Конвенция за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа
Обща информация
Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписана във Виена на 5 май 2006 г. от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора. Депозитар на Конвенцията е Албания. Конвенцията е в сила от 11 юли 2008 г., след приключването на съответните вътрешноправни процедури в отделните държави.
Предмет на Конвенцията е укрепването на сътрудничеството между Договарящите страни в борбата срещу заплахите за обществената сигурност и/или ред, както и за превенция, разкриване и разследване на престъпления.
Конвенцията урежда различни форми на сътрудничество - съвместни анализи на заплахите; офицери за връзка; защита на свидетелите; преследване по горещи следи; трансгранично наблюдение; контролирани доставки; разследване чрез служител под прикритие, включително възможност в случаи на изключителна спешност да се изпрати служител под прикритие без предварителното съгласие на съответната страна, на чиято територия се изпраща служителя; предаване и сравнение на ДНК-профили и друг идентификационен материал; технически мерки за улесняване на трансграничното сътрудничество – инсталиране в определени гранични зони на телефонни, радио, телексни и други директни връзки; разширяване на радио-честотните ленти, използвани в граничните зони и други; трансгранични операции по издирване; смесени аналитични групи; съвместни екипи за разследване; смесени патрули по границата; сътрудничество в съвместни центрове.
На практика Конвенцията е своеобразен аналог на Шенгенската конвенция. Тя въвежда шенгенски стандарти на сътрудничество за подобряване на полицейското взаимодействие в региона с цел постепенно достигане на съответствие с нормите на ЕС за полицейско сътрудничество във всички държави от Западните Балкани.
Присъединяване на България
България участва в преговорите по текста на Конвенцията, но в крайна сметка не беше сред държавите, които я подписаха на 5 май 2006 г.
През юли 2008 г. МС внесе предложение за ратифициране на Конвенцията от България. Законът за ратификация бе приет от Народното събрание на 25 септември 2008 г. Според приетия Закон, Конвенцията бе ратифицирана с две резерви:
- обмен на класифицирана информация само с държавите - страни по Конвенцията, с които имаме влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация (в съответствие с чл.113, ал.1 от Закона за защита на класифицираната информация)
Към момента имаме влезли в сила такива споразумения с четири от държавите – страни по Конвенцията: Албания, Македония, Молдова и Румъния. Подписани са такива споразумения и с Черна гора (24.11.2010 г.) и Сърбия (23.12.2011 г.), предстои влизането им в сила. От 2009 г. в процес на съгласуване е и проект на споразумение с Босна и Херцеговина.
- трансфер на лични данни с държави - страни по Конвенцията, след надлежно разрешение от Комисията за защита на личните данни (в съответствие с чл.36 и чл.36а от Закона за защита на личните данни).
След осъществяването на необходимите процедури по нотификация, Конвенцията влезе в сила за България на 1 март 2009 г.
Присъединяване на други държави
През август 2011 г. Република Австрия депозира своя инструмент за ратификация и Конвенцията влезе в сила за страната на 10 октомври 2011 г. При присъединяването си Австрия декларира резерви по отношение на изпълнението на контролирани доставки, разследвания под прикритие и съвместни екипи за разследване - тези форми ан сътрудничество могат да се осъществяват само след надлежно разрешение от австрийски съдебен орган. По отношение на държавите по Конвенцията, които са и членки на ЕС, с предимство ще се прилага европейското законодателство.
Република Словения също е стартирала своята вътрешно-правна процедура за присъединяване към Конвенцията.
На последната среща на Комитета на министрите, проведена на 17 ноември 2011 г. в Правец, Унгария също информира, че обмисля присъединяване към Конвенцията.
текст на Конвенцията
Обновено на 17 Януари 2012 г.
|