните спогодби и на многостранните /в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество/ с Турция, Грузия, Русия, Украйна и др.
Предвижда се също така съдействие при обучението на специалисти във всички области на сигурността на гражданската авиация, помощ при определяне на подхода за изпълнение на рентгенова проверка на регистрираните багажи от 01.01.2003г. , предоставяне на технически съоръжения за целите на сигурността /рентгени, металдетекторни рамки и др./, осигуряване на членството на Република България в Агенцията за безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа /ЕАСА/.
(с) Сътрудничество в рамките на двустранни и многостранни механизми за предотвратяване на терористични актове и взимане на мерки срещу извършителите на такива действия.
Клаузи относно осъществяване на сътрудничество в борбата срещу тероризма се съдържат в редица двустранни и многостранни международни споразумения, по които Р България е страна.
(d) Присъединяването на Р България към международни конвенции и протоколи за борба с тероризма, включително към Конвенцията за борба с финансирането на тероризма от 9 декември 1999 г.
Република България е ратифицирала и основните международноправни актове в областта на екстрадицията и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси:
• Европейска конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г. и бр. 9 от 27.01.1995 г.);
• Допълнителен протокол и Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 9 от 27.01.1995 г.);
• Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г.);
• Конвенция за трансфер на осъдени лица (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г
(е) Действия, предприети в изпълнение на съответните международни конвенции и протоколи, засягащи тероризма и по резолюции 1269 (1999) и 1368 (2001) на Съвета за сигурност на ООН.
(f) Действащи закони, процедури и механизми, удостоверяващи, че лицата, търсещи убежище в Р България не са участвали в терористични актове.
Установяването дали едно лице, търсещо убежище в Р България, е участвало в терористични актове, се осъществява чрез снемането на идентифициращите белези и други образци за сравнително изследване. Според Закона за бежанците(ДВ, бр. 53/1999 г.)., чл.44, ал.2 до ал.4, тези изисквания са императивни и са задължение на компетентните органи, провеждащи производството за предоставяне на статут на бежанец. Поради липса на техническа и финансова възможност на Агенцията за бежанците при Министерския съвет, в настоящия момент не се снемат други идентифициращи белези,освен документи и снимки.
С цел отстраняване недостатъците и пропуските в съществуващото законодателство, се подготвя проект за Закон за убежището и бежанците, който е във фаза съгласуване със заинтересуваните министерство и ведомства.
(g) Действащи процедури, които пречат на терористите да злоупотребят с бежанския статут.
Съгласно действащите в Р България процедури и механизми за предоставяне на статут на бежанец, служителите от агенцията за бежанците при Министерския съвет на Р България провеждат процедурни действия за установяване на причините, които са мотивирали дадено лице да потърси закрила в страната. В хода на тази процедура може за се установи, че лицето не заслужава международна закрила (Изключващи клаузи член 1F(а) до (с) на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 13, ал.1 до 3 на Закона за бежанците. За да бъдат приложени тези клаузи е достатъчно да бъде установено, че „съществуват сериозни основания да се предполага”, че е извършено от описаните в тях действия: „деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството; тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България; действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации”. (Закон за бежанците, чл.13, ал. 1-3). Не се изисква формално доказателство за предишно наказателно разследване.
Република България ратифицира Европейската конвенция за борба с тероризма на 17 февруари 1998 г. със следната резерва: „Република България в съответствие с чл.13, ал. 1 от Конвенцията си запазва правото да отказва екстрадиция за някое от престъпленията, посочени в чл.1, ако счита престъплението за политическо. По смисъла на тази резерва Република България няма да счита убийството или престъпленията, придружени с убийство за политически престъпления.” Конвенцията влезе в сила по отношение на нашата страна на 18 май 1998 г.
През м.октомври 2001 г. правителството одобри и внесе за разглеждане от Народното събрание проектозакон за оттегляне на посочената резерва. На 28 ноември 2001 г. Народното събрание прие закона за оттегляне на резервата по Европейската конвенция за борба с тероризма. Така, понастоящем, Р България не може да отказва екстрадиция на лице, извършило терористичен акт, на основание, че смята престъплението, за което се иска предаването на лицето, за политическо престъпление.”
4. Правителството на Р България полага усилия за подобряване на координацията и ефективността на усилията на национално, субрегионално, регионално и универсално ниво, насочени към подпомагане борбата с транснационалната организирана престъпност, незаконни трафик на наркотици, прането на пари, незаконната търговия с оръжие и незаконното движение на ядрени, химически, биологически и други потенциално смъртоносни материали.
Р България подписа, ратифицира и прилага Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност и два от протоколите към нея - Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша въздух и море и Протокола за предотвратяване, забрана и наказване на незаконния трафик на хора, особено на жени и деца /ратифицирани на 12.04.2001г./.
Съгласно решение на правителството от 15 ноември 2001г., страната ни ще се присъедини и към Протокола за незаконно производство и трафика на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към горната Конвенция в рамките на текущата 56-та сесия на Общото събрание на ООН при условие за последваща ратификация.
Р.България е страна по основните конвенции за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и основните протоколи към тях - Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. и Протокола, изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г; Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 25.03.1972 г., Конвенцията за психотропните вещества, подписана във Виена на 21.02.1971 г.; Конвенцията на ООН за борба с незаконния трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции от 1988г.
В изпълнение на решенията на ХХII-та специална сесия на ООН по наркотиците (1998г.) България прие Единен закон за наркотиците и прекурсорите от1998г.
Р България развива тясно сътрудничество с Международния съвет за контрол на наркотиците, Комисията по наркотиците на ООН, Програмата на ООН за контрол върху наркотиците, базирани във Виена, с ИКЕ, в рамките на конференциите на ХОНЛЕА на световно и регионално ниво, във форматите на ИНТЕРПОЛ, ЕВРОПОЛ и Световната митническа организация, Групата „Помпиду” /Съвет на Европа/, Програмата „ФАР”, както и въз основа на субрегионални инициативи и двустранни споразумения.
Р България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления /ратифицирана 1993г./. През 1998 г. Народното събрание прие Закон за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г.). /виж 1, (с) и 1, (е)/.
България прилага ефективно в национален план ограниченията, наложени от Съвета за сигурност на ООН, Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Васенаарската договореност и другите международни режими за експортен контрол и неразпространение. За целта вече е наложена практиката да се приемат правителствени нормативни актове, с които изрично се регламентират задълженията на българските юридически и физически лица по ограничителните и забранителни режими и налагането на санкции спрямо евентуални нарушители.
Така например, с изрични постановления на Министерския съвет, Р България въведе пряко в правовото пространство на страната режима на санкции, приети от СС на ООН срещу държави и организации като УНИТА (Ангола), СРЮ, Афганистан (Талибаните), Сиера Леоне, Етиопия и Еритрея и др.
Република България, в съответствие с решенията на СС на ООН, на ЕС и на ОССЕ, със специално Постановление № 91 на Министерския съвет от 9 април 2001г. утвърди и списък на държавите и организациите, спрямо които прилага забрана или ограничения върху продажба и доставки на въоръжение, свързано с него оборудване, и стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Като държава - участничка в ОССЕ, България е поела политическия ангажимент за прилагане на залегналите принципи, норми и мерки в приетия през м. ноември 2000 г. Документ на ОССЕ по малките оръжия и леките въоръжения /МОЛВ/. На 1 февруари 2001 г. Министерският съвет прие Решение за одобряване на горепосочения Документ на ОССЕ и неговото прилагане в национален план.
България участва в Конференцията на ООН за предотвратяване на нелегалната търговия с МОЛВ във всичките й аспекти и е поела политически ангажимент за прилагане на приетата от Конференцията Програма за действие. Р.България е член на Васенаарската договореност от 1996г.
През м. август 1998 г. Р. България се присъедини към Кодекса на поведение на ЕС в областта на търговията с оръжие, а през м. декември 1998 г. към решението за Съвместни действия /Joint Action/ на Съвета на ЕС за неразпространение на малки оръжия и леки въоръжения /МОЛВ/.
Р България участвува в различни международни контролни режими – Групата на ядрените доставчици /от 1988г./, Комитета “Цангер” /от 1993г./, а от 2001г. и в Австралийската група.
Р България е ратифицирала Договора за неразпространението на ядреното оръжие /ратифициран през 1969 /, Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и тяхното унищожаване /ратифицирана през 1994г./, Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологически /биологически/ и токсинни оръжия и за тяхното унищожаване /ратифицирана през 1972г./ Р България е страна по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 3.03.1980 г., Спогодбата между България и МААЕ за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие /подписан през 1972 г., в сила от 1972г. / и по Допълнителния протокол към горепосочената Спогодба /подписан 1998г., ратифициран 2000г./
На 13 ноември 2001 г. Народното събрание на Р България прие закон за ратифицирането Международна конвенция за борба срещу бомбения тероризъм, приета на 15. 12. 1997 г., като предстои в най-скоро време да бъде депозиран ратификационен документ при Генералния секретар на ООН.
Република България предприе вътрешноправна процедура за оттегляне на резервата, направена в съответствие с чл. 13, ал. 1 на Европейската конвенция за борба с тероризма. (вж. 3.g)
5.Борбата с организираната престъпност и в частност с тероризма е продължителен процес, съпроводен с разход на много човешки и материални ресурси.
Основен елемент от тази борба е изграждането на специалисти – антитерористи. Разбира се, немаловажен е и проблемът с материалното осигуряване на тези специалисти, както и усъвършенстването на техните знания и умения, предвид бързото развитие на използваните от терористите способи и средства за осъществяване на престъпните им актове.
Ето защо, едновременно с практическата работа по предотвратяване на престъпните деяния на отделни лица или терористични групи, страни като България, които организационно и финансово не разполагат със значими ресурси, трябва да ползват опита, финансовата и материална помощ, която може и трябва да им бъде оказвана в този критичен период. Видът на помощта основно трябва да се заключава в предоставяне на „ноу-хау”, специализиран софтуер и сътрудничество по обмяна на информация, опит и обучение на специалисти по линията на използване на технически средство за откриване на забранени и особено опасни материали, както и в областта на обмяната на опит по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
От изключително значение за вътрешната инфраструктура в този план е и евентуалната помощ за допълнително оборудване с видеотехника и апаратура за наблюдаване на пътници и товари в района на възловите железопътни гари; закупуването и допълнително оборудване на апаратура за извършване на радиоактивен контрол на товари по граничните гари и вътрешността на страната; подготовката и допълнително обучение на служители, които ще бъдат заангажирани с работата по управлението и боравенето със специалната техника; снабдяване с необходимите защитни предпазни средства, при възникване на извънредни и кризисни ситуации.
Правителството на Република България приветства приемането на резолюция 1373 (2001) от Съвета за сигурност на ООН, предприело е и предприема практически мерки по нейното изпълнение. Чрез различни законодателни и административни мерки българската държава осъществява ефективен контрол срещу използването на територията й от физически и юридически лица, които планират, подпомагат, финансират или извършват терористични актове срещу други държави или техните граждани. Българското правителство полага и ще продължи да полага усилия, на двустранна и многостранна основа, за подписване, ратификация и прилагане от държавите-членки на ООН на всички универсални и регионални конвенции, свързани с борбата срещу тероризма и по-специално Конвенцията от 1999 г. за борба с финансирането на тероризма. Република България активно и конструктивно ще съдейства на всички международни форуми за приемането и налагането на ефективна международноправна система срещу тероризма, включително и на обща Конвенция на ООН срещу тероризма, която да бъде универсалната рамка за референция спрямо множеството от международноправни инструменти срещу тероризма.
Обновено на 13 Юни 2007 г.
|